Решение по дело №106/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.Е. С. Й. като пълномощник на З. С. С. от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица]обжалва решение № 23/ 30.01.2024 г. по а.н.д.№ 1488/ 2022 г. на РС – [област]. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано място на деянието, липса на виновно поведение и маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание главен юрисконсулт Й. Х. като пълномощник на ответния директор на РДГ – [област] оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за пълномощника на касатора.

Представителят на КОП дава заключение, че решението на районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли за оставянето му в сила, а касационната жалба като неоснователна да не се уважава.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с касационната жалба, становището на представителя на ответника и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 308/ 05.12.2022 г. на директора на РДГ – [област], с което на З. С. С. за нарушение на чл.14б, ал.3 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ във вр. с чл.148, ал.12 от ЗГ на основание чл.270 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

От фактическата страна на спора районният съд е установил, че през 2022г. З. С. е собственик на товарен автомобил с рег.№ [рег. номер]. Св.К и св.И. като служители на РДГ – [област] извършили проверка на автомобила по повод транспортиране на дървесина на 28.10.2022 г. с превозен билет № 6669/00081/28102022/162823. Системният администратор на РДГ - [област] извършил проверка в електронната система на ИАГ за автомобила, собственост на „Е Б [община]“ ЕООД с едноличен собственик на капитала З. С., чиито резултат е обективиран в КП № [рег. номер]/ 01.11.2022 г. В КП е отразено, че липсват данни за движението на автомобила през периода 01.10.2022 г. – 31.10.2022 г. При регистрацията за автомобила в електронната система на ИАГ е представено удостоверение от фирмата, монтирала GPS устройството, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от устройството по реда на чл.14б, ал.3 от НКОГТ. От приобщените от "Джи Пи Ес Контрол“ Е. писмени документи съдът е установил монтираното устройство в автомобила, а от справка от „Йеттел [държава]“ Е. е констатирал заплащане от „Е Б [община]“ ЕООД на фактурите за устройството през 2022 г. Съдът е посочил, че АУАН е съставен за това, че собственикът на превозното средство, с което е извършен превоза на 28.10.2022 г., не е осигурил непрекъснато функциониране на монтираното на превозното средство GPS устройство.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за доказано деяние, законосъобразно наложено административно наказание и липса на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП е осъдил З. С. С. да заплати на РДГ – [област] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Изводът на съда за доказаност на деянието е формиран при неизяснена фактическа обстановка, резултат от допуснато съществено процесуално нарушение при събиране на относимите по делото доказателства.

Словесното обвинение срещу З. С. С. в оспореното НП е за това, че на посочената дата и място в качеството на собственик и ползвател на превозното средство не е осигурил непрекъснато функциониране на GPS устройството, като е транспортирал дървесина по превозния билет. Деянието е квалифицирано по чл.14б, ал.3 от Наредба №1 / 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.148, ал.12 от ЗГ. Наложеното наказание е по общия състав на чл.270 от ЗГ, който препраща към нарушенията на закона и подзаконовите актове по прилагането му. Задължението по чл.14б, ал.3 от Наредбата е за собствениците/ползватели на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ, които следва да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството. Това означава, че за съставомерност на деянието от обективна страна е необходимо да се установи, че С. е собственик или ползвател на превозното средство. По делото на районния съд обаче липсват събрани доказателства, установяващи този елемент от обективната страна на деянието. За да бъде деецът собственик или ползвател на превозното средство следва да е вписан като такъв в свидетелството за регистрация на превозното средство по реда и условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Вписването на ползвателя в свидетелството за регистрация е дължимо по правилото на чл.4, ал.3 от Наредба № I-45/ 2000 г.

Липсата на доказателство от вида на посоченото в материалите по делото на районния съд препятства установяването на релевантния факт относно качеството на дееца като субект на нарушението по чл.14б, ал.3 от Наредба №1/ 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Доказаното управление на автомобила от З. С. С. не го определя като субект на вмененото деяние. П. К. протокол от 01.11.2022 г., извлечение от регистъра на ИАГ, писма от „Й [държава]“ Е. и Карта за извършена монтажно-ремонтна дейност от „Джи Пи Ес Контрол“ Е. не са годни да удостоверят собственика или ползвателя на автомобила, т.к. не могат да заместят данните, вписани в свидетелството за регистрация на товарното превозно средство. Като не е събрал необходимите доказателства, районният съд не е установил правилно фактите, включени в предмета на доказване по делото, а от тук е извел несъответстващи на доказателствата правни изводи.

Решението е неправилно и като такова на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.последно от АПК следва да се отмени. При условията на чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото районният съд следва служебно да изиска и събере относимите към спора доказателства досежно собственика и ползвателя на товарния автомобил, след което да анализира доказателствата и да формира правен извод за съставомерността на деянието, включително дали деецът има качеството на собственик или ползвател на превозното средство.

На основание чл.226, ал.3 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН по искането на пълномощника на касатора за деловодни разноски пред касационната инстанция следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 23/ 30.01.2024 г. по а.н.д.№ 1488/ 2022 г. по описа на Районен съд - [област].

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - [област].

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.