№ 171
гр. Пазарджик, 26.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. МУРДЖЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно
дело частен характер № 20225220200741 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:40 часа се явиха:
Тъжителят Н. И. И. - редовно уведомен се явява лично и с адв. П. П.,
надлежно упълномощен.
Подсъдимата Д. И. Х.- редовно уведомена се явява лично и с адв. П. П.,
надлежно упълномощен.
Свидетеля Б. П. П. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание се явява лично.
Свидетеля Г. Г. Г. – нередовно призован се явява лично.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Снема самоличността на св., както следва:
Б. П. П.: на 45 години, българин, български гражданин, без образование,
неосъждан, братовчед на подсъдимата.
Г. Г. Г.: на 23 години, българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, без родство със страните.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината и св. Г. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на св. П..
СВ. П.: Братовчед съм на подсъдимата. За случая миналата година,
1
месеци не помня. Моята братовчедка ми каза да намеря някой за някаква
кола. Тази кола трябваше да се надраска. Преди това са имали пререкания със
собственика на колата. Тя ми каза да намеря някой. Бях казал на Г., защото
знаех, че той няма пари. Бях го викал с мен в гр. С. на работа. След няколко
дни валеше дъжд и ми каза, че за 50 лв. ще свърши работата. След това беше
отишъл и свършил работа. Аз и казах на Д., тя не знаеше. Той бил казал на
негови познати, че ако не съм му бил дал парите ще се разбере и аз му ги
дадох. Колата беше, „О.“. Братовчедка ми ми каза коя е колата. Това стана
някъде месец след като разговарях с нея. Аз и казах, че е свършена работата и
се притеснявам да не се разбере. Тогава тя ми върна парите. В кв. „З.“ на „Ж.“
му ги дадох на Г. парите. С Д. контактувахме по интернет, поне 2-3 месеца
преди това. Аз бях предложил 30 лв., но той каза 50 лв. Г. ми се обади след 3-
4 дена, че е свършил работа. От Д. имах снимка на колата преди това. Тя ми
изпрати снимка на колата, която трябва да се надраска. Аз директно я махнах
снимката. Само помня номера на колата от снимката. Г. не ми е казвал да е
търсил друг човек. После като ми се обади ми каза „свършил съм работа.“ Г.
ми каза, че е взел друг човек да гледа да не мине някой. Те са отишли
двамата. Аз сам реших на кой да възложа задачата, защото знаех, че той няма
пари. Той не искаше първоначално за 30 лв.. Аз му казах за 50 лв., той тогава
не отговори нищо. След като се върна от гр. С. беше отишъл и я надраскал и
ми каза, че е за 50 лв. Тогава поиска да му се платят тези пари. С братовчедка
ми като говорихме не сме говорили до каква сума е склонна да даде. Тя ми
каза, че ще даде 30 лв. За 50 лв. аз реших, защото не ми се занимаваше
повече. После го виках да работи, той не иска- избяга. Д. разбра, че е за 50 лв.
след като вече беше свършена работата. Аз и казах, че си ги искам, защото
съм ги дал на Г. и тя ми ги върна. Г. сам е решил да вземе 2-ри човек с него.
Аз колата само знам, че е там покрай кв.“З.“ и самият и номер. Братовчедка
ми ми е казвала, че там се намира колата.
В залата влиза св. Г..
Пристъпи се към разпит на св. Г..
СВ. Г.: Знам за какво съм тук. Познавам Б. П.. Не познавам тъжителя и
подсъдимата. Беше един ден, нямах пари. Ден не си спомням точно, миналата
година. Предложи ми Б. да надраскам една кола. Тя беше черен „О.“, ако не се
лъжа. Каза да е от единия до другия край с ключ. Предложи ми 50 лв.
Причина не знам, само знам, че жена иска да се надраска тази кола. Той ми
каза, че тя дава 50 лв. Даде ми снимка на колата по „месинджър“. Беше
паркирана в кв. „З.“ на паркинга до един блок и аз се съгласих за 50 лв.,
защото нямах пари и се чудех какво да правя. Вечерта между 10-11 часа го
направих. Тогава бях с едно момче, но той ме чакаше до павилионите.
Отидох, огледах се и с ключа от началото до края на колата я надрасках.
Мисля, че само от едната страна я надрасках и си тръгнах. След това на
другия ден с Б. се видяхме и той ми даде парите. Първоначално ми
предлагаше 30 лв., но аз казах, че искам 50 лв. Колебаех се, но после се
съгласих и той за „няма проблем за 50 лв.“ Няма да лъжа. Може и от едната,
2
може и от двете да съм я надраскал колата. Аз като исках 50 лв. от Б. той ми
каза, че ще пита за 50 лв. човека, който поръчва това. Аз за 50 лв. бях
съгласен веднага. Б. ми каза, че става въпрос за жена. Каза само „една жена.“
След около 1 час той се съгласи за 50 лв. Това беше около 8-9 часа и към
10,30-11,00 часа я надрасках на същия ден. Всичко стана в един ден. Колата
беше черна с пловдивска регистрация. Тя беше на паркинг, когато я
надрасках. Парите ги получих на другия ден от Б..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ДОПЪЛНИТЕЛЕН РАЗПИТ НА СВ. П..
СВ. П.: Чух какво за Г.. Много преди това му бях казал- категорично.
Изобщо не се съгласи за 30 лв. Ставаше въпрос за една черта с ключ без да
уточняваме. Преди това се знаеше, че няма кой за 30 лв. да се съгласи да го
направи. Когато той иска 50 лв. аз му казах, че ще му дам, защото не ми се
искаше да се продължава това нещо. Аз и казах, че съм дал 50 лв. и тя ми ги
даде. Мисля, че и го казах след това за 50 лв., аз реших само и само да
минава. Той нямаше пари тогава.
АДВ. П.: Нямам искания към настоящия етап.
АДВ. П.: Стана ясно на по време на разпита на полицейския служител-
кварталния, че през време на това е имало предходни преписки за подадена
жалба за спаднати гуми. Подадена жалба за агресия от моята подзащитна по
отношение на детето на тъжителя. Ще Ви моля да бъдат изискани тези
преписки, защото считаме, че в тях се съдържат данни, различаващи се от
твърденията в тъжбата. Не мога да кажа в пълнота какво е, защото не съм ги
видял, но твърдението ни е, че там те са дали обяснения и други лица в друг
смисъл от който е видно, че нямало такива индиции, някакъв умисъл от
страна на моята подзащитна, за да вреди на тъжителя. Твърдим, че в жалбата,
касаеща детето се е установило, че не е имало такава агресия от нейна страна.
Моля Ви тези въпроси, които макар и косвени, доколкото имат отношение
към субективното отношение, което е не малка част от настоящето дело да
бъдат изследвани и да се изискат тези две преписки. В зависимост от това от
какви лица са снемани обяснения в тези преписки ще направя искания след
това за разпит на някои от тях.
АДВ. П.: Моля да оставите искането без уважение. Обвинението, което
е по тази тъжба е за надраскване на колата. Тук искам Ви да кажа, че много
добре е видно от тъжбата, че между тях е имало и други неща, които са се
случвали и които аз съм посочил в конкретика. Затова и св. В. много
подробно обяснява и тези странични проявления от нейна страна с оглед да
покаже, че не е имало причина тя да драска колата. Установи се даже, че не
става дума за убождане, а за спадане на гумите на колата. Да посочат, че
нейното основание да направи надраскването и да организира цялата тази
история не почиват на никаква причина, за да го направи. Вярно, че отегчават
нейната, но колкото съдът обаче може да разграничи и да направи един точен
разрез и да си направи оценка за обвинението и за това, че другите неща са
свързани с тази безпричинност в поведението на моя доверител. Ако ние
3
тръгнем за тия истории и тия неща, които са споменати в тъжбата и са част от
историите, които тя е извършвала и по които са правени проверки ще ни
трябва още един месец и то без никакво основание. Ние по това дело търсим
надраска ли колата или не? По този ли начин стана, по който е описано в
тъжбата? Да се имат и предвид факти, които св. В. изясни, а да търсим
другите, останалите, които никъде не са отбелязани. За какво ни е да търсим
други факти? Излишни съвещания и да търсим нещо. Тя казала, нашите
отговорили и т.н. Моят подзащитен и съпругата му са търсили да избегнат по
всякакъв начин.
РЕПЛИКА АДВ. П.: Моля да се има предвид, че в настоящия процес
беше допуснат за разглеждане иск за неимуществени вреди. Емоционални
вреди от надраскването на автомобила, които са понесени от тъжителя. Тук
искането ми също има значение доколкото през време на проверката относно
надраскването има сигнал или преди това за детето, което в крайна сметка
съдът трябва да прецени като дати кога е едното, кога е другото и
евентуалните страдания на тъжителя от кое от двете са били причинени.
Съдът по така направеното искане намира, че същото следва да бъде
оставено без уважение по няколко причини. Вярно е, че така направеното
искане касае проверки, които са извършвани по отношение на деяния спрямо
автомобила и спрямо детето на тъжителя, но на първо място от събраните до
момента доказателства се установи и от разпита на св. В., че по отношение на
преписката за спаднатите гуми не е имало установен извършител и в тази
връзка дори да са снемани обяснения от подсъдимата това няма да помогне
по никакъв начин за разкриване обективната истина по настоящето дело.
Освен разпита на свидетеля В. по делото беше разпитана и съпругата на
тъжителя, която изложи обстоятелства в тази насока и съдът счита, че не
следва да събира други подобни. Що се касае за случая за детето, в
изготвената характеристична справка от полицията е посочено, че това е
случай от ... г., а настоящето деяние за което е тъжбата е на ... г., т.е.
настоящето деяние предхожда евентуално случая с детето, поради което
последващите събития се явяват ирелевантни за настоящето производство.
Що се касае за доводите за връзка с това искане с предявения граждански
иск, приет за съвместно разглеждане съдът счита, че той така или иначе не е
водещ в настоящето производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П. за изискване на
информация от полицията и копия от преписки, касаещи спаднатите гуми на
автомобила на тъжителя, както и деяние на ...г. с детето на тъжителя.
АДВ. П.: Моля да ни бъдат допуснати двама свидетели, които не
твърдим, че са свидетели на момента на извършване на деянието по
надраскване на колата, но са свидетели на отношенията между подзащитната
ми и тъжителя и ще разкажат за случай в които тъжителя има указано не
4
пряко, но вид насилие и притеснение по отношение на подсъдимата и ще
аргументират и обяснят в по-пълна степен какви са мотивите, за да се твърдят
тези деяния.
АДВ. П.В: Моля да не уважите и това искане. Не разбрах ясно искането.
Това, което се иска сега няма връзка и не е предмет на делото.
Съдът по така направеното доказателствено искане намира следното:
отново се прави доказателствено искане, касаещо отношенията между
тъжителя и подсъдимата предхождащо извършване на деянието. В тази връзка
съдът вече посочи, че са събрани множество доказателства и съдът счита, че
не следва да събира нови такива. От събраните до момента безспорно се
установиха обтегнатите отношения между подсъдимата и тъжителя и съдът
счита, че не следва да събира допълнително доказателства в тази насока.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П. за разпит на двама
свидетели за посочените обстоятелства, предхождащи деянието, а именно
отношенията между тъжителя и подсъдимата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. П.: Уважаеми г-н съдия, аз мисля, че от събраните доказателства
бяха доказани твърденията в тъжбата. Доказано е и извършеното
престъпление, поради което моля да признаете подсъдимата за виновна по
така повдигнатото обвинение. Редно е да се приложи разпоредбата на чл. 78а
от НК и да се премине към наказание по този ред и се освободи от
наказателна отговорност, да и се наложи наказание глоба, тъй като не е
осъждана до сега. Понеже аз не знаех да се подготвя за пледиране без
евентуалното явява на св. Г., защото прецених, че ако не се яви щях да се
откажа от този свидетел и да се разгледа делото при наличието на останалите
доказателства, защото иначе си мислех, че то ще продължи безкрайно дълго в
неговото търсене. След като сега се яви св. Г. и след като положихме толкова
усилия и толкова пъти го насрочвахме и четохме делото отново, защото
минава време и трябва да се припомнят факти и обстоятелства не мисля да
произнасям дълга пледоария с която да Ви обременявам допълнително.
