Решение по дело №1645/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 942
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Ралица Велимирова Манолова
Дело: 20191100601645
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, ........2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

                                                                                          ПАВЕЛ ПАНОВ

при участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурор Емилия Варадинова, като разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД № 1645/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 20.03.2018г. по НОХД № 17449/2015г. на СРС, НК, 102 състав подсъдимият И.К.П. е признат за виновен в това, че на 08.03.2012 г., в гр. София, около 16:00 - 16:30 ч., в сладкарница „Неделя”, находяща се на бул. „Габрово” и бул. „Константин Величков”, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Б.И.И.(казал на Б.И., че може да му достави около 500 гр. златни синджири на изгодна цена от 40 лв. за грам, но хората, продаващи златото не искали да присъстват, а подсъдимият бил посредник, като И.трябвало да плати първоначално сумата от 12 500 лева, като Б.И. му предал сумата от 9 000 лева, както и собствените на Л.Б. 3 500 лева), и с това причинил на Б.И.И.имотна вреда в размер на 9 000 лева и имотна вреда на Л.Г.Б. в размер на 3 500 левапрестъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба с допълнение от защитника на подсъдимия. Излагат се съображения за наличие на конфликтни отношения между подсъдимия и свидетеля Б., поради което показанията на последния са неправилно кредитирани от първоинстанционния съд. Оспорва се оценката на показанията на свидетелите П.К., И.И., Н.и К., като се твърди, че неоснователно са кредитирани показанията в подкрепа на обвинителната теза за сметка на оправдателната. Изразява се съмнение относно достоверността на показанията на свидетелката В.И., мотивирано от това, че мострата /златно синджирче/ не е приобщена като веществено доказателство. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която П. да бъде оправдан.

В разпоредително заседание на 30.05.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие. Впоследствие е допуснато такова за изслушване на обяснения на подсъдимия, в които се съдържат данни, че подсъдимият не познава пострадалия Б.И., но знае  за разговори между него и брата близнак на подсъдимия. П. посочва наличието на силно влошени отношения между подсъдимия и свидетеля Б. поради извършен от последния опит за измама спрямо него и изразява предположение за противоправно поведение от страна на Б. спрямо Б.И..

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв. Р.К., поддържа жалбата по изложените в нея     основания. Счита, че допълнителните обяснения разколебават в значителна степен кредитираните от първоинстанционния съд доказателства в полза на обвинителната теза – показанията на свидетеля Б.. Пледира за липса на други преки доказателства, уличаващи подсъдимия като автор на инкриминираното деяние, поради което намира присъдата за недоказана по несъмнен и категоричен начин и моли съда да уважи въззивната жалба.

Представителят на СГП счита постановената присъда за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена в цялост.

Частният обвинител Л.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Частните обвинители В.И. и М.И., редовно уведомени, не се явяват, представляват се от адв. Г.Г..

Повереникът на ЧО моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Счита, че изложените в обясненията на подсъдимия обстоятелства за личните отношения са неотносими към предмета на настоящото дело, а твърденията му, че лесно може да бъде открит, не отговарят на истината. Намира постановената присъда за законосъобразна, обоснована и доказана, като изразява мнение, че размерът ѝ е занижен.

Подсъдимият П. поддържа казаното от защитника си. В хода по същество твърди, че ако е бил измамник, хората са щели да го познават като такъв. Счита присъдата за неправилна, защото такава среща не е имало, той такива пари не е взимал, не се познава с Б.И., а с Б. има лоши отношения. Твърди, че е невинен. В предоставеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Свид. Б. познавал с подс. И.П.. Познанството му датирало от около 17 години. На неустановена дата през м. февруари 2012 г. подсъдимият П. се срещнал със свид. Б. на автомивка на бензиностанция „Цариградско шосе”, на IV-и километър, където последният работел и му съобщил, че имал познати, които разполагали с около 500 гр. злато, което искали да продадат на изгодна цена, за 40.00 лв. за грам злато. Подс. И.П. и Б.И. се познавали. П. знаел, че И.се занимава с бизнес със злато, а също и че е приятел и кум на свид. Б., но не разполагал с негови координати за връзка, поради което предложил на свид. Б. да се свърже с И.и да му съобщи за направената оферта. Свид. Б. се свързал по телефона с пострадалия Б. и му предал за разговора си с подс. П.. Пострадалият И.проявил интерес и поискал да му бъде предоставено мостра за проба. Подс. П. предоставил на свид. Б. мостра, която същият да предаде на Б.И., като му каже, че ако одобри мострата и приеме офертата, трябвало да заплати на подс. П. капаро в размер на 12 500.00 лева. Свид. Б. съобщил на Б.И. за проведения разговор с подс. П., в следствие на което И., като златар по занаят, проявил интерес. В резултат на извършените проби върху мострата, която подс. П. предал на свид. Б., а последния предал на И., последният преценил, че златната мостра е в стандартите и се съгласил да закупи предложеното от подсъдимия количество злато, тъй като същото се явявало изгодно за него. Тъй като И.не разполагал с исканата парична сума в размер на 12 500.00 лв., помолил свид. Б. да му помогне финансово, за да събере процесната сума.

Подс. П., свид. Б. и И.се уговорили да се срещнат на 08.03.2012 г. в сладкарница „Неделя”, находяща се в гр. София, кв. „Света Троица” на бул. „Габрово” и бул. „Сливница” в следобедните часове - около 16:00 ч., за да осъществят размяната - Б.И. да предаде капарото, а подс. П. - златото. На 07.03.2012 г. свид. Б. се срещнал със своя съсед по местоживеене - свид. П.К. и помолил последния да закара него и И.с личния си автомобил до въпросната сладкарница „Неделя” на 08.03.2012 г., тъй като неговата кола се била повредила и била на ремонт. На 07.03.2012 г. И.се срещнал със своя дългогодишен приятел - свид. И.И. и го помолил да го придружи на следващия ден - 08.03.2012 г. до сладкарница „Неделя” на бул. „ Габрово” и бул. „Константин Влеичков”, тъй като щял да купува злато от човек, когото познавал, като до въпросната сладкарница щели да бъдат откарани от свид. Б.. На 08.03.2012 г. пострадалия Б.И. изтеглил от личната си спестовна сметка сумата от 9 000.00 лв., а свид. Б. изтеглил от сметката на съпругата си сумата от 3 500.00 лв. На 08.03.2012 г. свид. К. с управлявания от него личен автомобил, заедно със свид. Б. отишли до жилището на пострадалия Б.И. в кв. „Хаджи Димитър”, където вече чакал свид. И.И. и четиримата, след като се качили в автомобила на свид. К., заедно потеглили към сладкарница „Неделя”, където пристигнали след 15:00 ч. Тъй като пристигнали по-рано на уговореното място, четиримата свидетели седнали на една маса в сладкарницата, близо до прозореца, и зачакали пристигането на подс. П..  Срещата била уговорена за 15:30 ч. Тъй като подс. П. не се появявал, свид. Б. позвънил на последния от личния си телефон, за да го попита какво става, на което подсъдимия отговорил, че ще дойде след малко.  Подс. П. пристигнал пред сладкарница „Неделя” след 16:00 ч. Срещата между подс. П., свид. Б. и Б.И., се състояла пред сладкарница „Неделя”, като същата е била наблюдавана от свидетелите И.И. и П.К., които останали вътре в сладкарницата. Подс. П. съобщил на свид. Б. и пострадалия И., че трябвало да му предадат сумата от 12 500.00 лв., за която се били уговорили по-рано, и която трябвало да занесе на продавачите, които срещу капарото щели да предоставят ок. 500 гр. злато, което И.щял да провери и претегли, дали отговаря на стандартите и количеството, и тогава щели да заплатят останалата част от сумата, според количеството злато, което щели да донесат, тъй като теглото можело да е по-малко или повече от 500 гр. Свид. К. и И.събрали в един плик изтеглените по-рано от всеки един от тях суми от 3 500.00 лв. и 9 000.00 лв. и предали същия на подс. П., без да получат какъвто и да е документ от последния. Подс. П. прибрал плика с парите в черна кожена чанта, която носел със себе си и се отдалечил от мястото на срещата, като уговорката била, че същият ще се върне след малко и ще им донесе златото, след като предаде парите на продавачите. Свид. Б. и И.изчакали известно време пред сладкарницата завръщането на подс. П., но тъй като същият не се появявал, свид. Б. му позвънил по телефона, на което подсъдимия отговорил, че златото, което продавачите носели не отговаряло като количество на предлаганото и затова щели да отидат да вземат допълнително, за да го допълнят до уговореното, поради което щял да се забави малко. След като минало пак известно време след последния телефонен разговор, проведен между свид. Б. и подс. П., свид. Б. отново направил опит да се свърже с подс. П., но този път без резултат. След като не успели да се свържат повече с подс. П. свид. Б., Б.И. и свидетелите П.К. и И.И. си тръгнали от сладкарницата.

На 04.07.2012 г. пострадалият Б.И. подал жалба до СРП. Било образувано досъдебно производство и били извършени процесуално - следствени действия.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия пред въззивния съд и събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства: показанията свидетелите Л.Г.Б. (вкл. и прочетените частично на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК негови показания в досъдебното производство - л.37), В.А.И., И.Л.И.и П.Б.К.; 2 бр .жалби от Б.И. (л. 15-16, 24-25 от досъд.произв.), определение на CPC-НО, 4-и състав (л.12 от досъд.произв.), банково извлечение от ПИБ за изтеглена сума от Б.И. (л. 28-29 от досъд.произв.), справка отчети по разплащателна сметка кредитна карта ФЛ за изтеглена сума от 3 500.00 лв. на 08.03.2012г. (л. 41 от досъд.произв.), писма от „Мобилтел” ЕАД (л.43, 45 от досъд.произв.), справки от „Мобилтел”ЕАД (л. 47-48, 51, 54 от досъд.произв.), писма- справки от „Летище София” ЕАД (л. 57, 59 от досъд.произв.), длъжностни харакеристика (л. 60-63 от досъд.произв.), писмо-справка от НОИ (л. 65-68 от досъд.произв.), справка за съдимост (л.70, 72 от досъд.произв.), копия от медицински документи (л. 153-157, 170-175 от съд.д.), справка Google карти (л. 180 от съд. д.), справка от Агенцията по вписванията (л. 196-232 от съд.д.), справка МВР ГД”БОП” (л. 234 от съд. д.).

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са подробно обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

Във връзка с горното въззивният съд намира за необходимо да отчете, че счита за излишно да преповтаря доказателствените разсъждения на районния съд досежно приложените по делото писмени доказателства, доколкото не се оспорват обстоятелства от предмета на доказване, които се установяват чрез тях и намира същите за правилни.

Защитата изразява несъгласие с фактическите изводи на контролирания съдебен състав, че на посочената в обвинителния акт дата се е провела среща между подсъдимия и пострадалите, по време на която последните са му предали сумата от 12 500 лв., както и че преди това подсъдимият е предал на свидетеля Б. мостра от злато за проба, като основният аргумент за това е, че съдът неправилно е кредитирал показанията на едни свидетели и не се е доверил на други.

В отговор на изложените от защитника възражения, въззивният състав намира за неоснователно твърдението, че неправилно първоинстанционният съд е основал изводите си на показанията на свидетеля Б.. Не могат да бъдат споделени доводите, че първоинстанционният съд се е задоволил да посочи единствено качеството на очевидец на свидетеля Б., като настоящият състав намира направеният в мотивите анализ за изключително подробен и обоснован. Предвид обстоятелството, че последният е пострадал от престъплението и именно чрез него Б.И. е бил въведен в заблуждение, правилно районният съд е изградил фактическите си изводи не само за предаването на парите, но и за процеса на създаване на невярна представа у пострадалите, на заявеното от този свидетел. Настоящият състав намира показанията му за последователни, логични, непротиворечиви и намиращи подкрепа в останалия доказателствен материал, поради което, подобно на първия, ги кредитира относно съдържащите се в тях обстоятелства.

