Решение по дело №654/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260020

 

 

Гр. Пловдив, 8.02.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:           Катя Пенчева

                                                     Величка Белева

 

с участието на секретаря  Мила Тошева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело №  654 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

         Производството е въззивно по реда на чл. 294 от ГПК.

         С решение № 126/30.10.2020 г. по т.д. 2042/2019 г. на ВКС, ТК, 2 ТО е отменено въззивно решение № 122/8.04.2019 г. по в.т.д. № 109/2019 г. на ПАС и делото е върнато на АС-П. за повторно разглеждане от друг състав с указание въззивният съд да разгледа, обсъди и се произнесе по всички доводи и възражения по съществото на спора.

Обжалвано е решение № 423/12.11.2018 г. по т.д. № 15/2018 г. на ОС-С., с което е осъдено дружеството „К.“ООД-гр.С.да заплати на „Р.л.“ЕООД-гр.С.сумите 14 138,40 лв. за доставка и монтаж на два хидравлични товарни асансьора по договор от 1.08.2012 г., 3 320,40 лв. с ДДС за доставка и монтаж на платка за управление на единия товарен асансьор със зав. № .... ** ....., модул за управление, авариен блок за вратата и захранващ модул, 3 630 лв. за монтаж на релси с конзоли на двата панорамни асансьора по същия договор от 1.08.2012 г., 6 438,20 лв.-обезщетение за забава за периода от 22.02.2015 г. до 22.02.2018 г. и 5 366,70 лв.-разноски по делото.

Жалбоподателят „К.“ООД-гр.С.моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 29.11.2018 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни. Не са събирани по негово искане нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Р.л.“ЕООД-гр.С.моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 21 088,40 лв., представляваща неиздължено възнаграждение за доставка и монтаж на два броя хидравлични товарни асансьора (14 138,40 лв.), за доставка и монтаж на платка за управление на единия товарен асансьор със зав. № .... ** ....., модул за управление, авариен блок за вратата и захранващ модул (3 320,40 лв. с ДДС) и за монтаж на релси с конзоли и на противотежести на два броя панорамни асансьора (3 630 лв.) съгласно договор от 1.08.2012 г., сключен между „К.“ООД-гр.С.като възложител и „Р.л.“ЕООД-гр.С.като изпълнител, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 23.02.2018 г., както и на сумата 6 438,20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за период три години преди предявяването на иска, от 22.02.2015 г. до 22.02.2018 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

         П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

         Безспорно е между страните, че между  ответника „К.“ООД-гр.С., дружеството „Р.л.“ЕООД-гр.С.(което е различно от ищеца „Р.л.“ЕООД-гр.С., впоследствие то е с променено наименование „Р.“ЕООД-гр.С., след което е прехвърлило вземането си на ищеца „Р.л.“ЕООД-гр.С.) и гръцко търговско дружество на 1.08.2012 г. е бил сключен представеният от ищеца в копие с исковата молба договор, съгласно който гръцкото дружество се е задължило да произведе срещу заплащане на тяхната цена от „К.“ООД-гр.С.четири броя асансьори, а дружеството „Р.л.“ЕООД-гр.С.се е задължило да достави, монтира и въведе в експлоатация тези четири броя асансьори срещу заплащане от „К.“ООД-гр.С.на сумата 28 600 лв. без ДДС. Няма спор, че гръцкото дружество (наречено в договора производител) е произвело асансьорите и те са му били заплатени, както и че след това дружеството „Р.л.“ЕООД-гр.С.(наречено в договора продавач) е доставило и монтирало два броя асансьори в сграда на дружеството „К.“ООД-гр.С.(наречено в договора купувач). Няма спор и че не е било заплатено възнаграждение от ответника „К.“ООД-гр.С.на съконтрахента по договора „Р.л.“ЕООД-гр.С..

         С исковата молба ищецът твърди, че страната по договора „Р.“ЕООД (при сключването на договора с наименование „Р.л.“ЕООД) му е прехвърлила своите вземания от „К.“ООД-гр.С.за заплащане на парични суми, дължими съгласно договора от 1.08.2012 г., с договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 4.12.2017 г. Твърди, че в периода 1.11.2012 г.-30.01.2013 г. продавачът (цедентът) е извършил доставки на окомплектовка за двата товаро-пътнически асансьора. Твърди, че след извършване на монтажа на двете асансьорни уредби– хидравлични асансьори със заводски № .... и заводски № ***** е подал на 23.11.2012 г. заявления за сертификацията им към Лицето за оценяване на съответствието (ЛОС) „Е.“ЕООД и с протоколи от 27.11.2012 г. от това дружество са констатирани и описани несъответствия, а на 14.12.2012 г. дружеството е отразило, че те са отстранени, след което на 20.12.2012 г. са издадени и предоставени на купувача сертификати за „Краен контрол“ за двата хидравлични товаро-пътнически асансьора, с които е установено, че асансьорите са произведени и монтирани съгласно посочен стандарт и Директива 96/16/ЕС. Твърди, че в периода 11.03.2013 г.-15.03.2013 г. са извършени 72-часови функционални проби и изпитване на функционалното действие на двата асансьори и не са констатирани несъответствия или отклонения от нормалното им функциониране. Твърди, че в посочения период между страните са възникнали спорни въпроси, които не са били свързани със задълженията на продавача (относно изграждане на стационарна телефонна линия и свързването й с доставените и монтирани устройства в асансьорите и относно монтажа на шахтните врати и вертикалните каси). Твърди, че с имейл от 30.01.2013 г. продавачът е уведомил купувача за готовност за предаване на товаро-пътническите асансьори и за започване на монтажа на другата част от възложеното – панорамните асансьори, на които релсовите пътища и противотежестите към този момент са изцяло монтирани от продавача. Твърди, че с писмо от 18.03.2013 г. е поискал от купувача плащане на извършения монтаж на асансьорите. Твърди, че с оглед липсата на съдействие от страна купувача, продавачът му е изпратил на 4.04.2013 г. нотариална покана, връчена на 8.04.2013 г., с която го е поканил за подписване на приемо-предавателен протокол за извършения до момента монтаж, но купувачът е отговорил на 10.04.2013 г. с покана, с която заявява, че поради неотстраняване на посочени в протокол от 21.01.2013 г. недостатъци не желае да извърши приемане на изработеното. Твърди, че продавачът е издал фактура № 1642/26.03.2013 г. за извършения от него монтаж на двете асансьорни уредби със заводски № .... и със заводски № *** на обща стойност 15 444 лв. с ДДС, както и кредитно известие № 1643/26.03.2013 г. към фактура №1642/26.03.2013 г. за сумата 1 305,60 лв. с ДДС, представляващи извършени от купувача дейности, а също е издал и фактура № 1644/26.03.2013 г. на обща стойност 3 320,40 лв. за платка за управление на асансьора заводски № ...., модул за управление, авариен блок за врата и захранващ модул. Твърди, че общата стойност на извършените доставки на 2 броя асансьори и техния монтаж след приспадане на извършените от работници на купувача дейности е в размер на 17 458,40 лв. Твърди, че извършеният монтаж на релсите и противотежестите на останалите два, панорамни асансьори не са били фактурирани от продавача, тъй като е очаквал да осъществи монтажа на цялата асансьорна уредба, но те са доставени и монтирани, като се използват фактически от купувача и стойността им обикновено е в размер на 30% от цената на целия монтаж, поради което ги остойностява на 3 630 лв. (30% от 12 100 лв.). Твърди, че поради отказа за приемане на извършените доставки и монтаж и неизпълнение на задължението за плащане на дължимите суми за асансьорните уредби, монтажът на останалите два панорамни асансьора (с изключение на релсите и противотежестите) е извършен от трето лице, като процедурите по „Проверка на единичен продукт“ за всички асансьорни уредби са проведени също от това трето лице с използването на цялата налична документация, издадена от „Р.“ЕООД. Твърди, че с разпоредбата на чл. 264,ал.1 от ЗЗД е въведено императивно задължение на възложителя да приеме работата, като когато работата е изпълнена от изпълнителя съобразно договора до степен, годна тя да бъде приета от възложителя, то той е длъжен да я приеме, съответно, да я плати. Счита, че ответното дружество е изпаднало в забава, считано от изтичане на тридневния срок от получаването на нотариална покана на 8.04.2013 г. или от 11.04.2013 г., поради което претендира за присъждане на мораторна лихва за период от три години преди предявяването на исковата молба – от 22.02.2015 г. до 22.02.2018 г. Твърди, че от извършването на монтажа на асансьорните уредби ответникът ползва фактически не само изградените асансьори, но и цялата документация за тяхното съответствие и ползване, издадена от продавача, която е послужила за разрешаване на ползването на асансьорите с два броя актове от 13.08.2014 г., както и за приемане на сградата с констативен акт-образец 15 от 8.09.2024 г. и за етапното й въвеждане в експлоатация с протокол-образец 16 от 14.01.2015 г. и разрешение за ползване от 26.01.2015 г. Затова претендира в качеството на правоприемник на продавача за присъждане на възнаграждение за изпълнената работа по договора за изработка от 1.08.2012 г. в размер на посочените в исковата молба суми - 21 088,40 лв., представляваща неиздължено възнаграждение за доставка и монтаж на два броя хидравлични товарни асансьора (14 138,40 лв.), за доставка и монтаж на платка за управление на единия товарен асансьор със зав. № .... ** ....., модул за управление, авариен блок за вратата и захранващ модул (3 320,40 лв. с ДДС) и за монтаж на релси с конзоли и на противотежести на два броя панорамни асансьора (3 630 лв.) съгласно договор от 1.08.2012 г., сключен между „К.“ООД-гр.С.като възложител и „Р.л.“ЕООД-гр.С.като изпълнител, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 23.02.2018 г., както и на сумата 6 438,20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за период три години преди предявяването на иска, от 22.02.2015 г. до 22.02.2018 г.

С отговора на исковата молба от 17.04.2018 г. ответникът оспорва исковете и възразява, на първо място, че ищецът няма активна легитимация по предявените искове. Твърди, че цедентът не е изпълнил задължението за уведомяване на длъжника за извършената цесия с договора от 4.12.2017 г. съгласно чл. 99,ал.4 от ЗЗД и затова ищецът не се явява правоприемник на страната по договора. Твърди, че съгласно чл. 1 от договора за цесия от 4.12.2017 г. цедентът прехвърля възмездно на цесионера всички свои вземания, но в този договор никъде не е посочена цена, срещу която се прехвърля вземането, поради което липсва съгласие между страните по съществен елемент от сделката – цена на вземането, начина за нейното плащане, както и доказателства за извършеното плащане с оглед преценка за спазване на изискванията на ЗОПБ, - като записването в чл. 2 от договора, че прехвърлянето преминава в цесионера срещу сума, която ще бъде предмет на отделно споразумение между страните, не може да санира липсата на съгласие, поради което договорът за цесия е нищожен на основание чл. 26,ал.2,предл.2 от ЗЗД. Твърди, че договорът за цесия е нищожен и на друго основание – чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, защото липсата в договора за цесия на договореност относно цена, срещу която се прехвърля вземането, сочи на облагодетелстване на едната страна по договора за сметка на другата, тъй като за цесионера никога няма да настъпи изискуемост на задължението за заплащане на цената на прехвърленото вземане на цедента. Твърди още, че в противния случай договорът за цесия би бил нищожен като привиден на основание чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД, защото цедентът и цесионерът са свързани търговски дружества – имат един и същ едноличен собственик на капитала, един и същ управител, едни и същи седалище и адрес на управление. Според ответника тази свързаност обуславя привидността на договора за цесия, защото ответникът се явява едновременно и кредитор на цедента „Р.“ЕООД с вземане в размер на 5 600 лв. съгласно изпълнителен лист от 15.02.2017 г., издаден по гр.д. № 382/2014 г. на РС-Д., за събирането на която сума е образувано изп.д. 129/2017 г. на ЧСИ С.Д.. Твърди, че към 12.04.2018 г. размерът на дълга по изпълнителното дело възлиза на 206 603,34 лв., от които публични задължения към държавата в размер на 191 000,61 лв. Твърди, че със сключения привиден договор за цесия страните правят опит да преодолеят евентуално изпълнение срещу вземането от кредитори на цедента, при спечелване на настоящото дело, чрез прехвърляне на вземането към дружество, което няма кредитори, без да целят реално да настъпят последиците на договора за цесия, тъй като финансовият резултат ще настъпи за едни и същи физически лица. Заявява, че самото счетоводно отразяване на финансовата операция също ще даде информация дали реално тази операция е отразена в счетоводството на двете дружества. Твърди, че договорът за цесия е нищожен и на основание чл. 26,ал.1,предл.1 от ЗЗД поради противоречие със закона, а именно с императивната норма на чл. 451,ал.1 от ГПК. Твърди, че ответното дружество е получило запорно съобщение, изпратено до него като трето задължено лице от ЧСИ М.Ц., получено на 6.06.2017 г., с което по изп.д. *** г. е наложен запор на вземанията на „Р.л.“ЕООД по гр.д. 382/2014 г. на РС-Д.. Твърди, че съгласно чл. 451 от ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането, но въпреки тази забрана „Р.л.“ЕООД като длъжник, чието вземане по гр.д. 382/2014 г. на РС-Д. е идентично с предмета на настоящото дело и е предмет на запор по изп.д. *** г. на ЧСИ М.Ц., се е разпоредило със същото в полза на свързано лице с договора цесия от 4.12.2017 г. На второ място, ответникът възразява и че изпълнителят по договора „Р.“ЕООД не е изпълнил условията по сключения договор в уговорения срок, поради което е налице пълно неизпълнение. Твърди, че е невярно отразеното в чл. 1 от договора за цесия, че се цедират вземания, които са безспорни. Посочва, че между цедента „Р.л.“ЕООД и ответника е водено гражданско дело за същото вземане № 382/2014 г. на РС-Д. по предявен от цедента срещу ответника иск с правно основание чл. 422 от ГПК и с решение от 5.05.2016 г. искът е бил отхвърлен изцяло като неоснователен, но по предмета на спора не е формирана СПН, защото с решение от 29.11.2016 г. по в.гр.д. 280/2016 г. на ОС-С.решението на РС е обезсилено и производството по делото е прекратено на процесуално основание, поради което претендираните вземания не са безспорни и изискуеми, те никога не са признати от ответника, а се оспорват изцяло от него като неоснователни. Твърди, че е налице пълно неизпълнение на сключения договор от 1.08.2012 г., защото доставката на процесните два асансьора, за които се претендира плащане, е извършена в нарушение на уговорените срокове за изпълнение и монтажът е извършен некачествено с множество констатирани дефекти. Твърди, че съгласно чл. 9 от договора сроковете за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорите е 150 календарни дни от датата на подписване на договора и издаване на банков акредитив от страна на ответника. Твърди, че с договор за откриване на акредитив от 28.11.2012 г. с бенефициер „Р.“ЕООД (с предходно наименование „Р.л.“ЕООД) и срок на валидност 31.03.2013 г. акредивът е учреден за цялото плащане в размер на 30 888 лв. с ДДС. Твърди, че на 21.01.2013 г. е съставен протокол относно констатирани нередности при монтажа на асансьорните уредби и с него ищецът се е задължил да отстрани всички констатирани в 18 точки нередности по монтажа, че на 1.02.2013 г. от изпълнителя е изпратено писмо със списък на лицата, които ще отстранят забележките по монтираните тораво-пътнически асансьори, като продавачът сам си е определил тридневен срок за отстраняване на забележките, но в този срок, а и след изтичането му, забележките не са отстранени. Твърди, че затова в отговора на ответника на първата изпратена му от изпълнителя нотариална покана, връчена на 8.04.2013 г., който отговор е връчен на ищеца на 12.04.2013 г., е посочено, че до отстраняване на всички тези нередовности изпълнителят се намира в забава за изпълнение на договора, която изключва забавата на възложителя за плащания по него, както и че изпълнителят не е предоставил и всички, предвидени в договора, документи. Твърди, че с този отговор изпълнителят е поканен да отстрани всички недостатъци и да представи всички, предвидени в договора, документи, след което ответникът ще изплати следващите се суми по договора за двата асансьора, след приспадане на дължимите неустойки и извършените междинни плащания в хода на монтажа, а в противен случай ще прекрати договора поради неизпълнение от страна на продавача. Твърди, че нищо от посоченото в отговора не е било изпълнено, поради което ответникът е изпратил до изпълнителя нотариална покана, връчена на 17.06.2013 г., да се яви в сградата на 21.06.2013 г. за съставянето на констативен протокол за установяване степента на завършеност на асансьорните уредби, но представител не се е явил и е съставен констативен протокол, в който в присъствие на строителния надзор са описани всички несъответствия и нередности по асансьорите, както и всички непредставени документи. Твърди, че е ангажирал друга фирма, „П.“ЕООД-гр.С.за пълен и качествен монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорите в сградата. Твърди, че на 10.04.2014 г. са съставени актове за първоначален технически преглед от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на двата асансьора, в които отново е констатирано, че същите не са годни за безопасна експлоатация и след отстраняване на забележките ответникът е подал ново заявление за регистрация и издаване на акт за първоначален технически преглед и с последващи актове от 13.08.2014 г. за първоначален технически преглед от ДАМТН е прието, че двата асансьора са годни за безопасна експлоатация. Твърди, че е налице поредица от документи, някои от които изходящи от държавни органи, в които изрично е прието, че изпълнителят не е извършил пълно изпълнение на сключения договор – качествен монтаж и въвеждане в експлоатация на процесните два асансьора, с което се опровергават твърденията на ищеца в обратна насока. Твърди, че не дължи плащане на претендираната сума за доставка и монтаж на асансьорите, тъй като по вина на продавача (просрочие) е изтекъл издадения в негова полза банков акредитив, условие за плащане по който е било монтаж и успешно преминали функционални проби на 2 броя асансьори, а също така не е представил в банката необходимите документи за усвояване на акредитива. Твърди, че неоснователно ищецът твърди, че недостатъците са отстранени и се състоят само в изброените от ищеца дейности, а те са посочени в констативния протокол от 21.06.2013 г. и са констатирани след изтичането на предвидения в чл. 9 от договора срок за изпълнение. Затова моли исковете да бъдат отхвърлени.

С допълнителната искова молба от 25.05.2018 г. ищецът твърди, че е налице надлежно уведомяване по реда на чл. 99,ал.4 от ЗЗД. Във връзка с възражението относно нищожност на договора за цесия заявява, че са неотносими спрямо ответника въпросите за цената, срещу която е прехвърлено вземането, начина на нейното изплащане, както и дали тя е била платена, защото те касаят отношенията между цедента и цесионера, чиито едноличен собственик и управител са едни и същи лица, поради което не може да се твърди липса на съгласие като основание за нищожност на договора за цесия по чл. 26,ал.2 от ЗЗД, както и че твърдяното противоречие с добрите нрави е лишено от основание, а определянето на договора като привиден е невъзможно поради явното наличие на съгласие по страните по него. Заявява, че посоченото запорно съобщение касае погрешно наложен запор за обезпечаване на задължения на „Р.“ООД, като взискател по делото е „Р.“ООД и е невъзможно едно и също дружество да е и взискател, и длъжник по едно и също изпълнително дело, като „Р.“ООД няма вземания по гр.д. 382/2014 г. на РС-Д. и такива вземания не са предмет на настоящото производство. Относно възражението на ответника за неизпълнение на договорните задължения от изпълнителя заявява, че с протокола от 21.01.2013 г. са посочени забележки, но те са били отстранени от служители на изпълнителя в посочения в протокола срок, а останалите след това твърдяни от ответника несъответствия не са свързани с поети от изпълнителя договорни задължения, а са свързани с допълнителни изисквания на ответника, появили се в хода на изпълнение на доставката и на монтажа. Посочва, че няма спор, че и към момента на въвеждане на асансьорните уредби в експлоатация, и към момента те се ползват фактически от ответника за обслужване на собствената му сграда, като не са представени данни, които да сочат за наличието на съществени разминавания между доставеното от изпълнителя и въведеното в експлоатация, както и не се твърдят изменения в доставените уредби, които да са довели до обособяването на нов продукт, съществено и качествено различен от поръчаното, доставено и монтирано от изпълнителя оборудване. Заявява, че актовете за първоначален технически преглед от 10.04.2014 г. потвърждават, че доставените от изпълнителя асансьорни уредби са били предмет на проверка, като е установена тяхната негодност да бъдат безопасно експлоатирани поради посочени причини (липса на свързаност на устройството за двустранна връзка с поддържащата фирма за асансьори заводски номер ..... и заводски номер *** и теч на масло от цилиндъра на асансьор заводски номер ***), като в същите актове на компетентния държавен сертифициращ орган е установено, че асансьорите съответстват на представената техническа документация съгласно чл. 20,ал.3 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори и е налице съответствие на асансьорните уредби с предпазните им устройства със съществените изисквания съгласно чл. 21 от Закона за технически изисквания към продуктите. Твърди, че в договора не е налице вменено на изпълнителя задължение за изграждане на устройство за двустранна телефонна връзка с поддържаща фирма, а това е било ангажимент на ответника, а посочения теч на масло не е бил наличен към момента на подписването между страните на протокола от 21.01.2013 г., не може да се изключи възможността течът да се е появил в резултат на неправилна работа от страна на трето лице, наето от ответника да въведе асансьорните уредби в експлоатация, и след като този дефект не е бил налице към момента на извършването на монтажа за него не може да отговаря изпълнителя. Заявява, че ответникът е имал възможност да прекрати договора поради пълно неизпълнение от страна на изпълнителя, ако е считал, че е било налице такова, но не са представени доказателства това да е било извършено, а асансьорите се използват от ответника по начина, по който са доставени и монтирани от изпълнителя. Във връзка с твърдението на ответника за изпълнение на задължението за плащане ищецът посочва, че за усвояването на банковия акредитив се изисква съдействието на ответника за оформянето на необходимата документация и то не е било дадено, като акредитивът е открит не в уговорения срок и в нарушение на предвиденото в договора относно начина на плащане, а именно поетапно такова, а в открития акредитив е предвидено единствено финално плащане на 100% от стойността на акредитива след представяне на документи, изхождащи от ответника.

С отговора на допълнителната искова молба от 12.06.2018 г. ответникът оспорва с оглед нищожност на договора за цесия твърденията на ищеца, че договорът за цесия касае единствено цедента и цесионера. Заявява, че ищецът се позовава на нищожен договор за цесия, който е сключен между свързани лица по смисъла на ТЗ единствено с цел да се заобиколи закона поради наличието на огромни задължения на дружеството „Р.“ЕООД.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ищецът е придобил вземането по договора за цесия и има основание да претендира плащане от ответника. Съдът приема, че цесията спрямо длъжника е действителна, като са без значение за действието на цесията спрямо длъжника въпросите дали цената е определена в него по размер или в допълнителен акт (последващо споразумение, за наличие на каквото има установяване от ССЕ), дали размерът й води до облагодетелстване на едната страна за сметка на другата, дали тя е действително платена и с какви средства (като от ССЕ е установено надлежно осчетоводяване и при двете страни), дали страните са свързани лица, а тези въпроси биха имали значение за отношенията между цедента и цесионера. Съдът приема, че сочените от ответника основания за недействителност – липса на съгласие относно съществен елемент (цената), противоречие с добрите нрави (пак с оглед липсата на цена), привидност поради свързаност на лицата-страни по нея  - са релевантни за отношенията цедент-цесионер, а не за отношенията цесионер-длъжник. Съдът приема, че искът относно главницата е доказан по основание, тъй като са доказани твърденията на ищеца-цесионер за извършени действия от цедента по договора от 1.08.2012 г. за доставка и монтаж на двата хидравлични товарни асансьора със заводски номера .... и *** и не са доказани възраженията на ответника, че изпълнението е забавено, т.е. че има неточно изпълнение във времево отношение, както и че изпълнението е некачествено. Съдът приема, че изпълнителят по договора е доставил и монтирал двата асансьора в периода 1.11.2012 г.-23.11.2012 г., след което е предприел и осъществил процедурата по сертифицирането им, извършено от сертифицираща фирма „Е.“ЕООД. Съдът преценява, че телефонната връзка, липсата на каквато ответникът счита за неизпълнение на договорно задължение на изпълнителя, се дължи на несвързване от страна на ответника с оглед прокарването й, липса на яснота относно захранването  и на посочено място. Съдът преценява, че несъответствието по протоколите от 27.11.2012 г. не е било само по причина на изпълнителя, а и не ползвателя и коригиращи действия са били необходими и от двамата, като отстраняването им е удостоверено на 14.12.2012 г. и след това е извършена повторна проверка от същата сертифицираща фирма, завършила с надлежно издадени на 20.12.2012 г. удостоверения за съответствие – удостоверения за проверка „Проверка на единичен продукт“, в които е посочено, че монтажът на асансьорите отговаря на посочените в удостоверенията изисквания, които са изисквания по Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства. Твърденията и възраженията на ответника за неизпълнение на договорни задължения от изпълнителя във връзка с протокола от 21.01.2013 г. и с протокола от 21.06.2013 г. съдът преценява за неоснователни. Съдът приема за доказано по делото твърдението на ищеца, че купувачът-ползвател на асансьорите не е изпълнил договорното си задължение за приемане на възложения от негова страна и изпълнен от другата страна монтаж на двата товарни асансьора при вече извършеното констатиране от сертифициращата фирма "Е.“ЕООД, че монтажът им е съответен на изискванията за това, при което е осъществено и надлежното им сертифициране, налагащо извод за качественост на монтажа. Съдът преценява, че е налице неизпълнение от ответника и относно последващата процедура, след това сертифициране, да направи заявка пред надзорния технически орган за проверка и издаване на акт за първоначален технически преглед за въвеждането в експлоатация. Съдът счита, че с неосъществяването на тази последва по време и значение процедура относно товарните асансьори ответникът е проявил недобросъвестност – щом пречка за това не е имало, а това обстоятелство е имало значение за продължаване на действията по монтажа и на панорамните асансьори и завършването му, което е имало значение за заплащането на монтажника. Съдът счита, че причината за неизпълнение на процедурата по въвеждането на двата товарни асансьора в експлоатация по времето, когато изпълнителят е бил на обекта, преди ангажирането на „П.“ЕООД, е поведението на ответника. Съдът приема за неоснователно твърдението на ответника, че „П.“ЕООД е довършило монтажа и на двата товарни хидравлични асансьори. Съдът приема, че ответникът не е изпълнил и задълженията по договора относно плащане чрез акридитив. Относно смяната на цилиндъра на единия от процесните асансьори съдът приема, че причина за нея е фабричен дефект, за който не отговаря изпълнителят. Съдът приема, че възнаграждение се дължи съгласно чл. 267,ал.1 от ЗЗД и ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, каквато е установената по делото хипотеза. Съдът преценява, че съгласно съставените фактури за стойността на монтажа на двата хидравлични асансьора (от която е приспаднал стойността на работата по извършено от ответника изрязване на анкери) и за стойността на доставените части, искът следва да бъде уважен за сумата 17 458,80 лв. За размера на претецията за монтажа по панорамните асансьори относно релсите с конзолите, а не и на противотежести, съдът преценява, че цената трябва да се определи според изложеното от вещото лице инж. П.– около 30% от стойността на асансьора, поради което искът следва да се уважи за предявения размер 3 630 лв. С оглед основателността на главния иск съдът намира за основателен и акцесорния иск за лихвите.

