№ 2161
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110105765 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
Застрахователно акционерно дружество /ФИРМА/ дължи
на ищеца /ФИРМА/, сумата в размер на 1 548,48 лева,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на пътни
принадлежности - 16 м. ограничителни системи за пътища,
вследствие на реализирано ПТП на 21.06.2020 г. на АМ
Тракия при км.307+600 дясно, причинено от водача на
МПС „Хюндай Елантра“, с ДК № **********, застраховано
при ответното дружество, ведно със законна лихва, считано
от 15.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата
1
в размер на 159,58 лева, представляваща мораторна лихва,
за периода от 06.11.2020 г. до 12.11.2021 г.
В исковата молба се поддържа, че на 21.06.2020 г. били
нанесени материални щети на /ФИРМА/, изразяващи се в
увреждане на 16 метра ограничителна система за пътища в
пътната част на АМ Тракия при км.307+600 дясно, при
ПТП, реализирано от водача на МПС с ДК № **********,
за което било съставен Протокол за ПТП №
1763034/21.06.2020г. Поддържа, че стойността на нанесените
имуществени вреди, както и съпътстващите ги разходи
необходими за тяхното отстраняване били в размер на
1548,48 лв. с ДДС. Твърди, че посочената сума е изготвена
въз основа цената по пoзиция 1003 и 1058 от действащия
към момента на застрахователното събитие Договор № РД-
37-36/12.09.2018г., сключен между /ФИРМА/ и /ФИРМА/.
Навежда доводи, че водачът не е упражнявал достатъчно
контрол над МПС, в резултат на което се удря в защитна
мантинела. Твърди, че към момента на процесното ПТП,
гражданската отговорност на водача била застрахована
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователна полица № BG/03/119002012228, валидна от
19.07.2019г. до 18.07.2020г. Поддържа, че бил поканил
ответника да заплати обезщетение със заявление с изх. №
ИРД-53-00-590/13.10.2020г., получена от ответника на
15.10.2020г., но като към датата на предявяване на иска не
е постъпило плащане на сумата.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер, като изрично е заявено, че
застрахователят не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност", както и механизма
на настъпилите произшествия, а също и връзката на
вредоносните събития с причинените на ищеца вреди.
Поддържа, че след получаване на заявление с изх. №
ИРД-53-00-590/13.10.2020г., от ищеца, ответникът му е
заплатил процесната сума, но без ДДС, като възразява
срещу процесната сума за ДДС, като твърди, че ищецът не е
представил никакви доказателства за заплащане на ДДС.
Твърди, че с направеното плащане изцяло са заплатени
имуществените вреди, които ищецът е претърпял.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт П., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Г.,
който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателствата, намира от
фактическа и правна страна следното:
3
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК е допустим,
като предявен от надлежна страна, в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 65150/2021г.
по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и
при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от
ответника.
На основание чл. 154 от ГПК, ищецът следваше да
докаже в производството настъпването на описаното в
исковата молба ПТП, наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП, по силата
на която ответникът се е задължил да застрахова
гражданската отговорност на сочения за виновен за ПТП
водач, отговорност на причинилия ПТП, за което ищецът
следваше да докаже всички елементи от фактическия
състав на деликта – деяние, противоправност, твърдените
имуществени вреди, причинна връзка между деянието и
вредите и вина на водача /която се презумира по аргумент
от чл. 45, ал.2 от ЗЗД, както и размера на твърдените за
причинени вреди.
С определението си постановено по реда на чл. 146 от
ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в производството следните обстоятелства,
относими към спора, а именно, че на посочената в исковата
молба дата е осъществено процесното ПТП, при сочения
4
механизъм, като към датата на ПТП е била валидно
сключена при ответника за МПС с ДК № **********
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
От ответника не се оспорват и настъпилите вследствие на ПТП щети, както и техния
размер, исковата претенция се оспорва от ответника по размер, единствено с довода, че ищецът
претендира размера на процесните щети с ДДС, който според ответника не следвало да бъде
включен в размера на обезщетението.
С молба /л.85-86 по делото/, ищецът не оспорва, че във връзка с процесното ПТП при
ответника е образувана щета № 471019202005700, по която ответникът е изплатил обезщетение
в размер на 1290,40 лева на дата 23.10.2020г. по банкова сметка на /ФИРМА/, като посочва, че
със сумата от 1290,40 лева са покрити разходите по демонтаж на пътното съоръжение, доставка
и монтаж на ново, като с горепосочената сума не е покрит начисленият ДДС в размер на 258,08
лева.
В тази връзка и след направено изявление от процесуалния представител на ищеца за
отказ от исковите претенции, съдът с протоколно определение от 22.11.2022г. е прекратил
производството в частта, за сумата от 1290,40 лева, представляваща разликата над сумата от
258,08 лева до който размер се поддържа главния иск и пълно предявената сума от 1548,48
лева, както и в частта за сумата от 132,93 лева, представляваща разликата над сумата от 26,65
лева, до който размер се поддържа акцесорния иск и пълно предявения от 159,58 лева.
Следователно не е спорно осъществяването на основните елементи от предмета на
доказване по настъпване на ПТП, механизма му, настъпилите вреди и техния размер, както и
причинната връзка между деянието и вредите, поради което с оглед процесуална икономия
съдът не ще излага доводи по същество.
Спорно е единствено в производството дали процесното обезщетение следва да бъде
заплатено с включен ДДС върху него или не.
В тази връзка ищецът намира за неоснователно възражението на ответника, че не били
представени по делото доказателства за наличието на първични счетоводни документи, от
които да се установява начисляването на данък. Посочва, че по делото са представени договор
№ РД-36-37/12.09.2018г. за възлагане на обществена поръчка за доставка и монтаж на
ограничителни системи по републиканските пътища на територията на югоизточен район, по
който трето лице-търговско дружество, регистрирано по ЗДДС с данъчен номер BG115578467,
за което на л.67 по делото са представени писмени доказателства, е изпълнител на тези
ремонти дейности. По делото е представена и планова заявка за доставка и монтаж на
ограничителни системи, сертификат за действително изпълнени и приети работи, отчет за
същите и приемно-предавателен протокол за приетата работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
5
застрахователния договор застрахователната сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователно събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахования е отговорен по силата на чл. 45
ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, като няма спор в настоящият казус,
че последните са спазени.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е
функционална - той отговаря за причинените вреди в обем и размер, до който отговаря
делинквента, т. е. дължи обезщетение в размер на действителната стойност на вредата,
определена по средни пазарни цени към датата на увреждането. Стойността на имуществените
вреди за застрахователното процесно събитие не се оспорва – 1548,48 лева с ДДС. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото АПИ, като държавен орган
била освободена от заплащане на ДДС, съгласно чл. 3, ал.5 от ЗДДС, не се дължи ДДС върху
заплатеното застрахователно обезщетение. За да се приложи правилото за необлагаемост на
дейността на публично правните субекти, е необходимо да са налице кумулативно две условия:
първо: да е налице упражняване на дейност от публично правен субект и второ: упражняването
на дейността да е извършено от този субект именно в качеството му на орган на публичната
власт. При преценката по отношение на втората предпоставка от значение е при какъв режим
се извършва дейността и по-конкретно дали режимът е еднакъв с този на частно правните
субекти, извършващи същата дейност, или е налице различен, специфичен режим, установен в
закона. Ако извършването на дейността включва прерогативи на публичната власт, то тя е
подложена на специален режим. В случая по делото са налице доказателства, които не
индикират на наличие на горепосочените предпоставки. Независимо, че АПИ е държавен
орган, то дейността и не е аналогична с тази на частноправния субект, регистриран по ЗДДС,
на който АПИ с договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-36/12.07.2018г. е
възложил дейността по доставка и монтаж на ограничителни системи по републиканските
пътища на територията на страната, поради и което и ДДС върху обезщетението е дължим, и е
част от отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, за
причинените от делинквента щети.
По гореизложеното искът за главница е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При непозволено увреждане в съответствие с нормата на чл. 84, ал.3 ЗЗД делинквентът
е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по
чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор "Гражданска
отговорност", но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, като застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди,
включително за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл. 429, ал.2, т.2 КЗ, според
която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3, а според ал.3
6
лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума / лимита на отговорност/.
В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3
ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от чл.
84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи – по-ранната дата от деня на уведомяването му от
застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение. В
настоящият случай ответникът е получил покана за заплащане на обезщетението на дата
15.10.2020г. Мораторната лихва се претендира от дата 06.11.2020г., която дата съдът намира за
съотносима на правилото на чл. 405, вр. чл. 108 от КЗ, а именно с изтичане на срока за
произнасяне по претенцията – 15 дни. Следователно изчислена законната лихва върху
незаплатената главница от 258,08 лева по реда на чл. 162 от ГПК, за периода от 06.11.2020г. до
12.11.2021г. възлиза на сумата от 26,67 лева, или акцесорната претенция в частта, в която
делото не е прекратено за сумата от 26,65 лева за лихва, за горепосочения период също е
основателна и като такава следва да бъде уважена.
Разноски претендират и двете страни. При определяне на разноските следва освен
правилото на чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК да бъде взето в предвид и правилото на чл. 78, ал.4 от
ГПК, доколкото производството за сумите в по-голямата си част беше прекратено. Така на
ищеца в заповедното производство следва да му се присъдят разноски в размер на 22,36 лева. В
исковото производство ищецът е заплатил разноски в размер на 34,16 лева за държавна такса,
като следва на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева. Или на ищеца в исковото производство следва да му се присъдят разноски в
размер на 30,70 лева.
На ответника също му се следват разноски с оглед изхода на спора. Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Съдът
намира, че на ответника следва да му се присъдят разноски на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в редакцията
на последната с ДВ, бр. 74 от 01.10.2021г. в размер на 200,00 лева, с оглед посоченото в обсега
на горната норма, правната и фактическа сложност на делото и цената на иска. Или на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 166,66 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
7
страните по предявения от /ФИРМА/, чрез /ФИРМА/
БУЛСТАТ ********* срещу /ФИРМА/, ЕИК ********* с
правно основание чл. 422 от ГПК, че /ФИРМА/ дължи на
/ФИРМА/, чрез /ФИРМА/, сумата в размер на 258,08 лева,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на пътни
принадлежности - 16 м. ограничителни системи за пътища,
вследствие на реализирано ПТП на 21.06.2020 г. на АМ
Тракия при км.307+600 дясно, причинено от водача на
МПС „Хюндай Елантра“, с ДК № **********, застраховано
при ответното дружество, ведно със законна лихва, считано
от 15.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата
в размер на 26,65 лева, представляваща мораторна лихва,
за периода от 06.11.2020 г. до 12.11.2021 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, чрез /ФИРМА/ БУЛСТАТ *********, сумата в
размер на 22,36 лева, разноски в заповедното производство
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, чрез /ФИРМА/ БУЛСТАТ *********, сумата в
размер на 30,70 лева, разноски в исковото производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
8
ОСЪЖДА /ФИРМА/, чрез /ФИРМА/, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в
размер на 166,66 лева, деловодни разноски на основание чл.
78, ал.4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9