№ 33
гр. Велики Преслав, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20233610100571 по описа за 2023 година
В производството по настоящото дело съдът е сезиран със съединени в условията на
първоначално обективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.9 от ЗПК вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – град С.,
бул.“Б.“№49, бл. 53Е, вх. В, представляван по закон от С.Н.Н.,Н.М.Л.,Я.К.Ч.- управители,
представляван по пълномощие от юрк.Г.П.в, срещу Т. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл.
Ш., ул. „Д. №3, с искане да бъде признато за установено, в отношенията между страните, че
ответника, като солидарен длъжник, дължи на ищеца СУМИТЕ: 1103.28 лева (хиляда сто и три
лева и двадесет и осем стотинки), представляваща главница, 403.82 лева /четиристотин и три лева
и осем десет и две стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 25.03.2021 г. –
04.08.2021 г., ведно със ЗАКОННА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението – 30.08.2023 г. до
изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА 86.88 лева (осемдесет и шест лева и осемдесет и
осем стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича
от следните обстоятелства: Неизпълнение по договор за потребителски кредит №30370062925 от
22.10.2018 г., сключен между „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ****** и Т. С. Г. с ЕГН ********** и солидарен
длъжник К.Н.Н., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №232/10.10.2023г. по чгр.д.
№432/2023г. по описа на ВПРС, като до депозиране на исковата молба в съда е платено част от
задължението.
Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното
производство.
С исковата молба е обективно съединен и осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД
вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
470.90 лева (четиристотин и седемдесет лева и деветдесет стотинки), представляваща
1
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
№30370062925 от 22.10.2018 г. и споразумение от същата дата, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 30.08.2023 г. по чгр.д.№432/23 г. на ВПРС, до изплащане на
вземането.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: между страните бил
сключен договор за потребителски кредит №********** на 22.10.2018 г., ищецът в качеството му
на кредитодател и ответницата Т. Г., в качеството на кредитополучател и К.Н.Н. – солидарен
длъжник. Посочени са и конкретните параметри на договора, погасител план. Между страните
/включително и солидарния длъжник/ било сключено и споразумение за допълнителни услуги от
същата дата. Претенциите на ищеца се подкрепяли и от Общите условия на ПКБ ЕООД към
договор за потребителски кредит, които същи били подписани от страните. Кредитодателя бил
изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил сумата от 4000.00 лв. на
кредитополучателя Т. Г.. На 11.06.2019 г. между ищеца и солидарните длъжници бил подписан
Анекс №1 към договора за потребителски кредит, с който страните се договорили да бъде
отложена погасителна вноска №7,8 и 9 съгласно погасителния план, като същите следвало да
бъдат заплатени в края на същия. Към Анекса бил приложен нов коригиран погасителен план, в
който погасителните вноски били променени от 36 на 39. На 13.08.2019 г. между ищеца и
солидарните длъжници бил подписан Анекс №2, с който страните били променили падежната дата
на договора от 6-то на 25 – то число.
Ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора, да изплаща редовно
погасителните вноски и е изпаднала в забава. Поради което и съгласно чл.12.3 от ОУ на 04.08.2021
г. договора за потребителски кредит бил обявен за предсрочно изискуем, за което е била
уведомена. По инициатива на ищеца-заявител е образувано е ч.гр.д. №432/2023 г. и с издадена с
Заповед за изпълнение №232/10.10.2023 г.
Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник преди началото на съдебно
заседание е представил писмена молба-становище, в която излага становище, че поддържа изцяло
изложеното в исковата молба и подробни мотиви относно основателността на претенциите. Моли
да им бъдат присъдени и направените в настоящото и заповедното производство разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Т. Г. се явява лично и заявява че заплаща задълженията си
по кредита редовно и към момента не дължи претендираните с исковата молба суми. Претендира
заплащане на разноските в заповедното производство.
По делото са приети като писмени доказателства представените с исковата молба: Договор за
потребителски кредит № **********; Общи условия на „ПКБ" ЕООД към Договор за
потребителски кредит № **********; Погасителен план към Договор за потребителски кредит №
**********; Преводни нареждания; Искане за отпускане на потребителски кредит; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация; Анекс № 1 по ДПК № **********; Анекс
№ 2 по ДПК № **********; Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника
погасителни вноски; Уведомително писмо с обратна разписка; Удостоверение за актуално
състояние на ПКБ ЕООД и материалите по ч.гр.д.№432/2023 г. по описа на ВПРС.
Прието е и заключението на съдебно-икономическа експертиза.
2
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№432/2023 г. по описа на ВПРС в полза на заявителя от „ПКБ"
ЕООД с ЕИК ****** и седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б." № 49, бл. 53Е, вх. В,
срещу солидарните длъжници Т. С. Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., общ.
С., обл. Ш., ул. „Р.П.“ № 10, вх. 2, ет. 1, ап. 21, и К.Н.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „Б.“ № 6, вх. 2, ет. 2, ап. 21 е издадена Заповед за изпълнение
№232/10.10.2023 г. за следните вземания: сумата от 1709,90 лева (хиляда седемстотин и девет
лева и 90 стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница, сумата от 577,92 лева
(петстотин седемдесет и седем лева и 92 стотинки), за периода от 25.03.2021 г. до 04.08.2021 г.,
представляваща падежирало договорно възнаграждение, сумата от 113,38 лева, представляваща
законна лихва за периода от 04.08.2021 г. до 29.08.2023 г., от които: сумата 84,74 лева (осемдесет и
четири лева и 74 стотинки), представляваща претендирана лихва върху вземането за главница;
сумата 28,64 лева (двадесет и осем лева и 64 стотинки), представляваща претендирана лихва върху
вземането за договорно възнаграждение, законната лихва от датата на входиране на заявлението -
30.08.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 86,88 лв. за сторени в заповедното
производство разноски.
Заявлението, подадено от „ПКБ" ЕООД с ЕИК ****** срещу срещу солидарните длъжници
Т. С. Г. с ЕГН ********** и К.Н.Н. с ЕГН **********, е отхвърлено в частта за сумата от 656,09
лева (шестстотин петдесет и шест лева и 09 стотинки), представляваща непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от 25.03.2021 г. до 25.02.2022
г., сумата 32,51 лева (тридесет и два лева и 51 стотинки), представляваща начислена лихва върху
вземането за пакет от услуги, както и за разликата над сумата от 50 лв. до пълния претендиран
размер от 180 лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на солидарния длъжник К.Н. и е
издаден изпълнителен лист.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът Т. Г. чрез пълномощник адв.С. от ШАК е възразила
срещу така издадената заповед, като е посочила, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй
като срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и такъв е предявен, въз основа на
който е образувано настоящото исково производство.
В исковата молба ищецът "ПРОФИ КРЕДИТ Б." ЕООД, гр. С. твърди, че вземането му
произтича от следните обстоятелства: На 22.10.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит
№**********, ищецът в качеството му на кредитодател и ответницата Т. Г., в качеството на
кредитополучател и К.Н.Н. – солидарен длъжник.
Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 4000, 00 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на вноската: 195.18 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49. 89 %;
Годишен лихвен процент: 41. 17 %;
3
Лихвен процент на ден: 0. 11 %;
Общо задължение по кредита: 7026.48 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупена допълнителни услуги 2147.04 лв.
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 59.64 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 9173.52 лв.;
Общ размер на вноска: 254.89 лв.;
Дата на погасяване: 6-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна
част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които
длъжника внимателно се е запознал преди подписване на договора, приел ги е и няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството.
От своя страна солидарните длъжници поемат задължение по Договор за потребителски
кредит №**********/22.10.2018 г., като го сключват за срок от 36 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 254.89 лв. и падежна дата всяко 6 -то число на месеца.
"ПРОФИ КРЕДИТ Б." ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора,
като на 21.12.2018 г. превел парична сума в размер на 1987.16 лв. по посочена от длъжника Т. Г.
банкова сметка. Съгласно т.V Допълнителни възможности за клиента от договора за
потребителски кредит, кредитополучателя и солидарния длъжник са пожелали с част от отпусната
сума по кредита да бъде извършено рефинансиране на задължение към кредитодателя в размер на
2012.84 лв.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към процесния договор ответницата Т. Г. дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит съгласно погасителни план за
периода от 06.12.2018 г. /падежа на първата вноска/ до 06.11.2021 г. /датата на изтичане на
погасителния план/.
Съгласно чл. 15 от Общите условия по процесния договор и подписаното споразумение
за предоставяне на пакет за допълнителни услуги ответницата е закупила такъв в 2147.04 лв.,
което да бъде заплащано на вноски, ведно с погасителните вноски по договора за кредит. Размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 59.64 лв. Общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 9173.52 лв.; Общ размер на вноска: 254.89 лв.;
Дата на погасяване: 6-ти ден от месеца.
Съгласно подписания на 11.06.2019 г. между ищеца и солидарните длъжници Анекс №1 към
договора за потребителски кредит, страните се договорили да бъдат отложени погасителни вноски
№7,8 и 9 съгласно погасителния план, като същите следвало да бъдат заплатени до 06.02.2022 г.,
4
т.е. се удължава броя на вноските от 36 на 39. Съгласно подписания на 13.08.2019 г. между ищеца
и солидарните длъжници Анекс №2, страните променили падежната дата на договора от 6-то на 25
– то число.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответницата е заплатила за
периода 03.12.2018 г. – 24.01.2024 г. сума по договора за кредит в общ размер на 8968.63 лв., като в
заключението са посочени конкретните дати на плащане и размер на сумите, от които от датата на
предсрочната изискуемост 04.08.2021 г. до датата на издаване на заповедта за изпълнение са
заплатени 3558.80 лв., от датата на издаване на заповедта за изпълнение до датата на подаване на
исковата молба 200.00 лв., след датата на депозиране на исковата молба до датата на изготвяне на
заключението 06.02.2024 г. – 420.00 лв. Ищецът е извършил разпределение на внесените от
ответницата суми по кредита, както следва: 2974.17 лв. за главница по договора за кредит, 2598.62
лв. за договорна лихва и 1729.56 лв. за услуги по допълнителен пакет. До датата на изготвяне на
заключението ищецът е начислил допълнително: лихва за забава в размер на 563.24 лв., съдебни
такси в размер на 572.95 лв., законна лихва в размер на 910.09 лв., разходи за събиране в размер на
70.00 лв. и разходи за събиране на предсрочна изискуемост в размер на 500.00 лв. В изготвената в
заключението таблица е представено подробно извършеното от кредитора погасяване на
задълженията, въз основа на което има остатък в размер на 2766.83 лв., включващ главница в
размер на 1025.83 лв., лихва 373.52 лв., пакет от допълнителни услуги 417.48 лв., съдебни такси
450.00 лв., разходи за събиране предсрочна изискуемост 500.00 лв.
Според експерта, в случай че ответницата кредитополучател не би дължала
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като е заплатила сума за това, според
ищеца в размер на 1729.56 лв. не би изпаднала в забава, съответно не би дължала сума в размер на
563.24 лв. лихва за забава, 122.95 лв. съдебни такси, 910.09 лв. законна лихва и 70.00 лв. разходи за
събиране на обща стойност 1666.28 лв., която сума би погасила задълженията по договора за
потребителски кредит- главница и договорна лихва.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните положителни
процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като
длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК е възразил срещу издадената заповед, че не дължи исковите
суми по нея.
В контекста на повдигнатия правен спор в тежест на ищеца по настоящото дело е
доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника,
произтичащо от договор за паричен кредит с твърдяното съдържание, по който той е изправна
страна, реално предаване на сумата по Договора за кредит на ответника, съответствието на
клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на
страните, както и че същата не противоречи на добрите нрави; основанието и размера на
претенциите си, включая предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост, надлежно
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, настъпване на падежа на
задължението на кредитополучателя, неизпълнение на това задължение от ответника.
В тежест на ответника бе да установи факта на изпълнение на претендираните
задължения, заплатил ли е частично, изцяло или не дължимата сума, причината за
неиздължаването на сумата, респ. възраженията си срещу изискуемостта й.
5
В случая от доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че между
страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит "Профи кредит Стандарт" №
кредит №**********/22.10.2018 г., по който ищецът е кредитодател, а ответникът
кредитополучател, като размерът на предоставения и усвоен кредит е бил 4000.00 лева, подлежащ
на възстановяване за срок от 36 месеца, в последствие предоговорен на 39 месеца, на равни
месечни вноски от 195.18 лева, при ГПР 49. 89 %, ГЛП 41. 17 % и лихвен процент на ден 0.11 %,
при обща дължима сума по кредита – 7026.48 лв. и дата на погасяване на кредита е 6-ти ден от
месеца, в последствие предоговорен на 25-ти ден от месеца.
Със споразумение към същия договор е бил закупен пакет допълнителни услуги в общ
размер на 2147.04 лв. Установи се също, че по договора са били направени погасителни вноски от
ответницата в общ размер на 8968.63 лв. до датата на изготвяне на съдебно-счетоводната
експертиза 06.02.2024 г.
Като потребител ответницата разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, по който въпрос също е налице
категорично установена съдебна практика, която задължава както първоинстанционния, така и
въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се
произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. Съгласно
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща
между потребителя и продавача или доставчика.
По своята същност визираният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК, поради което по отношение на него са приложими регламентираните от закона
императивни разпоредби, съответно разпоредбите на ЗЗП. В чл. 21, ал. 1 от ЗПК е посочено
изрично, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според изричната разпоредба на чл. 22 от
ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато при сключването му са нарушени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
При преценка действителността на процесния договор, съдът намира, че същият не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради следното:
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи на кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
6
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и дължимите на посредниците за сключването на договора
/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за потребителски
кредит е сключен при Общи условия, т. е. при предварително определени от страна на ищеца
договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет
на предварително договаряне между страните, от което следва извод, че ответницата не е имала
възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан стандартизиран бланков
формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от ищеца. Видно още от договора е, че
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в
него и как се формира посочения в договора ГПР от 48, 89 %. Следва да се посочи още, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, в случая остават неизвестни. На следващо
място, не е ясно как точно е изчислена посочената в договора фиксирана лихва и как е включена
при пресмятането на ГПР. По този начин е невъзможно да се прецени дали посочения в договора
ГПР отговаря на действителния и потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
С оглед предходното настоящата инстанция приема, че липсата на индивидуално
договаряне на параметрите в Раздел VI от договора за потребителски кредит, както и
неконкретизирано формиран ГПР, съответно уговорен ГЛП, правят въпросните договорни клаузи
неравноправни, и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП същите са нищожни.
Горното налага извод, че при опреД.е на ГПР не са били спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10. от ЗПК, както и, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, независимо, че е подписано отделно
споразумение, същото е неделимо от договора за кредит и е неразделна част от облигационната
връзка, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,
поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК налагат
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания
като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания
са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на
специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с
7
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага
квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани.
Допълнителните услуги, съгласно споразумението се изразяват в приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, т.е. даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би
могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към
момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално
предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал
приоритетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително
становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на
кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане.
Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по
искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена
от кредитора "приоритетно даване на становище".
Допълнителните услуги, съгласно споразумението се изразяват в предварително са
разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания,
съответно улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, т.е. нов кредит. По
същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената "в полза на
кредитополучателя" услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала
при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
При главница от 4000,00 лева, цената на пакета от допълнителни услуги е в размер на
2147.04 лв., т. е. приблизително половината от главницата. Видно е, че така направената уговорка
за заплащане на допълнителни услуги изцяло попадат и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По
същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер повече от 50 % от
предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на
цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до
нищожност на клаузата поради неравноправност.
Настоящият съдебен състав намира, че т. нар. "допълнителен пакет услуги", за които е
уговорено възнаграждение в размер на половината на този на предоставения заем, не попада в
приложното поле на цитираната разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи
никакво поведение от страна на кредитора – заявителят изрично е уточнил, че сумата се дължи за
предоставените допълнителни възможности на потребителя да управлява кредита, като би могъл
8
да променя условията по погасителния си план, както и за ускорено разглеждане на искането му.
В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора – арг. чл. 10а, ал.
2 и ал. 4 ЗПК. Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на
клаузата да служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което
от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република Б.. Добавена към уговореното възнаграждение по договора (а и само по себе
си), възнаграждението за допълнителния пакет услуги доближава размера на предоставената
главница по договора, т. е. несъмнено води до многократно превишаване тавана на ГПР, което от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал.
5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК последица от недействителността е връщане само
на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит,
доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от
ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Чистата стойност на кредита е в размер на 7026.48 лв., като не се спори между страните
по договора, че ответницата е внесла 8968.63 лв., видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза и приложената справка извлечение по договора.
Следователно иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.9
от ЗПК вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумите 1103.28 лева (хиляда сто и
три лева и двадесет и осем стотинки), представляваща главница, 403.82 лева /четиристотин и три
лева и осем десет и две стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 25.03.2021 г. –
04.08.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Тъй като договорът е недействителен на основание чл. 23 от ЗПК, то ответницата не
дължи на ищцовото дружество и сумата от 470.90 лв. представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, поради което и иска иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с
чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 от ЗПК, следва да се отхвърли, като неоснователен.
РАЗНОСКИ:
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
И двете страни в настоящето производство са претендирали присъждането на разноски.
Ищецът "Профи кредит Б." ЕООД претендира такива за заплатена държавна такса в
9
размер на 61.80 лева и 180,00 лв. за юрисконсулско възнаграждение в заповедното производство.
В исковото производство претендира 95.62 лв. заплатена държавна такса, 400.00 лв.
възнаграждение на вещо лице и 360,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата е поискала присъждане на разноски за процесуално представителство и
защита в заповедното производство в размер на 150.00 лв.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ответницата е заплатила на адв.Дино С. от ШАК в заповедното производство, възнаграждение в
размер на 150, 00 лв.
Предвид отхвърляне на исковите претенции на ищеца, то същият следва да бъде осъден
да заплати на ответницата сума от 150, 00 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр.
д. № 432/2023 г. по описа на ВПРС.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество не се дължат разноски в заповедното и
в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление – град С., бул.“Б.“№49, бл. 53Е, вх. В, представляван по закон от
С.Н.Н.,Н.М.Л.,Я.К.Ч.- управители, представляван по пълномощие от юрк.Г.П.в срещу Т. С. Г. с
ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл. Ш., ул. „Д. №3, установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.9 от ЗПК вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, за признаване за установено, в отношенията между страните, че ответника, като
солидарен длъжник, дължи на ищеца СУМИТЕ: 1103.28 лева (хиляда сто и три лева и двадесет и
осем стотинки), представляваща главница, 403.82 лева /четиристотин и три лева и осем десет и
две стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 25.03.2021 г. – 04.08.2021 г., ведно със
ЗАКОННА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението – 30.08.2023 г. до изплащане на
вземането, КАКТО И СУМАТА 86.88 лева (осемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки),
представляващи разноски по заповедното производство, като вземането произтича от следните
обстоятелства: Неизпълнение по договор за потребителски кредит №30370062925 от 22.10.2018 г.,
сключен между „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ****** и Т. С. Г. с ЕГН ********** и солидарен длъжник
К.Н.Н., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №232/10.10.2023г. по чгр.д.
№432/2023г. по описа на ВПРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
– град С., бул.“Б.“№49, бл. 53Е, вх. В, представляван по закон от С.Н.Н.,Н.М.Л.,Я.К.Ч.-
управители, представляван по пълномощие от юрк.Г.П.в срещу Т. С. Г. с ЕГН **********, с адрес:
гр. С., обл. Ш., ул. „Д. №3, осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД вр.
с чл.9 от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 470.90 лева (четиристотин и
седемдесет лева и деветдесет стотинки), представляваща възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №30370062925 от 22.10.2018 г. и
споразумение от същата дата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
30.08.2023 г. по чгр.д.№432/23 г. на ВПРС, до изплащане на вземането, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
10
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – град С.,
бул.“Б.“№49, бл. 53Е, вх. В, представляван по закон от С.Н.Н.,Н.М.Л.,Я.К.Ч.- управители,
представляван по пълномощие от юрк.Г.П.в ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Г. с ЕГН **********, с адрес:
гр. С., обл. Ш., ул. „Д. №3, сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ , представляваща
реализирани от ответника съдебно деловодни разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №432/2023 г. по описа на ВПРС
да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
11