Решение по дело №1429/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Я. Б., гражданин на Република Украйна, против Решение № 8/10.07.2024г. постановено по НАХД № 61/2024г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2024/1000-744/29.04.2024г.,издадено от заместник-директор на ТД Митница Бургас, с което, на касатора, за нарушение на чл.18, ал.2, във вр. с чл.10а, ал.2 от Валутния закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 8 265,50лв., представляващо 1/5 от стойността на недекларираните парични средства.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът възразява, че първоинстанционният съд е изложил формални мотиви и е игнорирал доводите на жалбоподателя, които са останали необсъдени. Счита също така, че са били допуснати пропуски в проведеното административнонаказателно производство, предвид това, че е чужд гражданин, който не владее български език, а от контролните органи не му е било указано задължението и редът за деклариране на носените парични средства, респ. не му е била предоставена декларация за целта. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация се представлява от юрисконсулт, който моли за отхвърляне на жалбата, претендира възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Бургаският административен съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на постановеното съдебно решение, като пределите на касационната проверка са в рамките на заявените касационни оплаквания.

Касаторът Билявский е санкциониран за това, че на 06.10.2023г., около 14:00ч., на МП Малко Търново, на трасе „Изход“, след извършена проверка на автобус с рег.№ [рег. номер], пътуващ от Република България за Република Турция, в който е бил пътник, и след призоваване на пътниците в зоната за митнически контрол, при наличие на акцизни стоки, стоки с търговски характер, валута и валутни ценности, че следва да декларират същите, контролните органи са получили отрицателен отговор от пътниците за наличие на посочените вещи за деклариране. Поради забелязаното неспокойно държание на един от пътниците – касаторът Билявский, било му е разпоредено да предостави багажа си за проверка, при която митническите служители открили парични средства на стойност 18 200 щатски долара и 4 450 евро, които касаторът не бил обявил за деклариране.

С издаването на процесното наказателно постановление BG2024/1000-744/29.04.2024г. отговорността на лицето е ангажирана за нарушение на чл.10а, ал.2 от Валутния закон и на основание чл.18 от с.з. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 8 265,50 лв., представляващо 1/5 от стойността на недекларираните парични средства.

Въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като правото на защита на лицето, не е било компрометирано с оглед оплакванията, че е чужд гражданин. Съдът е счел, деянието за съставомерно. Обосновал е извод за липсата на предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“, а наложеното административно наказание е намерил за правилно определено по вид и размер.

Решението е правилно.

Касаторът Билявский не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи паричните средства, които е носел, на стойност, надвишаваща 10 000 евро и след като пътниците на проверяваното ППС са били приканени от контролните органи да сторят това, той не се е отзовал и не е обявил наличието на пренасяната от него парична сума.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от Валутния закон пренасянето на парични средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи при условията и по реда, конкретно посочен в нормата. Неизпълнението на това законово задължение е противоправно деяние, обявено за наказуемо с нормата на чл.18, ал.2 от ЗВ, съгласно която на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер една пета от стойността на недекларираните парични средства, ако деянието не съставлява престъпление.

Неоснователни са поддържаните възражения за пропуски на контролните длъжностни лица относно разясняване на задължението за деклариране на сума над законоустановената. Според създадената организация на МП Малко Търново, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни табели, на които на шест различни езика са указани задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях стоки или валута над определени размери, като същите се намират в зоната преди пристъпване на митническия контрол и тяхното възприемане е непосредствено, без да се опосредява от действия на митническите служители. Независимо от това, на пътниците е било съобщено задължението им за деклариране, вкл. на разбираем за касатора руски език, и при наличие на вещи, подлежащи на деклариране, пътникът следва да съобщи това, след което му се предоставя съответната декларация за попълване. В този смисъл възражението, че такава декларация не е била предоставена е неоснователно, тъй като лицето изначално не е обявило наличието на вещи за деклариране, респ. не е отговорило на запитването за тяхното наличие и те са били открити едва при проверката на багажа му.

Лишени от основание са и оплакванията за нарушено право на защита, поради твърдяната липса на преводач в хода на административнонаказателното производство. Преценката за това не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, а съобразно всички други данни въз основа на които да се прецени дали това е повлияло на правото на защита на лицето да разбере смисъла и значението на провежданото спрямо него производство. В случая, касаторът, макар и чужд гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, комуникацията е била водена на руски език, който той разбира и в тази насока са показанията на контролните длъжностни лица, присъствали към момента на извършване на проверката, поради което не е налице твърдяното неразбиране и няма основание да се счита, че правото му на защита е било злепоставено.

Следващото касационно оплакване, касаещо непълно и неточно посочване в АУАН и в НП на специалното правно основание за образуване на администратвинонаказателното производство, като се визира Наредба № Н-1/01.02.2012г., също съдът счете за неоснователно, тъй като от една страна правото на защита се упражнява против фактите, а от друга страна и Валутния закон и посочената Наредба нормират по идентичен начин задължението за деклариране.

На основание изложените мотиви, поради отсъствие на отменителни основания решението следва да се остави в сила, като в полза на А. М. следва да се присъдят разноски за представителство от юрисконсулт в минимален размер от 80лв., поради което Административен съд гр.Бургас, ХIIІ-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 8/10.07.2024г. постановено по НАХД № 61/2024г. по описа на Районен съд – Малко Търново.

ОСЪЖДА Я. Б., гражданин на Република Украйна, роден на [дата]., със съдебен адрес в [населено място], [улица], партер, да заплати на А. М. сумата от 80лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.