С въззивната жалба жалбоподателят твърди, на първо място, че окръжният съд неправилно е приел, че договорът за цесия е произвел правно действие, независимо, че не е съобщен на ответника. Твърди, че е неправилен изводът на съда за възмездност на договора за цесия, който е направен въз основа на установяване от вещото лице по ССЕ за наличие на такова, последващо договора, споразумение, в което е определена цената, като съдът е отказал събиране на допустими доказателства. Твърди, че такова споразумение по делото не е представено от ищеца и не е прието като писмено доказателство и затова изводът на съда за възмездност на цесията е необоснован. Заявява, че такова споразумение като частен писмен документ не установява фактите и обстоятелствата, за удостоверяването на които то е създадено. Заявява, че тази дата 4.01.2018 г. е избрана като такава в началото на календарната 2018 г., тъй като след първото по делото заседание ГФО към 31.12.2017 г. на „Р.л.“ЕООД вече е бил обявен в ТР и затова не е било възможно да се изготви споразумение с дата от месец декември на 2017 г., когато е подписан договора за цесия. Заявява, че поради обявяването на ГФО към 31.12.2017 г. в ТР плащането не е оформено през м. декември на 2017 г., независимо че дружеството-цесионер „Р.л.“ЕООД е разполагало към 31.12.2017 г. с налични 48 000 лв. по разплащателни сметки, видно от самия финансов отчет. Заявява, че записаната в споразумението сума 9 990 лв. е формирана така, че да се избегне забраната на чл. 3,ал.1,т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Заявява, че макар сумата 9 990 лв. според споразумението да е била платена в брой, то към датата 4.01.2018 г. дружеството-цесионер „Р.л.“ЕООД не е разполагало с такава сума на каса, защото, видно от обявения ГФО към 31.12.2017 г., към 31.12.2017 г. ищецът е имал на каса само 3 000 лв., поради което ответникът поискал от съда да задължи ищеца да представи извлечение за движение по банковите сметки за месец януари, за да се установи дали разликата над 3 000 лв. до 9 990 лв. е изтеглена от сметката, за да се плати на цедента, но това искане незаконосъобразно не е било уважено от окръжния съд. Заявява, че при плащане на каса между две търговски дружества следва да са налице определени първични счетоводни документи за извършеното плащане, а именно разходен касов ордер и приходен касов ордер, каквито документи вещото лице не е изискало, а се е позовало само на записванията в счетоводния регистър по сметка 501-Каса, няма и издадени фактура и касов бон от цедента „Р.л.“ЕООД, удостоверяващи съответната счетоводна операция. Заявява, че в съдебното заседание на окръжния съд на 27.09.2018 г. след изслушване на заключението на ССЕ ответникът е направил искане да бъде изискано въпросното споразумение, за да може да се възползва от правото си да го оспори по реда на чл. 193 от ГПК, независимо от преклузията за неговото представяне и приемането му като доказателство по делото, но съдът отказал да уважи искането по съображения, че доводите за действителността на цесията са правни и ще се изложат в акта по същество. Твърди, че окръжният съд въз основа на устните обяснения на вещото лице, че е видяло споразумението от 4.01.2018 г., в което е посочена сумата 9 900 лв., приема, че по делото има установяване на вещото лице по ССЕ за наличие на последващо договора споразумение, в което е определена цената, като в случая вещото лице е в ролята на свидетел за това, което е видяло, и на тълкувател на правното му значение  относно връзката с договора за цесия, което е недопустимо с оглед нормативно предопределената роля на експерта в гражданския процес. Счита, че съдът е следвало в условията на непосредственост да се запознае с въпросния документ и сам да направи изводи в една или друга посока, преценявайки основателността на възражението на ответника по повод т.нар допълнително определяне на цената. Счита, че установяването на факти чрез вещото лице е порок на производството и на решението, който пряко е ограничил възможността за защита на ответника и по-специално да оспори документи за достоверност на датата, за истинност, както и да черпи аргументи от пълния текст на въпросното, преразказано от видялото го лице. Счита, че създаденото от ищеца за целите на настоящото производство споразумение към договора за прехвърляне на вземане с дата 4.01.2018 г., непредставено и неприето като доказателство по делото, не може да създаде целените с него правни последици, а именно да обоснове извод за възмездност на престацията по договора за цесия от 4.12.2017 г. и не може да санира липсата на съгласие между страните по съществен елемент от сделката – цена на вземането. Заявява, че липсата на съгласие относно цената прави договора за цесия нищожен на основание чл. 26,ал.2,предл.2 от ЗЗД– поради липса на съгласие между страните относно съществен елемент от сделката. Заявява, че според окръжния съд соченото основание за недействителност на договора за цесия липса на съгласие относно съществен елемент-цената е релевантно само за отношенията цедент-цесионер, а не и за отношенията цесионер-длъжник, но нищожността има действие спрямо всички и всеки заинтересован може да се позовава на тази нищожност и неоснователно съдът е отказал събирането на допустими доказателства, опровергаващи доказателствата за възмездност на договора за цесия, създадени след предявяване на иска. Твърди, че същите незаконосъобразни мотиви за релевантност на цесията в отношенията между цесионер и длъжника съдът е изложил и във връзка с възражението на ответника за нищожност на договора за цесия поради противоречието му с добрите нрави, но липсата в договора за възмездна цесия на цена, срещу която се прехвърля вземането, сочи за облагодетелстване на едната страна по договора за сметка на другата, което противоречи на цялостната уредба на гражданското право, в основата на която лежат принципите за балансираност на интересите на страните и забрана на неоснователното обогатяване на едната страна за сметка на другата, поради което процесният договор за цесия е нищожен и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, тъй като за цесионера никога няма да настъпи изискуемост на задължението за заплащане на цената на прехвърленото вземане на цедента. Твърди, че в противен случай договорът за цесия би бил нищожен като привиден договор на основание чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД, защото няма спор, че цедентът и цесионерът са свързани търговски дружества (имат един и същ едноличен собственик на капитала, един и същ управител, едни и същи седалище и адрес на управление), която свързаност обуславя привидността на договора за цесия, тъй като ответникът се явява едновременно и кредитор на цедента съгласно изпълнителен лист от 15.02.2017 г. по гр.д. 382/2014 г. на РС-Д. за сумата 5 600 лв., за събирането на която е образувано по искане на ответника изп.д.129/2017 г. на ЧСИ С.Д. и към 12.04.2018 г. размерът на дълга по делото възлиза на 206 603,34 лв., от които 191 000,61 лв. са публични вземания към държавата. Заявява, че със сключения привиден договор за цесия страните правят опит да преодолеят евентуално изпълнение срещу вземането от кредитори на цедента при спечелване на настоящото дело чрез прехвърляне на вземането към дружество, което няма кредитори, без да целят реално да настъпят последиците на договора за цесия, тъй като финансовият резултат ще настъпи за едни и същи физически лица. Заявява оплакване, че окръжният съд не е обсъждал правните последици на защитното възражение, свързано с твърденията за наложен запор на вземането-предмет на договора за цесия съгласно представеното по делото запорно съобщение от 31.05.2017 г., изпратено до ответника „К.“ООД като трето задължено лице от ЧСИ М.Ц., получено от ответника на 6.06.2017 г., с което по изп.д. *** г. на ЧСИ М.Ц. е наложен запор на вземанията на „Р.л.“ЕООД по гр.д. 382/2014 г. на РС-Д., съответно, за нищожност на цесията като извършена в нарушение на закона съгласно чл. 26,ал.1,предл.1 от ЗЗД, а именно на нормата на чл. 451 от ГПК, след налагането на запора. Счита, че нищожността на сключения договор за цесия от 4.12.2017 г. на посочените основания в тяхната съвкупност и поотделно на всяко от тях установява липсата на активна легитимация на ищеца по предявените от него срещу жалбоподателя искове, като съдът, вместо въз основа на тази нищожност да констатира липса на активна легитимация като преюдициално основание за неоснователност на исковете, в противоречие със закона е приел, че сключеният договор за цесия е произвел действие спрямо ответника.  На второ място, жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, и защото окръжният съд неправилно е приел, че дружеството-възложител, сега жалбоподател, не е изпълнило договорното си задължение за приемане на монтажа на двата товарни асансьора след извършеното от „Е.“ЕООД сертифициране. Твърди, че приемането от окръжния съд за надлежно сертифицирането от „Е.“ЕООД при съставянето на двата сертификата от 20.12.2012 г. е в разрез със събраните по делото доказателства, включително СТЕ и обясненията на вещото лице П.при приемането на заключението в съдебното заседание. Твърди, че изводите от писмените и гласни доказателства са, че след сертифицирането има все още неотстранени недостатъци по двата асансьора, включително и теч на масло от цилиндъра на единия, поради което не следва да се приеме, че асансьорите отговарят на изискванията на възложителя и на наредбата и сертифицирането е надлежно. Счита, че окръжният съд не се е съобразил със заключението на вещото лице С.относно извършването на дейностите от възложителя „К.“ООД досежно довършителните СМР. Твърди, че възраженията на „Р.“ЕООД относно забава в сроковете за строителни дейности на асансьорните шахти и довършителните СМР са неоснователни, тъй като изрично е уговорено, че СМР ще бъдат завършени в 10-дневен срок след монтажа на асансьорите, каквато е уговорката в чл. 9.2 при сключване на договора. Твърди също така, че е необоснован извода на окръжния съд, че е недоказано твърдението на ответника, че „П.“ЕООД е довършило монтажа и на двата товарни хидравлични асансьори. Посочва, че с писмо от 26.07.2013 г. е поискал гръцкото дружество-производител на асансьорите да посочи друга фирма, която да изпълни монтажа и въвеждането в експлоатация на асансьорите, на което писмо отговор не е последвал. Заявява, че са налице свидетелски показания на свидетелите Е., Т., Г.и К., от които се доказва, че дружеството „П.“ЕООД е довършило монтажа на първите два асансьора и е подменило дефектиралия цилиндър с нов. Заявява, че от приложените досиета на „Л..“, „ТУ С.-Т.“ЕООД е видно, че именно дружеството "П.“ЕООД е подало пълните досиета на двата процесни асансьори за издаване на сертификат, както и че от приложените и приети по делото актове за първоначален технически преглед от ДАМТН от 10.04.2014 г. и актове за първоначален технически преглед от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор от 13.08.2014 г. по безспорен начин се установява, че изпълнителят, който е извършил въвеждането в експлоатация, е именно дружеството „П.“ЕООД. Заявява, че липсата на изричен протокол за извършване на видове работи не може да се приеме за липса на извършени дейности, още повече че самият ищец не разполага с протоколи за извършени отделни видове работи по монтаж на процесните два асансьора. Твърди, че окръжният съд е приел за доказана хипотезата на чл. 267,ал.1,изр.2 от ЗЗД, като приема, че е дължимо възнаграждение в пълен размер, въпреки че по делото е установено, че не е извършена възложената работа в цялост от дружеството „Р.“ЕООД и същата не е приета от възложителя „К.“ООД. Заявява, че изпълнителят не може да претендира възнаграждение за неизпълнените дейности по процесния договор, а само на частично осъществените, които биха били полезни за поръчващия, а в случая е претендирано пълното възнаграждение съгласно договора и не е доказано пълно изпълнение на договора в уговорения срок. Заявява, че липсата на приемане на извършената работа обосновава неоснователността на претенцията за заплащане на същата. Твърди, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване точно какви дейности са извършени и на какви цени. Заявява, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за единичните стойности на отделните видове монтажни работи, извършени от „Р.“ЕООД, като не са доказани и единични цени за монтаж на релсите, които са включени в исковата претенция, а по делото са задавани въпроси на свидетелите и вещите лица, които отговаряли уклончиво и то в проценти, което не може да обоснове доказване по безспорен начин на единични цени на монтаж на асансьорни релси. Счита, че ищецът не е установил точно какъв обем и на каква стойност възлизат извършените от дружеството монтажни работи, които са част от всички дейности, възложени с договора, в хипотезата на чл. 267,ал.1,изр.2 от ЗЗД. Твърди, че недоказването на отделните видове монтажни работи и единични цени за монтаж обосновава отхвърляне на претенцията в цялост, тъй като в договора е уговорено възнаграждение, в което се включва освен качествен монтаж и издаване на сертификат „Краен контрол“ и въвеждане в експлоатация на асансьорите със съставяне на акт на първоначален технически преглед от ДАМТН. Твърди, че е установено, че „Р.“ЕООД не е извършило качествен монтаж, не е снабдило ответника със сертификат „Краен контрол“ и не е издаден акт за първоначален технически преглед, в който да фигурира като изпълнител на монтажа в срока по сключения тристранен договор, като дейностите по договора не са приети от възложителя.