Правилно СРС е приел за неотносими към делото твърденията на подсъдимия за наличие на изключително конфликтни отношения между подсъдимия и свидетеля Б., които да поставят под съмнение достоверността на показанията на последния. Въззивният съд изцяло подкрепя извода на първата инстанция, че данните за сделки с дружествени дялове между двамата не са релевантни към предмета на доказване. С оглед възражението на защитата за липса на извършен анализ, обаче, намира за необходимо да посочи, че дори и да бъде прието обратното, същите са недоказани. Обясненията на подсъдимия за прехвърляне на негова фирма на свидетеля, печалба от „Еврофутбол“, задължения на последния и опит за измама от негова страна са изолирани и не намират никаква подкрепа в събрания и проверен доказателствен материал, поради което основателно са преценени като защитна версия на подсъдимото лице. Доколкото представения с въззивната жалба договор за прехвърляне на дружествени дялове на „Промакс БГ“ ЕООД е сключен между подсъдимия и лице, различно от свидетеля Б., същият не доказва сочения от защитата конфликт, който да опровергае истинността на изнесените от свидетеля Б. факти.

Свидетелите П.К. и И.И. добросъвестно излагат възприетите от тях факти, че са наблюдавали срещата между подсъдимия и пострадалите Б. и И., при която подсъдимият е получил сумата от 12 500 лв. При анализа на показанията им настоящата инстанция отчете пълното им съвпадение със заявеното от свидетеля Б. за случилото се в сладкарница „Неделя“ и последвалите опити на пострадалите да се свържат с подсъдимия, поради което им се доверява изцяло. Не могат да бъдат споделени твърденията на защитата за наличие на противоречия помежду им, които да поставят под съмнения достоверността на заявеното от тях. Сочените разминавания в описанието на плика и липсата на спомен за купюрите са лесно обясними предвид обстоятелството, че двамата свидетели са наблюдавали поставянето на парите през прозореца на сладкарницата, докато пострадалите са били навън. Освен това и двамата са категорични, че докато са чакали на масата, Б. и Б.И. не са обсъждали покупката на злато. Противно на становището на защитата, въззивният съд намира, че двамата свидетели са имали основателна причина да присъстват на срещата – К. е бил помолен от свидетеля Б. да ги закара до мястото на срещата, тъй като автомобилът на последния е бил за ремонт, а Б.И. е помолил приятеля си И.И. да го придружи заради голямата сума пари, които е носел у себе си в брой. Действително е необичайно продажбата на злато да не бъде извършена в златарското ателие, но съвкупният анализ на обстоятелствата около сделката - между познати, на продажна цена значително по-ниска от официалния курс, без насрещни документи и на необичайно място, буди съмнения за съответствието на сделката с нормативните изисквания за дейността по придобиване и търговия с благородни метали. Поради това въззивният съд намира за логично желанието на пострадалите да бъдат придружени от доверени лица, както и златният синджир, послужил като мостра да не бъде предаден като веществено доказателство. Доколкото индивидуализиращи данни за лицето, на което са дали парите, се съдържат в показанията на свидетеля Б., а в досъдебната фаза подсъдимият е бил посочен и от другия пострадал, въззивният съд не намира, че липсата на проведено разпознаване с участието на тези двама свидетели обезстойностява показанията им. Видно от съдържанието на разпитите им, същите имат доказателствена стойност за времето, мястото и обстоятелствата около предаване на паричната сума от пострадалите. Преценено в съвкупност с показанията на свидетеля Б., посочването на подсъдимия като лицето, с което е била проведена наблюдаваната среща, единствено потвърждава изводите на двете съдебни инстанции за авторството на инкриминираното деяние, без да бъде основен източник на информация за извършителя.

Макар и косвени, показанията на В.И. са правилно кредитирани от първата инстанция като достоверни източници на доказателствени факти за процесната среща. Доколкото синджирът, послужил като мостра за проба на предлаганото злато, е бил предназначен за търговската дейност на пострадалия И., е резонно съпругата му да не е била осведомена и да не знае подробности за местоположението му. Освен това, както обосновано е извел СРС, изложените от нея преки впечатления опровергават твърденията на подсъдимия за това, че не се познава с Б.И., като е логично, подробно и съдържа достатъчно конкретни данни за срещи помежду им, за да бъде прието като достоверно.

Настоящият съдебен състав намира за обективно и логично съдържащото се в мотивите към присъдата доказателствено изследване на показанията на свидетелите Р. Н.и И. К., като не открива твърдения от защитата избирателен подход на контролирания съд при преценката им. Настоящият състав намира, че районният съд е изложил подробно мотивите си да не кредитира показанията на тези свидетели за часа на срещата в кафене „Лаваца“, като в тях се съдържат и отговори на направените в жалбата възражения. Въззивната инстанция споделя изводите на първата, че от показанията им може да се направи извод, че подсъдимият предварително им е вменил, че събитието, за което е бил викан в полицията, е станало точно по времето, когато са били заедно в заведението. В допълнение към мотивите на долната инстанция, настоящият състав намира, че само по себе си предварителното обсъждане на процесното събитие с подсъдимия е достатъчно да постави под съмнение истинността на заявените от тях обстоятелства – дали последните са действително възприети от тях факти, или са резултат на внушение от подсъдимия.

Правилно СРС не е кредитирал твърденията на подсъдимия П., приемайки същите за противоречиви, логически неустойчиви, необосновани и неубедителни, за което е изложил подробни съображения. Въззивният съд изцяло се солидаризира с изложения от СРС анализ в тази връзка, като ги приема за защитна теза. Не могат да бъдат ценени като източник на доказателства и обясненията на подсъдимия, дадени пред настоящия състав. По-горе бяха изложени съображенията на съда да не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, касаеща влошените отношения между него и свидетеля Б., като същите не намират подкрепа в нито едно доказателство по делото. Относно липсата на проведена между тримата среща на инкриминираната дата, твърденията му са изпълнени с противоречия, непоследователни и лишени от житейска логика. Същите са крайно хаотични, забелязва се смесване на събития и отношения. Налице са разминавания относно целта и съдържанието на проведените твърдени разговори с брата на подсъдимия, както и несъответствия във времевия им период. Поради това въззивният съд намира обясненията на подсъдимия и пред настоящия състав за обслужващи защитната му позиция.

Солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира от правна страна следното:

Подсъдимият И.К.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият П. е създал и поддържал невярна представа у Б.И., че може да му достави около 500 гр. златни синджири на изгодна цена от 40.00 лв. за грам, но хората, които продавали златото не искали да присъстват, а подсъдимият бил посредник, което е мотивирало последния да извърши акт на имуществено разпореждане и на 08.03.2012 г. му предал сумата от 9 000.00 лв., както и собствените на Л.Б. 3 500.00 лв. В резултат на това, на пострадалите е била причинена вреда в горния размер и е била набавена облага за подсъдимия. В действията си последният се е ръководел от целта да получи тази облага. Той не е имал намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент, а действията му са били продиктувани от преследваната от него цел да се облагодетелства по престъпен начин.

От субективна страна, подсъдимият е извършил деянието при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал и целял именно тях. Знаейки, че няма възможност да достави предлаганото количество злато, подсъдимият съзнателно е създал невярна представа у пострадалия, че е посредник и собствениците на златото, не искали да присъстват.

В заключение, контролната съдебна инстанция след като обсъди установената от доказателствената маса по делото фактология и я съпостави с правните характеристики на престъплението измама прие, че законосъобразно подсъдимият И.К.П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно е обсъдил относимите обстоятелства за личността на подсъдимия и степента на обществената опасност на деянието му, като е преценил, че не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Законосъобразно съдът е отчел всички отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като правилно е определил наказанието в рамките на предвидената от закона санкция при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и отчитайки изтеклия период от време от извършване на деянието, който обаче няма характера на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Въззивният съд споделя изводите на първостепенния, че в случая определеното наказание в минималния предвиден размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година, е справедливо, като намира, че същото в пълен обем отчита тежестта на извършеното деяние и личността на подсъдимия, поради което се явява и най-подходящото такова в конкретния случай. Правилно, при наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години, като настоящата инстанция намира, че за постигане на целите на наказанието не се налага ефективното му изтърпяване.

С оглед изхода на делото и при липсата на направени разноски, СГС намира разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК за правилно приложена от първата инстанция.

След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 20.03.2018г., постановена по НОХД № 17449/2015г. по описа на СРС, НК, 102 състав.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                 2.