Накратко - съобразно показанията на св. В. като първи разпитан свидетел той
разказа много подробно фактите и обстоятелствата в отношенията. От
неговите показания беше видно как е станало и разкриването. Накратко ще
припомня. Камерата, чрез която се разкриват Г. и Г., след това се установява
и П., братовчеда, който разпитахме сега и по-натам са стигнали в резултат на
техните разкрития и до самата подсъдима. Всички факти и обстоятелства сега
5
се възпроизвеждат с малки изменения за които ще кажа, че те не влияят нито
на съществена промяна на фактическата обстановка, нито на квалификацията
на деянието. Тук е без значение дали всъщност първата договорка за 30 лв. е
била в един ден или е имало дистанция до плащането от 50 лв.. Дали в
същност той е платил 50 лв., а пък тя след това ги е дала и се е съгласила,
защото той е бил уверен, че тя ще ги даде. Ако не ги е дала, тогава те ще
останат като вина за 30лв. Тук не можем да говорим за престъпен акцез,
защото престъпния акцез е за друго, което след малко ще кажа когато
характеризирам вида на тази схема на престъпна дейност. В едно от
заседанията колегата повдигна въпроса за нещата, свързани с тази схема и
има ли значение по-скоро дали поръчителя трябва да се срещне и да се види с
извършителите, защото в противен случай няма да бъде осъществено
престъплението. Това е един вид престъпна дейност, която схема се използва
в целия свят. Тя е свързана с тази стройност, че поръчителя е боса и той
плаща. Той е лице в помощ, което да организира практическия начин на
осъществяване на престъплението, да издири лицата и как да се извърши
престъпното деяние. Същественото тук е, че не е необходимо, за да се
осъществи това престъпление, в което подбудителя да се вижда лично с
извършителя. Затова, защото логиката на престъпната дейност е такава, че ако
поръчителя излезе на яви за този дребен случай и примерно в големи мащаби
за убийство, грабежи е именно в това той да остане в сянка. Скрит. Този
момент го има и тук. Тя до последния момент, както е обяснено много
подробно с психическите способи с които са се възползвали те, за да я
накарат за да разбере, че всичко е ясно и тя няма друг избор, освен да признае
деянието си е, че тя се е криела и чак когато те разкриват връзките, че са
роднини и моминското и име е П.а, което означава, че е много работа,
свършена от оперативните макар и дребна на вид, тя е рухнала психически и
след това не пред тях, а пред разследващия полицай след като внася и
обезщетението за вредата на автомобила тя прави своето признание. Искам да
кажа във връзка с принципа връзка между поръчителя и изпълнителя за тази
престъпна схема не се изисква. Тук поръчващото лице възлага на помагача,
който приема организацията, а св. П., който е намерил изпълнител и е
уговарял цената е бил толкова уверен, че дори да даде 50 лв. от себе си тя ще
му ги върне. Бил е абсолютно сигурен, че парите ще му бъдат върнати. Това
говори за упоритата престъпна воля на подсъдимата, деяните на всяка цена да
бъде извършено. Други подробности има във връзка с престъпния акцез. Тука
при престъпния акцез, свързан с изпълнението не може да се съди от този
пазарлък дали е 30лв. дали е 50 лв. е свързано с обстоятелството и е много
важно за тази престъпна схема дали извършителя причинява вредите така,
както и в обема на поръчката, защото ако има разлика между престъпното
деяние и обема му, което е предадено от помагача на извършителя е в едни
рамки, а самият извършител надмогне и причини по-големи вреди от
поръчаното е налице така нареченият престъпен акцез. Тогава той няма да
отговаря за повечето вреда, която е извършена, както в случая примерът би
6
бил: ако тя е поръчала да се надраска колата, но ако нашият извършител беше
счупил фара, тя няма да отговаря и за фара за рамките на това, което е
причинено. Така, че колата е надраскана и от 2-те страни от заключението на
ВЛ, там е оценено и тя самата се е съгласила за две стърготини от двете
страни, поради което сега да договаряме размера на вредата е безсмислено,
защото тя се е съгласила и е платила. Ние не търсим обезщетение за
имуществени вреди, а само за неимуществени вреди. Същественото е, че в
случая помагача може да се приеме, че по отношение на извършителя, че той
всъщност е поръчител. Не, защото се центрира, че при това доразследване
винаги се цели да се каже дали този който поръча от свое име ли поръча или е
подбудител. Той ли е най-високото ниво отгоре или всъщност е и помагач и
организатор, а пък истинския поръчител е останал в сянка и е неразкрит. Най-
голямата трудност и първата работа при разследването на тези случай е да се
разкрие кой е най-високо. Кой поръчва музиката? И тогава вече се вижда, че
този който е разпределил ролите и е поставил задачите, всъщност е помагач
на другото лице. Това са въпроси, които се разискват и се изясняват в този
вид престъпна дейност. Мисля, че престъплението е осъществено така, както
е посочено и в тъжбата. Няма съществени различия в разпита на последните
давам свидетели. Само гражданският иск по няколко въпроса, които имат
отношение към тези възражения, които направи колегата относно
психическия натиск върху двамата съпрузи относно обема на
неимуществените вреди, които следва да вземете предвид при преценката на
размера. Предмет на иска е вредата, която е причинила. Редом с другото, тя е
извършила тотално навлязла в сферата на нещата, които са близки на
пострадалото семейството. Аз както обясних преди малко съм ги посочил, за
да посоча и да осъзнаете, че всъщност не нещо, което има някаква причина да
го извърши. Тука е в сила един феномен- имено омразата, която възниква
между хората без да има конкретна причина. Ако се мисли, че всеки повод и
подсъдимата го е осъществила по конкретен повод, бихме сбъркали. Тоя
феномен, който само в България защо има толкова много мразещи се хора,
които говоря и извършват физически посегателства срещу хора, които нищо
не са им сторили? Полицая обясни, че най-много колата да е била със
спаднати гуми, за което не е сигурно, че е той. Тя решава може би, че е той.
Стигат ли и достатъчно основание ли са фактите изложени в гражданският
иск, за да признаете, че гражданският ищец е претърпял болките и
страданията, които заслужават те да бъдат оценени в размер на 3000лв. и
разноските по делото за адвокат. Бих казал, да. То е МПС за нас. Може ли да
събираш пари дълго време със семейството, за да си купиш кола на старо и да
дойде някой на 2-3 ден да я надраска. Факта е известен. Аз съм посочил за
свидетел съпругата и тя каза „страдаше, мъчеше се“. Стигна се до това да
търси лекарска помощ.“ Получил стегнация и употребявал лекарства.
Измъчвал се е и даже му се смеели съседите. И това е също феномен -гледат,
че колата му е надраска и се подиграват. Самият факт за себе си говори, че
други колеги за този случа, аз съм абсолютно сигурен, че биха поискали
7
двойно и тройно. Поискал съм най-скромен размер и мисля, че заслужава да
бъде обезщетен за това. Затова, защото не й е работа и не бива да се
причинява това на човек. Защото нейната вина е за дребен случай, но е голям.
Не е само въпрос до вината. Тя се извършва по хулигански подбуди.
Примъква хора и други лица, които сега ги освободихте да бъдат
съучастници. Плаща- за да ги мотивира да извършат това нещо и накрая
повдига и цената. Осъществява се деянието и накрая казва „не съм аз“ до
последния момент. Плаща обезщетението и до последния момент, както го
обясни момент, както го обясни св. В., ако не бяха намерили фамилното име
от П. тя е оспорвала и чак пред разследващия полицай, притисната от всякъде
е направила признанието. Няма никаква самокритичност и да каже
„извинявай, сбърках. Дай да се разберем и да се помирим. Да сложим точка.“
Няма. Борба до последно. Сега искат и други неща, които не са предмет на
делото. Защо воюват? За какво, какво да докаже? Че е права. За какво е
права? Да създава абсолютно ненужен натиск. Психически тормоз в тоя
живот, в който всички сме изтормозени по една или друга причина. За това
дори тя заслужава много по-сурово наказание, защото се измъкна и от
помилването на Прокуратурата, защото за 680 лв. го направиха маловажен
случай. Моля да уважите и гражданският иск в посочения размер и да
определите спрямо Вашата компетентност при приложението на чл. 78а НК
да определите размера на глобата. С оглед гореизложеното моля за Вашата
присъда.
АДВ. П.: Уважаеми г-н съдия, моля да постановите присъда с която да
признаете за невиновна подзащитната ми по повдигнатото обвинение. Моля
да отхвърлите гражданският иск, независимо дали ще я оправдаете за
извършеното престъпление или ще я приемете за виновна. На първо място ще
Ви моля да имате предвид, че макар да не приехте в първото заседание
възраженията ми за това, че има неясно формулирано обвинение в крайна
сметка съществуват някои неясноти, както в диспозитива на тъжбата, така и в
по-горната обстоятелствена част и двете заедно те дават едно неясно
обвинение срещу, което ние трябваше да се защитаваме. Има до определена
степен сместване качеството на подзащитната ми според тъжбата, а именно тя
съизвършител ли е или е само подбудител? В самата тъжба липсва дата или
период, както и начин по който тя е подбуждала извършителите за
извършване на тяхното деяние. Тук според мен най-интересно от правна
теория е по какъв начин тя като е подбудител и ако за това е повдигнато
обвинението подзащитната ми е направила така, че да породи в
извършителите тяхното вътрешно субективно решение те да извършат
фактически деянието по отношение на колата на тъжителя. Тука от страна на
събраните доказателства се повдигат много въпроси. В най-общ план се
приема, че трябва да има пряко отношение между подбудителя и
извършителя, за да може да бъде стимулиран последния да извърши деянието,
което иначе не би извършил. Тук във формулировката на обвинението и в
събраните доказателства се поставям много въпросителни по отношение на
8
това има ли и до каква степен пряко отношение подзащитната ми при
създаване на това вътрешно решение за извършване на деянието. Дори да се
приеме в чист вид написаното в тъжбата и в чист вид главно казаното от св.
П.. Ако подзащитната ми е казала „давам 30 лв. да се извърши това и това“,
тогава тя съгласна ли е? Нейното вътрешно и пряко отношение, което създава
на вътрешно убеждение на извършителя да извърши деянието би ли било
укоримо и би ли било престъпно, ако се ограничава до стимул 30 лв., а пък
вътрешното убеждение на дееца е провокирано, заради за по-голяма сума,
която тя е изричала в по-ранен момент. Тогава до къде стига едно токова
укоримо поведение и представлява ли то престъпно действие? Ние ясно
разбрахме от св. П., че сумата от 50 лв. му е поискана за първи път от
извършителя и той твърди, че сам ги е дал и едва когато деянието е било
извършено тогава той съобщава на подзащитната ми, че деянието е
извършено, но за сума по-голяма от тази, която тя е казала- за 50 лв. Макар да
ги е дава тогава тези пари в последствие участвала ли е тя в такъв обем в
убеждаването на дееца да извърши това деяние? Според мен, не.
Последващите и действия не могат да добавят участие със задна дата, че тя е
стимулирала и в по-голям финансов размер дееца да извърши това деяние.
Така, че според мен тук няма от субективна страна достатъчно доказателства,
че подсъдимата е подбудила дееца да извърши това, което се е установило в
последствие, че е одраскана колата. Тук седят много въпроси, които ще
останат неразкрити, заради липсата на събрани доказателства в тази насока,
за това че такива не биха могли да бъдат ангажирани на толкова късен етап, а
в друга част, защото не бяха уважени наши искания, но тука под много
сериозно внимание следва да бъде поставена фигурата на св. П., който много
лесно се твърди, че е само помагач, но в голяма степен, ако бяха събрани
други доказателства, щеше да се разкрие неговата деятелност, че всъщност
той е този, който може да бъде укоряван да това деяние, а това което
подзащитната ми е извършила е многократно да се оплаква от един съсед.
Разбира се и 3-та участници в деянието няма как сами да винят себе и главно
П. пред съда, за това което те са извършили и е много лесно подзащитната ми
да бъде сочена като главен организатор на това деяние. Имала ли е желание тя
да навреди на съседа си? Вероятно е имала. Имала ли е вражда с него? Явно е
имало проблеми щом има преписки. Тя ли е тази, която е подбудила
извършителя да направи това и ако тя има някакво участие в това до къде
стига то? Според мен не беше изяснено и не може да се твърди, че тя е тази,
която трябва да отговаря за всичките тези извършени деяния. Моля да
погледнете критично на този въпрос, доколкото св. П. играе ключова роля и
има вътрешен стимул да преиначи фактите по делото. Това, че подзащитната
ми е заплатила в ДП сумата, представляваща щета на автомобила не може да
бъде възприемано за признаване на вина от нейна страна и нарочно, за да не
бъде обвинявана тя, че измисля своя защитна позиция тя замълча и днес пред
Вас и ние ще се облегнем само на думите, които изхождат от страна на
тъжителя и неговият процесуален представител. Дори колегата П. по-нагоре
9
каза израза, че тя е била притискана. Дали сте имал предвид, че е била
притискана с позволени процесуални способи или не, аз оставям на съда да
прецени. Ще обърна внимание какво каза по този въпрос и съпругата на
тъжителя, която на 27.10 в разпита тя казва така „в полицията, доколкото
знам са я принудили за парите, когато са я разпитвали.“ Тук пак се намираме
в една гранична линия, която трябва да се обследва докъде е стигнал
процесуалния натиска върху нея и дали тя доброволно е изложила факти в
ДП, дали доброволно е заплатила парите или не. Има данни, които не
изхождат от нас в обратна посока. Моля в този смисъл да приемете, че няма
по делото достатъчно събрани такива доказателства или не са достатъчно
убедителни, за да посочат по един несъмнен начин подзащитната ми за
подбудител в извършено престъпление по чл. 216, ал.4 НК. Ще Ви моля в
случай, че приемете, че тя е виновна в това което я обвиняват макар, че за мен
то не е напълно ясно- да вземете предвид нейното чисто съдебно минало,
добрите характеристични данни и в този смисъл да наложите наказание по чл.
