РЕШЕНИЕ
№ 8706
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110113792 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря ВЕНКА КАЛЪПЧИЕВА,
1
-ра
Като разгледа гражданско дело № 13792 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 50620/16.03.2022г. на
СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена на 07.10.2020г. по ч.гр.д. № 44209/2020г. на СРС.
Ищецът [фирма] чрез юрк. П. Н. е предявил срещу В. ИВ. Н. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че
същият дължи на [фирма] във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот
- апартамент в град [адрес], аб. № ******, както следва:
2483,51 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2016г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (14.09.2020г.) до окончателното им изплащане;
398,13 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2017г.-03.09.2020г.;
34,47 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2017г.-
м04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.09.2020г.) до
окончателното им изплащане;
5,01 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2017г.-03.09.2020г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева, която
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Ответникът В. ИВ. Н. чрез адв. С.Г., е подал Отговор на исковата
молба, вх. № 108583/30.05.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове
като неоснователни. Възразява, че няма качеството на потребител на
топлинна енергия за процесния имот. Същият, след развода между страните е
оставен за ползване на Р. Н., а В.Н. е напуснала жилището много преди това,
а през 2018г. е сменила и адресната си регистрация. Сочи, че липсва
основание и за солидарна отговорност с Р. Н.. Оспорва се метрологичната
годност на топломера в абонатната станция. Прави се възражение за
погасяване на вземанията по давност. Обосновава се недължимост на сумите
2
за лихви. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се явява и
не изпраща представител.
Третото лице – помагач [ фирма] е депозирало молба, вх. №
137807/01.07.2022г. на СРС, в която изразява становище за основателност и
доказаност на предявените искове. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и поведението на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. С Молба, вх. № 150278/19.07.2022г.
на СРС, ответницата е заявила, че представителна власт е учредена в полза на
адв. Г. е само за подаване на отговор на исковата молба, а не и за процесуално
представителство. Поради това тя не била редовно уведомена за насроченото
по делото заседание, като моли да бъде отменен хода на устните състезания, а
делото бъде насрочено отново за разглеждане в открито съдебно заседание,
където тя да можела да защити правата си. Видно от приложеното в папката
на ч.гр.д. № 10405/2021г. на СГС пълномощно, ответницата В.Н. е
упълномощила адв. С.Г. да я представлява по ч.гр.д. № 44209/2020г. на СРС
(заповедното производство), като го води до приключването му пред първа
съдебна инстанция. По аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК и ТР 4/2013-2014-
ОСГТК, т. 9, исковото производство се счита за продължение на заповедното
такова. Затова и учредената в полза на адв. С.Г. представителна власт следва
да се счита учредена до приключване на първоинстанционното исково
производство, в каквато насока следва да се тълкуват и останалите дадени му
права, част от които изначално са неприложими, ако пълномощното би се
ограничило само до заповедното производство. Ответницата е призована чрез
адв. Г. надлежно за проведеното по делото заседание, поради което не е
налице основание за отмяна на определението, с което е даден ход на устните
състезания, а делото следва да бъде решено по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
3
Видно от Нотариален акт № ******** на Нотариус № 210 – В. Ч., Р. Р.
Н. е закупил недвижим имот – апартамент в [адрес], ведно с прилежащите
към него площи, права и помещения, идентичен с топлоснабдения имот.
Видно от Решение № 561319/13.12.2018г. по гр.д. № 22865/2018г. на СРС, ІІІ
ГО, 83 състав, Р. Р. Н. и В. ИВ. Н. са сключили брак на 20.12.1987г., който е
прекратен по взаимно съгласие с посоченото съдебно решение, влязло в сила
на 13.12.2018г. Следователно към момента на закупуването му апартаментът
е станал съпружеска имуществена общност, която от 13.12.2018г. е
прекратена, като жилището е останало в обикновена съсобственост при равни
дялове. С бракоразводното решение то е предоставено за ползване на Р. Н..
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма,
макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените
от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, то същият през процесния по делото период е имал
качеството на клиент на топлинна енергия, която закупува от [фирма] по
силата на съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носи
отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна
енергия.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на
същата следва да съответства на реално доставеното количество такава.
Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на
потребителя топлинна енергия, проверката на правилното отчитане и
начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от
4
счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на
специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно
чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато
за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из
областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо
изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се
отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество
сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това
обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия,
съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и
съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и
нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане
на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила,
както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото
вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си
върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота,
съответствието на отчитането и уредите за измерването с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата,
настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове
следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна
експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не
може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в
това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени
от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения,
включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на
делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество
и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите,
съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139,
ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не
други трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се
осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и
последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално
доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този
момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума
за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на
дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка
топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално
потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо
съответна на задачата специалност, е проверило редица данни в съответни
документи. Заключението му съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
5
въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване /само за битово
горещо водоснабдяване/ и ежемесечно отчитане на общия топломер в
абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на [фирма] на
технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на
топлинната енергия е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби,
а измерването е направено с преминали периодичен метрологичен контрол
уреди в абонатната станция.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че стойността на реално доставеното количество
топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период е 2824,05
лева. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице,
при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено
обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява липса на заплащане на така
установената като дължима сума (установените като платени суми не влизат в
нея). Ответникът, в чиято доказателствена тежест бе да установи заплащане
на задълженията си, не наведе доказателства в тази насока.
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-
2012-ОСГТК) са вземанията за главница за топлинна енергия (719,48 лева)
попадащи в периода м.05.2016г.-м.06.2017г. Доколкото не се установява след
развода Р. Н. да е предприел действия за поемане на задълженията за целия
имот, до 12.12.2018г. двамата съпрузи отговарят солидарно за задълженията
(чл. 32 СК), а след развода – всеки отговаря за половината от задълженията
(ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
При това положение остава дължима от ответницата главница за
топлинна енергия от 1937,22 лева. За тази сума предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен. За горницата над 1937,22 лева до
пълния му предявен размер от 2483,51 лева искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Представените по делото общи условия, приложими за процесния
период, сочат, че задълженията за дялово разпределение се заплащат по
определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата
лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е
доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ,
че падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45
дни след изтичането на периода, за който се отнасят. От заключението на
вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се установи, че дължимата
сума за дялово разпределение възлиза на 34,47 лева, която не е погасена по
давност.
На основание чл. 162 ГПК, вземайки предвид заключенията на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза и погасените по давност суми,
съдът намира, че искът за лихва върху главницата за топлинна енергия е
основателен до размера от 309,42 лева, а искът за лихва върху главницата за
дялово разпределение – за предявения размер от 5,01 лева.
6
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми,
съдържащи се в отговора на исковата молба, са неоснователни. Следва да се
изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответника в
качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е доказал сторени
разноски. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното
производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
42,41 лева за разноски в заповедното производство, в които е включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение в пълен размер от
50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски по делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на
572,00 лева, в които е включена пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение в пълен размер от 100,00 лева.
В полза на ответницата и с оглед изхода от спора следва да се присъди
сумата от 5,43 лева за разноски по ч.гр.д. № 10405/2021г. на СГС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. ИВ. Н., ЕГН
**********, с адрес в град [адрес], дължи на [фирма], ЕИК *********, със
седалище в град [адрес], във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в град [адрес], аб. № ******, при отчитане обстоятелството, че
със Заповед № 177/07.10.2020г., издадена по ч.гр.д. № 44209/2020г. на СРС,
влязла в сила на 08.12.2020г. по отношение на Р. Р. Н., последният отговаря
солидарно за заплащането на процесните и установени като дължими по
настоящото дело суми, както следва:
1937,22 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.07.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (14.09.2020г.) до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1937,22 лева до
пълния му предявен размер от 2483,51 лева и за периода м.05.2016г.-
м.06.2017г.;
309,42 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2017г.-03.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 309,42 лева до пълния му предявен
размер от 398,13 лева.
34,47 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2017г.-
м04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
7
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.09.2020г.) до
окончателното им изплащане;
5,01 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.07.2017г.-03.09.2020г.
ОСЪЖДА В. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес в град [адрес], да
заплати на [фирма], ЕИК *********, със седалище в град [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 42,41 лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 44209/2020г. на СРС).
ОСЪЖДА В. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес в град [адрес], да
заплати на [фирма], ЕИК *********, със седалище в град [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 572,00 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 13792/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище в град [адрес], да
заплати на В. ИВ. Н., ЕГН **********, с адрес в град [адрес], на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 5,43 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. №
10405/2021г. на СГС.
Решението е постановено при участието на [фирма] в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8