Р Е Ш Е Н И Е
№ .......…………....…/……….......……...2020 год.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА,
сложи за
разглеждане въззивно гр. дело № 826
по описа на
съда за 2020 год.,
докладвано
от младши съдия И. Димитрова,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК образувано по подадена
въззивна жалба от Н.Д.Д., гр. Варна, чрез адв. К.М., срещу Решение № 5221 от
25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3501/2018 г. по описа на ВРС, XLII с-в, с
коeто първоинстанционният съд ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Е.П.П.,
ЕГН **********,*** и ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***
, че ответницата Н.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК
на процесния недвижим имот, а именно на: РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 596 кв.м.,
очертана с червен цвят на скица Приложение № 1 от поземлен имот с идентификатор
10135.5403.4055 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на
АГКК, целия с площ от 653 кв.м., находящ се ***, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10 м.), при съседи на целия имот: 10135.5403.4720, 10135.5403.73,
10135.5403.4056, 10135.5403.62, 10135.5403.63, 10135.5403.64 и 10135.5403.9602,
при съседи на частта: 10135.5403.4720, 10135.5403.73, 10135.5403.62,
10135.5403.63, 10135.5403.64, 10135.5403.9602 и останалата част от
10135.5403.4720., която реална част от процесния недвижим имот е повдигната в
червен цвят на приложената към последната уточнителна молба актуална
скица-ПРИЛОЖЕНИЕ № 1, приподписана от съда на л. 181-ви по делото–неразделна
част от Решението, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателката Н.Д.Д. счита постановеното решение за неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че предявеният
отрицателен установителен иск е недопустим, поради недоказан правен интерес от
търсената защита. В тази връзка излага, че на ищеца е било издадено Решение №
510/27.05.1998 г. от ПК при действието на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ,
преди изменението и́ през 1998 г., поради което решението има
конститутивен ефект и не е необходима заповед на кмета на Община Варна по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи, че Решение № 1774/07.07.2011 г. на ОСЗ, на което
се позовава ищецът, е нищожно, защото с него не е поправена ОФГ в предходно
постановеното решение, а отново е признато правото на собственост на наследниците
на Г.П.. В тази връзка излага, че органът на поземлената собственост няма право
да се произнася по заявления, по които вече е постановил друг акт, поради което
няма основания за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди
още, че наследодателката на ищеца С.П.е декларирала с две заявления от
21.07.1998 г. и 22.02.1999 г., че иска от органа на поземлената собственост да
и́ бъдат възстановени други аналогични по качество земи, които
доказателства не са обсъдени от съда. Излага, че съдът не е обсъдил и
възраженията за това, че липсват категорични данни по делото за правоприемство
между ищеца и лицето, сочено като собственик на имота по НА от 1942 г., както и
че липсват данни този имот да е станал държавна собственост и да подлежи на
реституция по ЗСПЗЗ. В тази връзка сочи, че ищецът не е уточнил на какво
основание претендира възстановяване на собствеността върху имота – като
неправомерно отнет или като одържавен по отменения чл. 12 ЗСГ. Твърди, че
липсва основание за възстановяване на собствеността в полза на ищеца в реални
граници и е игнорирал решението по гр.д. № 3355/1993 г. на ВРС, с което е
прието, че наследниците на Г.П. имат право да възстановят собствеността си
върху равностойно по количество земи. По отношение на правата си твърди, че
съдът неправилно е приел, че не е доказала собствеността си. В тази връзка
излага, че по делото липсват доказателства за характера на имота към влизането
в сила на ЗСГ, поради което не може да се приеме, че е станал държавна
собственост. Сочи, че праводателят на ответницата В.М. е бил признат за
собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност и не са били
приложими разпоредбите на ЗСГ и УРПСННИ. Твърди още, че съдът не е зачел силата
на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 2729/1989 г. на ВРС, с което е
постановена делба на имот, включващ и процесната реална част, и са били
признати и установени правата на В.М.. Излага, че в това производство държавата
е участвала като съделител и не е направила възражения, че делбеният имот е
държавна собственост на основание чл. 12, ал. 2 ЗСГ. Сочи, че липсват данни
имотът да е бил внесен в ТКЗС, респективно да подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. В
тази връзка оспорва като необосновано заключението на вещото лице в частта, с
която е приело обраното. Твърди още, че съдът не е обсъдил възраженията на
ответницата, че в евентуалност е придобила имота по давност чрез присъединяване
на владението на праводателите и́ от 2001 г. до предявяване на исковата молба.
В тази връзка сочи, че дори да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ, то считано от 23.11.1997 г. до предявяване на иска е изминал
достатъчен срок, за да легитимира ответницата и нейните праводатели за
собственици имота, по силата на изтекла в тяхна ползва петгодишна. придобивна
давност. Моли за обезсилване на постановеното решение, евентуално за неговата
отмяна и присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Е.П.П., чрез адв. М.Д., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Твърди, че предявеният
отрицателен установителен иск е допустим. Сочи, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че праводателят на ответницата В.М. не е могъл да придобие имота
през 70-те години по давност по силата на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗСГ, предвид
това, че още към 1942 г. имотът е бил нива и статутът му не е променян. В тази
излага, че държавата е станала собственик ex lege. Твърди още, че спорният имот
попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но решението на ПК от 1998 г. не се
е ползва с конститутивен ефект и реституцията не е била завършена, и не може да
бъде завършена преди да се установи със СПН, че ответницата не е собственик на
имота, за да може ищецът да се снабди със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Сочи, че е недопустимо възражението за липса на идентичност между имота,
върху който е признато правото на възстановяване. Подробно излага множество
съображения в подкрепа на твърденията си за собственост на праводателите му и в
подкрепа на оспорванията на собствеността на ответницата.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява лично,
чрез процесуалния си представител адв. К.М.,
поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна.
В съдебно заседание въззиваемият,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М.Д. поддържа отговора
на въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивната страна
Съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова
молба с вх. № 16302/08.03.2018 г., уточнена с допълнителна молба с вх. №
23343/04.04.2018 г. от Е.П.П., ЕГН **********,*** срещу Н.Д.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответницата не е собственик на
процесния недвижим имот, а именно на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от
596 кв.м., очертана с червен цвят на скица Приложение
№ 1 от поземлен имот
с идентификатор10135.5403.4055 по КККР,одобрени със Заповед
РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, целия с площот 653 кв.м.,
находящ се
в ***, местност ***трайно предназначение на територията
- урбанизирана, с начин на трайно ползване
– ниско застрояване (до 10м), при съседи на целия имот:
10135.5403.4720, 10135.5403.73,10135.5403.4056 , 10135.5403.62, 10135.5403.63,
10135.5403.64, 10135.5403.9602, присъсединачастта: 10135.5403.4720, 10135.5403.73, 10135.5403.62, 10135.5403.63, 10135.5403.64, 10135.5403.9602 и
останалата част от 10135.5403.4720 /Реалната част от процесния недвижим имот
е повдигната в червен цвят на приложената
и към последната уточнителна молба актуална скица
– ПРИЛОЖЕНИЕ № 1./
В исковата си молба ищецът твърди, че е единствен наследник по закон на Г.И.П.,
б.ж. на гр. Варна, починал на 30.12.1986 г. Последният претежавал земеделски
имот, представляващ НИВА с площ 3,6 дка, в местността ***в землището на с. Г.,
гр. Варна, който бил придобил чрез покупко-продажба от Е.(Л.) П.Д.през 1942 г.
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № 35, том XI, рег. 7106, дело № 1992/30.12.1942 на нотариус при Варненски областен съд
– описан в т. 1 на същия. Излага, че със Заповед № 191/14.06.1949 г. на Министъра
на вътрешните работи Г.П., като опасен за обществения ред и държавна сигурност,
жител ***, заедно със семейството си, бил иззеселен в с. ***, Балчишко.Твърди,
че земеделските имоти на Г.П., фактически му били отнети при изселването 1949
г., без да му бъдат заменени и той не бил оземлен по мястото на заселването си,
като за отнемането няма никакви документи. Правата на П.били възстановени през
1958 г., след като се завърнал във гр. Варна, но имотите му не били възвърнати.
По силата на чл. 12 ЗСГ ( ДВ., бр. 26 от 30.03.1973 г.) държавна собственост
станали селскостопанските земи, притежавани от граждани, които не се занимават
със селскостопанска дейност в това число и тези на П., независимо че за тях не
е протекла процедура по одържавяване. Горното обосновавало наличието на
предпоставките за реституция на земеделските имоти на основание чл. 10, ал. 2
от ЗСПЗЗ. В законоустановения срок имотите не се заявени за възстановяване пред
ПК – гр. Варна. Наследниците на П.: Л.П.а-съпруга и С.П.а-дърщеря, предявили иск
с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като било образувано гр.д. №
3355/1993 г. по описа на ВРС - XX състав, и по него било постановено Решение от
13.10.1994 г. на Варненски районен съд, влязло в законна сила на 16.11.1994 г.,
с което било признато за установено, че същите имат право да възстановят
правото си на собственост върху земеделски имоти на наследодателя си Г. П., в
това число и процесната нива от 3.600 дка в м***съгласно окомерна скица,
приложена към заключението на вещото лице, при условията на чл.10, ал.2 от
ЗСПЗЗ. Въз основа на съдебното решение било постановено от ПК - гр. Варна
влязло в законна сила Решение № 510 / 27.05.1998 г., с което се признавало
правото на собственост на наследниците на Г. П. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на имот по т. 2 - НИВА с площ от 3.756 дка, шеста категория,
находящ се в терен по §4 на Г.в местността ***съставляваща по плана на стари
имотни граници на м. ***1997 г. имот пл. № 201, заявен с пореден № 4 от
заявлението и установен с Нотариален акт № 35/1942 г. Като „Забележка” на
цитираното решение преди подписите на комисията, било записано изявление на ПК,
че за издаването на констативен нотариален акт и сделки със земеделските имоти
била необходима скица с точните размери и граници на имота. Записаният в
решението № 201 представлявал явна фактическа грешка, която била поправена с
Решение № 1774/07.07.2011 г. на ОСЗ – гр. Варна, като признатите имоти пл.№№ 30
и 65 по ПКП на местност „Б.-юг” попадали
върху части от стари имоти с пл. №№ 202, 229 и 200. За процесната територия бил
одобрен План на новообразуваните имоти на СО "Б.-юг” със Заповеди на
Областен управител на област с административен център Варна №
РД-1-7706/467/04.12.02 г. и № РД-1-7706/68/11.03.03 г.
Твърди,
че с Решение № 510/27.05.1998 г., с което на наследниците на Г. П. било
„признато правото на собственост” по т. 2 - НИВА с площ от 3.756 дка в
местността „К.б.”, съставляващ имот пл. № 201 по плана на стари имотни граници
на м. ***1997 г., попадащ в терени по § 4 от ЗСПЗЗ, но същото не възстановявало
правото на собственост върху частите от него, които оставали след приложението
на § 4а и § 4 б ЗСПЗЗ, защото тези останали части не били индивидуализирани,
затова правото на собственост било само признато, а не е възстановено.
С Решение № 1774/07.07.2011 г. на ОСЗ - гр.
Варна, с което било изменено Решение № 510/27.05.1998 г. в т.2 и поправен
номера на признатия за възстановяване стар имот, реституционния ефект също не
настъпвал, тъй като за завършване на процедурата трябва да бъде приет ПНИ и да
бъде издадена заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ на Кмета на Община Варна. Твърди, че
това се оказвало невъзможно, т.к. в ПНИ за ПИ № 4055, к.р. 403 и за ПИ ид.№
10135.5403.4055 по КККР, с право на собственост било записано друго лице – Н.Н.Д..
Излага подробни съображения във връзка с наличието на правен интерес от
завеждането на настоящия иск. Хронологично излага титулите, от които произтича
собствеността на ответницата: С НА за покупко-продажба вписан в АВ под номер №
169, том 63, дело № 13203, вх. рег. № 23308д7.09.2016 г.Н.Д. закупува
горецитирания имот от праводателите си Н.Д.Д.и А.Й.Д., наследници на Н.Н.Д.; С
НА за покупко-продажба вписан в АВ под № 96, том 9, дело № 2064, вх. рег. №
3474/22.03.2001 г. Н.Д.закупува посочения имот от В.Д.М.. Последната с нотариален
акт за собственост № 109 , том 2, дело 1045/18.02.1991 г. В.М.била призната за
собственик на основание съдебно решение по чл.288, ал.2 от ГПК - на лозе-овощна
градина, находящо се в гр. Варна, местността „Б.” с площ от 760 кв.м. С нотариален акт за собственост по давност №
13, том 4, дело № 1440 от 23.04.1981 г. В.С.М.е признат за собственик на
лозе-овощна градина от 2 дка в землището на гр. Варна, м. „К.б.“ при граници:
дере, Д.К.Г., Н.Я.Н.и Х.М.Х.. Ищецът излага съображения, че по арг. чл 29, ал.
1, т. 1 ЗСГ (отм.) В.С.М.не е придобил правото на собственост върху имота, тъй
като посочената разпоредба забранява придобиването по давност на имоти, за
които се е прилагал Закон за реда прехвърляне на вещни права върху някои
недвижими имоти ( ДВ., бр. 90 от 11.11.1958 г., отм.). Предвид действието на
чл. 12, ал. 2 ЗСГ (обн. ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г.) държавата е станала
собственик на имотите на Г.П. по силата на закона. На основание чл. 86 ЗС (в
редакциите до влизането в сила на изменението на нормата през 1996 г. (ДВ, бр.
33 от 01.06.1996 г.) имотът не е могъл да се придобива по давност като държавен
имот, а съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да
тече от деня на влизане на разпоредбата в сила – 23.11.1997 г. Освен това
посочва, че придобивната давност върху земеделски земи, подлежащи на
възстановяване, не може да тече преди собствеността да бъде възстановена по
реда на ЗСПЗЗ. Началото на давностния срок за придобиване на имот, намиращ се в
терен по § 4 ЗСПЗЗ тече от момента на приключване на административната
процедура по възстановяване на собствеността върху самостоятелен обособен обект
на собственост. Доколкото в случая не е налице завършена реституционна
процедура с издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ и по изложените други
съображения, ищецът счита, че ответницата и праводателите й не са могли да
придобият имота.
В срока по чл.131 ГПК искът е оспорен от ответницата Н.Д. с възражения за
неговата недопустимост и неоснователност. Твърди се, че ищецът не притежават
права на собственост върху процесната реална част, поради което за него липсва
правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Излага, че Н.Д.не е пряка праводателка на ответницата, поради което ищецът
няма да постигне целения правен резултат. Навежда подробни съображения в тази
насока. Сочи че срещу одобрения план за новообразуваните имоти не била подавана
жалба от страна на ищеца или негови праводатели и в този смисъл планът e влязъл в сила и има силата на закон. Заявява, че липсват доказателства
ищецът да е подал молба за издаване на скица за имота, по която да има
постановен отказ, както и доказателства за подадена от ищеца молба за издаване
на заповед на Кмета на Община Варна, по която да има постановен изричен или
мълчалив отказ. Счита, че реституционната процедура е приключила, тъй като
Решение №510/27.5.1998г. е постановено при действие на старата редакция на
чл.14. ал.1 от ЗСПЗЗ. Към този момент липсва изискване за извършване на някакви
допълнителни действия или издаване на допълнителни актове, които да сложат край
на процедурата. Твърди, че към този момент не съществува и разпоредбата на §4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвиждаща издаване на заповед на кмета на общината.
Излага, че правната последница на Решение
№1774/07.07.2011г. на ОСЗ е да поправи допусната в Решение №510/27.5.1998 г.
очевидна фактическа грешка. Счита, че поради изложените съображения
горецитираното решение има конститутивно действие.
Оспорва твърденията на ищеца, че
правото на възстановяване е при условията на чл. 10, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като
излага, че от Решение по гр.д. 3355/1993г. по описа на ВРС, се установява, че правото на възстановяване е
при условията на чл.10а, ал.2 от ЗСПЗЗ, а именно - собствеността върху земите,
чиито граници не съществуват, се възстановява в реални граници върху
равностойни по количество земи.
Сочи, че от представените документи, целящи да удостоверят извършената
спрямо Г. П.репресия не може да бъде направен обоснован и еднозначен извод дали
лицето спрямо което е упражнено тази репресия е действително горепосочения,
поради наличие на разминаване в имената, родното място, рожденната дата и
посочените адреси на изселване.
Навежда липсата на доказателства относно отчуждаване на процесния имот на
наследодателя на ищеца през 1949 г., както и такива за проведена процедура за
одържавяване по силата на чл. 12, ал. 2 от ЗСГ.
Оспорва Решение № 510/27.05.1998 г. на ПК - Варна, като счита, че същото е
незаконосъобразно и постановено в нарушение на Решение от 13.10.1994 г. по гр.
д. 3355/1993 г. по описа на ВРС. Излага подробни съображения в тази насока.
Ответницата счита за напълно неоснователни твърденията на ищеца, че
собствеността върху имота не може да бъде придобита по давност от страна на В.М.,
поради наличие на законови пречки, свързани с цитираните от ищеца разпоредби на
ЗСГ, ЗРПВПВННИ и Указа за регулиране на правните сделки с някои недвижими
имоти. Счита, че ЗРПВПВННИ, съгласно който закон сделките за прехвърляне или
учредяване на вещни права върху недвижими имоти незастроени или застроени с
малоценни постройки се извършват по реда на чл. 1 от закона - не намира приложение
в процесния случай, тъй като касае само деривативните придобивни основания, но
не и възможността за придобиване на чужд недвижим имот на оригинерното
основание. Освен това, счита и че имотът попадал извън предметния и
териториален обхват на цитирания закон, поради което не съществувала пречка за
придобиването му по давност. Указа за регулиране на правните сделки с някои
недвижими имоти, които разширил в
известна степен имотите, спрямо които се е прилагал ЗРПВПВННИ бил отменен през
1969г., ето защо не можело да се приеме, че посочената в чл.29, ал.1 от ЗСГ
(1973г.) забрана, препращала конкретно към имоти, спрямо които се е прилагал и
ЗРПВПВННИ, обхващал и имотите, спрямо които се разширило действието на закона
съобразно отменения към този момент указ. Ето защо липсвали пречки имотът да
бъде придобит по давност от В. Михов, а впоследствие неговата собственост преминала към наследниците му, които надлежно
се разпоредили с нея, като ответницата
придобила имота от собственик. Следвало да се отчете и обстоятелството,
че установяването на правото на собственост на В. М. било предмет на съдебно
производство по гр.д.2729/1989г. по описа на ВРС, участие в което е взела и
държавата, като съделител с 6/12 идеални части - т.е. една втора от целия имот, за който В. М. се снабдил с нотариален акт - за
което макар и да не получила дял в
натура, получила парично уравнение. Т.е.
правото на собственост на държавата било
установено, признато и прекратено с приключване на производството по делба.
Твърди още, че не е налице
идентичност между процесния имот и който и да било от имотите, за които се
твърдяло, че били придобити от праводателя на ищеца през 1942г. Счита, че в
конкретния случай разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ не била приложима, тъй
не подлежал на възстановяване. Освен това тази разпоредба изрично предвиждала,
че придобивната давност дори ако се приемело, че имотът подлежал на
възстановяване, започвала да тече от влизане в сила на разпоредбата, а именно
23.11.1997г. и към настоящия момент бил изтекъл достатъчно дълъг период от време, за
да се приеме, че имотът е придобит по давност.Реституционната процедура, била
приключила, поради което не съществува
пречка придобивната давност да се противопоставя на лицата, в полза на които е
възстановен имота. Решението на ПК, с което била възстановена собственост било
взето на 27.05.1998г., към която дата имотът се
владеел от В.М., придобила собствеността по силата на съдебно решение,
което безспорно било правно основание, годно да я направи собственик.
