Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ….03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и шести април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова в. гр. д. № 12957 по описа на съда за 2019
г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 130315 от 03.06.2019 г. по гр. д. № 82027/2017 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), III ГО, 88 състав, е признато за
установено, че П.Д.Д., ЕГН **********, дължи на „О.б.б.“ АД, ЕИК********, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430 ТЗ в качеството си на кредитополучател по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 21.09.2011 г. сумата от 1325,89 лв. –
главница, заедно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.
417 ГПК (13.06.2017 г.) до окончателното изплащане, сумата от 75,03 лв. –
договорна лихва за периода от 15.10.2015 г. до 12.06.2017 г., сумата от 343,61
лв. – наказателна лихва за периода от 15.10.2015 г. до 12.06.2017 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 38465/2017 г. по описа на СРС, 88
състав. Осъдена е П.Д.Д. да заплати на „О.б.б.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 517,43 лв. – разноски за исковото производство, сумата от 349,89
лв. – разноски в заповедното производство, както и по сметка на СРС на
основание чл. 78, ал. 7 ГПК сумата от 200 лв. – депозит за вещо лице.
В
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5111433
от 27.06.2019 г. от ответницата П.Д.Д., чрез назначения ѝ служебен
защитник адвокат Л., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Поддържа се, че в процесния договор за кредит е налице противоречие – в чл. 4,
ал. 6 и чл. 6, ал. 5, с твърдения, че предвид извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, за новите условия и параметри на
договора е било нужно да се подпише допълнително споразумение към договора за
кредит, което в случая не е сторено, което противоречи на обичаите в
практиката, принципа на добросъвестността и правилото на чл. 20 ЗЗД. Не е
спазено изискването на чл. 147 ЗЗП - клаузите в договора да са съставени по
ясен и недвусмислен начин, а в случая в договора липсва изрична клауза,
съдържаща ясна и разписана изчислителна процедура, в която да се посочат видът,
количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти
(пазарни индекси и/или индикатори), не е изяснено основанието, на което банката
ще може да изменя БЛП, няма данни потребителят да е бил уведомен за
методологията на банката за формиране стойността на БЛП и тя да е станала
неразделна част от заемното правоотношение, т. е. изцяло във властта на банката
е било да преценява наличието на основания за увеличаване на лихвения процент.
Сочи се, че правилата на чл. 4 и ал. 6, ал. 2 от договора са уредени във вреда
на кредитополучателя и са неравноправни по смисъла на чл. 143 – 144 ЗЗП,
доколкото са били изготвени предварително от банката и потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Твърди се и наличието на чл. 143, т.
10 ЗЗП, тъй като банката е променяла стойността на БЛП не само въз основа на
обективни фактори, но и по субективни причини въз основа актове на банката,
съставени от нейни органи. Освен това за ответника не е уговорена в договора
нарочна възможност в хипотеза, в която за него няма да се прилагат вече
преференциални условия, да може да се откаже от договора за кредит без санкция
– поради което е налице неравноправна клауза и по смисъла на чл. 143, т. 12
ЗЗП. Поддържа се, че от заключението на ССчЕ е видно, че разликата между
първоначално уговореното по отношение на главницата и фактически платеното е в
размер на 348,22 лв., а по отношение на договорната лихва и застраховката
платените суми са над дължимите съобразно уговореното. Дължимите
застрахователни премии по договор са в размер на 3,27 лв. месечно, а
действително начислените и събрани суми за застраховка са в размер на 5,45 лв.
месечно. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението, за обявяване за
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143, т.
10 и т. 12 ЗЗП на клаузите на чл. 4 и ал. 6, ал. 2 от Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 21.09.2011 г., сключен между „О.б.б.“
АД и П.Д.Д. и за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски съгласно
списък по чл. 80 ГПК.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „О.б.б.“ АД. В открито съдебно
заседание процесуалният представител на банката – адвокат В.оспорва въззивната
жалба, моли да бъде оставена без уважение като неоснователна и за потвърждаване
на първоинстанционното решение. Не претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната
част с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното:
Предявени са по
реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
Не е спорно, а
се установява и от представените по делото доказателства, че на 21.09.2011 г.
между „О.б.б.“ АД в качеството на кредитор и П.Д.Д. в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 5500 лв. – чл. 1, ал. 1, за покриване на потребителски
нужди. Предвидено е, че кредитът се усвоява по посочена банкова сметка ***.09.2011
г. – чл. 3, ал. 1, като между страните не е спорно, че сумата е била усвоена от
ответницата, както и че съобразно задълженията ѝ по договора са постъпили
плащания в общ размер на 5699,21 лв. В чл. 4, ал. 1 страните са уговорили, че редовната главница по кредита се олихвява с
годишен процент в размер на Базовия лихвен процент (БЛП) на „О.б.б.“ АД за
потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата и договорна надбавка от 0 пункта. Към момента на сключване на договора
БЛП на „О.б.б.“ АД за потребителски кредити в лева е в размер на 7 %, а според
чл. 4, ал. 2, лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер
на 7 % годишно, олихвяването се извършва ежемесечно – ал. 3. Според чл. 4, ал.
4 банката има право на променя БЛП след съответно решение на Комитета за
управление на активите и пасивите на „О.б.б.“ АД (АЛКО), който преразглежда
веднъж на три месеца нивото на БЛП, като данни за размера на БЛП се публикуват
на интернет страницата на банката, заедно с методология за определянето му.
Информацията за промяната и размера на БЛП, с указание за датата на влизане в
сила на новия размер, се поставя на видно място в банковите салони. В чл. 4,
ал. 6 от договора е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение
на кредитополучателя с работодателя, с който е бил в трудово (служебно)
правоотношение към момента на подаване на молбата за предоставяне на кредит,
договорената надбавка към БЛП, използвана за определяне на лихвения процент,
посочена в чл. 4, ал. 1 се променя на действащата надбавка, валидна за
кредитополучатели, които не са служители на банката. Промяната настъпва
автоматично и не е необходимо подписване на анекс към договора. Според чл. 5,
ал. 1 годишният процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита,
определен съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) е в размер на 7,48 %,
а според чл. 5, ал. 2 общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит, при параметрите, залегнали в него,
е в размер на 6723,05 лв. Предвидено е в чл. 6, ал. 2, че банката има право
едностранно да променя размера на лихвения процент, посочен в чл. 4, по реда и
при условията, посочени в чл. 4, за което уведомява писмено кредитополучателя
преди датата на промяната на посочения при сключването на договора настоящ
адрес и изнася информация за промяната в банковите салони и на електронната си
страница. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към договора,
като предоставените обезпечения по кредита ще обезпечават и новите размери на
лихвения процент. При несъгласие с новите лихвени условия, променени съгласно
клаузата на ал. 2 от чл. 6, кредитополучателят има право с писмено изявление до
банката, в рамките на двуседмичен срок от датата на промяната, да прекрати
договора за кредит, като издължи всички суми, съгласно условията на сключения
договор (чл. 6, ал. 4). Според чл. 6, ал. 5 промяна на вида или добавяне на
нови такси и комисиони, събирани от банката, както и други изменения и
допълнения на договора се извършват с подписване на допълнително споразумение
между страните. Според чл. 7, ал. 1 при забава на плащането на главницата по
кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост
на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва,
включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл. 4 за редовна
главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но с не повече от размера
на законната лихва. Предвидено е, че кредитът се издължава на 60 месечни
анюитетни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната
такса за управление и обслужване, в размер на 108,78 лв., считано от 15.10.2011
г. на 15 - то число на месеца. При промяна на лихвения процент банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на анюитетната вноска, за което не
е необходимо подписването на анекс към договора – чл. 10. Крайният срок за
издължаване на дълга е 15.09.2016 г. – чл. 11. Предвидена е и възможност за
предсрочно погасяване на дълга и условията за това – чл. 14, както и право на
кредитополучателя да се откаже от договора в срок от 14 дни от сключването му –
чл. 16, при което връща главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от
датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата. Предвидено
е, че когато кредитополучателят е сключил застраховка „живот“ дължимите
застрахователни премии в размер на 3,27 лв. месечно се издължават заедно с
дължимите месечни вноски по кредита и се прибавят към погасителните вноски,
като кредитополучателят се задължава да осигури средствата, необходими за заплащане
на застрахователните премии. Според чл. 24, ал. 1 от договора банката предлага
на кредитополучателя да сключи застраховка „живот“ за своя сметка и в полза на
банката в „ОББ – А.Ж.Д.“ АД. При съгласие, кредитополучателят подписва
застрахователна полица, сертификат или друг документ, издаван от застрахователя.
Застрахователните премии се заплащат от длъжника по сметката, обслужваща
кредита и кредитополучателя дава своето неотменимо съгласие банката да превежда
застрахователните премии от тази сметка по сметка на застрахователя – чл. 24,
ал. 2. Общият размер на месечната погасителна вноска по кредита и месечната
застрахователна премия е 112,05 лв. – чл. 10, ал. 2. Договорът за потребителски
кредит от 21.09.2011 г. е подписан от страните, като подписът на ответницата не
е оспорен в хода на делото.
В първоинстанционното
производство е приета съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
която въззивният съд кредитира като пълна и обоснована, от която се установява,
че задължението на ответницата по процесния договор за кредит към датата на
подаване на исковата молба и към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК за главница и лихви (договорна и наказателна) е в размер на 1744,53 лв.
(1325,89 лв. – главница + 75,03 лв. –
договорна лиха от 15.10.2015 г. до 12.06.2017 г. + 343,61 лв. – наказателна
лихва от 15.10.2015 г. до 12.06.2017 г.) и съдебни разноски в размер на 394,89 лв.,
посочени в таблица. Вещото лице е отразило задълженията по актуален погасителен
план и погасените суми, като е констатирало, че неплатените суми възлизат в
размер на исковата претенция. От извършената проверка в счетоводството на ищеца
и предоставените документи вещото лице е установило, че съгласно чл. 4, ал. 1
от Договора за потребителски кредит към датата на сключване на договора
лихвеният процент е в размер на 7 %. През процесния период е налице промяна на лихвения
процент както следва: на 21.09.2011 г. – 7 %, на 15.03.2013 г. – 6 %, на 15.03.2014
г. – 14,95 %. Промяната на лихвения процент в посока увеличение от 15.03.2014
г. се дължи на факта, че до 15.03.2014 г. П.Д. е била служител на банката и е използвала
преференциален лихвен процент, а след напускането е на база условията, без
преференции. Няма добавяне на нови такси и комисиони. Вещото лице е установило,
че съгласно чл. 10, ал. 2 от договора, дължимите застрахователни премии са в
размер на 3,27 лв. месечно, а действително начислените и събрани суми за
застраховка са в размер на 5,45 лв. месечно. Фактически платените суми са в
размер на 5699,21 лв. Разликата между фактически заплатените суми и
дължимите съобразно първоначално договореното с Договора за потребителски
кредит от 21.09.2011 г. е в размер на 348,22 лв. – начислени суми съгласно
първоначален погасителен план – 6 047,43 лв. (главница – 4860,39 лв., договорна
лихва – 1013,73 лв. и застраховка – 173,31 лв) и погасени суми – 5699,21 лв.
(главница – 4174,11 лв., договорна лихва – 1236,25 лв. и застраховка – 288,85 лв.),
посочени в таблица от вещото лице. Начислената наказателна лихва в размер на
355,71 лв. е изчислена правилно, а задължението за наказателна лихва е в размер
на 343,61 лв., тъй като има частично плащане в размер на 12,10 лв. Вешото лице
е посочило, че лихвеният процент, въз основа на който е определена
наказателната лихва за целия срок на договора е 19,95 %.
По правните изводи:
По отношение на процесния договор за кредит
са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно
чл. 9 ЗПК
„договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено
плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В тази
връзка, на първо място, настоящият
съдебен състав приема, че кредитополучателката
е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването
на търговска или професионална дейност,
поради което същата има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, а съответно банката
е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП.
В случая процесният договор за
кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, т. е.
спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК (в приложимата към датата
на сключване на договора редакция от 30.07.2010 г.). Договорът отговоря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, т.
9, т. 10, т. 11, т. 12 и т. 20 ЗПК (в приложимата към датата на сключване на
договора редакция от 30.07.2010 г.) - посочени са общият размер на кредита и
условията за усвояването му; годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, вкл. взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; /т. 8 е неприложима
в случая, тъй като кредитът не е под формата на разсрочено плащане за стока или
услуга и не се касае за свързани договори за кредит/; посочен е лихвен процент;
уредено е правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания – чл. 17, ал. 3 от договора; представен е погасителен
план, съдържащ информация за размер, брой, периодичност и дати на плащане на
погасителните вноски; уговорено е и правото на отказ на потребителя от
договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя
да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден – чл. 16 от договора. Поради
изложеното съдът приема, че договорът за кредит е действителен и валидно
обвързва страните.
Спорно по делото е дали клаузата от процесния договор – чл. 4, ал. 6 е
неравноправна, съответно дали банката законосъобразно е увеличила договорната
лихва по кредита.
Разпоредбата на
чл. 143 ЗЗП
обявява, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без
изброяването да е изчерпателно. Според т. 10 от цитираната норма неравноправна
е тази клауза в потребителски договор, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, а според т. 12 - неравноправна
е тази клауза, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора.
Приложението на тези норми е изключено в
случаите, установени в чл. 144, ал. 2
и ал. 3 ЗЗП,
които в случая не са налице. За да се прецени дали конкретните клаузи по
договор отговарят на критериите на закона те трябва да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на
финансови услуги може едностранно да промени цената, в съответствие с Директива
№ 2008/48/ на ЕО от 23.04.2008 г. (за
необходимостта потребителят да е информиран преди сключване на договора за договорните условия и за последиците от това с оглед
вземане на решение дали да се обвърже с
условията).
Съдът намира, че за промяната на лихвата по чл. 4, ал. 6 от договора не
е необходимо подписване на допълнителен анекс между страните. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля
на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат
трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка
едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на чл. 4, ал. 6 и на чл. 6, ал. 5 от процесния договор, смисълът,
който произтича от целия договор, целта на посочените разпоредби и принципа на добросъвестността,
въззивният съд приема, че чл. 4, ал. 6, в който страните изрично са
уредили, че промяната настъпва автоматично при определено условие, без да е
необходимо подписване на анекс, представлява изключение от уговореното в чл. 6,
ал. 5, според който за всяка промяна е необходимо подписване на допълнително
споразумение между страните, т. е. не е налице колизия между двете разпоредби. Ответницата
изрично се е съгласила в случаите на чл. 4, ал. 6 промяната да настъпва
автоматично, поради което липсата на допълнително споразумение не сочи на
неравноправност на клаузата. По делото, включително на етапа на въззивното
производство, не е спорно, че от датата на промяната на лихвата - 15.03.2014 г.
– от 6 % на 14,95 %. П.Д. вече не е била служител на банката, съответно не е
имала право да ползва преференциални условия и именно в тази връзка е
съответното увеличение. Не се спори и по това, че увеличената ставка
съответства на приложимата за стандартен потребителски кредит на банката,
поради което следва да се приеме, че изменението на лихвения процент е
извършено в съответствие с уговореното. Посочената клауза не е неравноправна,
понеже при сключването на потребителския
договор длъжникът е бил информиран за възможността на банката да увеличи лихвения
процент - изрично в договора е посочено, че надбавката, формираща
възнаградителната лихва, е променлива, поради което и отнемането на лихвената
преференция и прилагането на стандартния лихвен
процент за кредита не са едностранни действия на
кредитора в смисъла по чл. 143, т.
10 ЗЗП, а последица от неспазване от длъжника на условията за ползване на по - благоприятна лихва, което му е било предварително известно и уговорено при
подписването на договора. Клаузата е ясна
и разбираема, съдържа посочване на отделните компоненти на лихвата, тежестта на
същите, както и основанието, на което банката може да
изменя лихвения процент (предвидената надбавка)
- лихвата е увеличена по независещи от банката основания - прекратяване на
трудовото правоотношение на ответницата, с което не са нарушени изискванията
за добросъвестност, съответно клаузата не е нищожна. Отпадането на привилегията
е в резултат от неизпълнение на условията за ползването й от страна на
кредитополучателя, а увеличаването на лихвата е ограничено до ставки, приложими
за стандартни депозити, при което длъжникът не се поставя в по - обременително
положение спрямо останалите потребители на банката. От ССчЕ се установява, че
увеличението не се дължи на непосочени в договора основания, включително на
субективната преценка на банката, което да обоснове
приложение на чл. 143, т. 10 ЗЗП. От друга
страна, за ответницата е уговорена в
договора нарочна възможност да се откаже от него, поради което оспорената
клауза не е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП. Предвид
гореизложеното правилно и обосновано районният съд е приел, че именно
неизпълнението от страна на ответницата на договорното условие за преференциалното ѝ кредитиране - да работи в банката,
е основанието тя да загуби правото за преференциално олихвяване и за банката възниква възможността да приложи
стандартната лихва за потребителските
кредити и да увеличи размера на месечните вноски. В този смисъл са
неоснователни доводите на въззивника за нищожност на
договорните клаузи, поради неравноправност по смисъла на ЗЗП. При тези данни е безпредметно обсъждането дали чл. 6, ал.
2 от договора е неравноправна клауза, доколкото не е установено, че лихвата е
увеличена на друго основание, различно от посоченото в чл. 4, ал. 6.
Както се посочи, доказано е, че в изпълнение на договора ответницата е заплатила на
ответното дружество през процесния период сумата от общо 5699,21 лв., от които
4174,11 лв. – главница, 1236,25 лв. – възнаградителна лихва и 288,85 лв. –
застраховка. При горния извод за липса на неравноправни клаузи в договора, въз
основа на които е променен размерът на договорната лихва, съдът приема, че
задължението следва да се определи по актуален погасителен план (не по
първоначалния такъв), в който е отразен и промененият лихвен процент. От
Таблица № 1 на вещото лице се установява, че неплатената главница е в размер на
1325,89 лв., а неплатената договорна лихва е в размер на 75,03 лв. (след
приспадане на извършеното плащане), в какъвто размер е и исковата претенция. Ищецът
не е претендирал сума за застраховка, от страна на ответницата в
първоинстанционното производство не са изложени никакви твърдения, във връзка
със законосъобразното начисляване на застрахователните премии, не е направено
възражение за прихващане с надплатени суми, както и не е предявен насрещен иск,
поради което тези въпроси, касаещи дължимата застраховка по договор, са извън
обхвата на въззивната проверка. В случай, че ответницата твърди, че не е имало
основание за увеличаване на първоначално уговорения размер на застрахователната
вноска, може да потърси друг път на защита. Поради това искът за главница
правилно е уважен до предявения размер от 1325,89 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 13.06.2017 г., а
искът за договорна лихва до предявения размер от 75,03 лв. за периода
15.10.2015 г. – 12.06.2017 г.
Относно неустойката за забава:
От заключението на ССчЕ се установява, че неустойката за забава е
изчислена правилно и е в размер на 343,61 лв. В чл. 7, ал. 1 от договора е
разписана процедура за олихвяване на непогасената главница, като във всички
случаи е предвидено, че лихвата е не повече от размера на законната лихва за
забава. Видно от заключението обаче, прилаганият лихвен процент по отношение на
наказателната лихва през процесния период е 19,95 %. Императивната норма
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК
(включително в приложимата към момента на сключване на договора редакция на
закона), ограничава дължимите обезщетения при забава по потребителския кредит до
размера на законната лихва. Ето защо размерът на дължимата наказателна
лихва следва да бъде ограничен до размера на законната лихва, който въззивният
съд при съобразяване заключението на вещото лице и след собствени изчисления по
реда на чл. 162 ГПК определя в размер на 175,80 лв., до която сума искът следва
да бъде уважен, а за разликата над тази сума до претендираните 343,61 лв. – да
бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която искът за наказателна лихва е уважен за разликата над 175,80
лв. до 343,61 лв. и да бъде постановено друго решение за отхвърляне на иска за
тази сума, както и да бъде отменено в частта, с която ответницата е осъдена да
заплати на ищеца разноски над 467,65 лв. – за първоинстанционното производство
и над 356,90 лв. – за заповедното производство, и по сметка на СРС депозит за
вещо лице над 180,76 лв., като в останалата обжалвана част решението следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора ищецът „О.б.б.“ АД следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 19,24 лв. – депозит за вещо лице.
За въззивното производство
разноски се претендират единствено от въззивника в размер на 34,89 лв. –
държавна такса, като в полза на страната съобразно уважената част от въззивната
жалба следва да се присъди сумата от 3,35 лв.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на исковете настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 130315 от 03.06.2019 г. по
гр. д. № 82027/2017 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО,
88 състав, в частта, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „О.б.б.“ АД, ЕИК********, срещу П.Д.Д., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че П.Д.Д. дължи
на „О.б.б.“ АД в качеството си на кредитополучател по Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 21.09.2011 г. сумата над 175,80 лв.
до сумата от 343,61 лв. – наказателна лихва за периода от 15.10.2015 г. до
12.06.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 38465/2017 г.
по описа на СРС, 88 състав, както и в частта, с която П.Д.Д. е осъдена да заплати
на „О.б.б.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 467,65 лв. до сумата
от 517,43 лв. – разноски за исковото производство, сумата над 356,90 лв. до сумата
от 394,89 лв. – разноски в заповедното производство, както и по
сметка на СРС депозит за вещо лице над 180,76 лв. до 200 лв, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „О.б.б.“ АД, ЕИК********, срещу П.Д.Д.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено,
че П.Д.Д. дължи на „О.б.б.“ АД в качеството си на кредитополучател по Договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 21.09.2011 г. сумата
над 175,80 лв. до сумата от 343,61 лв. – наказателна лихва за периода от
15.10.2015 г. до 12.06.2017 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.
гр. д. № 38465/2017 г. по описа на СРС, 88 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130315
от 03.06.2019 г. по гр. д. № 82027/2017 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО,
88 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „О.б.б.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание
чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК на П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
3,35 лв. (три лева и тридесет и пет стотинки) – разноски за държавна такса за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „О.б.б.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 19,24 лв. (деветнадесет
лева и двадесет и четири стотинки) – депозит за вещо лице, изплатен от бюджета
на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.