Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

                                 

гр.Русе, 28.07.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 29-ти юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Галя Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5509 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, чл.558, ал.7 КЗ (чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховане (отм.)).

Ищецът Гаранционен фонд-София представляван от изп. директори М.К. и С. С., твърди, че изплатил по щета №110643/07.07.2016г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 523,42 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 01.07.2016г. в гр.Русе, л.а. „Фиат Брава“ с рег.№ Р 6255 ВТ.

Виновен за катастрофата бил ответникът Р.Т.С., който на 01.07.2016г. около 18.00 часа в гр.Р., на ул.“С. п.“ до управлявайки л. а. "Шевролет Калон" с рег.№ Р 7002 АН, собственост на В. Л. С., отворил вратата на автомобила по време на престой без да се е уверил, че покрай превозното средство преминава друг автомобил – МПС 2 , блъска го и така причинява процесното ПТП.

Счита, че в нарушение на чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461 във вр. с чл.483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

С Регресна покана №ГФ-РП-509/08.11.2016г. поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.

Моли съда да осъди ответника- Р.Т.С. да им заплати сумата 523.42 лева, представляваща изплатено обезщетение от Гаранционен фонд по щета № 110643/07.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2020г., както и направените по делото разноски.

В предоставения по чл.131 от ГПК едномесечен срок  ответника Р.Т.С., чрез назначения му особен представител адв.П. е депозирал писмен отговор на ИМ, като развива съображения за неоснователност на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:   

По делото е приложена Регресната покана, изпратена до ответника с приложена към нея пощенска разписка с отбелязване, че адресата е преместен.

С вносна бележка с наредител  - ищеца ГФ на 10.10.2016г.  е внесена сума в размер на 523,42 лева в полза на Д. Г.М., собственик на увредения при ПТП, настъпило на 01.07.2016г. в гр.Русе, л.а. „Фиат Брава“ с рег.№ Р 6255 ВТ, а като основание е посочено сума по щета № 110643/2016г.

От Заключението на в.л.Г., по назначената съдебно-техническа експертиза е видно, че стойността на имуществените вреди, причинени на увредения на 01.07.2016г. лек автомобил  „Фиат Брава“ с рег.№ Р 6255 ВТ., представляваща сбор от стойностите на вложените за възстановяването им нови части, консумативи и труд, по пазарни цени са 1064.73 лева. Вещото лице уточнява, че ищецът коректно е определил стойността на обезщетението, свързано с овехтяване на автомобила, като стойността на новите части  намалил с коефициент 0.4, което отговаря на изискването в Наредба №24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и т.2 от КЗ и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по отношение на автомобили над 15 годи. Към датата на произшествието процесния автомобил е бил на 18 години (произведен през 1998г. ..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание   чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 588, ал.7 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка "Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288, ал.3 във връзка с чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ ищецът Гаранционен фонд, който  е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.

Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение – чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение имуществени или неимуществени вреди.

Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ /отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ.

На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги , както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.

В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288а, ал.1, т.2, „б.“а от КЗ /отм./  ,  сега  557, ал.1, т.2 б“а“ от КЗ виновният водач на МПС в случая ответника  не е разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният орган  е  възстановил изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице.

Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на ответника. Ответникът не е имал към датата на настъпване на процесното ПТП действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС. С факта на плащането  на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е в пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.

  По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 600,00 лева, от които – 50,00 лева платена д.т. за исковото производство, 250.00 лева за депозит на вещо лице и 300,00 лева за назначаване на особен представител.   

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Р.Т.С., ЕГН:**********,*** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев”, №2, ет.4, представляван от изп. директори М.К. и С. С., ЕИК:*********, сумата 523.42 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и 600.00 лв.- разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: