Решение по дело №157/2015 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……/04.11.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети октомври двехиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 157 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

М.С.Р. е предявил против Х.Я.Х. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 76 452. 61 евро.

Ищецът твърди, че на 31.01.2011 г. предоставил на ответника Х.Я.Х. в заем сумата от 76 452. 61 евро, която следвало да върне до 09.03.2013 г. съгласно чл. 10 от сключения договор за заем. Ответникът не върнал на уговорената дата заетата му сума, поради което иска да бъде осъден да върне същата ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.   

Ответникът Х.Я.Х. чрез назначения си по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва предявения иск.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД и има за предмет вземане на М.С.Р. към ответника Х.Я.Х. в размер на 76 452. 61 евро, произтичащо от договор за заем.

Заемът е реален договор, поради което той се счита за сключен от предаване на парите. Следователно освен постигането на съгласие между страните за сключването му е необходимо да е налице реално предаване на парите от заемодателя на заемателя.

По делото е представен Договор за заем от 31.01.2011 г. между М.С.Р. в качеството му на заемодател и Х.Я.Х. като заемател, но в същия липсва отбелязване, че сумата от 76 452. 61 евро е предадена на заемателя. В договора е обективирана волята на страните ищецът М.С.Р. да предаде на Х.Я.Х. в заем сумата от 76 452. 61 евро, което ще се извърши в деня на подписване на договора в брой (чл. 1, ал. 2), но нито в договора, нито в отделен документ е удостоверен фактът на предаване на парите.

Издаденият от ответника Х.Х. запис на заповед от 09.03.2012 г. за сумата от 76 452. 61 евро сам по себе си не удостоверява предаването парите. Практиката на ВКС е еднопосочна, че редовният запис на заповед не се конвертира в разписка за изпълнение и не доказва предаването на паричната сума от поемателя на издателя (Решение № 78 от 17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 29/2009 г., I т. о., ТК). В Решение № 88 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 374/2012 г., II т. о., ТК е прието, че изискванията на чл. 535 ТЗ към формата и съдържанието на записа на заповед изключват възможността той да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и поемателя. Редовният от външна страна запис на заповед не може да изпълни и ролята на разписка по чл. 77, ал. 1 ЗЗД, удостоверяваща предаване на отразената в текста му парична сума, тъй като по дефиниция от чл. 535, т. 2 ТЗ той материализира само безусловното обещание на издателя за плащане, не и негово удостоверително изявление, че е получил пари от поемателя. Доказването на каузално правоотношение или на предаване на парични средства посредством записа на заповед е мислимо и възможно единствено в хипотезата, когато освен реквизитите по чл. 535 ТЗ менителничният ефект съдържа и други вписвания, отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя и/или до извършена помежду им размяна на пари. От гледна точка на формалната редовност на записа на заповед тези вписвания следва да се считат за неписани, но от процесуална гледна точка те могат да придадат на записа на заповед значението на пряко писмено доказателство за паралелно каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка, от което зависи възникването и съществуването на менителнично вземане.

Предаването на парите на заемателя е елемент от фактическия състав на договора за заем и след като това обстоятелство не се установи по делото, не може да се иска връщането им от ответника. По изложените съображения съдът намира предявения от М.С.Р. против Х.Я.Х. иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 240 ЗЗД за сумата от76 452. 61 евро за неоснователен.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Р. с ЕГН ********** *** против Х.Я.Х. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 76 452. 61 евро, дължима по Договор за заем от 31.01.2011 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      Съдия: