№ 1103
гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220104200 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът П. А. Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Б., редовно упълномощен.
Ответникът Община Септември, редовно призован чрез пълномощника
си, се представлява от адв. И., с пълномощно по делото и адв. Б., с
пълномощно от днес.
АДВ. Б.: Нямам възражение по хода на делото. Моля да се даде ход на
делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата страна на спора по реда
на чл. 143, ал. 1 от ГПК.
АДВ. Б.: Поддържаме подадените искови молби по всички дела, които
са съединени – 18 на брой. Изразил съм становище по проекто доклада, което
е в писмен вид и поддържам. Поддържам доказателствените искания.
Представям разписка-протокол за направени допълнителни разходи за
адвокатски хонорар по всеки един от предявените акцесорни искове, така
както е събрана втора държавна такса по всеки един от въпросните искове.
Предвид съдебната практика, която съм цитирал в края и Ви моля да я
приемете, с оглед последващи претенции за разноски. Представям касова
бележка за заредено гориво за пътни разходи в размер на 30 лв., които също
1
моля да приемете.
АДВ. И.: По отношение на претендираните разходи за гориво, правя
искане да бъде записан адреса на адв. Б., който е в Пазарджик, а не съдебния
адрес в София, който е дал. Законово е изискването, когато страна се
представлява от адвокат, адресът на адвоката да бъде там, където се намира
кантората му. Доколкото ми е известно адв. Б. е вписан в АК – Пазарджик,
следва адресът му да бъде тук, а за това, че е ходил във Варна или Бургас
няма как съдът да му изплаща разходи за гориво или това, че е решил да
живее в София. Считам, че тази касова бележка от 30 лв. не следва да бъде
уважавана. Моля съдът да задължи адв. Б. да си посочи адреса в гр.
Пазарджик с оглед претендираните разноски, тъй като е посочил софийски
адрес. В разписката-протокол е посочил, че съгласно Регистъра на
българската адвокатура, адресът му е в София. Последният адрес, който съм
виждал, е в гр. Пазарджик, т.е. тук е посочил невярно обстоятелство. Считам
искането за заплащане на допълнителен хонорар за неоснователно.
АДВ. Б.: Моля да бъде направена служебна справка, тъй като
регистърът е публичен, че имам регистрирана втора кантора, което е
допустимо по закон, с втори адрес в София, т.е. официално. Освен
регистрираната кантората в Пазарджик, има друг адрес на кантората в София
и това е адресът, който е посочен в пълномощното. Същият е виден в
Регистъра на българската адвокатура и се вижда в интернет, че има
регистрирана втора кантора в София. Твърдя, че имам регистрирана
официално в Регистъра на българската адвокатура два адреса на две кантори.
Единият адрес е в София, а другият в Пазарджик.
АДВ. И.: Да направим справка и да видим как е записан, в коя кантора.
Последно съм гледал адреса му в гр. Пазарджик. Дали има посочени други
адреси, това не прави кантора по смисъла за ЗА.
АДВ. Б.: Изрично съм декларирал пред Българската адвокатура по
смисъла на ЗАдв. и съм подал заявление за регистриране на втора кантора в
София, може да погледнете в интернет.
АДВ. Б.: Считам, че след като има регистриран адрес на кантората в
Пазарджик, то няма как да бъде доказано със сигурност, че извършените
разходи са направени именно с оглед обстоятелството, че евентуално
адвокатът има регистриран и втори адрес в София, като считам, че ответникът
не следва да понася разноски за това, че адвокатът ползва две кантори в два
различни града.
АДВ. Б.: Правото на защита е конституционно защитено и клиентът-
ищец избира кой адвокат да упълномощи. Сторените и доказани разходи, за
което бе представена касова бележка от адвоката, че е пътувал във връзка с
делото, доказва, че упражняването на тази адвокатска защита е свързана с
направата на тези разходи. Направеното възражение от ответната страна е
неоснователно.
АДВ. Б.: По отношение проекта на доклад имаме възражения. На първо
2
място, видно от проекта на доклад са изложени становищата на ищеца и на
ответника, но в т. 2, където се дава правната квалификация на иска, не е
посочено съдът кое от посоченото от ищеца приема за предмет на делото.
Казвам го във връзка с направените плащания по претендираните главници.
АДВ. И.: По отношение на т.нар. чл. 17 ал. 2 от ГПК възразявам да бъде
предмет на делото поради две обстоятелства. Първо считаме, че чл. 17, ал. 2
се отнася само за нищожност. В случая този член е неприложим на две
основания. Първото е, че безспорно решението не е нищожно, а предмет на
този иск са само нищожните административни актове. Второто, то е записано
в самия текст, във второто изречение на ал. 2, където се въвежда забрана за
инцидентно произнасяне на съда когато страната, в случая общинският
съветник е участвал в административното производство по издаването му.
Безспорно е, че той е участвал, тъй като е общински съветник. В тази връзка,
ако счита, че въпросното решение на Общинския съвет е нищожно, същият
има право да го оспори, без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал. 5
от АПК пред АдмС – Пазарджик. Този текст на чл. 17, ал. 2 е въведен, когато
страната не е била участник, т.е. няма как пред гражданския съд да
реализираш права, които АПК ти е предоставил да реализираш пред АдмС. В
тази връзка е недопустимо е да се извършва проверка по чл. 17, ал. 2, поради
причината, че е безсрочно правото му да го оспори за нищожност пред АдмС
– Пазарджик. В изречение две на чл. 17 е посочено това което казах, че е
участник в административното производство, което е безспорно. Въпросният
ищец е страна. Ще Ви представя съдебна практика.
АДВ. Б.: Това не е вярно, този, който е участвал в гласуването му не
може да го обжалва. Има практика на ВАС. Моля да не уважавате двете
искания за изменение на доклада и да го приемете за окончателен в този вид.
Всички искове се поддържат и претендират, така както са заявени, като съм
подал изрично молба, и твърдя, че се претендира пълния размер от 900 лв.
Няма никакво признаване за плащане, извършено от страна на ищеца.
Твърдим, че се погасяват първо разноски, лихви и накрая главници. С акта си
по същество ще прецените кое след подаване на исковата молба е погасено
като разноска, кое като лихва и колко е останало от главницата. Към момента
така, както е прието в проекто доклада претенцията е точно такава.
По въпроса за чл. 17, общинският съветник не участник в издаването на
административен акт, той е част от колективния орган, който го е издал. Той е
участник, но конкретният член на колективния орган не е участник при
издаването на самия административен акт. Има трайна практика на ВАС,
което ще представя допълнително, в рамките на утрешния ден, че общински
съветник не може да обжалва решение, в което е участвал при издаването му.
И това искане за изменяне на доклада е неоснователно. Предметът на
исковата молба е така, както е предявен. Твърдя, че по смисъла на чл. 75 от
ЗЗД поредността на погасяване е тази. Категорично правната квалификация е
както в исковата молба.
3
АДВ. И.: По отношение на чл. 17 от ГПК той касае административните
актове, т.е. не всяко решение на ОбС е административен акт. Цитираната
касае решение на Общинския съвет, което не е административен акт. Това е
още едно основание. С молба ще посоча практика в тази насока.
АДВ. Б.: Има трайна съдебна практика на ВАС, специално по въпроса
подлежи ли на обжалване решенията за приемане на бюджета на общинските
съветници, в което се приема, че има правен интерес от оспорване на
въпросните решения за приемане на бюджета, но в конкретния случай
посочвам, че изключението е, че са самият общински съветник не може да го
оспорва. Няма правен интерес, защото е член на колективния орган, който го
е приел. А, що се отнася до възражението дали е, или не е административен
акт оспореното пред Вас решение, понеже в условията на власт и подчинение
с този акт се определя размера на възнаграждението на ищеца и той търпи
тази властова репресия за определяне на този размер и го оспорва, се приема
от ищцовата страна, че става въпрос за административен акт, който подлежи
на инцидентен съдебен контрол.
АДВ. Б.: По отношение на лихвата за забава, която се претендира
считам, че не може да се приеме твърдението, че има ред на погасяване, тъй
като претендираните лихви не са станали изискуеми и тяхното основание и
размер са оспорени. Така, че не може да се твърди, че плащането, което е
направено по главници, не е отнесено към взискателя по главници, а следва
първо да се погасят претендираните лихви.
СЪДЪТ счита, че изготвеният проект на доклад следва да бъде обявен
за окончателен, така както е изготвен, доколкото пълномощникът на ищеца
изрично заяви в днешното съдебно заседание, че всяка от исковите претенции
се претендира така, както е посочена във всяка от исковите молби в частичен
размер от общо дължимата сума от 950 лв. за главница, поради което
предметът на исковата претенция е така, както е посочен в точка 1 от
Определение № 411/14.02.2024 г.
По отношение на възражението за прилагане в настоящото
производство на чл. 17, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че гражданският съд с
оглед изричната разпоредба на ГПК има право да се произнася инцидентно в
мотивите си относно валидността на административните актове, а в случая
ищецът е направил изрично възражение за нищожност на Решение №
478/2021 г. прието от ОбС при Община Септември, което възражение касае
именно валидността му като административен акт. Изречение второ на чл. 17,
ал. 2 от ГПК не касае нищожните, а унищожаемите административни актове
и същото е приложимо и в настоящия случай, доколкото общинският
съветник не може да се приеме, че е бил участник в административното
производство по издаването му, тъй като участник в това производство е ОбС,
представляващ колективен орган, в който участва общинския съветник. По
въпроса за това дали Решение № 478/2021 г., прието от ОбС при Община
Септември, е административен акт съдът ще се произнесе по съществото на
4
спора, поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА изготвения по делото проект на доклад за окончателен по
делото.
Съдът счита, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
днес представените от пълномощника на ищеца писмени доказателства, а
именно разписка-протокол от 25.05.2024 г. и фискален бон от 27.05.2024 г.,
като с оглед изхода от делото и с крайния си съдебен акт съдът ще се
произнесе по същество за претенцията за заплащане на разноски, поради това
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото разписка-протокол от
25.05.2024 и фискален бон от 27.05.2024 г.
АДВ. И.: Нямаме възражения да се приеме Решение № 167/28.10.2019
г., приложено към молба с вх. № 4284/16.02.2024 г.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото Решение № 167/28.10.2019 г.,
приложено към молба с вх. № 4284/16.02.2024 г.
АДВ. Б.: Моля да връчите на ответника книжата във връзка с
допуснатата експертиза и задължението за внасяне на депозит, за да не се
отлага делото. Правя искане въпросното определение да бъде връчено в
залата.
АДВ. И.: Заявявам, че ще внесем депозита.
СЪДЪТ УКАЗВА на ответника, че в едноседмичен срок от днес следва
да внесе депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССчЕ в
размер на 100 лв. по сметка на РС – Пазарджик.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 02.08.2024 г.
АДВ. Б.: Възразявам. На 02-ри август от сега Ви казвам, че съм зает.
Имам планирана годишна отпуска, така че делото отива октомври.
АДВ. И.: Аз нямам против датата 02-ри август.
АДВ. Б.: Ще Ви представя доказателство от адвокатурата, че август
месеца излизам в отпуска. В ЗСВ е посочено кои дела се гледат през август.
Ответната страна се забави с внасянето на 100 лв. и сега можеше да е готова
експертизата. Забавянето на делото е по причина на съда, че не се връчи едно
съобщение 40 дни. Запишете ми възражението още сега. На 02-ри и 09-ти
август съм в планирана отпуска. Изцяло по вина на съда не бе проведено
заседание на 01-ви април, поради невръчване на призовката, както и днес,
5
поради невръчване на съобщение за внасяне на 100 лв. на ответната страна, с
оглед на което забавянето на делото е по вина на съда и насрочването му през
август е неудобно за ищцовата страна и за процесуалния му представил,
поради което моля делото да бъде насрочено след приключване на съдебната
ваканция, т.е. след 15.09.2024 г.
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено за посочената от съда
дата, тъй като това е единствената възможна дата според графика за
заседания на състава, като при евентуално представяне от пълномощника на
ищеца на доказателства за ангажираността му за тази дата, датата на
следващото съдебно заседание ще бъде определена в закрито заседание.
АДВ. Б.: Към 01-ви август ще представя молба със списък на
служебната ми ангажираност.
АДВ. И.: И аз ще представя датите, на които съм ангажиран.
Определете ни дата, до която да представим ангажираните ни дати през
септември.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 02.08.2024 г. от 10:00 часа, за
която дата и час страните и техните пълномощници уведомени от днес.
УКАЗВА на пълномощниците на страните до края на месец юни да
посочат датите, на които ще бъдат служебно ангажирани през месец
септември 2024 г.
След внасяне на депозита да се призове вещото лице Б. Д..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:35 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6