Същата прехвърлила собствеността си с
нотариален акт за покупко-продажба от 2001 г., от който момент владението било
предадено на Н. Н. Д. и същата продължила да го упражнява до смъртта си през
2012г., също на правно основание, годно да я направи собственик. Твърди, че
липсват данни наследниците на Г. П., в полза на които било постановено решение
на ПК- от 27.05.1998г да са заявявали собственически претенции. Едва на 15.02.06г.,
от страна на ищеца била подадена молба за поправка на очевидна фактическа
грешка на решението на ПК. Но към този момент, при изтекли почти 8 години от
постановяване на решението на ПК, което сложило край на реституционната
процедура. Излага, че Н.Д.вече е била
придобила собствеността върху имота, ако не по силата на договора за
покупко-продажба от 2001 г., то по силата на придобивна давност, прибавяйки към
собственото си владение, владението на нейната праводателка - и двете,
упражняващи го на годно правно основание. Т.е. следва да бъде приложена
кратката петгодишна придобивна давност. В допълнение излага, че след
придобиване на имота от Н. Н. Д. (баба на ответницата), владението се
упражнявало от нея, впоследствие от праводателите на ответницата (майка й и
леля й), а от 2016г. - лично от ответницата. От датата на придобиване на имота
от страна на бабата на ответницата - Н.Д.през 2001 г., същата била заплащала
данъци за него, впоследствие заплащани от наследниците й, а от 2016г. - от
ответницата.
Твърди липса на доказателства, индивидуализиращи процесната реална част от
имота. Ето защо желае ВРС да прекрати настоящото производство, поради
недопустимост на иска, а в условията на алтернативност да отхвърли предявения
отрицателен установителен иск като недоказан и неоснователен. Претендира
разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 25.10.2019 год. ищецът, представляван от
адв. Д.настоява ВРС да уважи предявения отрицателен установителен иск с
присъждане на разноските по делото .
В същото съдебно заседание ответницата по иска, представлявана от адвокат Д.
поддържа становище за неоснователност на иска, препращайки към отговора на
искова молба, като обективира и искане
за присъждане на разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверения за наследници изх. № № 9110 и 9112 от 07.10.2015 г., и № №
6266 и 6632 от 13.10.2015 г. г., издадени от общ. Варна, се установява, че
ищецът е единствен наследник по закон на Г. П., починал на 30.12.1986 г.
От нотариален акт за покупко-продажба №35, том XI, рег.7106, д. №
1992/30.12.1942 г., съставен от нотариус при Варненски областен съд, се
установява, че Г.П. е закупил от Е.(Л.) Панайотова Димова, земеделски имот,
представляващ нива, с площ от 3.6 дка, в местността ”К.Б.”, в землището на с. Г.,
гр.Варна, при граници: гора, К.М.и Е.С., а според удостоверение №39534 от
26.12.1942г. на Варненска градска община, при съседи: от две страни Я.В.Т.и
дере, като според крепостен акт № 881 от 21.10.1904 г. имотът съставлява 1/3 от
нива, с площ от 14.2 дка, а според последващия поделителен протокол - нива, с
площ от 10.8 дка.
С писмо изх. № КИ-Ч-16-10103 от 14.09.2016 г. на Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към
държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия са
изпратени заверени копия от заповед №
191 на Министъра на вътрешните работи от 14.06.1949 г. Постановление от
17.12.1954 г. за откриване на отчетно дело при МВР и Заповед № И –
302/29.04.1954 г.
Установява,
се от Заповед № 191 на Министъра на
вътрешните работи от 14.06.1949 г., че Г.И.П.е заселен в с. ***, Балчишко.
От Постановление от
17.12.1954 г. за откриване на отчетно дело при МВР, Отдел ДС, Отделение I, се
установява, че Г.П. е изселен от гр. Сталин в с. В., Балчишко и през 1954 г. се
е завърнал гр. Сталин.
В. от Заповед № И – 302/29.04.1954 г. заселническия режим е вдигнат.
Според Писмо №27436/20.09.1994 г. на МВР, Служба ”Архив БИУД”, семейството на
Г. П.е изселено в с.В., Балчишко на 14.06.1949 г., като изселническия режим е
отменен през 1954 г.
С молба от Л.С.П.а до служба „Архиви“ при МВР от 07.07.1993 г. е направено
искане за издаване на удостоверение, от което да е В. от кога до кога е по какъв повод тя и
семейството й са били репресирани, което да послужи за получаване на
обезщетение, тъй като земите им са били отнети при интернирането им и не са
върнати до датата на писмото.
От писмо с рег. № 94-00-925 от 04.08.2016 г. на Община Ш. се установява, че
в архива на общината не са налични документи, удостоверяващи отнемане/заменяне
или оземляване по реда на ЗТПС; деклариране на земеделски земи,
отчуждаване/одържавяване и обезщетяване по реда на ЗСГ. Съгласно Удостоверение
с рег. № №АУ068781ВН/03.08.2016 г. на
Община Варна се установява, че в старите семейни регистри, том 12, Г.И.П. е вписан на адрес ***№14/12 и с
последващо постоянно местожителство с.***, Балчишко, заедно със семейството си,
като е удостоверено служебно заличаване от регистъра на 25.12.1949 г. В стар
семеен регистър, том 36, адресът е ***№17/12, с отразяване, че П., заедно със
семейството си, е с предишно постоянно местожителство гр. К./гр. Ш./ с дата на
напускане 13.07.1954 г. и датата на записване в община Варна на 19.07.1954 г.
От писмо с изх. № изх.№190/06.01.2017 г. на ДА ”Архиви”, отдел ”Държавен
архив” - гр.Ш. се установява, че не е открит документ за оземляване на Г. П..
От писмо с изх. № АУ068766ВН_002ВН от 10.08.2016 г. на Община Варна се
установява, че в архива на отдел „Земеделие“ към Община Варна няма данни за
отнемане, оземляване или заменяне на земеделски земи, собственост на Г. П..
От писмо с рег. № АУ068766ВН_004ВН от 12.08.2016 г. на Община Варна се
установява, че в предадените за съхранение в общински архив Емлячни регистри за
1949 г. и протоколи на ТПС комисии за периода от 1952 г. – 1974 г. не са
установени документи, удостоверяващи деклариране, отнемане или замяна на
земеделски земи в землището на кв. Г.на името на Г. П..
От писмо с рег. № АУ068766ВН_005ВН от 19.08.2016 г. на Община Варна се
установява, че в архива на отдел „Общинска собственост“ не са налични данни
относно отчуждаване, одържавяване и обезщетяване по реда на ЗСГ, както и
съставени актове за държавна собственост за земеделски земи (ниви) в землището
на с. Г., общ. Варна, закупени от Г.И.П. с НА № 35/30.12.1942 г.
От Протокол № 41/25.11.1994 г. от заседание на Комисия за политическа и
гражданска реабилитация - гр.Варна и Решения № № М-1610-1, 2, 3 от 25.11.1994
г., се установява, че Г.П., С.Г.П.а и Л.С.П.а са признати за репресирани по
политически причини съгласно чл.1, т.4 от ЗПГРРЛ и чл.2, ал.1, т.5 от
Наредбата, като репресията се изразява в изселване по политически причини в с.В.
за периода, за който е упражнена репресията от 14.06.1949 г. до 19.07.1954 г.,
като им се признава право на обезщетение.
От удостоверение, издадено от сектор „Информационно обслужване“ на Община
Варна се установява, че Г. П., Л.П.а (съпруга) и С.П.(дъщеря) са приети за
жители на гр. Варна от К.на 19.07.1954 г.
С решение от 13.10.1994 г. по гр. д. №3355/1993 г. по описа на Районен съд
- Варна, влязло в законна сила на 16.11.1994 г., по предявения от наследниците
на Г.П.иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение
на Община Варна, че Л.С.П.а и С.Г.П.а, имат право да възстановят правото си на
собственост върху земеделски имоти, намиращи се в землището на кв. „Г.”, както следва:
нива от 4.200 дка, в м. М; нива от 4.500 дка, в м.”***”; нива от 3.300 дка, в
м. ***и нива от 3.600 дка, в м. „К.б.”, съгласно окомерна скица, приложена към
заключението на вещото лице, при условията на чл.10 а, ал.2 ЗСПЗЗ.
Въз основа на горецитираното съдебно решение ПК - гр. Варна е постановила
решение № 510 от 27.05.1998 г., с което се признава правото на собственост на
наследниците на Г.И.П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
имот по т. 2 - нива, с площ от 3.756 дка, шеста категория, находящ се в терен
по § 4 на кв.”Г.” в местността ”К.б.”, съставляваща по плана на стари имотни
граници на м.”Б.-юг” от 1997 г. имот пл. № 201, заявен с пореден № 4 от
заявлението и установен с Нотариален акт №35/1942 г. В решението е вписана
забележка, че за издаването на констативен нотариален акт и сделки със
земеделските имоти е необходима скица с точните размери на имота.
В. от
молба от 21.07.1998 г. от С.Г.П.а до Председателя на ПК Варна, същата е
поискала замяна на нива 3.756 дка, находяща се в терен на § 4 в м. „ К.Б.“ – Б.
юг на името на Г.И.П. план 201, върху която правото на собственост е възстановено
с Решение № 510/27.05.1998 г., като се даде друга земя равностойна по качество,
количесто и отстояние до автобусните спирки.
С решение № 1904/30.09.2010 г. на Административен съд - Варна по к. адм. д.
№ 2076/2010 г. е отменено решение № 1323 от 16.04.2010 г. на Районен съд -
Варна по гр. д. № 9401/2010 г., с което е оставена без уважение жалбата против
отказа на ОСЗ-Варна да извърши поправка на фактическа грешка в Решение №510 от
27.05.1998г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
При повторното разглеждане на жалбата е постановено, Решение №1501/11.04.2011
г. по гр.д.№16220/2011 г. по описа на Районен съд-Варна, влязло в законна сила
на 29.04.2011г., с което е обявена нищожността на отказа на ОСЗ - Варна да
допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 510 от 27.05.1998 г.
на ПК - Варна по отношение номера на възстановения по т.2 от решението имот,
обективиран в писмо с изх.№992/07.08.2009 г. на ОСЗ-Варна, на основание чл.14,
ал.8, вр. с чл.14, ал.6 ЗСПЗЗ, като административната преписка по молба с
вх.№1021/12.08.2009г. на Е.П.П., е върната на адм. орган за постановяване на
решение по искането за допускане поправка на явна фактическа грешка в Решение
№510 от 27.05.1998г. на ПК - Варна по отношение номера на възстановения по т. 2
от решението имот.
С Решение №1774/07.07.2011 г. на ОСЗ -гр.Варна
(върху което е отбелязано, че е влязло в законна сила) е изменена т.2 от
Решение №510 от 27.05.1998 г. на ПК - Варна, като се признава правото на собственост
на наследниците на Г.И.П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
имот - нива, с площ от 3.756 дка, шеста категория, находящ се в терен по §4 на
кв.”Г.” в местността ”К.б.”, като признатите имоти пл. № 30 и пл. № 65 по ПКП
на местност ”Б.-юг” попадат върху части от стари имоти с пл. № № 202, 229 и 200.
Със същото е постановено, че възстановяването на правото на собственост върху
имотите разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията
на чл.28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлият в
сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ.
От нотариален акт за собственост по давност № 13, т. ІV, дело № 1440 от
23.04.1981 г. на нотариус при Варненски районен съд, се установява, че В.С.М.е
признат за собственик на лозе – овощна градина от 2 дка в землището на гр. ***при
граници: дере, Д.К.Г., Н.Я.Н.и Х.М.Х..
От Удостоверение за наследници I-176/14.09.1989 г. е В., че наследници на В.С.М.са В.Д.М.-съпруга, Ж.В.С.-син, Д.В.М.-дъщеря.
С решение от 12.02.1990 г., постановено по гр. д. № 2729 от 1989 г. по
описа на Районен съд – Варна на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) е поставен
в дял на В.Д.М. недвижим имот в местността „Б.“, зона за здравни и курортни
нужди на гр. Варна, с пространство 760 кв. м. при граници: на север - Н.П.и
насл. на Й.Й., на изток дял III, на юг Я.Я.и Н.Я., на
запад път и дял I съгласно заключение на в.л. Й. В., обозначен със син цвят
на скицата, неразделна част от решението.
С
решение от 12.11.1990 г., по описа на ВРС, 12-ти състав са уравнени дяловете на
съделителите Ж.В.С., В.Д.М., Д.В.М..
От нотариален акт за собственост №
109, том ІІ, дело № 1045/1991 г. на нотариус при Варненски районен съд, се установява, че В.Д.М. е призната за
собственик на основание съдебно решение по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) на следния
недвижим имот: лозе – овощна градина, в землището на в гр. Варна, местността „Б.“,
с площ от 760 кв. м. при граници: път, Я.Я.,
Н.Я., Дим. М., Н.П.и наследници на Й.Й..
С нотариален акт за продажба № 147,
том І, рег. № 1669, дело № 144 от 2001 г. на нотариус О.Ш.с рег. № 147 на НК В.Д.М.
продава на Н.Н.Д. собствения си недвижим имот, представляващ лозе – овощна
градина, находящо се в гр. Варна, местност „Б.-юг“, с площ от 760 кв. м.,
представляващо парцел пл. № 65 при граници за целия имот: пл. № 66, № 73, № 62,
№ 63, № 64 и път.
От Удостоверение рег. №
АУ020230ВН/26.02.2018 г. на Община Варна, Дирекция „Информационно и
административно обслужване“ се установява, че Н.Н.Д. е починала на 29.01.2012
г.
От Удостоверение за наследници изх. №
АУ103472МЛ/26.10.2015 г. е В., че наследници на Н.Н.Д. са А.Й.Д.- дъщеря и Н.Д.Д.-дъщеря.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 191, том III, рег. 6384, дело №
522/2016 г. на нотариус А.Г.с рег. № 194 на НК Н.Д.Д.и А.Й.Д. продават на Н.Д.Д.
поземлен имот, с идентификатор 10135.5403.4055 по КККР на гр. Варна, находящ се
в гр. Варна, в землището на кв. „Г.“, м. „Б.-юг“ с площ по акт за собственост
760 кв.м., а съгласно скица на СГКК 653 кв.м., номер по предходен план 4055,
при съседи: 10135.5403.64, 10135.5403.63, 10135.5403.62, 10135.5403.4056, 10135.5403.73,
10135.5403.4720, 10135.5403.9602.
Приложена по делото е извадка от
КККР-Варна за ПИ ид. № 10135.5403.4055 и скица приложение № 1 за претендираната
от ищеца ид.ч. от ПИ ид. №10135.5403.4055 очертана с червен цвят.
Приложени по делото са извадки от ПКП
на м. „Б.-юг“ – ПСИГ, от таблицата за обезщетенията към ПНИ за стари имоти №
201, № 202 от КП 1996 г. на местността.
По делото е представена административна
преписка по Заявление вх. № 50608/21.11.1994 г. пред ПК Варна на наследниците на Г.П. ( от лист 92
– лист 160).
Върху Скица на поземлен имот №
15-207-576-4.04.2018г., в червен цвят е очертана претендираната реална част от
ПИ ид. № 10135.5403.4055.
В. от приложените по делото приходна
квитанция № ********** от 23.04.2018 г. Н.Д.Д. е заплатила данък недвижим имот
и такса битови отпадъци за данъчен обект 130527, представляващ земя, м. „Б.-юг“
№ 4055; приходна квитанция № 167270 от 01.04.2013г. А.Й.Д. е заплатила данък недвижим имот и
такса битови отпадъци по пардита 7703101158001, приходна квитанция № 43135 от
26.02.2014 г. А.Й.Д. е заплатила данък недвижим имот и такса битови отпадъци по
партида 7703101158001, приходен касов ордер № ********** от 16.03.2015 г. А.Й.Д.
е заплатила данък недвижим имот и такса битови отпадъци по партида
7703101158001, вид на имота земя и сграда, адрес гр. Варна, м. „Б.“, приходен
касов ордер № ********** от 16.02.2016 г. А.Й.Д. заплатила данък недвижим имот и такса битови
отпадъци по партида 7703101158001, вид на имота земя и сграда, адрес гр. Варна,
м. „Б.“,приходна квитанция № ********** от 25.08.2016 г. Н.Д.Д.заплатила данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2015 и 2016 г. по партида
7703101158003, вид на имота земя, адрес гр. Варна, м. „Б.“, № 65, приходна
квитанция № ********** от 17.02.2017 г. Н.Д.Д.заплатила данък недвижим имот и
такса битови отпадъци за 2017 г. по партида 7703101158003, вид на имота земя,
адрес гр. Варна, м. „Б.“, № 65, приходна квитанция № ББ0916545 от 06.03.2009 г.
Н.Н.Д. е заплатила данък недвижим имот и такса битови отпадъци за 2009 г. по
партида 4812131050002, приходна квитанция № 12032 от 14.01.2013 г. А.Й.Д. е
заплатила данък недвижим имот и такса битови отпадъци за 2010 г., 2011 г., 2012
г. по партида 7703101158003, приходна
квитанция № 167271 от 01.04.2013 г. А.Й.Д. е заплатила данък недвижим имот и
такса битови отпадъци за 2013 г. по партида 7703101158003, с приходна квитанция
№ 53050146 от 23.01.2017 г. А.Й.Д. е заплатила данък недвижим имот и такса
битови отпадъци за 2017 г. по партида 7703101158003, приходна квитанция №
167304 от 01.04.2013 г. Н.Д.Д.е заплатила данък недвижим имот и такса битови
отпадъци за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. по партида 7703101158003,
приходна квитанция № 53474 от 04.03.2014 г. Н.Д.Д.е заплатила данък недвижим
имот и такса битови отпадъци за 2014 г. по партида 7703101158003.
От назначената
съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Л.И., кредитирана от съда като
обективна и пълна, се установява, че имотът, подлежащ на възстановяване – нива
от 3,6 дка в м. „К.Б.“, е отразен по кадастрален план на местността под пл. номера
30 и 65, които попадат в части от стари имоти с пл. номера 200, 202 и 229 по
ПКП/ПСИГ, като имот № 30 попада в стар имот № 202 с площ 2015 кв.м., а имот №
65 попада в стар имот № 200 с площ 329 кв.м., в стар имот № 202 – с площ 15
кв.м., и в стар имот № 229 - с площ 849 кв.м. По ПСИГ нивата с площ от 3,6 дка
попада в части от стари имоти с номера 200, 202 и 229 (описано в Решение
1774/07.07.2011 г. на ОСЗ – Варна); в Плана на старите имотни граници няма
индивидуален имот с площ 3,6 дка. По ПКП стар имот пл.№ 200 е на
неидентифициран собственик, стар имот пл. № 202 също е на неидентифициран
собственик, стар имот пл.№ 229 е на наследниците на Й.М.Ф.. Излага, че процесният
имот - с пл. № 4055, к.р. 403 по ПНИ и ПИ 10135.5403.4055 по КККР, чиито
граници са идентични по двата плана, попада в стар имот № 200 – 55 кв.м., стар
имот № 202 – 15 кв.м., и стар имот № 229
– 583 кв.м. По различните планове площта
и собствениците, вписани в регистрите, за процесния имот са: в ПКП- плана на ползвателите, имотът е с пл. № 65, с площ 1193 кв. м., с
вписан собственик В.М.; ПСИГ не изследва имоти с номера 4055, к.р. 403 и ПИ
10135.5403.4055;
по ПНИ в имот пл. № 4055, с площ 653 кв.м., е вписана
като собственик В.М., с документ за собственост Протокол от 12.02.1990 г., дело
2729;в КККР в ПИ 10135.5403.4055, с площ 653 кв.м., като собственик е вписана Н.Н.Д.,
с документ за собственост НА № 96, т.IX, рег. 3474, д.
2064/22.03.2001г. Установява, че като напълно идентични, имот пл. № 4055,
к.р.403 по ПНИ и ПИ10135.5403.4055 по КККР попадат в имот пл. № 65 по ПКП с
площ 596 кв.м., а останалите 57 кв.м. попадат в имот пл. № 73 по ПКП. Частта от
596 кв.м. се разпределя в стари имотни граници както следва: в стар имот № 200
– 55 кв.м., в стар имот № 202 – 15 кв.м., и в стар имот № 229 – 526 кв.м.
Вещото лице изяснява, че
към 1942 г., 1958 г., 1962 г., 1973 г. и 1981 г. признатите за възстановяване с
решение № 510/27.05.1998 г. на ПК – Варна, и Решение № 1774/07.07.2011 г. на
ОСЗ – Варна, имоти на Г.П. са били със статут на земеделски земи и като такива
са били извън строителните граници на населеното място – тогава с. Г.. С решение на Общинския съвет на град Варна от 2000 г. е прието териториите,
дадени по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет и на Министерския съвет за ползване от гражданите, да станат селищни
образувания. Вещото лице излага, че процесният имот попада в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, но същият не
е предоставян за ползване – от копието на кадастрален план,
одобрен със Заповед №Р-359/29.10.1996г. с изх.№272/03.08.2000г. на Район
Аспарухово, се вижда, че в имот пл.№ 65 е вписана за собственик В.Д.М. с
документ Решение на ВРС от 1990г. за 760 кв.м. площ. Обяснява, че към настоящия
момент статутът на процесния имот е имот в урбанизирана територия, в селищно
образувание Б. – юг.
На изготвените от вещото лице комбинирани скици, отразяващи КП, ПКП/ПСИГ,
ПНИ и КК, границите на нивите, придобити от Г.П. с НА № 35 от 1942 г., са
показани такива, каквито са били в Плана на старите имотни граници, одобрени с
ПНИ на СО „Б. – юг“. Същият е изработен от инженер-геодезисти, обучени в
областта на фотограметрията, като са ползвани аерофотоснимки от 1942 г. и
специализиран софтуер, а вписването на собствеността е станало с анкета. На
скиците е отразено припокриването на имота по НА № 35 от 1942 г. и
новообразувания имот с № 4055.
Според заключението на вещото лице
старите реални граници на нива с площ 3,6 дка в местността К.б. по НА № 35 от 1942 г. са възстановими по
предпоставките на чл. 18б от ППЗСПЗЗ. Изяснява, че имотът не е вписан в емлячен
регистър – в тези регистри няма как имотите да са вписани с техните
планоснимачни номера, тъй като по това време не е имало кадастър на нивите.
Затова при изработване на ПКП/ПСИГ са използвани аерофотоснимки от 1942 г.,
след това е проведена анкета със старите собственици и техните наследници, а
вписването е въз основа на предоставени нотариални актове и други документи,
удостоверяващи собственост, най-често съседите, като граници на титула. Вещото
лице установява идентичността на имота на наследодателя Г.И.П., описан в т.4 на
НА № 35, том ХI,
регистър 7106, дело № 1992/30.12.1942 г, с реституираните
в полза на наследниците му имоти по решенията на ПК и ОЗС и процесния имот по
три граници.
За установяване на
твърденията на ответниците за придобиване на собствеността върху процесния имот
по давност са разпитани двама свидетели – Д.Г.Д.и Р.Т.Н,от
показанията на които се установява, че от момента на закупуване на имота от праводателите на ответницата
последните са владеели същия, Н.Д.отглеждала и продавала селскостопански животни,
първоначално прасета, впоследствие крави, след ликвидация на добитъка
започнали заедно със св. Н.да отглеждат овощна градина. Св. Н.сочи, че
към момента поддържат мястото, последния го пази, като в същото има работа по
прибирането на материали от предишни постройки. Св. Д.разказва, че ответницата
носи храна на св. Н..
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
Предвид
изричните възражения на ответниците, съдът намира,
че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. В исковата
молба ищецът излага твърдения, че е налице неприключила процедура по ЗСПЗЗ за
възстановяване на правото му на собственост върху процесния недвижим
имот, за който ответницата
противопоставя самостоятелно право на собственост, което е достатъчно за
извеждане наличието на правен интерес от провеждане на производството. Относимо към настоящият казус е и Тълкувателно решение №
8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се
дава отговор кога е налице правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права, а именно в случаите, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Настоящият състав счита за необходимо
да отбележи, че доколкото ищецът черпи правата си от
решение на поземлена комисия, с което му е възстановена собствеността върху
имота, ответника по иска не разполага с процесуалната възможност да оспорва законосъобразността
на проведената административна процедура по възстановяването на собствеността.
Първият
спорен въпрос пред въззивната инстанция е дали е относно правния ефект на реституционната
процедура с Решение № 510/27.05.1998 г. на ПК-Варна, като настоящият състав
счита следното:
От изслушаното заключение на вещото
лице пред първа инстанция се установи, че процесния имот попада в терен по § 4
ЗСПЗЗ.
Правното действие на решението на ПК /ОСЗ/ по ЗСПЗЗ е
взависимост от редакцията на закона към момента на постановяването му. С изменението на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ ДВ, бр. 98 от 1997 г. е приета нова т.3, с която е
предвидено, че ПК издава решения за "възстановяване правото на собственост
на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л, в срок до 31
януари 1998 г." Едва с изменението на тази норма в редакцията й от ДВ, бр.
68 от 30.07.1999 г. е предвидено, че ОСЗГ /ПК/ не възстановява правото на собственост на
бившите собственици, респективно наследниците им, които са притежавали земя в
терени по пар.4 от ЗСПЗЗ, за които са налице
условията на § 4 - 4л от същия закон, а само "признава правото на собственост", като в
решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските
земи, а собствеността се придобива на основание заповедта на кмета
по пар. 4, ал.7 от ЗСПЗЗ.
От изслушаното заключение на вещото лице
пред първа инстанция се установи, че процесния имот попада в терен по § 4
ЗСПЗЗ. Решение № 510 на ПК-Варна, на което се позовава ищецът, е постановено на
27.05.1998 г., именно в периода от
28.10.1997 г. до 30.07.1999 г. Неправилен е доводът на ищеца, че административната процедура по възстановяването на собствеността
върху процесния имот не е приключила, тъй като не била издадена скица за имота, тъй като действащата към този момент разпоредба на чл. 14, ал. 1, т. 3
ЗСПЗЗ не изисква такава. В Решение №
510/27.05.1998 г. на ПК-Варна е посочено, че процесния имот по плана на стари
имотни граници на м. „Б.-юг” / „К.б.”/ М 1:1000, 1997 г. представлява пл. №
201, заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с Нотариален акт №
35//1942 г., въз основа на това съдът намира, че същия е индивидуализиран в
достатъчна степен.
От представените по делото доказателства
се установи, че с Решение
№1774/07.07.2011 г. на ОСЗ -гр.Варна е отстранена очевидна фактическа грешка
при условията на чл.14, ал. 6 ЗСПЗЗ допусната в
Решение №510 от 27.05.1998 г. на ПК – Варна. С Решение №1774/07.07.2011 г. на ОСЗ -гр.Варна
е изменена т.2 от решението за възстановяване на собствеността, като се
признава правото на собственост на наследниците на Г.И.П. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имот - нива, с площ от 3.756 дка, шеста
категория, находящ се в терен по §4 на кв.”Г.” в местността ”К.б.”, като
признатите имоти пл. № 30 и пл. № 65 по ПКП на местност ”Б.-юг” попадат върху
части от стари имоти с пл. № № 202, 229 и 200. Последното няма самостоятелен
характер, а представлява неразделна част от поправеното решение, именно затова
не се променя и момента на настъпване на конститутивния ефект. Със същото е
отбелязано, че възстановяването на правото на собственост върху имотите
разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28
ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлият в сила
план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ, посоченото не намира
правно основание в нормативната уредба и не е от естеството да измени или
обезсили конститутивното действие на поправеното решение.
Съдът изцяло кредитира извода на
вещото лице, че процесният имот - с пл. № 4055, к.р. 403 по ПНИ и ПИ
10135.5403.4055 по КККР, чиито граници са идентични по двата плана, попада в
стар имот № 200 – 55 кв.м., стар имот №
202 – 15 кв.м., и стар имот № 229 – 583 кв.м, както и идентичността на имота на
наследодателя Г.И.П., описан в т.4 на НА № 35, том ХI, регистър 7106, дело № 1992/30.12.1942 г, с реституираните в полза на
наследниците му имоти по решенията на ПК и ОЗС и процесния имот по три граници.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСГ (отм.) лицата, които се занимават със
селскостопанска дейност, могат да притежават селскостопански имоти в размери,
определени от Министерския съвет, съобразно характера на района, като от материалите по делото се установява,
че наследодателят на ищеца не се е занимавал със селскостопанска дейност.
Както беше
вече посочено по-горе, от заключението на вещото лице, се установи, че имотът е имал статут
на земеделска земя. Същата
е станала държавна собственост, по силата на закона,
на основание чл. 12, ал. 2 ЗСГ (обн., ДВ бр. 26 от 30.03.1973 г.). При
действието на ЗСГ, имотите по чл. 12 не са могли да бъдат придобивани по
давност поради забраната на чл. 29 ЗСГ. В. от
доказателствата по делото В.М. е признат за собственик на
имота на основание давностно владение с Нотариален
акт за собственост по давност № 13, т. ІV, дело № 1440 от 23.04.1981 г.
на нотариус при Варненски районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 86
ЗС, в редакцията до изменението с ДВ бр. 33 от 01.06.1996 г., не може да се
придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Въз основа на това настоящият състав счита,
че В.М. не може да се легитимира като собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (ДВ, бр. 107 от 1997 г.) изтеклата придобивна давност
за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи, или по Закона за амнистия и
връщане на отнети имущества, не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на тази разпоредба в сила –
22.11.1997 г. Настоящият състав намира, че горецитирана разпоредба намира
приложение в настоящия казус, предвид приключването на реституционната
процедура въз основа на конститутивното действие на Решение № 510 от 27.05.1998 г. на ПК – Варна.
От доказателствата по делото се установи,
че с Нотариален акт за продажба № 147, том І, рег. № 1669, дело № 144 от 2001
г. на нотариус О.Ш.с рег. № 147 на НК В.Д.М. продава на Н.Н.Д. собствения си
недвижим имот,представляващ лозе – овощна градина, находящо се в гр. Варна, местност
„Б.-юг“, с площ от 760 кв. м., представляващо парцел пл. № 65 при граници за
целия имот: пл. № 66, № 73, № 62, № 63, № 64 и път.
Показанията
на разпитаните свидетели, които съдът
кредитира като последователни и непротиворечиви, потвърждават наличието на
намерение да се свои имота от момента от
закупуването му от Н.Д.през 2001 г. Настоящият състав счита, че по силата на
чл. 79, ал. 2 ЗС Н.Д.е придобила собствеността на процесния имот с кратка пет
годишна давност, доколкото същата е започнала да владее имота въз основа на
сключен договор за продажба, без да знае, че праводателката й В.М.не е
собственик. Последната не е придобила имота по давност, тъй като към момента на
продажбата не е изминал законоустановения период. По отношение на лицето Н.Д.е
изтекла и десетгодишната давност по чл.
79, ал. 1 ГПК.
Наследниците на Надка Никифорова, Н.Д.Д.и
А.Й.Д. (праводатели на ответницата), с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 191, том III, рег. 6384, дело №
522/2016 г. на нотариус А.Г.с рег. № 194 на НК продават на Н.Д.Д. поземлен
имот, с идентификатор 10135.5403.4055 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, в землището на кв. „Г.“, м. „Б.-юг“ с площ по акт за собственост 760
кв.м., а съгласно скица на СГКК 653 кв.м., номер по предходен план 4055. При
тези данни, настоящият състав счита, че ответницата Н. Д.се легитимира като
собственик на процесния имот.
Предявеният срещу горепосочената
отрицатален установителен иск се явява неоснователен.
Поради несъвпадане на
изводите на настоящата съдебна инстанция с тези в обжалваното решение на
Районен съд - Варна, последното следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото на въззивницата
(ответник в първоинстанционното производство) следва да се присъдят направените
разноски в производството пред първа и въззивна инстанции, както следва: за
първата инстанция – 2,800 лева, за въззивната инстанция – 2066,16 лв.
По
направеното възражение във въззивната инстанция от страна на
процесуалния представител на въззиваемия за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира, че същото се явява неоснователно. Претендираният размер е справедлив и адекватен на фактическата и
правна сложност на делото, както и на положените усилия при неговото водене. Въззивникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2700,00 лева, в тази хипотеза
приложение намира и практиката на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015
г. по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV гр.о. на ВКС, според което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно,
когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата и правна
сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за своя
процесуален представител.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 5221125 /25.11.2019
г. по гр.д. № 3501/2018 г. на Районен съд - Варна и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.П., ЕГН **********,***
срещу Н.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който е прието за установено в отношенията между страните, че Н.Д.Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** не е собственик на процесния недвижим
имот, а именно на: РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 596 кв.м., очертана с червен цвят на
скица Приложение № 1 от поземлен имот с идентификатор 10135.5403.4055 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, целия с площ от 653
кв.м., находящ се ***, трайно предназначение на територията - урбанизирана, с
начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), при съседи на целия
имот: 10135.5403.4720, 10135.5403.73, 10135.5403.4056, 10135.5403.62,
10135.5403.63, 10135.5403.64 и 10135.5403.9602, при съседи на частта:
10135.5403.4720, 10135.5403.73, 10135.5403.62, 10135.5403.63, 10135.5403.64,
10135.5403.9602 и останалата част от 10135.5403.4720., която реална част от
процесния недвижим имот е повдигната в червен цвят на приложената към
последната уточнителна молба актуална скица-ПРИЛОЖЕНИЕ № 1, приподписана от
съда на л. 181-ви по делото–неразделна част от Решението.
ОСЪЖДА Е.П.П., ЕГН **********,***, да заплати на Н.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
сумата от 2,800 лева,
представляващи сторени разноски пред първа инстанция, както и сумата от 2066,16
лева, представляващи сторени разноски пред въззивна инстанция,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.