Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.С., 08,06,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №13179 по описа за 2015год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Н.М.Д. срещу ЗАД „ОЗК - З.“ искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 240 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало ПТП на 12.01.2013 год. между лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с д.к.№ 59ZU498 и автобус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 412D“, с д.к.№ ******, на пътя Хасково - Харманли, както и обезщетение за забава за периода от момента на увреждането до окончателното изплащане.
Поддържа се, че вина за настъпилото ПТП има делинквента Ж.Н.И., управлявал лек автомобил, с марка „Рено”, модел „Меган“, с д.к.№59ZU498, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие реализираното ПТП на ищеца са причинени неимуществени вреди описани в ИМ. Налице е Решение №164/10.11.2014г. по н.а.х.д. №430/2014 год. по описа на РС Харманли, с което е призната вината на водача И. за осъществяване състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.“а“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на осн. чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Поддържа гражданската отговорност на делинквента да застрахована при ответното дружество.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-ЗАД „ОЗК-З.“ АД в указания
законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва се наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност. Оспорва се да е
осъществено противоправно деяние по вина на делинквента Ж.И.. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача
на микробус „Мерцедес“, който е нарушил -чл.20
от ЗДВП. Излага доводи за съпричиняване от страна на ищцата, поради нарушение
на чл.137в, ал.1 от ЗДВП като същата не е ползвала обезопасителен колан.
Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Поддържа част от описаните травматични увреждания да не са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а в резултат на неправилно
лечение и транспортиране до болнично заведение. При условията на евентуалност
излага съображения за прекомерност на претендираното обезщетение съобразно
чл.52 от ЗЗД. Оспорва дължимостта на претендираната лихва.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото по реда
на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от Протокол № 1/12.01.2013г.
на СДВР- Харманли / настъпването на процесното ПТП на 12.01.2013год. около 14,15
часа, между автобус марка „Мерцедес ” модел „Спринтер 412 Д ”, рег. № ******,
управляван от Н.П. В.и лек автомобил, с марка „Рено“, модел „Меган“, с рег.№
59 498 на път І-8, км.326+400,
отсечка гр.Хасково-гр.Харманли, при което е пострадала ищцата Н.Д..
За установено по делото съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност на водача Ж.Н.И., видно от справка в Гаранционен
фонд, сочеща на валидно застрахователно правоотношение, с период на покритие от
22,10,2012год. до 21,01,2013год., включително и към датата на настъпилото
застрахователно събитие-/стр.117/.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания:
Съчетана
травма на глава, гръден кош и таз. Травмата на главата е довела до контузя
на мозъка, мозъчен оток, субарахноидален и мозъчни кръвоизливи и фрактура на
лявата ябълчна кост от лицевия череп. Травмата на гръдния кош е довела до
двустранни фрактури на ребра от 2-10 с оформяне на гръден капак и контузионен
бял дроб с двустранен пневмоторакс и хемопневмоторакс в дясно. Травмата на таза
е довела до фрактури на пет от шест кости образуващи тазовия пръстен, както и
на кръстната кост. Травматичното състояние на ищцата е причинило загуба на
съзнание, травматичен шок и дихателна недостатъчност III ст. По спешност
пострадалата е хоспитализирана в МБАЛ - Хасково за 3 дни, след което е
продължило в Тракийската болница - Одрин, в периода от 21.01.2013год. -
05.03.2013г. Като усложнение от травмата СМЕ сочи установени
впоследствие с МРТ, ЕЕГ и Рентгенови снимки атрофични и глиозни участъци в
мозъка на мястото на хеморагиите, травматичната енцефалопатия, осификация на
хематома в областта на лявата тазобедрена става, както и лека деформация на
тазовия пръстен, със скъсяване на левия долен крайник с 1.5 см.
Към момента на
извършен от вещото лице личен преглед на пострадалата на 08.03.2017г., последната не е
възстановена напълно. Фрактурите на таза са зараснали, но тъй
като не са лекувани са довели до лека деформация на целия таз като цяло и
скъсяване на левия долен крайник с 1,5 см. Налице е умерен функционален дефицит
в активните и пасивни движения на ставата. Констатирана е леко накуцваща походка в ляво, без помощни средства и
нестабилен моноподален стоеж на левия долен крайник.
От характера на причинените травматични увреждания и установения механизъм на пътно транспортно произшествие, вещото лице по допуснатата съдебно медицинска експертиза сочи пострадалата да е била без поставен предпазен колан. В хипотезата на поставен предпазен колан биха били предотвратени четирите фрактури на тазовия пръстен, кръстеца, тежката гръдна травма довела до двустранни серийни фрактури на ребра с оформянето на гръден капак и контузионен бял дроб и двустранен пневмоторакс. Черепно мозъчната травма би била в по-лека степен, както и фрактурата на левия ацетабулум.
От изслушаното по делото заключение на Съдебно-автотехническа
експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е следният: На 12.01.2013г. около 14:25 часа на път 1-8, между гр.Хасково и
гр.Харманли, водачът Ж.Н.И., управлявайки лек автомобил „Рено Меган“, с рег.№ 59ZU498,
при условията на заснежена и заледена пътна настилка в зоната
на км 326+400, при движение със скорост от около 58 км/ч губи
контрол над управлението на автомобила, който губи напречната си устойчивост и
със странично приплъзване навлиза в лентата за насрещно движение. По същото
време на път І-8 в обратна посока се е движил автобус „Мерцедес“, модел „Спринтер
412D“, с рег.№ ******, управляван от Н.В.,
който се е движил със скорост от 52 км/ч. С оглед навлизането на автомобил Рено
в лентата за насрещно движение се осъществява инициален контакт между двете
МПС, като за автобуса ударът възниква в предната част, а за лекия автомобил -
странично косо в лявата му габаритна част. Не са констатирани причини от
техническо естество или техническа неизправност на лекия автомобил Рено Меган,
които да са довели до настъпване на ПТП.
Причина за настъпване на произшествието са действията
на водача И. с органите за управление на автомобила и избраната от него скорост
на движение, несъобразена с конкретната пътна обстановка - заснежена и заледена
пътна настилка, довела до загуба на контрол върху МПС, което с поднасяне и
ротация навлиза в лентата за насрещно движение и реализира пътно транспортното
произшествие. Автомобилът е оборудван с предпазни колани на предните и задни
седалки.
От изслушаното заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано се установява, че Н.М.Д., страда от посттравматичен
органичен мозъчен синдром, който е последица от органичното мозъчно
увреждане/Контузия на мозъка/, получено при процесния инцидент. Психичното
разстройство включва снижение на вниманието и паметта, нарушения на речта,
емоционална лабилност с повишена раздразнителност, намален импулсен контрол,
астенно-вегетативни симптоми и оплаквания. Нарушенията на психичните функции
причиняват не само субективен дискомфорт, но обуславят и значителен спад в
личностовото функциониране и възможностите й за справяне. Имайки предвид
времевата отдалеченост от процесния инцидент /повече от четири години/, може да
се твърди, че прогнозата е неблагоприятна по отношение отзвучаването им,
възможно е само степенно подобрение.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Ж.Н. И., от показанията на
който се установява, че е участвал в процесното ПТП, като водач на лек
автомобил Рено, и от показанията на който се установяват сочените промени в
личността на ищцата и претърпените неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед влязло в сила на 25,11,2014год.решение, постановено по НАХД №430/2014год. на РС Харманли и на
осн.чл.300 от ГПК задължителни за настоящия състав, са обстоятелствата досежно
установено противоправно деяние, извършено виновно от Ж.Н.И. при посочения
механизъм на ПТП. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние.
Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51,
вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 140000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази медико-биологичния характер на причинените
физически увреждания- Съчетана травма на глава, гръден кош
и таз. Травмата на главата е довела до контузя на мозъка, мозъчен
оток, субарахноидален и мозъчни кръвоизливи и фрактура на лявата ябълчна кост
от лицевия череп. Травмата на гръдния кош
е довела до двустранни фрактури на ребра от 2-10 с оформяне на гръден капак и
контузионен бял дроб с двустранен пневмоторакс и хемопневмоторакс в дясно. Травмата на таза е довела до фрактури на пет
от шест кости образуващи тазовия пръстен, както и на кръстната кост. При
определяне на обезщетението, съдът съобрази възрастта на пострадалата към
датата на ПТП-40години /активна трудоспособна възраст/, обстоятелството, че след
пътнотранспортното произшествие е била почти два месеца с опасност за живота,
фактът, че след изписването й от болница е имала нужда от придружител, който да
й помага в ежедневието за период от около 4-5 месеца, фактът, че и към
настоящия момент, около четири години след инцидента пострадалата не е
възстановена, включително установена е деформация на тазовия пръстен, скъсяване
на ляв долен крайник с 1,5 см., което води до умерен функционален дефицит в
активните и пасивни движения на ставата и накуцваща походка, без необходимост
от помощни средства, както и установеното
от изслушаната психиатрична експертиза органичното мозъчно увреждане, довело до
отражение в психичните качества на личността, изразяващо се в снижение на
вниманието и паметта, нарушения на речта, емоционална лабилност с повишена
раздразнителност, намален импулсен контрол, астенно-вегетативни симптоми и
оплаквания. Констатираните нарушенията на психичните функции са от естество да
причинят спад в личностното функциониране и възможностите за справяне на
пострадалата в ежедневието й, като с оглед наблюдаване на симптомите при такава
времева отдалеченост от произшествието /четири години /, предполагат за в
бъдеще възможност само за степенно подобрение, но не и цялостно отзвучаване на
същите. Не на последно място съдът съобрази икономическата обстановка в
страната към датата на настъпване на
застрахователното събитие и лимитите на отговорност при застрахователната
закрила.
С оглед изложеното съдът съобрази
горния размер на обезщетението.
Основателно е възражението на ответника за
съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. За установено съдът намира
извършено нарушение от пострадалата на чл.137а от ЗДвП, съгласно който пътниците в моторни превозни средства,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Не е
налице изключението на чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Същото следва да бъде съобразено,
доколкото съобразно заключението на СМЕ при поставен предпазен колан очакваните
увреди при процесния тип пътно транспортно произшествие биха били в по-малък
обем. Така установеното съпричиняване настоящия състав определя на 20%, което следва да бъде съобразено при
определяне на дължимото обезщетение или същото се следва в размер на 112000лв.,
в който размер следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 240000лв. като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба
до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -12.01.2013год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 4691,60лв., от
които 4480,00лв.- държавна такса и 211,60лв. от общо 460,00лв.-вещо лице.
Предвид
изхода от спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК разноски се дължат на ищеца, но по делото липсват
доказателства за извършени такива, поради което не се присъждат. Не се следва
адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищцата, тъй като липсва
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно как е уговорено
адв.възнаграждение/ по чл.38 от ЗАдв. или др./
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 238,50лв. от общо 450,00лв. /50,00лв.-свидетел, 300,00лв.- възнаграждение
за вещи лица, 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“АД, с ЕИК *******, с адрес гр. С.,
ул. „С.С.” № *, ет.* да заплати на Н.М.Д., с ЕГН: **********, със съд. адрес: ***
на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 112000,00лв.
/сто и дванадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени по
повод възникнало на 12.01.2013г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от 12.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 112000,00лв. до пълния
предявен размер от 240000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“АД, с ЕИК *******, с адрес гр. С.,
ул. „С.С.” № *, ет.* да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 4691,60лв./четири хиляди шестстотин деветдесет и един лева и 0,60ст. / – държавна такса.
ОСЪЖДА Н.М.Д., с ЕГН: **********, със съд. адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“АД, с ЕИК *******,
с адрес гр. С., ул. „С.С.” № *, ет.* на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 238,50лв./двеста тридесет и осем лева и 0,50ст. /-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: