Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 23.01.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16 808
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 534, ал.1 от Търговския
закон /ТЗ/.
Ищецът – К.И.А. твърди, че е
приносител на запис на заповед, издаден от ответника на 24.01.2014г. за сумата
от 27 000 евро и с падеж - 30.12.2014г. Поддържа, че е изгубила възможността да
реализира правата си по ценната книга, поради изтекла погасителна давност по
отношение на записа на заповед, което е довело до неоснователно обогатяване на
ответника, респ. обедняване на ищцата. Моли да се постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 27 000 евро, с която
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира направените съдебни разноски, включително
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – Ж.И.К., редовен уведомен, в
определения от закона срок не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото на лист 5 е представен запис
на заповед, от който се установява, че на 24.01.2014г. в гр. София, ответникът Ж.И.К.
е издал запис на заповед, с който неотменно и безусловно се е задължил, без
протест, да заплати на ищцата К.И.А. сумата от 27 000 евро на падеж 30.12.2014
г. с място на плащане: гр. София. Този запис на заповед е нотариално заверен с
рег. №597 на 24.01.2014г. по описа на нотариус с рег. №391 на НК по отношение
на подписа на издателя му.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предпоставките
за уважаване на иска по чл. 534, ал.1 от ТЗ са:
1.
наличието
на действителен менителничен ефект;
2.
менителничния
иск да е погасен по давност /прескрибиран менителничен ефект/;
Представения
и приет като писмено доказателство по делото запис на заповед от 24.01.2014 г. съдържа
всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ, с оглед на което следва да се
приеме, че записът на заповед е действителен, респ. че е действителна и
обективираната в съдържанието му менителнична сделка, както и че е настъпил неговия
падеж, съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ, съответно на 30.12.2014 г. Следователно давността по чл. 531 ТЗ е започнала
да тече от 30.12.2014 г. и е изтекла съответно на 30.12.2017 г. С оглед на това
е налице и втората предпоставка на иска, а именно: менителничният иск да е
погасен по давност /прескрибиран е менителничния ефект/ на 30.12.2017 г.
Съобразно
съдебната практика, създадена по реда на чл.290 ГПК, включително Решение №
132/17.06.2010 г., т.д. № 161/2009 г., ВКС, второ отделение, погасяването на
правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл.531, ал.1 ТЗ е
онзи юридически факт, от които за последния възниква правото на специалния
субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ срещу издателя
на ефекта. Следователно достатъчно е ищецът да докаже, че правото му на пряк
иск е погасено по давност, без да е необходимо да доказва, че длъжникът изрично
се е позовал на изтеклата в негова полза погасителна давност, т.е. позоваването
не е елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.534,
ал.1 от ТЗ.
Вредата
се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с
паричната сума по ефекта, защото вземането по ценната книга не може да бъде
събрано от приносителя на ефекта, поради изтекла менителнична давност.
Обогатяването на издателя на записа на заповед ще се състои в това, че спестява
разходи за погасяване на задължението. В този смисъл е съдебната практика по
чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 42 от 7.04.2009 г. по т. дело № 453/2008
г. на II т. о., решение № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК
I т. о. и др.
Предвид
горното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е основателен и
доказан, поради което същият следва да бъде уважен в пълен размер.
Относно направените по делото разноски
При
това положение и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер 700 лв.-платена
държавна такса по сметка на СГС.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адвокат
И.Г. адвокатско възнаграждение в размер
на 2 114, 22 лева.
С
определение №9402 от 18.06.2020г. съдът е освободил ищецът от заплащане на
държавна такса по сметка на СГС за настоящото производство за сумата над 700
лв. до пълния й размер от 1 265, 37 лв. Този съдебен акт е влязъл в сила. С
оглед на това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради частично освобождаване
на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса по делото, съгласно чл.
83, ал. 1, т. 2 от ГПК /страница 43 от делото/, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 565,73 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж.И.К., ЕГН - **********, с адрес: *** да заплати на
основание чл. 534, ал.1 от ТЗ на К.И.А., ЕГН - **********,*** – чрез адвокат И.Х. сумата от 27 000 евро /двадесет и седем хиляди евро/,
с която неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца, поради прескрибиране на
запис на заповед, издаден от него на 24.01.2014 г., платим на определен ден –
30.12.2014 г. на ищеца, ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до
окончателното изплащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 700 лв.
ОСЪЖДА Ж.И.К., ЕГН - **********, с
адрес: *** да заплати на И.Г., адвокат от САК, с адрес: *** на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 2 114, 22 лева.
ОСЪЖДА Ж.И.К., ЕГН - **********, с
адрес: *** да заплати на
Софийски градски съд с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 565, 73 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: