№ 506
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120201424 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*” ЕООД с ЕИК: *,
против Наказателно постановление № 819871-F812696/25.03.2025 г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
(Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС,
на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за хипотеза на маловажен
случай.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява,
като е депозирано становище от адв. * от АК-Бургас, с което се поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли
постановлението да бъде потвърдено. Моли за присъждане в полза на НАП на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на НП то е връчено на търговеца на
28.03.2025 г., а жалбата е депозирана на 11.04.2025 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.02.2025 г., в 12:10 часа, била извършена проверка от служители на НАП, сред
които бил и свидетелят Х. К. К. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП, на търговски обект
по смисъла на пap. 1, т.41 от ПР на ЗДДС - Супермаркет „* , находящ се в гр.*, ж.к „ *", с/у
1
блок №93, стопанисван от „* " ЕООД с ЕИК *- лице по чл. 3 от Наредба Н-18 / 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на
МФ.
След извеждане на КЛЕН за 02.01.2025 год., се установило, че има издаден ФКБ №
1117811/02.01.2025 год. от фискално устройство, модел Datecs FP 7000 с peг. № в НАП
4362805, ИН на ФУ DT652053 и ИН на ФП 02652053 на стойност 1,52 лв., от която е видно,
че има извършена продажба - „Хляб Бял Сияна 600гр." , на стойност 1,52лв , която е
отразена в група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % данък върху
добавената стойност, вместо в група група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
Свидетелят съставил АУАН № F812696 от 04.03.2025 г. за нарушение на чл. 27, ал. 1,
т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Актът бил връчен на управителя на дружеството,
като впоследствие било подадено писмено възражение, в което се поддържа, че се касае за
маловажен случай.
АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което
издал обжалваното наказателно постановление.
Съдът кредитира изцяло депозираните гласни доказателства, доколкото същите са
ясни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалия събран по делото
доказателствен материал. Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от
ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН.
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена
проверка и какви са констатациите от нея. Посочването на разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС има единствено поясняващ характер, указвайки законовото основание за приемане на
наредбата, която се твърди да е нарушена. Поради това и не може да се счете, че има
описани повече от едно нарушения. Ясно е посочено, че е установена продажба на стоки,
която е отнесена към конкретна група, вместо към друга.
На следващо място, ясно е посочено и в АУАН, и в НП, че се твърди да е извършено
нарушение на чл. чл. 27, ал.1, т.2 от "Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Налице е осъществено от дружеството – жалбоподател административно нарушение
по чл. 27, ал.1, т.2 от "Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4 от
ЗДДС.
Това е така, тъй като съгласно чл. 27, ал.1 от Наредбата, лицата по чл. 3, с изключение
на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба
на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с
данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за
които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху
добавената стойност;
2
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на
течни горива;
4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
(2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително
регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.
Съгласно § 15д, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС ставката на данъка по чл. 66а от закона, която е
9 %, се прилага до 31 декември 2024 г. за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги,
които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща
се в доставка на храна за вкъщи.
В случая, дружеството жалбоподател е извършвало по занятие продажба на стоки.
Същото има фискален апарат, чрез който инкасира продажбите, които извършва при
предоставянето на стоките. Установено е, че регистрираната продажба във ФУ е отразена в
група "А", вместо в група "Б", като дружеството извършва продажби на стоки или услуги,
подлежащи на облагане с 20 % ДДС, поради което и не следва да отразява същите в група
"А", а следва да прави това в група "Б". Това е така, доколкото към момента на извършване
на продажбата за конкретната стока важи общата ставка от 20 %, регламентирана в чл. 66,
ал. 1 от ЗДДС.
С това от обективна страна то е осъществило състава на нарушение по чл. 27, ал.1, т.2
от "Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, поради което
и за него законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Законосъобразна се явява и преценката на административния орган за липса на
маловажност на случая, с оглед на това, че нарушението е на просто извършване и не
нарушава в по-ниска степен охраняваните обществени отношения от обикновените случаи
на административни нарушения от този вид.
По отношение на наложената за него имуществена санкция в размер на хиляда лева,
то съдът намери същата за законосъобразно определена, съгласно чл. 185, ал.2, изр. 2, вр.ал.1
от ЗДДС, предвид на това, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Минималният законово предвиден размер, в който е наложена тази имуществена санкция е
законосъобразно определен, предвид на това, че няма щета за фиска, доколкото продажбата е
отразена в дневника за приходите за периода с 20 % ДДС.
В обобщение, обжалваното НП като правилно, обосновано и законосъобразно да се
потвърди от съда.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 819871-F812696/25.03.2025 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал. 2,
изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „*” ЕООД с ЕИК: *, е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА „*” ЕООД с ЕИК: *, да заплати в полза на Национална агенция за
приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4