Р Е Ш Е Н И Е № .….
Гр. София, 23.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д
въззивен състав, в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при
секретаря Мая Симеонова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр.
д. № 10759 по описа за 2019 год., за да постанови решение, взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 158024/04.07.2019
г. на Софийски районен съд, 55 с - в, по гр. д. № 28473/2017 г. е признато за
установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е.М.В., с ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 440, 48 лв.
- начислена служебно електрическа енергия от корекции, за периода от 21.10.2016
г. до 03.11.2016 г. по констативен протокол с фактура № ********** от
27.04.2017 г. Ответникът е осъден за заплащане на разноски.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, чрез представителя му. В жалбата се поддържа,
че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че между страните са
възникнали правоотношения във връзка с доставката на ел. енергия в имота на
ищцата при ОУ, която безспорно е потребител на такава енергия за имота.
Установено е още, че след извършена проверка на 03.11.2016 г. на електромера в
имота констатирана липса на пломба на
щита на ел. таблото и нарушена пломба на капачката на клемния
блок. Според ответника, по делото е установено и общото неотчетено количеството
ел. енергия за периода 21.10.2016 г. 03.11.2016 г., което е определено от
ответника математически вярно и при спазване на процедурата по чл. 48, ал. 1 от
ПИКЕЕ. Излагат се съображения, че ОУ на дружеството съдържат ред за уведомяване
на клиентите за корекцията, съгласно правилата на чл. 83 , ал. 1, т. 6 ЗЕ, като
ищцата е уведомена за резултатите от извършената проверка и за корекцията на
сметката си. Неправилно СРС е приел, че ответникът следва да докаже, че ищцата
е предприела действия по нарушаване на схемата на свързване на уред, при което да
се прецени дали деянието е извършено от ищцата. Неоснователно е прието освен
това, че не е реализирана хипотезите, при които
ответникът може да прави корекции по чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като е
налице СТИ и не е извършена метрологична проверка. Съдът не е съобразил
представения КП на БИМ № 509/10.04.2017 г., който е резултат от изпълнение на
задължението на ответника по чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ да изпрати СТИ на метрологична
проверка. Поддържа се, че корекцията е извършена именно въз основа на този
протокол. Възразява се срещу извода на СРС, че ответникът следва да доказва виновно
поведение на ищеца, за да се ангажира отговорността му. Според въззивника корекцията има обективен характер – тя се
извършва при констатирана липса на измервателен уред или грешно отчитане от
наличното СТИ, като е ирелевантно обстоятелството кои
е манипулирал СТИ. Със ЗЕ законодателят е предоставил на ДКЕВР възможност да
предвижда обективна отговорност, която не изисква установяването на причината
за неизмерването или неточното измерване на ел. енергията, за което ответникът
се позовава на решения на ВКС. Неоснователно СРС е приел, че ответникът следва
да установява авторство на деянието, което представлява престъпление по НК, за
да се извърши преценка дали то е осъществено от ищеца и следва ли да се
ангажира отговорността му. Излагат се съображения, че в случая е реализирана
хипотезата на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ – налице е СТИ, до чиято вътрешност е
осъществен достъп и при метрологичната проверка е установено, че не измерва ел.
енергия, като са налице всички предпоставки за извършване на корекция на
сметката. Поддържа още, се че към този момент е налице ред за уведомяване на
клиента, съгласно чл. 17, ал. 2 от ОУ и чл. 49, ал. 2 от ОУ. С тази клауза е
изпълнено изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ за уреждане ред за
уведомяване в ОУ на дружеството. В чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ не е предвидено
задължение на „Ч.Е.Б.“ АД да приема нови ОУ, слез изменението на ЗЕ от 2012 г.,
след като в действащите такива съществува ред за уведомяване на клиентите за
корекциите (чл. 17, ал. 2 ОУ) и той е спазен. Излагат се още доводи, че
едностранната корекция не противоречи на ЗЗП, и че ЗЕ е специален по отношение
на последния. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени обжалваното
решение, с което искът е уважен и същият да се отхвърли. Претендира
разноски за двете инстанции. В случай,
че се претендира възнаграждение за разноските за адвокат на ищеца по чл. 38 ЗАдв, прави възражение по искането за присъждането им на
това основание.
Въззиваемата страна - ищцата Е.М.В., чрез
представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа се, че решението е правилно, законосъобразно, обосновано и съобразено
със събраните по делото доказателства. Поддържа, че съдът основателно е приел,
че от КП не е видно и не се установява кое задължение потребителят не е изпълнил.
Не е доказано неточно измерване или неизмерване на ел. енергия в периода. Неоснователно
е позоваването на въззивника на ОУ на дружеството от
2007 г. - 2010 г., в които не е предвиден ред за уведомяване на клиентите за
корекцията на сметки, съгласно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Дружеството не е изпълнило задълженията си да предвиди в ОУ
ред за уведомяване на клиентите при наличие на основание за извършване на
корекции въз основа наличните ПИКЕЕ. По делото не са ангажирани доказателства
за редовно уведомяване на потребителя нито преди, нито след извършване на
проверката. Излагат се съображения, че по смисъла на ЗЕ е необходимо клиента да
е уведомен предварително за извършената проверка и корекция, а не след като тя
вече е извършена. Идеята на законодателя е била да гарантира участието на
потребителя в корекционната процедура. Според ищеца корекцията
се прилага по причините посочени в чл. 48 ПИКЕЕ - ако в предвидения там срок е
имало потребление, неустановено по размер. В случая в обекта е имало редовно
отчитане на ел. енергия, съгласно допълнителната СТЕ и потребление, което е
заплащано от ищеца, поради което е опровергана тезата на ответника, че е
приложима хипотезата на пълно неизмерване - по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ.
Ответникът не е доказал, че е налице хипотеза на неизмерена енергия и не твърди
такава. Той не е установил и факта на монтажа на СТИ, нито нарушението в СТИ да
е резултат от действия на ищцата или на друго лице, с нейно знание, т. е. не се
доказва неточното отчитане на ел. енергия да се дължи на виновно неизпълнение
на задължения на страната. Не е спазена е процедурата по извършване на
проверката, регламентирана в чл. 47 - чл. 51 ПИКЕЕ. Поддържа се, че не е
изпълнен фактическия състав по чл. 48 ПИКЕЕ пораждащ право на крайният
снабдител да коригира сметките на клиента при доказано неточно отчитане на ел.
енергията. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за адвокатски
хонорар.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди
събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните
доводи, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК -
за признаване недължимост на сумата 440, 48 лв. -
начислена служебно електрическа енергия от корекции, за периода от 21.10.2016
г. до 03.11.2016 г. по констативен протокол с фактура № ********** от
27.04.2017 г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми
на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Съдът намира, че
решението е постановено след подробно обсъждане на събраните по делото писмени
и гласни доказателства и при изяснена от СРС фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК.
От фактическа страна по делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не е спорно и обстоятелството, че страните по спора са обвързани от договор
за продажба на електроенергия при Общи условия, че ищецът е потребител на
предоставяните от ответното дружество услуги за посочения в исковата молба електроснабден обект.
Не се спори, че преизчислението на консумираната
електрическа енергия, извършено след съставянето на констативния протокол за
периода от 21.10.2016 г. до 03.11.2016 г. по констативен протокол №
1015998/03.11.2016 г. с фактура № ********** от 27.04.2017 г. е извършено
съгласно методиката по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, по цени на електрическата
енергия, утвърдени от ДКЕВР.
Спорът касае основно въпроса дали е налице правно
основание за начисляване на сумата от 440, 48 лв., представляваща едностранно
извършена от ответника корекция на сметка на ищцата.
Като съобрази възраженията на ответника наведени във въззивното производство за наличието на основание за
начисляване на сумите въз основа на корекции, настоящата инстанция приема
следното :
Въззивният състав намира за съобразен с
материалният закон крайният решаващ извод на СРС, че от събраните
доказателства не може да се направи извод, че ответникът има основание да
начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищеца да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност
в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Съдът навира за необходимо да отбележи, че след измененията
със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие
(чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата
делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното
съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от чл. 98 а ЗЕ, в тях
трябва да се изрично да се предвиди ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба се налага извод, че по силата на
делегацията е дадена възможност за приемане на правила за осъществяване на
процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да
прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и
задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка
на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за
минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по
чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо кумулативното изпълнение и на двете предвидени в закона предпоставки
– предвиждане на ред за уведомяване в ОУ на доставчика и одобряване от ДКЕВР на
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Ако второто условие е реализирано след влизане в сила на
ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят и чл. 48, 49, 50 и
51), то
настоящият състав намира, че не се установява да е реализирано първото условие.
Въззивният съд споделя възражението на ищцата, че в
ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за извършването
на предстояща корекция на сметките им. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е
извън законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
След като ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е
доказал, че е съобразил ОУ на договора с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение,
а предвидената в закона процедура не е завършена, от там - правото на ответника
да коригира сметките на клиентите не се е породило.
Относно необходимостта от едновременното наличие на
посочените две предпоставки ВКС се е произнесъл в решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. №
3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Според настоящият въззивен
състав, реализирането на двете посочени условия е предвидено като вид гаранция
за защита правата на потребителя, който следва да бъде надлежно уведомен, че ще
се извърши съответна проверка на СТИ от доставчика, доколкото в резултат на
тази проверка, за него може да възникнат неблагоприятни задължения.
Допълнителен аргумент в тази посоча е обстоятелството, че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са собствени на оператора на електропреносната мрежа
и по правило потребителят няма достъп до монтираните от доставчика СТИ. В решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на
ВКС, ІV ГО е прието, че доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен надеждно,
качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и
отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване на тези
дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа
на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената
електрическа енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа, последният има задължение да
осигури правилното и коректното му функциониране и да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е
изпълнил задълженията по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са
му възложени със закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на
потребителя.
Освен това и в отговор на доводите на ответника в
жалбата, настоящият състав намира, че представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която
може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в
СТИ при отчитането на ползваната ел енергия.
В чл. 17, ал. 2 действащите ОУ, на които се позовава
ответника, е предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по
ал. 1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен
в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено
почти същото като в предходната норма : че потребителят се уведомява в 7 -
дневен срок за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради
грешка в отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол.
Тези норми не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ),
както се поддържа в жалбата.
Предвид големите правомощия, които законът предоставя на доставчика във връзка
с извършването на корекции, предвиждането на ред за уведомяване на
потребителите за извършване на проверки за точното измерване на ел. енергия,
които могат да доведат до корекции на сметките им по реда на ПИКЕЕ, е
задължително условие, като идеята на законодателя е да се гарантират правата на
потребителите, както се посочи по - горе. Такова съобразяване на ОУ с
изискването на закона би могло да се извърши и без да се изработват изцяло нови
ОУ, както сочи и ответника в жалбата си.
Независимо от изложеното и в отговор на доводите във въззивната
жалба, съдът приема, че не са налице основания за ангажиране на обективната
отговорност на потребителя - ищец. Настоящият състав споделя тезата, че
предвидената с приемането на ПИКЕЕ
обективна отговорност за потребителя на електрическа енергия в хипотезата на
неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия излиза извън
делегацията по
чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на
ДКЕВР (КЕВР) за издаване на Правила.
Във връзка със становището на ищцата въззивният съд намира
за необходимо да отбележи още, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ е делегирал право на ДКЕВР (към онзи
момент) само да приеме правила, в които да се уреди въпроса : „за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия“, т. е. да се уредят единствено начините на извършване на
проверката на средствата за търговско
измерване на електрическата енергия, но не и следващите
тази констатация действия. По силата
на законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да се създават
само норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя.
В обобщение следва, че с нормата на чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в процесния
период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51
от ПИКЕЕ са изцяло отменени с Решение №
2315 от 21 февруари 2018 г.
по административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се надхвърлят рамките на определената
законова делегация, като се създават правила за извършване на корекции, чрез въвеждане на фикция за
количество потребена ел. енергия за минал
период от време, без действителната
консумация да бъде установена. Според
настоящият въззивен
състав, ЗЕ делегира
правомощия на ДКЕВР да изработи правила,
по които да се отчита
и измерва
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, но не му делегира правомощия
да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава отговорност може да се
уреди само по силата на
закон или по
изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното до момента настоящият
състав споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че не съществува законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметките на потребителите само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и неправомерното поведение от страна на
потребителя.
След като ответникът не е установил пълно и главно
основанието за ангажиране на отговорността на потребителя - ищец, в
съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че отрицателния установителен иск за недължимост
на сумата по корекцията е основателен. При така направените изводи е
безпредметно да се обсъжда дали е спазена процедурата по изготвяне на КП по чл.
58 от ОУ, респ. чл. 48 от ПИКЕЕ, въз основа на който е направена корекцията на
сметката на клиента - ищец.
Като съобрази изложеното и доколкото крайните решаващи
изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да се потвърди. Същият
извод се налага за решението и в частта за разноските, които са съобразени с
изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски.
По
разноските пред СГС :
Доколкото жалбата няма да бъде уважена право на разноски за
настоящата инстанция има ищцата. Тя е представила доказателства за заплатени реално
разноски за адвокатски хонорар в размер на 100 лв. за въззивното
производство, които следва да й бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 158024/04.07.2019 г. на Софийски районен съд,
55 с - в, по гр. д. № 28473/2017 г., включително в частта по разноските.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, Бенч Марк Бизнес център да заплати да заплати на Е.М.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
кант. 313, адв. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски в размер на 100 лв. за адвокат пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член
на IV-Д
въззивен състав, по въззивно
гр. дело № 10759 на СГС за 2019г.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил,
съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да
се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената
в закона процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите - невъзникнало, предвид което при произнасяне на
решението и подписването му останах на особено мнение, като съображенията за това
са следните:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение
№ 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС
- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., но действащи през процесния период/, се установи възможност за коригиране на
сметката на абонати на ел.енергия за минал период при условие на стриктно
спазване на предвидените в правилата изисквания.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна
процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско
измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48,
ал. 1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/, какъвто е и настоящият случай; при които
е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.
Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г. в сила от
16.11.2013 г. /., действали към процесния период, за
който ответното дружество е начислило чрез корекция потребление на електрическа
енергия, е предвидена възможност за оператора на ел. разпределителната мрежа да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина
за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията.
В исковата молба и въззивната
жалба ищецът, предявил отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост
на сумите, претендирани от ответното дружество по процесната фактура, се позовава на липса в общите условия,
приложими към договора между страните, на клауза, установяваща ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка при доказано
неточно отчитане на потребена електрическа енергия.
Възприемането на посочените доводи за основателни от мнозинството на състава
обуслови и изхода от правния спор, поставен за решаване пред настоящата
инстанция.
Намирам, че липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
при неточно, според дружеството, отчитане на потребена
електрическа енергия, не съставлява пречка правният спор да се разгледа по
същество, като събраните в хода на производството доказателства бъдат
анализирани и обсъдени самостоятелно и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз
основа на същите. Разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през
исковия период. Както е посочено в решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. №
2991/2018 г. ВКС, III ГО,
дори да е налице непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена
при прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни
права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната
електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата
на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете
за заплащане на реално потребената електрическа
енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на
събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за
изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в
общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в
общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не
е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено. Както е посочено в решението по настоящото
дело, представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите
предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за
уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства е
видно, че ответникът е положил усилия да уведоми ищеца за корекционната
процедура, като последният е отнесъл въпроса за недължимостта
на процесната сума с предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника, т.е. осъществил е
правото си на защита срещу претенцията на ответника да са налице основания за
прилагане на корекция. С оглед последното намирам, че целта на закона,
съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото
потребителят е узнал за корекционната процедура и
предвид несъгласието си с нея е предявил иск за недължимост
на сумата по издадената фактура.
По изложените съображения считам, че на
обсъждане следваше да се подложат въпросите относно спазването на самата корекционна процедура, правилността на начисляване на
количеството електрическа енергия, респективно дали претендираната
от ответника с процесната фактура сума има основание
и се дължи от ищеца.
Мл.
съдия:
/М.
Малоселска/