78а НК в минимален размер. Тя отговаря на всички изисквания за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. По отношение на граждански иск също моля да обърнете
внимание на това, че е интересен въпроса за това „може ли за престъпление,
което е срещу собствеността на гражданите и пряк обект на посегателството е
движима или недвижима вещ да произтекат вреди от неимуществен характер
за притежателя на тази вещ? Считам, че така, както е уреден чл. 51 от ЗЗД в
който обезщетението за вреди се ограничава само до преките и
непосредствени вреди, а не и до всички последващи косвени вреди по един
деликт. В настоящия случай това би означавало да бъдат обезщетени вредите,
които са причинени върху имуществото на тъжителя, но не и такива
неимуществени вреди като страдания по автомобила, каквито се иска да
бъдат обезщетенията в това производство. Това се явява косвена вреда, която
по нашето законодателство не подлежи на обезщетяване. Отделно от това
дори са приемете обраното аз ще Ви моля да имате предвид какъв размер се
претендира. Може ли за вреда върху движима вещ, която е оценена за по-
малко от 700 лв. да има емоционална вреда, която вреда да е 3000 лв.? Струва
ми се, че такава вреда не може да надхвърля стойността на самата вреда да
надхвърля самата вреда върху веща. В никакъв случай. Както каза един бивш
американски президент „ не може решението на проблема да е по-тежко от
самият проблем.“ В този смисъл ще Ви моля да приемете, че следва да бъдат
обезщетени и емоционалните вреди от престъплението да имате предвид, че в
по–голямата част претенцията на тъжителя е неоснователна по причините,
които изложих. Моля Ви в случай, че отхвърлите гражданският иск и
наказателното обвинение да присъдите разноски в полза на моята
подзащитна.
РЕПЛИКА АДВ.П.: За степента на вината на подбудителя не се
определя от размера на възнаграждението на извършителя. Дали е 30 лв. или
50- лв. тя ги е върнала. Може ли да бъде по-малка вината, ако убийството е
10
извършено за 1000 лв. или за 1 млн. лева? Давам пример относно близките на
пострадалия. Това, какво грее обществото, обществения резонанс,
обществената преценка и самите пострадали? Повече или ще страдат те или
по-малко, ако е платен 1 млн. лв.? Това за притискането го казах в кавички в
смисъла, че те са и обяснили, че привилегиите, които би получила, ако внесе
сумата. За нас е много ясно и за всички е ясно и не беше нужно да го правите
като възражение на съдията, че е притисната в този смисъл в който Вие
искате да го разбираме. Тя много добре разбира, че плаща за това, за което
всъщност, че закона го допуска, като възстанови имуществените вреди тя
получа някаква привилегия и тази привилегия се изразява в това, че с
постановление делото беше прекратено. Не може всичко да е включено в
диспозитиза. Още в първото заседание поставихте въпрос, че всички
обстоятелства в описателната част могат ли да се вместят? Погледнете
хилядите ОА, които трябва да съответстват на диспозитива и по едно ЧХ,
което съда може винаги да го промени. Затова, защото практиката показва, че
тъжителя излага фактическата обстановка, а съда определя правната
квалификация. По тези дела дори обикновен човек не е длъжен да посочва
квалификацията. Правите възражения, които са неоснователни. За
неимуществени вреди- болките по тази категория и в цялостната практика
което и решение да се отвори е не само физически болки върху пострадалия, а
и психическите. Важно е да има причинно-следствена обусловеност от тава,
че каквото е извършено срещу него той действително го е изтърпял. Дайте
тогава да сложим Вашата кола и да я нашарим, за да видим как ще го
приемете. Това е недвижима вещ и не може да се мери с това, че тя струвала
еди си колко си вредата. Важно е каква струва на обществото и на правдата
неговите страдания, защото всичко трупащо се негативно се отразява на
здравето на човек.
ДУПЛИКА АДВ. П.: Това, което Вие казвате за обществото няма
никакво обвиняемата значение срещу каква сума един човек е убит. Въпросът
е в тоя драстичен пример, ако един казва „искам да убиете този човек за 1000
лв. и повече не давам“, но човека бъде убит и убиеца дойде и каже „искам 1
млн. лева за това, което ти поиска“ тогава за какво отговаря първият? Това е
въпросът.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА: Придържам се към
казаното от моя защитник.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА: Искам да бъда оправдана.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на присъдата, обяви същата
на страните и разясни сроковете за нейното обжалване.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 16,35 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11
Секретар: _______________________
12