С отговора на въззивната жалба ответникът по нея заявява, на първо място, че са неоснователни твърденията за липса на активна процесуална легитимация на ищеца във връзка с уведомяването за договора за цесия от 4.12.2017 г. Във връзка с възмездността на договора за цесия от 4.12.2017 г. заявява, че в договора за цесия не е посочена цена, но е предвидено, че това ще стане с допълнително съглашение, а именно със споразумението от 4.01.2018 г., което е предоставено на вещото лице, изготвило ССЕ. Заявява, че е достатъчно такава уговорка да има и цената да е ясно определена или определяема, което в случая е налице и е доказано. Посочва, че вещото лице има право да изготви експертизата, като вземе предвид особено първичните счетоводни документи, какъвто документ е въпросното споразумение. Заявява, че заключението не е оспорено от ответника, а само е възразено, че споразумението от 4.01.2018 г. не е представено непосредствено по делото, като договорът за цесия е представен с исковата молба, но искания за свързани с него документи не са правени. Заявява, че дори и да се приеме, че експертизата е била оспорена от ответника с мотив, че е била основана на документ, който не е приет по делото непосредствено, то следва да се има предвид, че доколкото договорът за цесия е двустранен и длъжникът не е страна по него, то дори евентуално неизвършване на плащането по цесията би представлявало основание единствено за претенция от страна на цедента към цесионера, а длъжникът не е легитимиран да предявява чужди права. Твърди, че заявеното възражение като основание за оспорване на експертизата е неотносимо към делото, поради което и при липсата на доказателства, оборващи пряко експертното заключение, няма правно основание съдът да не кредитира изготвената експертиза. Заявява, че са ирелевантни за спора и произволни изложените разсъждения как споразумението от 4.01.2018 г. не удостоверява фактите, за които то било създадено. Заявява, че не съществува законово или друго задължение страни по споразумение да избират конкретна дата за сключване на съглашение помежду им, още по-малко това да е дата в края на някоя година. Относно твърдението, че датата 4.01.2018 г. била избрана защото вече бил обявен ГФО за 2017 г. заявява, че не се сочат доказателства за това твърдение. Заявява, че няма задължение търговец да плаща със средства в банкова сметка ***, преди то да е определено по размер и за същото да е определен падежът и то да е падежирало. Заявява, че единственият възможен мотив да бъде избрана сумата 9 990 лв. не е ограничението за плащане в брой. Твърди, че при определянето какво е правното значение изобщо и конкретно за въззивника на обстоятелството каква е цената по договора за цесия следва да се отчете, че става въпрос за обстоятелства, които са извън неговия правен интерес, а и сами по себе си те не компрометират съществуването, валидността и действието на договора за цесия. Заявява, че е произволно твърдението, че дружеството-цесионер не е разполагало с 9990 лв. на 4.01.2018 г., като касата му е могла да бъде захранена към посочената дата по множество начини, включително и чрез теглене от банкови сметки, поради което е неотносимо направеното от ответника доказателствено искане за предоставяне на извлечение от банковите сметки за м. януари на 2018 г. Посочва, че ако ответникът е искал по делото да се изготви повторно или допълнително заключение на ССЕ, да се представят разходни или/и приходни ордери, фактури и касови бонове, е можел да направи своевременно съответните доказателствени искания. Счита за недоказано твърдението на ответника, че споразумението било създадено за целите на процеса. Счита за произволен извода на ответника за нищожност на цесията по чл. 26,ал.2,предл.2 от ЗЗД поради липса на съгласие относно цената й. Заявява, че са неосносими спрямо ответника въпросите за цената, срещу която е прехвърлено вземането по договора за цесия от 4.12.2017 г., начинът на нейното изплащане, както и факта дали тя е била платена, защото те касаят отношенията между цедента и цесионера, чиито еднолични собственици и управители са едно и също лице и по логиката на въззивника това лице не е в съгласие със себе си. Заявява, че дори и да липсва писмено споразумение, с факта на извършване на плащане от страна на цесионера в полза на цедента с посочено основание, което плащане е редовно прието и осчетоводено от последния, е налице съгласие по отношение на този елемент от договора. Заявява, че са неоснователни и доводите на ответника, че договорът за цесия бил в противоречие с добрите нрави и привиден, понеже бил сключен между свързани лица. Посочва, че едната страна е продала свое вземане, което другата е придобила, като първата е получила за вземането си цена в брой без съдебни разходи, а сключването на договори между свързани лица не е забранено от закона. Заявява, че, както е посочено с допълнителната искова молба, приложеното от ответника запорно съобщение касае погрешно наложен запор. На второ място, ответникът по жалбата твърди, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя относно преценката на съда дали съществува приемане на работата по смисъла на чл. 264 от ЗЗД, в каква степен е била приета работата или годна да послужи на въззивника съобразно нейното предназначение по смисъла на чл. 267,ал.1,изр.2 от ЗЗД, както и дали са били правени и в какъв обем са исканията по смисъла на чл. 265,ал.1 от ЗЗД. Заявява, че превратно са тълкувани от възложителя безспорно установените по делото обстоятелства, свързани с липсата на съдействие за осъществяване на каквото и да било приемане на възложените доставно-монтажни дейности съгласно договора за монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорните уредби от 1.08.2012 г. Заявява, че е установено по делото, че монтажът на товаро-пътническите асансьори е изпълнен от изпълнителя изцяло, като има изпълнени монтажни дейности (съществени според събраните гласни доказателства) и на панорамните уредби, изразяващи се в полагането на релсовия път – основна дейност с оглед тежестта на този монтаж и тежестта, която понасят при работата съгласно установеното от вещото лице инж. П.. Заявява, че е безспорно, че товаро-разтоварителните уредби са били използвани от възложителя непосредствено след извършения монтаж (за превозване на строителни материали по показания на свидетеля на въззивника). Заявява, че относно наличието на правния елемент по приемането на възложената изработка окръжният съд правилно е отчел, че възложителят на доставката и монтажа не е изпълнил договорното си задължение за приемане на възложения от негова страна и изпълнен от изпълнителя монтаж на двата товарни асансьора и частичен на релсовите пътища на панорамните-пътнически, след като са налице договорните основания за това – безспорното монтиране на уредбите и извършеното констатиране от сертифициращата фирма „Е.“ЕООД, че монтажът им е съответен на изискванията за това, при което е осъществено и надлежното им сертифициране. Счита, че за липсата на окончателни приемо-предавателни документи отговорност в голяма степен носи и възложителят. Заявява, че голяма част от констатираните на 27.11.2012 г. с протоколи от „Е.“ЕООД несъответствия са били отговорност на поръчващия по създаване на необходимите и достатъчни условия за качественото изпълнение на възложеното и не може да се вмени във вина на изпълнителя неизпълнението и на невъзложени с договора допълнителни дейности, свързани с извършване на монтаж на шахтните врати без вертикални каси, липса на монтирана система за контрол за достъп с карти, липсата на свързаност на монтираното разговорно устройство със съответно за това помещение. Заявява, че относно констатираните на 27.11.2012 г. несъответствия изпълнителят е осъществил дължимата се от него грижа и до средата на месец декември е отстранил тези от неговата компетентност и отговорност съгласно договореното. Посочва, че при извършената повторна проверка от сертифициращото лице на 20.12.2012 г. са надлежно издадени удостоверения за съответствие „Проверка на единичен продукт“, в които е посочено, че монтажът на асансьорите отговаря на посочените в удостоверенията изисквания, които са тези по Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства. Заявява, че окръжният съд правилно е отчел, че тези удостоверения са достатъчни, за да установят съответствието на монтираните асансьорни уредби с поръчаното от въззивника. Посочва, че и наетото от въззивника дружество е избрало същата процедура „Проверка на единичен продукт“, което показва, че тя е допустима и законосъобразно подготвя снабдяването с акт за първоначален технически преглед за въвеждането им в експлоатация и тя е била достатъчна на въззивника да се снабди с такъв акт. Твърди, че тези обстоятелства се сочат и от изслушаното по делото вещо лице, което установява, че изпълнителят е предприел всички необходими действия за осигуряване съответствието на асансьорните уредби със съществените изисквания за тях, че в качеството си на монтажник има право да избере процедурата за оценка и е извършил действията по осъществяване на процедурата по сертифициране. Заявява, че вещото лице сочи, че въззивникът в качеството на купувач и ползвател на асансьорите, не е изпълнил задълженията, които е поел по договора, за осигуряване на част от строителните работи, които са в основата на почти всички несъответствия и оплаквания и в хода на първоначалното сертифициране на уредбите, и впоследствие при опитите да бъде предадена изпълнената работа. Счита възраженията в тази насока за злоупотреба с право. Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че в съставените документи не са били отразени всички несъответствия, посочва, че поради отказа на въззивника да осъществи дължимата се грижа и съдействие по приемане-предаване на изпълненото съобразно договора в достатъчно дълъг период от време и с оглед на намесата на трети лица са се появили и допълнителни недостатъци. Заявява, че в съставените в периода месец ноември на 2012 г.-месец април на 2013 г. документи (протоколи и писмена кореспонденция) никъде не фигурират посочените оплаквания, за които счита, че са се появили на по-късен етап и не касаят правилното извършване на монтажа от страна на изпълнителя. Заявява, че няма правна логика в съжденията на въззивника, с оглед на които следва да се приеме, че с оглед на осъществения монтаж и извършеното сертифициране на товарните асансьорни уредби ще следва да се дължи договореното възнаграждение, но тъй като е било налице пълно неизпълнение по време, то същото не следва да се присъжда. Относно сочената от въззивника липса на основание за плащане на частично извършения монтаж на релсовите пътища на панорамните пътнически асансьори поради липсата на единични цени счита, че е налице злоупотреба с право, защото възложителят, сега въззивник, съзнава липсата на подобни клаузи в изготвения и подписан от него договор. Заявява, че няма спор, че релсовите пътища са монтирани от изпълнителя, като стойността им съобразно установеното от събраните гласни доказателства и от разпита на вещото лице обикновено е в рамките на 25-30% от общата цена на монтажа, като исковата претенция е съобразена с така установеното и е доказана и основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и то има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. С договора за цесия от 4.12.2017 г., представен в копие от ищеца с исковата молба, страната-изпълнител по договора от 1.08.2012 г. „Р.“ЕООД-гр.С.прехвърля на ищеца „Р.л.“ЕООД-гр.С.своите вземания, произтичащи или свързани с този договор. Безспорно е, че така прехвърлени парични вземания на изпълнителя за възнаграждение и за лихви  спрямо възложителя-ответника по спора „К.“ООД-гр.Д., за чието прехвърляне няма забрана по смисъла на чл. 99,ал.1 от ЗЗД, се претендират за присъждане от ищеца с исковата молба. С исковата молба ищецът представя в копие известие за прехвърляне на вземане, отправено до „К.“ООД от цедента „Р.“ЕООД и от цесионера „Р.л.“ЕООД. Тази искова молба с приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника на 3.04.2018 г. Както изрично е постановено с решение № 126/30.10.2020 г. на ВКС по т.д. 2042/2019 г., ТК, 2 ТО, уведомлението, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,ал.4 от ЗЗД. Със същото решение на ВКС е посочено, че следва да се има предвид и че самото придобиване на вземането от цесионера става по силата на сключването на самия договор за цесия, доколкото от този момент последният поражда действие за страните по него, а уведомяването на длъжника е относимо към настъпването на задължението за изпълнението на прехвърленото задължение от страна на длъжника към придобилия вземането цесионер и в този смисъл не изключва активната легитимация на цесионера, а е от значение за пасивната такава на ответника-длъжник. Установява се следователно, че със сключването на договора за цесия носител на процесните вземания е цесионерът-ищец и той има основание да претендира за тяхното присъждане, като с връчването на длъжника на 3.04.2018 г. на уведомлението за цесията тя е породила действие за длъжника и той отговаря за неплащане на вземането спрямо цесионера-ищец. Ответникът оспорва наличието на свое задължение за плащане спрямо ищеца като твърди, на първо място, че този договор за цесия е нищожен на посочени основания и, на второ място, че поради посочени негови твърдения изпълнителят няма вземане по договора от 1.08.2012 г. за исковите суми.

Според ответника, сега жалбоподател, договорът за цесия от 4.12.2017 г. е нищожен на основание чл. 26,ал.2,предл.2 от ЗЗД поради липса на съгласие между страните относно съществен елемент на сделката – цената, защото съгласно чл. 1 от този договор цедентът прехвърля възмездно на цесионера всички свои вземания, но в договора никъде не е посочена цена, поради което липсва съгласие между страните по съществен елемент от сделката – цена на вземането, начина за нейното плащане, както и доказателства за извършено плащане с оглед преценка за спазване на изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой, а записването в чл. 2 от договора, че прехвърлянето преминава в цесионера срещу сума, която ще бъде предмет на отделно споразумение между страните, не може да санира липсата на съгласие. Видно от договора за цесия от 4.12.2017 г., в т.1 от него страните се договарят, че цедентът прехвърля възмездно на цесионера всички свои вземания по договора от 1.08.2012 г., като в т.2 те се договарят, че прехвърлянето на вземането преминава към новия кредитор за сума, която ще бъде предмет на отделно споразумение между страните. Налице са следователно две насрещни волеизявления, съгласно които страните се съгласяват относно основанието на договора, а именно цесията да е възмездна и цената да бъде предмет на отделно споразумение. Обстоятелството, че в договора от 4.12.2017 г. цената не е конкретно посочена, не представлява липса на съгласие, защото  ясно е посочено в този договор какво се договарят страните – че цесията е възмездна (т.е. че е уговорено да се плати цена) и те ще определят цената с отделно споразумение. Конкретният размер на цената, начинът за нейното плащане, доказателства за извършено плащане и преценка за спазване на изискванията на ЗОПБ са обстоятелства, които не могат да обосноват нищожност на сделката поради липса на съгласие, тъй като касаят изпълнението на сделката, която вече е сключена с ясно изразеното в договора от 4.12.2017 г. съгласие на страните. Придобиването на вземането от цесионера става по силата на сключването на самия договор за цесия, тъй като от този момент последният поражда действие за страните по него. Съответно, цедентът, а не длъжникът има право да търси изпълнение относно цената по този договор, като длъжникът няма право да контролира нито волята на страните при сключването на договора за цесия, нито обстоятелствата във връзка с неговото изпълнение от цедента и цесионера. Несъмнено е при това, че волята на цедента и цесионера е именно за прехвърляне на вземането и правата по цесията да се упражняват от цесионера, тъй като, както и двете страни по делото посочват, тези две дружества имат едни и същи едноличен собственик на капитала и управител. В случая заявеното възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие на страните по него относно цената е следователно очевидно неоснователно. Съответно, неотносимо е искането на ответника да се представят по делото споразумението между страните по цесията относно цената и писмени доказателства за плащането й. Без правно значение са и предположенията на ответника как е избрана дата на споразумението, защо плащане не е оформено през месец декември на 2017 г., защо то е в размер под 10 000 лв. и дали цесионерът е разполагал с такава сума на каса и дали е могъл да плати сумата в брой, както и с какви документи е оформено плащането. Следва да се отбележи, че поставянето на ССЕ на задача да извърши проверка в счетовоството на цедента и цесионера и да отговори сключеният между тях договор за цесия от 4.12.2014 г. отразен ли е в счетоводствата им и по какъв начин, не е направено по искане на ответника, нито по искане на ищеца, а по преценка на съда с определението от 31.07.2018 г., като съдът е счел, че това е нужно с оглед твърденията и доводите на ответника за недействителност на цесията, с които е свързан въпроса за активната процесуална легитимация на ищеца. Тази преценка се явява неправилна с оглед изложените впоследствие от окръжния съд със съдебното решение съображения, както и тъй като в случая заявеното от ответника възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие на страните по него относно цената по начало не може да се отрази на активната процесуална легитимация на ищеца, като освен това с оглед на самата му аргументация то е и, както бе посочено по-горе, очевидно неоснователно. Видно от заключението на в.л. Б.Р.от 19.09.2018 г., договорът за цесия от 4.12.2017 г. е отразен в счетоводствата на двете дружества на 4.01.2018 г. за сумата 9 990 лв., описана в споразумение към договора, както и е осчетоводено от двете счетоводства плащане и получаване на сумата 9 990 лв. При липса на оспорване от страна на ответника на сключването на договора за цесия и при наличието и на осчетоводяване на договора за цесия в счетоводствата на двете дружества обстоятелствата във връзка с изпълнението на този договор в частта му относно плащането на цената очевидно не могат да се отразят на действителността му с оглед заявеното от ответника възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие на страните по него относно цената. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението на окръжния съд във връзка с приемането на неоснователно на възражението на ответника по спора за нищожност на договора за цесия на основание чл. 26,ал.2,предл.2 от ЗЗД поради липса на съгласие между страните относно съществен елемент от сделката – цена на вземането.

Ответникът, сега жалбоподател, претендира договорът за цесия да е нищожен поради противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, защото липсата в договора за възмездна цесия на цена, срещу която се прехвърля вземането, неминуемо сочи за облагодетелстване на едната страна по договора за сметка на другата, тъй като за цесионера никога няма да настъпи изискуемост на задължението за заплащане на цената на прехвърленото вземане на цедента. Както бе установено по-горе, договореност между страните по цесията за заплащане на цена е постигната при сключването на договора. Няма законова пречка сумата да не бъде посочена в самия договор, а с друго споразумение, поради което е неоснователно твърдението на ответника, че този начин на договаряне на възмездност на цесията само по себе си установява облагодетелстване на едната страна по договора за сметка на другата. Няма основание да се приеме в случая и че правен субект, който не е страна по сделката, може да се позовава на неоснователно обогатяване на едната страна по цесията за сметка на другата в аспект на нарушение по този начин на добрите нрави. Неоснователно е следователно оплакването във въззивната жалба за неправилност на решението на окръжния съд във връзка с приемането на неоснователно на възражението на ответника по спора за нищожност на договора за цесия на основание чл. 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Ответникът претендира договорът за цесия да е нищожен и като привиден на основание чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД, защото цедентът и цесионерът са свързани търговски дружества, имат един и същ едноличен собственик на капитала, един и същ управител, едни и същи седалище и адрес на управление, която свързаност обуславя привидност на договора за цесия, защото ответникът се явява едновременно и кредитор на цедента за сумата 5 600 лв. съгласно изпълнителен лист от 15.02.2017 г., издаден по гр.д. 382/2014 г. на РС-Д. за дължими разноски по делото, представен от ответника в копие с отговора на исковата молба. Видно от представеното от ответника също с отговора на исковата молба удостоверение за размера на дълга по образуваното изпълнително дело № 129/2017 г. на ЧСИ С.Д., към 12.04.2018 г. дългът за плащане на сумата 5 600 лв. не е погасен. Ответникът счита, че със сключения привиден договор за цесия страните правят опит да преодолеят евентуално изпълнение срещу вземането на кредитора на цедента при спечелване на настоящото дело чрез прехвърляне на вземането към дружество, което няма кредитори, без да целят реално да настъпят последиците на договора за цесия, тъй като финансовият резултат ще настъпи за едни и същи физически лица. Такова намерение на страните, според ответника за преодоляване на евентуално изпълнение срещу негово вземане като кредитор на цедента, по начало не води до привидност на сделка, защото при привидността страните всъщност не желаят настъпване на правните последици от сделката, а в случая ответникът се позова на това, че те желаят настъпването им, но в негов ущърб. Обстоятелството, че страните желаят настъпването на правните последици от цесията, е видно от самото предявяване на претенцията именно от цесионера по съдебен ред. При така заявеното възражение не се отчита и обстоятелството, че е налице вземане от друго правоотношение между цедента и длъжника, което е възникнало до 15.02.2017 г., преди съобщението за цесията от 4.12.2017 г. с връчването му заедно с исковата молба на 3.04.2018 г. Установява се, че това възражение е неоснователно, съответно, неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението на окръжния съд поради неправилно неприемане на договора за цесия за нищожен като привиден на основание чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД.

Ответникът възразява и че договорът за цесия е нищожен на основание чл. 26,ал.1,предл.1 от ЗЗД, тъй като е извършено разпореждане със запорирано вземане в противоречие с разпоредбата на чл. 451,ал.1 от ГПК, защото със запорно съобщение от 31.05.2017 г., изпратено до „К.“ООД като трето задължено лице от ЧСИ М.Ц. по изп.д. *** г. и получено от ответника на 6.06.2017 г. е наложен запор на вземанията на „Р.л.“ЕООД по гр.д. 382/2014 г. на РС-Д.. Видно от представеното от ответника с отговора на исковата молба в копие запорно съобщение (л. 121 от досието на делото на ОС), до ответника по делото „К.“ООД е изпратено запорно съобщение по изп.д. *** г. на ЧСИ М.Ц., съгласно което изпълнителното дело е образувано по молба на взискатели „С.“АД и „Р.л.“ЕООД срещу длъжник „Р.“ЕООД, като в запорното съобщение е посочен БУЛСТАТ на този длъжник ***. При справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че се касае за дружество в несъстоятелност „Р.“ЕООД с ЕИК***, което очевидно е правен субект, различен от цедента и цесионера (с различни наименование и ЕИК). В запорното съобщение е посочено, че се налага запор върху вземанията на длъжника в качеството на ищец по гр.д. 382/2014 г. на РС-Д., но е несъмнено, че дружеството „Р.“ЕООД не е било страна по това дело и няма вземане по него. При тези обстоятелства е очевидно, че възражението на ответника, сега жалбоподател, основано на разпореждане на цесионера със запорирано негово вземане, е лишено от смисъл. Окръжният съд действително не е обсъждал това защитно възражение на ответника,  което обстоятелство с оглед на очевидната негова неоснователност не може да се приеме да води до неправилност на обжалваното съдебно решение.   

Установява се следователно, както правилно е приел и окръжният съд, че ответникът неоснователно оспорва наличието на свое задължение за плащане спрямо ищеца като твърди, че този договорът за цесия от 4.12.2017 г. е нищожен на посочените основания, съответно, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, заявени във въззивната жалба, за неправилност на обжалваното съдебно решение при приемането, че ищецът има материалноправна легитимация да претендира за присъждане на исковите суми като носител на вземанията въз основа на посочения договор за цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Съгласно чл. 261,ал.1 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за предвиденото в договора предназначение. Съгласно чл. 262,ал.2 от ЗЗД, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. Съгласно чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане, за които недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, а ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Съгласно чл. 265,ал.1,предл.1 от ЗЗД, ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане. Съгласно чл. 266,ал.1,изр.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Допустимо е и заплащане на част от работата, каквито хипотези уреждат и нормите на чл. 267,ал.1,изр.2, чл.268 и чл. 269,ал.2 от ЗЗД. В случая е безспорно, че сключеният на 1.08.2012 г. договор за продажба, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьори уредби в частта му относно монтажа и въвеждането в експлоатация на асансьорните уредби по своята правна природа е договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД и страните по него са цедентът „Р.“ЕООД (с наименование „Р.л.“ЕООД към момента на подписването на договора) като изпълнител и ответникът „К.“ООД като възложител. Безспорно е, че в частта му относно продажбата на асансьорите договорът е изпълнен между страните – гръцкото дружество като производител на асаньорите и ответника като купувач. Ищецът твърди, че изпълнителят има вземане спрямо ответника за възнаграждение съгласно този договор за изработка и претендира за присъждането му в качеството си понастоящем на негов носител след придобиването му, като цесионер съгласно договора за цесия от 4.12.2017 г. Ответникът твърди с отговора на исковата молба, че не дължи заплащане на претендираните суми, тъй като е налице пълно неизпълнение от страна на изпълнителя по договора, защото доставката на процесните два асансьора, за които се претендира плащане, е извършена в нарушение на уговорените срокове за изпълнение и монтажът е извършен некачествено, с множество констатирани дефекти. Във въззивната жалба не са заявени оплаквания и твърдения относно недължимост на исковите суми заради извършване на доставката на двата асансьора в нарушение на уговорените срокове за изпълнение, а изложените твърдения и оплаквания са само относно недължимост на исковите суми поради неизпълнение от страна на изпълнителя на задължението да извърши качествено монтаж, поради което ответникът е имал основание да не приеме работата му. Съгласно нормата на чл. 269,изр.2 от ГПК апелативният съд следва да разгледа спора с оглед на посоченото във въззивната жалба.

Видно от т.1 и т.4 от договора от 1.08.2012 г., изпълнителят (наречен продавач) се задължава да достави, монтира и въведе в експлоатация съгласно българското законодателство четири броя асансьори (произведени от гръцкото дружество) с резервни части и техническа документация срещу заплащане на възнаграждение в размер на 28 600 лв. без включено ДДС. Видно от т.8.4 от договора, договорено е плащане на по 25% от стойността на възнаграждението поотделно за всеки един от четирите асансьори или по 6 435 лв. без ДДС, след монтаж и успешно преминали функционални проби на всеки един от асансьорите, като изпълнителят следва да го получи чрез усвояване на суми от банков акредитив, който възложителят открива, след като представи посочени в договора документи – фактура оригинал в два екземпляра, сертификат за „Краен контрол“ и приемно-предавателен протокол за приети монтажни работи за съответния асансьор, съдържащи подписите и мокри печати на представител на изпълнителя (продавача) и възложителя (купувача). Безспорно е между страните, че протоколи за приети монтажни работи за двата процесни асансьора не са били изготвени и плащане за тях изпълнителят не е получил от възложителя. Не се спори, че на 20.12.2012 г. са били съставени от „Е.“ЕООД сертификати  за процесните два товарни асансьори. Според жалбоподателя това сертифициране не следва да се приеме да е надлежно с оглед конкретно посочени във въззивната жалба разяснения, дадени от вещото лице П.при приемане на СТЕ в съдебното заседание на окръжния съд на 27.09.2018 г. Посочените обяснения касаят констатирани недостатъци на 21.01.2013 г. Видно от представения от ответника с отговора на исковата молба в копие протокол от 21.01.2013 г. относно констатирани нередности при монтажа на асансьорни уредби на обекта на ответника, а именно относно двата товаро-пътнически асансьора със заводски № ....  ..... и № ***  ***, той е съставен от представители на изпълнителя и възложителя, посочени са нередности в 18 точки и изпълнителят се е задължил в срок до един месец след доставка на панорамните асансьори да отстрани така констатираните нередности по товаро-пътническите асансьори. В посочената от жалбоподателя част от своите обяснения в съдебното заседание вещото лице П.посочва за всяка една от така констатираните нередности чие е било задължението работите да бъдат направени, респективно, дали се касае за нередности в работата на изпълнителя, за нередности, допуснати от производителя или за нередности в резултат на действия, които е дължал възложителя. Жалбоподателят подчертава, че според тези обяснения нередностите в резултат на работата на изпълнителя са следните: некачествено монтирани (под наклон) част от болтовете и жабките на релсите на двата асансьора (т.2); монтаж на асансьор заводски №  ..... не е извършен съгласно чертежа с отстояние 50 мм. при затворени врати от стоманобетоновата колона вляво от вратите (т.4), за което вещото лице посочва, че монтажниците на изпълнителя после са го отстранили; изпълнение на кабинни бутониери различно от спецификация Приложение (т.6), за което вещото лице казва, че действително е различно, едните са били хоризонтални, а те са монтирали вертикални, което не пречи на работата и безопасността на асансьора; некачествено монтирани (неприлепнали) обкантващи лайсни на двата асансьора (т. 7); некачествено монтирани бутони (накриво) на кабинните бутониери на двата асансьора (т.8), за което вещото лице казва, че е неправилно констатирано, бутоните на бутониерата си имат място, кръгли са и няма как да са некачествени, или цялата бутониера е монтирана накриво, което е казала по-горе, т.е. относно т. 6; липсва болт на кабина на асансьор заводски №   ..... (т.13), но според вещото лице не е ясно кой болт липсва, дали на покрива или на декоративен елемент; при движение асансьорите тресат (т.14), за което вещото лице посочва, че това е елементарна работа, обезвъздушават се и спират да тресат, правят го монтажниците преди издаване на асансьора, когато ще пускат асансьорите в действие и дойде комисията; изгоряла електроника на таблото на асансьор заводски номер  ..... при включване на ел.захранването от г-н Т.(т.17), като вещото лице посочва, че това се случва, изгаря електрониката, сменя се и толкоз, проверката на електрониката и захранването на асансьора е задължение на монтажниците, а кой кабел е висял вещото лице не може да каже, може да е захранващ кабел за осветление или кабел за контакт, може да е дефект и на самата електроника, като разяснява относно произвеждането на електрониката, това се сменя, от изпълнителя. Видно е следователно от тези обяснения, че от 18-те точки по протокола 8 касаят действия при монтажа, които не може да се приемат да са пречка за сертифициране, защото не пречат на работата на асансьора, неясни са, включително относно причина за тях, отстраняват се по начало в по-късен момент, като според вещото лице монтажниците са ги отстранявали впоследствие. Останалите посочени в протокола недостатъци вещото лице приема или за несъществени, или за обичайни, или за касаещи всъщност поведението на възложителя, а някои и на производителя, както изрично посочва вещото лице П.в цитирания от жалбоподателя в жалбата пасаж от нейните обяснения.  Няма при тези обстоятелства основание да се счита, че сертифицирането на двата асансьора през месец декември на 2012 г. не е надлежно извършено, а с протокола от 21.01.2013 г. от страна на възложителя са предявени в голямата си част неоснователни претенции. Въпреки това от страна на изпълнителя са предприети и действия за отстраняването на така посочените нередовности. Видно от представеното от ответника в копие с отговора на исковата молба писмо от 1.02.2013 г., изпълнителят е уведомил възложителя, че изпраща работници за изпълнение на дейностите по отстраняване на забележките във време от 3 дни, както и че те ще започнат монтирането на панорамните асансьори. Видно от показанията на свидетеля П.Г.Т., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 27.09.2018 г., той и още един работник са били пратени за довършителни работи, защото имало забележки от Щ.М., да ги изчистят, трябвало да сменят една релса на единия от монтираните асансьори, гърбът й бил леко на люспички, това не било пречка да се движи асансьора, сменили я, преместили вратите на левия асансьор, Щ.казал, че трябва да има вляво разстояние, защото ще слагат там нещо, монтажникът не е виновен, че не свети точката на дисплея, сменили ТСС. Видно от показанията на свидетеля Т.Б.Е., разпитан в същото съдебно заседание на окръжния съд, имало дребни забележки и неща, които не би трябвало даже да се коментират, че били залепени като буферни лайсни за предпазване на кабината, но гумите не били съвсем залепени, за светлинната сигнализация на етажа, на един от етажите примерно два от светодиодите на цифрите не светят, те доставили нова платка и всичко било наред, протокол представителят на ответника не подписал. Относно посоченото от жалбоподателя в жалбата наличие на теч на масло от цилиндъра на единия от товарните асансьори като аргумент за наличие на неотстранени недостатъци по двата асансьора е установено съгласно свидетелските показания и заключението на СТЕ, че не се касае за нередност при монтажа, а за фабричен дефект, който е бил остранен през 2014 г. след доставка и монтаж на нов цилиндър, поради което този довод е неоснователен. Видно от показанията на свидетеля П.Г.Т., имало теч на масло на единия от асансьорите, получили нов семеринг и го сменили, в семеринга имало забита стружка, което няма как да стане при монтажа, от производителя е дефект, трябва да се смени цилиндъра. Видно от показанията на свидетеля Т.Б.Е., установило се, че единият цилиндър на хидравличния асансьор има дефект, информирана била фирмата-производител, установило се, че е заводски дефект, целият цилиндър  бил изпратен и доставен безвъзмездно в гаранционния срок вече след като изпълнителят не бил на обекта и не работел там. Видно от показанията на свидетеля Ю.Е.Г., разпитан също в съдебното заседание на окръжния съд на 27.09.2018 г., той помагал за смяната на цилиндъра, направил я Р.К. с негова фирма. Видно от заключението на СТЕ от 19.09.2018 г., на 10.04.2014 г. е извършен първоначален преглед от РО на И.-П., при което отново е констатиран теч на масло от цилиндъра, след 4 месеца нередностите са отстранени и асансьорът е въведен в редовна експлоатация. Видно е следователно, че неоснователно жалбоподателят твърди във въззивната жалба окръжният съд неправилно да е приел наличието на надлежно сертифициране на двата товарни асансьора от фирмата „Е.“ЕООД и че ответникът не е изпълнил договорното си задължение за приемане на възложения от него и изпълнен от изпълнителя техен монтаж. Относно довършителните СМР и дължимите дейности, които възложителят следва да извърши, вещото лице А.А.С.в съдебното заседание на 27.09.2018 г. при приемането на заключението на СТЕ обяснява, че е направила извода, че не може да се установи еднозначно и за двете страни по делото към коя дата е завършен монтажа на товаро-пътническите асансьори, защото между изпълнителя и възложителя не е подписан двустранен приемо-предавателне протокол за монтажа на двете процесни товаро-пътнически асансьорни уредби без забележки, в каквато връзка посочва, че относно задължението на възложителя за СМР, които трябва да се извършат 10 дена след монтирането на асансьорите, няма акт, с който да се удостовери еднозначно към коя дата са монтирани двата асансьора, за да може тя да каже дали 10 дена преди или след това са изпълнени всички довършителни работи, които са били необходими за приемателна комисия. Това обяснение на вещото лице е свързано именно със спора между страните кога е завършен монтажа, поради което неоснователно жалбоподателят счита, че то се явява доказателство за неоснователност на възраженията на изпълнителя относно забава в сроковете за строителни дейности на асансьорните шахти и довършителните СМР във връзка с уговорката, че СМР ще бъдат завършени в 10-дневен срок след монтажа на асансьорите съгласно чл. 9.2 от договора.

Обстоятелството дали след прекратяването на работата на изпълнителя на обекта са извършвани работи от друга фирма по двата товарни хидравлични асансьора с оглед приемането им и въвеждането им в експлоатация през 2014 г. не може да се установи от изпращането на писмото от 26.07.2013 г. от възложителя до гръцката фирма-производител за посочване на друга фирма, която да изпълни монтажа на асансьорите и въвеждането им в експлоатация, и неполучаването на отговор. Тези обстоятелства не могат да бъдат установени от показанията на лицето К., тъй като то не е разпитвано като свидетел по делото, а при предходно съдебно производство пред РС-Д. и тези показания не могат да бъдат ценени от съда при разглеждането на настоящия спор. От показанията на свидетелите Е., Т. и Г.не е видно дружеството „П.“ЕООД да е довършило монтажа на първите два асансьора, а подмяната на дефектиралия цилиндър с нов не е част от монтажа на товарните асансьори, а отстраняване на фабричен дефект, за което не носи отговорност изпълнителя, както бе посочено по-горе. Видно от показанията на свидетеля Е. и на свидетеля Т., те установяват какво е изпълнила фирмата-изпълнител по договора и нямат впечатления, съответно, не са депозирали показания относно работата на фирмата „П.“ЕООД. Видно от показанията на свидетеля Г., Р.К. монтирал асансьорите, монтирали се два товарни асансьора, на единия имало теч от цилиндъра и свидетелят помагал при смяната му, Р.завършил монтажа на товарните асансьори и на другите асансьори, довършването на монтажа на товарните асансьори е в смисъл, че може да се качиш да се возиш без да се притесняват, без да има теч, направили тест от фирмата на възложителя преди да се пусне сградата, след като Р.е работил по тези асансьори. Видно е от неговите показания, че свидетелят има предвид действия по подготовка на двата товарни асансьора за предаването им пред комисия, а не технически действия по монтажа. Видно от представения от страна на ответника с молба от 6.08.2018 г. в копие договор за монтажа на асансьорна уредба от 23.08.2013 г. (л.584 от досието на делото на ОС), възложената работа от ответното дружество на „П.“ЕООД-гр.С.е да извърши монтаж на два броя асансьори. Неоснователно е следователно твърдението на жалбоподателя във въззивната жалба, че не изпълнителят по договора, а дружеството „П.“ЕООД е довършило монтажа на първите два асансьора. Подаването на документация (пълните досиета на двата процесни асансьора) за издаване на сертификат до „Л.С.“ от фирмата „П.“ЕООД не е дейност, която касае изпълнението на монтажа на двата асансьора. Обстоятелството, че изпълнител, който е извършил въвеждането в експлоатация на асансьорите, е дружеството „П.“ЕООД с оглед актовете за първоначален технически преглед от ДАМТН от 10.04.2014 г. и от 13.08.2014 г., не е доказателство, че това дружество е довършвало монтажа на процесните два асансьора. Безспорно е между страните, че посоченото дружество е довършило монтажа на другите два асансьора, след което то е предприело стъпки за въвеждането на всички асансьори в експлоатация. Липсата на изричен протокол за извършване на видове работи е липса на писмено доказателство, което да удостоверява фирмата „П.“ЕООД да е довършвала двата процесни асансьора. Неоснователен е паралел с обстоятелството дали изпълнителят по договора разполага или не с протоколи за извършени отделни видове работи по монтаж на процесните два асансьора, защото той установява изпълнената работа с оглед извършеното сертифициране през месец декември на 2012 г. Неоснователно е следователно оплакването на жалбоподателя за неправилно приемане, че именно изпълнителят по договора от 1.08.2012 г. е извършил работата по монтажа на двата товарни асансьора.

Видно от т. 8.4. от договора от 1.08.2012 г., договорено е възнаграждението на изпълнителя да се заплаща от възложителя на части, при завършването на всеки един от асансьорите. Следователно страните са се договорили с извършването на монтажа на всеки един асансьор да е налице приключване на изпълнението по съответната част от договора и да се дължи посоченото възнаграждение при представяне на посочени документи. Не е необходимо следователно изпълнителят да установява точно какви дейности са извършени на какви цени, респективно, за единичните стойности на отделните видове монтажни работи. В случая относно двата процесни товарни асансьора изпълнителят е разполагал с първите два документа – фактури и сертификати за „Краен контрол“. В случая сертификатите не са за „Краен контрол“, а сертифициращата фирма „Е.“ЕООД да ги е издала чрез процедура „Проверка на единичен контрол“, но съгласно заключението на СТЕ двата документа са законоустановени като такива за приемане на асансьорите и именно документи от този вид са ползвани при повторното сертифициране от фирмата „П.“ и са послужили за въвеждането на всички асансьори в експлоатация. Третият необходим документ за получаване на възнаграждението от изпълнителя е приемно-предавателен протокол за приети монтажни работи, подписан от страните. Безспорно е, че такъв протокол не е съставен поради отказ на възложителя. Този отказ за подписване на протокол, респективно, за приемане на работата от възложителя, в случая е неоснователен. Както бе посочено по-горе, установено е по делото, че изпълнителят е изпълнил монтажа на двата товарни асансьора и че възложителят след сертифицирането им през месец декември на 2012 г., което удостоверява надлежното изпълнение на монтажа, е отправил неоснователни претенции за наличие на нередности. Изпълнителят е изготвил и протоколи за функционални проби, извършени в периода от 11.03.2013 г. до 15.03.2013 г., представени в копия с исковата молба, които обаче не са подписани от страна на възложителя. Видно от обясненията на вещото лице П.в съдебното заседание на окръжния съд на 27.09.2018 г., монтажникът няма задължение да прави такива монтажни проби. Поставеното изискване за функционални проби следователно не се отразява на надлежното извършване на монтажа и неподписване на протокола за тях от страна на възложителя не е пречка да възникне задължението му за заплащане на възнаграждение. Неоснователният отказ на възложителя да приеме надлежно изпълнената от изпълнителя работа не обосновава право на възложителя да откаже плащане. В случая то е дължимо на изпълнителя-цедент, сега на ищеца-цесионер, за изпълнения монтаж на двата товарни асансьора, като е договорено в размер на общо 15 444 лв. с ДДС. Ищецът претендира да се присъди сумата с намаление в размер на 1 305,60 лв. за извършени от възложителя дейности, т.е. сумата 14 138,40 лв. Тази сума с оглед т.8.4 от договора се явява именно пълно възнаграждение, конкретно за изпълнения монтаж на двата товарни асансьора, а не частично възнаграждение, като е дължима именно защото изпълнителят е извършил тази конкретна работа. Ищецът претендира и за присъждане на сумата 3 320,40 лв. за доставени части, а именно платка за управление на единия от товарните асансьори, този със заводски № ....  ....., модул за управление, авариен блок за врата и захранващ модул, които безспорно не са му заплатени от изпълнителя, поради което тази сума също възложителят дължи да заплати.

Безспорно е, че изпълнителят по договора не е извършил монтажа на останалите два договорени асансьора – пътническите панорамни асансьори. Той претендира с исковата молба да е изпълнил само част от техния монтаж, а именно на релсите с конзоли и на противотежестите. В съдебното заседание на окръжния съд на 27.09.2018 г. от страна на ищеца е заявено след събирането на доказателствата, че претендират само за заплащане на стойността на монтажа на релсите и конзолите. Видно от показанията на свидетеля Е., изпълнителят по договора е монтирал само релсите и конзолите на панорамните асансьори, но не е монтирал противотежестите. Видно от показанията на същия свидетел, след монтажа на товарните асансьори и на релсите и конзолите на панорамните асансьори изпълнителят е прекратил работата поради отказа на възложителя да заплати възнаграждението за монтажа на двата товарни асансьора. Видно от показанията на същия свидетел, стойността на монтажа на релсите и конзолите спрямо стойността на целия монтаж на панорамните асансьори е между 15% и 20%. Видно от обясненията на вещото лице П., стойността на монтажа на релсовите пътища и конзолите, без противотежестите, за панорамните асансьори е 20-25%, около 30% от стойността на асансьора, защото монтажът е много тежък, работата е много тежка. Несъмнено е, че така монтираните релсови пътища и конзолите са част от монтажа на двата панорамни асансьори, който е бил довършен от друга фирма, след което и тези два асансьора са въведени в експлоатация. Съгласно чл. 269,ал.2 от ЗЗД при прекратяване на договора за изработка поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение. В случая договорът за изработка не се твърди от никоя от страните да е бил надлежно развален, но е безспорно, че те са прекратили отношенията си, като изпълнителят е прекратил монтажа, след като възложителят не е заплатил възнаграждението за монтажа на двата товарни асансьори, а възложителят е ангажирал на 23.08.2013 г. друга фирма за монтажа на другите два асансьори. При тези обстоятелства възложителят дължи да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа за монтиране на релсовите пътища и конзолите на двата панорамни асансьори, която е част от работата по монтажа на тези два асансьора. Установява се следователно, че претенцията е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещото лице. След като съдът може да определи сумата и по своя преценка, то неоснователно жалбоподателят счита, че задаваните въпроси на свидетелите и вещите лица, които според посоченото в жалбата са отговаряли уклончиво и то в проценти, не може да обоснове доказване по безспорен начин на единични цени на монтаж на асансьорни релси. В случая окръжният съд е определил присъдената сума с оглед обясненията на вещото лице П.. Следва да се посочи, че за определянето на стойността на тази част от монтажа показания е дал и свидетелят Е., но с оглед данните от вещото лице П.и нейната професионална квалификация следва да се приеме, че тази част от монтажа на панорамните асансьори, а именно извършената работа за монтиране на релсовите пътища и конзолите, е на стойност 30% от стойността на целия монтаж. След като стойността на целия монтаж на двата асансьори е 12 870 лв. без ДДС и 15 444 лв. с ДДС, то 30% от тази стойност е 3 861 лв. в първия случай и 4 633,20 лв. във втория случай. Ищецът претендира за присъждане на сумата 3 630 лв., изчислена като 30% от 12 100 лв., поради което претенцията следва да бъде уважена за този размер. Няма основание следователно за отмяна на решението на окръжния съд, включително относно размера на присъдените суми. Установява се следователно, че неоснователно жалбоподателят претендира изпълнителят да не е установил точно какъв обем и на каква стойност възлизат извършените от дружеството монтажни работи, които са част от всички дейности, възложени с договора, което да обосновава отхвърляне на претенцията в цялост. Както бе посочено по-горе, изпълнителят е извършил качествен монтаж на товарните асансьори, получен е за тях сертификат, който е равнозначен на „Краен контрол“. Въвеждането на асансьорите в експлоатация със съставяне на акт за първоначален технически преглед от ДАМТН не е предвидено като предпоставка за плащане на цената на първите три асансьори съгласно т.8.4.1., т.8.4.2. и т.8.4.3. от договора, такова изискване е посочено само за плащане на цената на последния асансьор по т.8.4.4., като изискването е въведено в т.8.4.4., т. 8.4.4.1. и т. 8.4.4.3. от договора. Неоснователно жалбоподателят се позовава на неиздаването на акт за първоначален технически преглед, в който да фигурира като изпълнител на монтажа дружеството-изпълнител по договора, в срока по сключения договор от 1.08.2012 г., както и неприемане на дейностите от страна на възложителя, тъй като, както бе посочено по-горе, именно поведението на възложителя е причината дружеството-изпълнител да преустанови работата след неоснователния отказ от страна на възложителя да приеме и плати надлежно изпълнената работа по монтажа на двата товарни асансьори.

Следва да се отбележи, че в представената на 21.01.2021 г. от страна на жалбоподателя писмена защита са развити съображения относно срока за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на асансьорите и се заявява, че към датата на получаване на препис от исковата молба 3.04.2018 г. вземането на цедента по договора от 1.08.2012 г. вече е било погасено по давност поради изтичанена 5-годишната давност по чл. 115 от ЗЗД в отношенията между него и ответника (от 31.03.2013 г. до 31.03.2018 г.). Това възражение за погасяване по давност на вземането, за чието присъждане претендира ищеца, апелативният съд не разглежда, тъй като, както е посочено изрично в т.4 от ТР №1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК, възраженията на ответника срещу предявения иск, включително възраженията за погасителна давност, се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131,ал.1 от ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд, а още по-малко в писмена защита след приключило съдебно заседание. В същата защита се претендира апелативният съд да вземе предвид и констатации на вещо лице от заключение, изготвено по приложеното гр.д. 382/2014 г. на РС-Д., както и показанията на свидетеля К. при разпит по същото приложено дело. С оглед принципите на непосредствеността и състезателността в гражданския процес това искане е очевидно неоснователно.

Установява се, че ищецът в качеството си на цесионер основателно претендира да е носител на посочените в исковата молба вземания за възнаграждение за извършената работа по монтажа на двата товарни асансьори и по монтирането на релсовите пътища и конзолите на двата панорамни асансьори, съответно, ведно с лихвата (законна и мораторна) за забава в изплащането на сумите. Въззвивната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

От страна на ответника по жалбата се претендира за присъждане на разноски за въззивното производство при двете разглеждания на спора от ателативния съд и за касационното производство пред ВКС. Искането е основателно съгласно нормата на чл. 78,ал.1 от ГПК. От страна на ответника по спора и жалбоподател в съдебното заседание на апелативния съд на 20.03.2019 г. при предходното разглеждане на спора е направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което е в размер на 3 215,65 лв. При предявени претенции общо за сумата 27 527 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1355,81 лв. без ДДС, а с ДДС, каквото в случая се следва, е 1626,97 лв. Съдът преценява, че, с оглед заявените във въззивната жалба оплаквания и доводи, действителната правна и фактическа сложност на делото изисква определяне на възнаграждение не в минимума по посочената наредба, а поне в двоен на този размер, какъвто е и платен в случая. Няма следователно основания така платеното възнаграждение да не бъде присъдено в пълен размер. Възражението за прекомерност на това адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направените от ищеца, сега ответник по жалбата, разноски производствата пред апелативния съд и пред ВКС са в размер на (3 215,65 лв. платено адвокатско възнаграждение за защитата при първото разглеждане на делото от АС, 30 лв. ДТ за допускане на касационното обжалване, 551 лв. ДТ за допуснатото касационно обжалване, 2600 лв. платено адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС, 1450 лв. платено адвокатско възнаграждение за защитата при настоящото второ разглеждане на делото от АС) 7 846,65 лв. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на ответника по жалбата и в тежест на жалбоподателя.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 423/12.11.2018 г. по т.д. № 15/2018 г. на ОС-С..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от страна на жалбоподателя  „К.“ООД-гр. С.в съдебното заседание на апелативния съд на 20.03.2019 г. възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ответника по жалбата „Р.л.“ЕООД-гр.С.в по-нисък размер от платения такъв 3 215,65 лв. поради прекомерност, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА „К.“ООД-гр. С., ул.“К.“1Д, ЕИК ***да заплати на „Р.л.“ЕООД-гр.С., ***-, офис *, ЕИК ***сумата 7 846,65 лв. лв. – разноски за производството по спора пред апелативния съд и пред ВКС.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С.с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                            ЧЛЕНОВЕ: (1)   

 

 

               

                                                (2)