Присъда по дело №2457/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 49
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 3 ноември 2022 г.)
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20214520202457
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 49
гр. Русе, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
СъдебниПАВЛИН ВАЛЕНТИНОВ
заседатели:ПЕТРОВ
ПЕТЯ ИЛИЕВА МИНЧЕВА
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
и прокурора Р. В. Др.
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Наказателно дело от общ
характер № 20214520202457 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. Б. П., роден на 04.09.1960г. в с.Юделник,
обл.Русе, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан
/реабилитиран/, работи, ЕГН ********** за

ВИНОВЕН в това, че през м. октомври 2020год. в с. Просена, обл.
Русенска, в съизвършителство със С. АЛ. Х. от с.Просена, противозаконно
присвоил чужди движими вещи: 1 бр. стационарна машина за рязане на
плочки “RAIDER PRO“, 1 бр. машина за полиране на камък “DAEWOO“, 1
бр. строително скеле - поцинковано с размери 210/250см, 1 бр. малък
ъглошлайф “RAIDER“, 1 бр. малък ъглошлайф – неустановена марка и модел,
1 бр. голям ъглошлайф - неустановена марка и модел, 1 бр. лазерен нивелир
“WURT“, 1 бр. голяма шпакла за мазилка с ширина 80см с хормникелов нож,
1 бр. малък винтоверт “RAIDER“, 1 бр. диамантен диск, 1 бр. строителна
1
лопата, 2 бр. строителни кошове, 1 бр. рулетка с дължина 10м, 1 бр. ел.
удължител с дължина 15м, 2 бр. мастари , 3 бр. шпакли, 3 бр. мистрии, 2 бр.
ножове за шпакловане, 1бр. арматурни ножици, 1 бр. ножици за рязане на
ламарина, 1 бр. бъркалка за мазилка - всичко на обща стойност 1 665.00 лева,
собственост на Д. БЛ. Д. от гр. Русе, които владеел, поради което и на
основание чл.206, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.36, чл.54 от НК му

НАЛАГА наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от
1/ЕДНА/ ГОДИНА и 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА

На осн. чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на това наказание за
срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимата С. АЛ. Х., родена на 18.03.1966г. в
гр.Търговище, български гражданин, с основно образование, разведена,
неосъждана, пенсионер по болест, ЕГН ********** за

ВИНОВНА в това, че през м.октомври 2020год. в с. Просена, обл.
Русенска, в съизвършителство с Й. Б. П. от с.Просена, противозаконно
присвоила чужди движими вещи: 1 бр. стационарна машина за рязане на
плочки “RAIDER PRO“, 1 бр. машина за полиране на камък “DAEWOO“, 1
бр. строително скеле - поцинковано с размери 210/250см, 1 бр. малък
ъглошлайф “RAIDER“, 1 бр. малък ъглошлайф – неустановена марка и модел,
1 бр. голям ъглошлайф - неустановена марка и модел, 1 бр. лазерен нивелир
“WURT“, 1 бр. голяма шпакла за мазилка с ширина 80см с хормникелов нож,
1 бр. малък винтоверт “RAIDER“, 1 бр. диамантен диск, 1 бр. строителна
лопата, 2 бр. строителни кошове, 1 бр. рулетка с дължина 10м, 1 бр. ел.
удължител с дължина 15м, 2 бр. мастари , 3 бр. шпакли, 3 бр. мистрии, 2 бр.
ножове за шпакловане, 1бр. арматурни ножици, 1 бр. ножици за рязане на
ламарина, 1 бр. бъркалка за мазилка - всичко на обща стойност 1 665.00 лева,
собственост на Д. БЛ. Д. от гр. Русе, които владеела, поради което и на
основание чл.206, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.36, чл.54 от НК ѝ

2
НАЛАГА наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от
1/ЕДНА/ ГОДИНА и 2/ДВА/ МЕСЕЦА

На осн. чл.66, ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на това наказание за
срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимите Й. Б. П. и С. АЛ. Х., със снети по-горе
самоличности, солидарно да заплатят на Д. БЛ. Д. от гр.Русе, с ЕГН-
**********, обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението по чл.206, ал.1 от НК в размер на 1 665.00/хиляда шестстотин
шестдесет и пет/лв. ведно със законната лихва, считано от 31.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимите Й. Б. П. и С. АЛ. Х., със снета по-горе
самоличност, да заплатят държавна такса в полза на Районен съд Русе в
размер на 33.30лв., всеки от тях, съобразно уважената част от гражданският
иск.

ОСЪЖДА подсъдимите Й. Б. П. и С. АЛ. Х., със снети по-горе
самоличности, солидарно да заплатят на Д. БЛ. Д. от гр.Русе, с ЕГН-
**********, сумата от 850.00/осемстотин и петдесет/лв. за направени
разноски по делото - за адвокатски хонорар, за предявяване и защита на
граждански иск и за процесуално представителство.

ОСЪЖДА подсъдимите Й. Б. П. и С. АЛ. Х., със снети по-горе
самоличности да заплатят в полза на Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от
29,25лв., всеки от тях, за разноски на досъдебното производство, както и в
полза на Районен съд Русе сумата от 12.50лв., всеки от тях, представляващи
разноски в хода на съдебното производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес
пред Русенския Окръжен съд.
3
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс. Й. Б. П., от с.Просена, обл.Русе в това, че:
През м.октомври 2020 г. в с. Просена, обл. Русенска, в
съизвършителство със С. АЛ. Х. от с. Просена, противозаконно
присвоил чужди движими вещи: 1бр. стационарна машина за рязане
на плочки “RAIDER PRO“, 1 бр. машина за полиране на камък
“DAEWOO“, 1 бр. строително скеле - поцинковано с размери 210/250
см, 1 бр. малък ъглошлайф “RAIDER“, 1 бр. малък ъглошлайф –
неустановена марка и модел, 1 бр. голям ъглошлайф - неустановена
марка и модел, 1 бр. лазерен нивелир “WURT“, 1 бр. голяма шпакла за
мазилка с ширина 80 см с хормникелов нож, 1 бр. малък винтоверт
“RAIDER“, 1 бр. диамантен диск, 1 бр. строителна лопата, 2 бр.
строителни кошове, 1 бр. рулетка с дължина 10 м, 1 бр. ел. удължител
с дължина 15 м, 2 бр. мастари , 3 бр. шпакли, 3 бр. мистрии, 2 бр.
ножове за шпакловане, 1 бр. арматурни ножици, 1 бр. ножици за
рязане на ламарина, 1 бр. бъркалка за мазилка - всичко на обща
стойност 1 665.00 лева, собственост на Д. БЛ. Д. от гр. Русе, които
владеел - престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и
Подс. С. АЛ. Х., от с. Просена, обл. Русе в това, че:
През м.октомври 2020 г. в с. Просена, обл. Русенска, в
съизвършителство с Й. Б. П. от с. Просена, противозаконно присвоила
чужди движими вещи: 1 бр. стационарна машина за рязане на плочки
“RAIDER PRO“, 1 бр. машина за полиране на камък “DAEWOO“, 1
бр. строително скеле - поцинковано с размери 210/250 см, 1 бр. малък
ъглошлайф “RAIDER“, 1 бр. малък ъглошлайф – неустановена марка и
модел, 1 бр. голям ъглошлайф - неустановена марка и модел, 1 бр.
лазерен нивелир “WURT“, 1 бр. голяма шпакла за мазилка с ширина
80 см с хормникелов нож, 1 бр. малък винтоверт “RAIDER“, 1 бр.
диамантен диск, 1бр. строителна лопата, 2 бр. строителни кошове, 1
бр. рулетка с дължина 10 м, 1 бр. ел. удължител с дължина 15 м, 2 бр.
мастари , 3 бр. шпакли, 3 бр. мистрии, 2 бр. ножове за шпакловане, 1
бр. арматурни ножици, 1 бр. ножици за рязане на ламарина, 1 бр.
бъркалка за мазилка - всичко на обща стойност 1 665.00 лева,
собственост на Д. БЛ. Д. от гр. Русе, които владеела - престъпление
по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае
подсъдимите П. и Х. за виновни в извършване престъпленията, в
които са обвинени и им наложи предвиденото за тях наказания.
По делото е конституиран в качеството на частен обвинител Д.
БЛ. Д., а за негов повереник е приет адв. С.К..
1
В хода на съдебното производство е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от Д. против подсъдимите.
Частният обвинител и граждански ищец, редовно призован, се
явява лично и с повереника си. Поддържат обвиненията, молят Съда
да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимите П.
и Х. за виновни в извършване на престъпленията, за които са
предадени на съд, да им наложи предвидените наказания, както и да
бъде уважен изцяло предявеният граждански иск.
Подсъдимите се явяват лично и със защитник. Дават обяснения, в
които отрича извършването на престъплението и молят Съда да ги
оправдае по предявените обвинения. Защитникът им излага твърдения
за недоказаност на обвинението, за липса на елементи от обективната
и субективната страна на състава на престъпленията и също моли
Съда да признае подсъдимите за невинни в извършване на
престъпленията и го оправдае по предявеното им обвинения.
Алтернативно, при евентуална осъдителна присъда, предлага
наказанията да бъдат определени по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Моли да бъде отхвърлен, като неоснователен, предявеният граждански
иск.

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й. Б. П. е роден на 04.09.1960 г. в с. Юделник, обл.
Русе, български гражданин, със средно образование, разведен,
неосъждан /реабилитиран/, работи, с ЕГН **********.
Подсъдимата С. АЛ. Х. е родена на 18.03.1966 г. в гр. Търговище,
български гражданин, с основно образование, разведена, неосъждана,
пенсионер по болест, ЕГН **********.
Към 2020 г. подсъдимите Й.П. и С.Х. съжителствали на
съпружески начела, като обитавали къща в с. Просена, обл. Русе, ул.
“Любен Каравелов“ № 7.
През лятото на 2020 г. подсъдимите взели решение за
извършване на ремонт в къщата им. За целта те се свързали със свид.
Д.Д., който се занимавал с различни довършителни строително-
ремонтни дейности. Д. се съгласил да извърши ремонта на къщата и
след като се запознал с изискванията на подсъдимите и договорили
конкретните ремонтни работи, които следвало да се направят, той им
отправил писмена оферта – „Оферта на Мичо“. В офертата били
2
описани съответните ремонтни дейности и общата стойност за
тяхното извършване. Подсъдимите се съгласили и на 12.07.2020 г.
офертата бил подписана от тримата. В следващите дни свид. Д.
започнал работа, заедно със свои колеги – свидетелите П.Д. и Г.В..
Тримата работили около два месеца в дома на подсъдимите, като за
целта, свид.Д. занесъл множество свои лични инструменти -
стационарна машина за рязане на плочки “RAIDER PRO“, машина за
полиране на камък “DAEWOO“, строително скеле - поцинковано с
размери 210/250 см, малък ъглошлайф “RAIDER“, малък ъглошлайф –
неустановена марка и модел, голям ъглошлайф - неустановена марка и
модел, лазерен нивелир “WURT“, голяма шпакла за мазилка с ширина
80 см с хормникелов нож, малък винтоверт “RAIDER“, диамантен
диск, строителна лопата, два строителни коша, рулетка с дължина 10
м, електрически удължител с дължина 15 м., два мастара , три шпакли,
три мистрии, три ножа за шпакловане, арматурна ножица, ножици за
рязане на ламарина и бъркалка за мазилка, които след приключване на
работният ден оставял в дома на подсъдимите.
На 10.10.2020 г. свид. Д. и колегите му - свидетелите П.Д. и Г.В.,
продължавали строително-ремонтните работи в дома на П. и Х.. Д. си
тръгнал около 15.00 ч., тъй като имал други ангажименти, а свид. Д.
го закарал до гр. Русе. Докато пътувал обратно към с. Просена, по
телефона с него се свързал подс. П. и му казал да се върне в къщата,
като видимо бил раздразнен. Когато Д. отишъл в дома, там били
двамата подсъдими и свид. Г.В.. Подсъдимият П. обвинил свид. Д. в
некачествено поставени плочки на вътрешно стълбище. Д. се опитал
да обясни, но подсъдимият му казал на висок тон: „Няма да ви търпя!
Обирайте си чукалата. Не може по такъв начин да работите!“. Тогава
Д. понечил да си събере инструментите, като взел лазерният нивелир,
но подс. П. се приближил към него, блъснал го с ръце в тялото и му
викнал да остави нивелира на мястото и да не взима нищо. Д. се
обърнал за подкрепа към подс. Х., но тя също се присъединила към
становището на съпруга си и му казала: „Изчезвайте от тука!“. Д.
обяснил, че трябва да си прибере инструментите, но П. отново на
висок тон му казал: „Няма да си вземете инструментите! Изчезвайте
от тук!“, а Х. повторила: „Заминавайте си! Заминавайте си!“. Тогава
свидетелите Д. и В. си тръгнали, като по пътя за гр. Русе Д. се обадил
на свид. П.Д. и му разказал какво се е случило.
По-късно свид. Д.Д. се свързал с подс. Х. по телефон и отново
поискал да отиде до къщата и да си вземе инструментите. Хараева му
казала, че трябва да се върне да си довърши работата, иначе няма да
3
получи никакви инструменти. Д. отговорил, че е обиден от начина, по
който го изгонили и няма да продължи да работи в тяхната къща.
Тогава Х. му казала, че няма да му даде инструментите. На този
разговор присъствал и свид. Д. и тъй като Д. бил включил телефона си
на високоговорител, свидетелят чул целия разговор.
След като станало ясно, че няма да си получи инструментите от
подсъдимите, свид. Д. подал жалба във Второ РУ-Русе, в която описал
случая и приложил документи, за закупуването на част от
инструментите, които останали в дома на подсъдимите. Няколко дни
по-късно подс. Х. също подала жалба във Второ РУ-Русе, в която
твърдяла, че се чувства измамена от свид. Д., тъй като извършените от
него ремонтни работи били некачествени, а тя и П. му били заплатили
значителна парична сума авансово. Проверката по двете жалби била
възложена на свид. М.Х. – по това време младши полицейски
инспектор в управлението. Х. снел обяснения от всички лица, имащи
съпричастност към случая, в това число и от подсъдимите. След
снемането на обясненията, Х. съставил протоколи за полицейско
предупреждение, с които указал на всеки от подсъдимите, че в срок до
19.11.2020 г. следва да върнат на свид.Д. инструментите, описани в
жалбата му и ги предупредил за отговорността по чл.206 и чл.323 от
НК, при неспазване на това указание. Нито в посоченият срок, нито до
приключване на съдебното следствие по настоящото дело,
инструментите били върнати на собственика им – свид. Д..
Впоследствие свидетелите Д., Д. и В. продължили да работят
заедно по други обекти, но тъй като Д. нямал необходимите
инструменти, започнал да си купува нови.
Междувременно, с Покана за изпълнение от 29.10.2020 г.
изпратена с услугата “Телепоща” на Български пощи, подс. Х.
поискала от свид. Д.Д. да изплати в срок от пет работни дни сумата
от 15000 лв., които тя изчислила като разлика между авансово
платената сума от 31700 лв. и стойността на реално изпълнените
ремонтни работи. В поканата Х. посочила, че едва след изплащането
на тази сума, на Д. ще му бъдат върнати строителните инструменти.
Събраните от свид. Х. материали от проверката били изпратени
на Районна прокуратура Русе и станали повод за образуване на
досъдебното производство по настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била назначена икономическа
оценителна експертиза, от заключението, на която се установява, че
стойността на инкриминираните инструменти, собственост на свид.
Д.Д., възлиза на 1 665.00 лв.
4
На 10.05.2021 г. подс. С.Х. депозирала в Районен съд Русе искова
молба против свид. Д.Д., с която искала последният да бъде осъден да
заплати сумата от 9 355 лв., представляваща стойността на платени,
но неизвършени СМР-та по Оферта от 12.07.2020 г., както и сумата от
1090 лв., представляваща необходимите разходи за поправяне на
некачествено извършените СМР-та. Било образувано гр.д. № 2454/21
г. по описа на РРС, по което с Решение № 536/12.07.2021 г. Д. бил
осъден да заплати на С.Х. посочените по горе парични суми, ведно
със законната лихва. С Решение № 245/06.10.2021 г. по в.гр.д.№
514/21 г. на Окръжен съд Русе, решението на Районен съд било
потвърдено изцяло и влязло в сила от тази дата.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана по
несъмнен начин от събраните и проверени в хода на съдебното
производство доказателства - частично от обясненията на
подсъдимите С.Х. и Й.П., от показанията на свидетелите Д.Д., П.Д.,
Г.В., М.Х. и М.Й., дадени в хода на съдебното производство, както и
от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства: протоколи за полицейско предупреждение,
фотокопие на „Оферта на Мичо“, Покана за изпълнение на Български
пощи, заключението на ценово-икономическата експертиза,
фотокопие на страница от инструкция за употреба, електронни
извлечения на Еконт Експрес, гаранционна карта, ведно с фискален
бон, Решение № 536/12.07.2021 г. по гр.дело № 2454/21 г. на РРС,
Решение № 245/06.10.2021 г. по в.гр.д. № 514/21 г. на Окръжен съд
Русе, справки за съдимост, декларации за семейно и имотно
състояние, биографични справки.
Посочените по-горе доказателствени източници установяват
факти, по отношение на които няма спор между страните по делото, а
именно:
В периода от м.юли, 2020 г., до 10.10.2020 г. по силата на
възлагане от страна на подсъдимите Й.П. и С.Х., свид. Д.Д. извършвал
ремонтни работи по къщата им в с. Просена, обл. Русе, ул. “Любен
Каравелов“ № 7. Да му помагат при ремонта, Д. привлякъл и
свидетелите П.Д. и Г.В.. За осъществяване строително-монтажните
дейности в дома на подсъдимите, свид. Д. ползвал свои лични
инструменти, който в края на деня, след приключване на работата,
оставял в къщата. Няма спор също така и по факта, че към края на
работният ден на 10.10.2020 г. подс. П. изразил пред свидетелите Д. и
В. неодобрението си за извършени строителни работи и недоволство
от качеството на ремонта. В раздразнението си, подс. П. разпоредил
5
безпрекословно на Д. и В. да напуснат дома му, като не им разрешил
да вземат каквито и да било инструменти от мястото. Към неговата
позиция се присъединила и подс. Х., която също на няколко пъти
приканила свидетелите да се махат. При тази ситуация Д. и В. си
тръгнали, без Д. да могъл да вземе който и да било от своите
инструменти.
По отношение на въпроса какви и колко инструмента,
собственост на Д. са останали в дома на подсъдимите, Съдът дава вяра
на показанията на свид. Д.Д., в частта им приобщена по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК. В тези показания свидетелят
изчерпателно и подробно посочил вида, бройката и марката на
личните му инструменти, който след като били изгонени от
подсъдимите, останали в дома им. В подкрепа показанията на този
свидетел, в обсъждана им част, са и показанията на свидетелите П.Д. и
Г.В., в които съобразно собствените си възприятия и въпреки
изминалият значителен период от време, сочат част от инструменти по
вид и брой, а някои от тях – и по марка, идентични с
инкриминираните. Логично, към последните двама свидетели няма
как да бъде претендирана по-съществена категоричност или
детайлност, тъй като от една страна те използвали тези инструменти
за работа си – като оръдия на труда, а от друга страна, инструментите
очевидно били употребявани и не били тяхна собственост. Поради
това, за Д. и В. не било нужно да се фокусират върху техните марки,
модели или точни параметри и брой. Освен това, с оглед установените
по делото широк спектър от строително-ремонтни работи,
извършвани от тримата свидетели в дома на подсъдимите, и
общоизвестното приложение на инкриминираните инструменти в тази
дейност, логично и житейски обосновано е да се приеме, че тримата са
разполагали, използвали и в крайна сметка оставали в дома на
подсъдимите именно такива инструменти. Нещо повече, от
показанията на свидетелите В. и Д. става ясно, че когато тримата
отново работели заедно по други обекти, се налагало Д. да започне да
си купува нови инструменти.
Действително, в обясненията си двамата подсъдими, макар и не
много убедително, излагат твърдения, че оставените от свид.Д.
инструменти в дома им били само някакви кофи, мистрии, баданарки,
ножица и нивелир. В същото време обаче, подс. Х. заявява: „Когато Д.
си тръгна не мога да кажа дали някой от описаните в обвинителния
акт инструменти са останали у дома.“ и: „Не знам скелето дали е
негово или не, всички идват с транспорт.“, а подс. П.: „Аз не знаех кои
6
са негови инструменти и кои на другата бригада, за това не съм ги
връщал, аз не знам какво е вкарвано вътре.“ и: „Не съм канил Д. да
дойде да посочи кои инструменти са негови, поканих го да дойде да си
уредим сметките.“ От тези изявления на подсъдимите става ясно, че те
също не отричат категорично наличието на сочените от Д.
инструменти, останали в дома им, след неговото изгонване.
При така изложеното, Съдът приема за доказано по несъмнен
начин, че вещите, собственост на Д., останали в дома на подсъдимите,
а по този начин и в тяхно владение, са именно тези, които той сочи и
са включени в предявеното на П. и Х. обвинение.
Съдът приема за безспорно установен по делото и факта на
неправомерното задържане от страна на подсъдимите Й.П. и С.Х. на
инструментите на свид. Д.. От последователните и кореспондиращи си
показания на свидетелите Д. и В. се установява, че когато
подсъдимите изгонили свидетелите от дома си, подс.П. изрично им
забранил да вземат какви и да било инструменти със себе си. Още
същият ден, по-късно, а и след това, в телефонни разговори Д. поискал
от подс. Х. да му предаде инструментите, но подсъдимата му
поставила условие да се върне да си довърши работата, иначе нищо
няма да получи. Засегнат от начина по който бил изгонен Д. отказал
повече да работи за тях и с това разговорите приключвали. Тези
разговори станали пряко достояние и на свидетелите В. и Д., които
излагат по идентичен начин възприетото от тях в показанията си пред
съда. По сходен начин, в изпратената до Д. Покана за изпълнение от
29.10.2020 г. подс. Х. отново поставила връщането на инструментите
под условието свид. Д.Д. да изплати в срок от пет работни дни
сумата от 15000 лв. По този начин, подс. Х., за пореден път дала
външна изява на съзнанието си, че осъществява фактическа власт
върху чужди вещи, които отказва да върне на собственика им.
Особено характерен и показателен факт, демонстриращ
настъпилата промяна в отношението на подсъдимите към вещите на
Д. и третирането им като свои, е неизпълнението от тяхна страна на
полицейското предупреждение, с които свид. Х. указал на всеки от
подсъдимите, че в срок до 19.11.2020 г. следва да върнат на свид. Д.
инструментите, описани в жалбата му и ги предупредил за
отговорността им по чл.206 и чл.323 от НК, при неспазване на това
указание. Както бе посочено и по-горе, макар към този момент
инструментите да били ясно описани и индивидуализирани в жалбата
на Д. и да им била разяснена изрично отговорността по чл.206 от НК,
нито в указаният срок, нито до приключване на съдебното следствие
7
по настоящото дело, инструментите били върнати на пострадалия.
Основните спорни по делото въпроси са, дали подсъдимите са
владеели/осъществявали фактическа власт/ върху инкриминираните
инструменти на правно основание, по смисъла на чл.206 от НК, както
и дали е налице противозаконно разпореждане от тяхна страна с
чуждите движими вещи, в свой или в чужд интерес, в резултат от
което Д. да бил лишен от възможността да се разпорежда с тях.
По мнение на Съда, на тези въпроси следва да бъде даден
положителен отговор. Основанията за това са следните:
Съдебната практика и правната доктрина са изяснили
безпротиворечиво, че престъплението обсебване е налице, когато
определено физическо лице получи на някакво правно основание
чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него
неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или
чужд интерес. Да владее или пази означава, че чуждите движими вещи
са предоставени на дееца на някакво правно основание - било по
силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване.
Разпореждане е налице и тогава, когато деецът откаже да върне
намиращите се в неговата фактическа власт чужди вещи, демонстрира
промяна в отношението си към тях и започне да ги третира като свои.
Субект на престъплението по чл.206, ал.1 от НК може да бъде всяко
наказателно отговорно лице, което има фактическа власт върху
предмета на престъпление на правно основание.
В конкретния случай, от обективна страна се установи, съобразно
изложеното по-горе, че инкриминираните инструменти правомерно са
се намирали във фактическата власт на подсъдимите С.Х. и Й.П.. По
силата на договорните отношения между тях и свид.Д., и в тяхно
изпълнение, последният донесъл и оставил в дома на подсъдимите
своите лични инструменти, описани подробно в обвинителният акт.
Доколкото няма спор по делото, че Х. и П. са собственици и обитават
жилището, където се съхранявали инструментите в продължителен
период от време – около два месеца, през които Д. и неговите
работници извършвали ремонт, то очевидно подсъдимите са
осъществявали фактическата власт върху тези инструменти през
посоченото време, както и към инкриминирания период. Нито закона
поставя изискване, нито от съдебната практиката може да се изведе
изискване за сключване на някакъв вид договор, респ. юридическо
оформяне на основанието, въз основа на което деецът владее или пази
вещта, като единственото изискване е същото да е правомерно.
Няма спор, че изпълнителното деяние - престъпното своене -
8
може да се реализира чрез валидно правно действие или акт на
фактическо разпореждане на дееца с вещта, но може да се изрази и в
бездействие, каквото съставлява отказът да се върне чуждата вещ. В
конкретният случай, доколкото е безспорно установено, че и двамата
подсъдими са изявили нееднократно отказът си да върнат
инструментите на свид.Д., то е налице акт на имуществено
разпореждане от тяхна страна, сочещ на присвоителна дейност. По
мнение на Съда в случая подсъдимите П. и Х. с поведението си са
манифестирали недвусмислена промяна на отношението си към
намиращите се в дома им инструменти, третирали си ги като свои и
като краен резултат, непредоставянето им на свид. Д. е имало за
последица отклоняването им от неговия патримониум и отнемане
възможността му да се ползва от тях. Безспорно е, че на 10.10.2020 г.,
след като бил изгонен от подсъдимите, Д. не оставил доброволно
инструментите си в дома им, а направил това след изричната забрана
на подс.П. да взема каквото и да било. От този момент нататък Д.
обективно не разполагал с достъп до имота на П. и Х., а от там и до
находящите се в жилището негови инструменти.
Именно тези обстоятелства дават основание на Съда да направи
извода, че с инкриминираните инструменти е бил извършен акт на
разпореждане от страна на подсъдимите, както и че отказът за
връщането им е бил противозаконен.
Съдът намира за несъстоятелно становището на защитника на
подсъдимите, че в случая отсъстват съществени елементите от
обективната страна на състава на престъплението обсебване,
доколкото между подсъдимите и пострадалия били налице неуредени
гражданско-правни отношения, както и поради това, че с отказа си да
върнат вещите на Д., подсъдимите осъществили гарантирано им от
закона право на задържане.
Действително, няма спор, че между подсъдимите и свид.Д.
съществували гражданско-правни отношения, по силата на сключен
между тях договор за изработка. Няма спор също така, че към
10.10.2020 г. подсъдимите изразили неодобрението си за извършени
строителни работи и недоволство от качеството на ремонта и
изгонили Д.. За да е налице обаче правомерно упражнено право на
задържане е необходимо между страните да е възникнал имуществен
спор. Освен това, материалното право на задържане предполага
наличието на две насрещни задължения, които наред с това следва да
са ликвидни и изискуеми. В случая, по мнение на Съда не се
установява наличието на тези условия. От доказателствата по делото
9
става ясно, че към 10.10.2020 г. между Д. и подсъдимите не е бил
налице имуществен спор, още по-малко по насрещни ликвидни и
изискуеми задължения. Налице било само изразено недоволство от
качеството на ремонтните работи, а в последствие и ясно изразено от
подс. Х. желание, Д. да се върне и довърши работата си.
Едва в по-късен момент, на 29.10.2020 г., в изпратената до Д.
покана за изпълнение, подс. Х. отправила имуществени претенции
към свидетеля, а именно за плащане в срок от пет работни дни на
сумата от 15000 лв., които тя изчислила като разлика между авансово
платената сума от 31700 лв. и стойността на реално изпълнените
ремонтни работи. Но дори и тогава, задържането на инструментите на
Д. било противоправно, доколкото търсената от Х. сума не била
безспорно установена по основание и размер. Ликвидността на
задължението на Д. към подсъдимите била установена едва с Решение
№ 245/06.10.2021 г. по в.гр.д.№ 514/21 г. на Окръжен съд Русе,
потвърдило изцяло решението на Районен съд Русе, с което Д. бил
осъден да заплати на Х. сумата от 9 355 лв., представляваща
стойността на платени, но неизвършени СМР-та по Оферта от
12.07.2020 г., както и сумата от 1090лв., представляваща
необходимите разходи за поправяне на некачествено извършените
СМР-та.
Следователно, така претендираното от подсъдимите вземане от
Д. не може да се приеме за определено по основание и размер и за
изискуемо, към инкриминирания период. В тази насока е и факта, че
претендираната в поканата за изпълнение сума се различава
съществено от тази, присъдена от съда. Посочените обстоятелства,
според настоящия състав, обективират умисъла на подсъдимите
противозаконно да присвоят чуждите вещи, като започнат да ги
третират като свои, което изключва достоверността на тезата за
упражнено законно право на задържане.

Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на така
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:

От обективна страна подсъдимият Й. Б. П. е осъществил състава
на престъплението по чл.206, ал.1, от НК, тъй като през м.октомври
2020 г. в с. Просена, обл. Русенска, в съизвършителство със С. АЛ. Х.
от с. Просена, противозаконно присвоил чужди движими вещи: 1 бр.
10
стационарна машина за рязане на плочки “RAIDER PRO“, 1 бр.
машина за полиране на камък “DAEWOO“, 1 бр. строително скеле -
поцинковано с размери 210/250 см, 1 бр. малък ъглошлайф “RAIDER“,
1 бр. малък ъглошлайф – неустановена марка и модел, 1 бр. голям
ъглошлайф - неустановена марка и модел, 1 бр. лазерен нивелир
“WURT“, 1 бр. голяма шпакла за мазилка с ширина 80см с
хормникелов нож, 1 бр. малък винтоверт “RAIDER“, 1 бр. диамантен
диск, 1 бр. строителна лопата, 2 бр. строителни кошове, 1 бр. рулетка
с дължина 10м, 1 бр. ел. удължител с дължина 15 м, 2 бр. мастари , 3
бр. шпакли, 3 бр. мистрии, 2 бр. ножове за шпакловане, 1бр.
арматурни ножици, 1 бр. ножици за рязане на ламарина, 1 бр.
бъркалка за мазилка - всичко на обща стойност 1 665.00 лева,
собственост на Д. БЛ. Д. от гр. Русе, които владеел.
От обективна страна подсъдимата С. АЛ. Х. е осъществила
състава на престъплението по чл.206, ал.1, от НК, тъй като през
м.октомври 2020 год. в с. Просена, обл. Русенска, в съизвършителство
с Й. Б. П. от с. Просена, противозаконно присвоила чужди движими
вещи: 1 бр. стационарна машина за рязане на плочки “RAIDER PRO“,
1 бр. машина за полиране на камък “DAEWOO“, 1 бр. строително
скеле - поцинковано с размери 210/250 см, 1 бр. малък ъглошлайф
“RAIDER“, 1 бр. малък ъглошлайф – неустановена марка и модел, 1
бр. голям ъглошлайф - неустановена марка и модел, 1 бр. лазерен
нивелир “WURT“, 1 бр. голяма шпакла за мазилка с ширина 80см с
хормникелов нож, 1 бр. малък винтоверт “RAIDER“, 1 бр. диамантен
диск, 1 бр. строителна лопата, 2 бр. строителни кошове, 1 бр. рулетка
с дължина 10м, 1 бр. ел. удължител с дължина 15 м, 2 бр. мастари , 3
бр. шпакли, 3 бр. мистрии, 2 бр. ножове за шпакловане, 1бр.
арматурни ножици, 1 бр. ножици за рязане на ламарина, 1 бр.
бъркалка за мазилка - всичко на обща стойност 1 665.00 лева,
собственост на Д. БЛ. Д. от гр. Русе, които владеела
Безспорно е установено, че присвоените вещи – посочените по-
горе инструменти, били чужди за подсъдимите С.Х. и Й.П.. Те била
собственост на Д. БЛ. Д., а към 10.10.2020 г. се намирали във
фактическата власт на подсъдимите, след като по силата на
договорните отношения между тях и свид.Д., и в тяхно изпълнение,
последният ги донесъл и оставил в дома им. Д., като собственик на
вещите, не бил предоставял права на подсъдимите да се разпореждат с
инструментите, в свой или в чужд интерес или да ги своят. Въпреки
това, на 10.10.2020 г. и в следващите дни, владеейки инкриминираните
вещи, подсъдимите, въпреки неколкократно изрични искания на Д.,
11
отказали да му ги върнат, променил отношението си към тях и
започнали да ги третират като свои.

От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимия Й.П..
Той действал с ясното съзнание за противоправността на
извършваното от него. Бил наясно, че процесните инструменти са
чужда собственост, че осъществява фактическата власт върху тях, но
от името и за сметка на собственика, както и, че няма съгласие или
разрешение от последния да се разпорежда с вещите или да ги свои.
Въпреки, че съзнавал общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, подс. П. целял настъпването
на противоправния резултат, като променил отношението си към
вещите, започнал да ги държи като свои и отказал да ги върне на
законният им собственик.
От субективна страна е налице пряк умисъл и у подсъдимата
С.Х.. Тя също ясно съзнавала противоправността на извършваното от
нея. И тя била наясно, че процесните инструменти са чужда
собственост, че осъществява фактическата власт върху тях, но от
името и за сметка на собственика, както и, че няма съгласие или
разрешение от последния да се разпорежда с вещите или да ги свои.
Въпреки, че съзнавала общественоопасния характер на деянието и
неговите общественоопасни последици, подс. Х. целяла настъпването
на противоправния резултат, като променил отношението си към
вещите, започнала да ги държи като свои и отказала да ги върне на
законният им собственик.
Действията на двамата подсъдими на 10.10.2020 г., при
изгонването на Д. от дома им и отказа да му върнат собствените му
строителни инструменти, а и в следващите дни, показват ясно, че са
координирани и резултат от взето общо, макар и инцидентно решение
да задържат вещите за себе си. Подсъдимите действали заедно, в
съучастие като извършители, при напълно установена общност на
умисъла, предвид еднопосочността, съответността и координацията в
действията им.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че са налице всички
елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.206, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което
подсъдимите Й. Б. П. и С. АЛ. Х. следва да бъдат признати за виновни
в извършването на това престъпление и им бъдат наложени наказания.
Съдът намира, че не се налице предпоставките наказанията за
12
подсъдимите да бъдат определени по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
доколкото не се установяват нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността им обстоятелства. Поради това,
наказанията следва да бъда определени по реда на чл.54 от НК, а
именно в пределите, предвидени в закона за извършеното
престъпление.
При индивидуализацията на наказанието на подс.Й.П. за това
престъплението, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало, следствие настъпила
реабилитация, трудовата му ангажираност, както и основателността, в
крайна сметка на имуществената претенция на подсъдимите към
пострадалия Д..
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, Съдът отчита
невъзстановяването на причинените с престъплението имуществени
вреди.
Предвид това, Съдът приема, че с оглед характера и
относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на
наказание между минималния и средния размер на предвиденото в
закона.
Мотивиран така Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 1 година и 4 месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и
изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода”
следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок
би въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и
би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно
поведение.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл. 36 от НК.

При индивидуализацията на наказанието на подс. С.Х. за
това престъплението, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало, основателността, в крайна
сметка на имуществената претенция на подсъдимите към пострадалия
Д., както и факта, че подсъдимата е пенсионер по болест.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, Съдът отново
отчита невъзстановяването на причинените с престъплението
13
имуществени вреди.
Предвид това Съдът приема, че с оглед характера и
относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на
наказание между минималния и средния размер на предвиденото в
закона.
Мотивиран така Съдът приема, че целите на наказанието ще се
постигнат с определяне за Х. на наказание “Лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 2 месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 66 от НК, и
изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода”
следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок
би въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимата и
би я мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно
поведение.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и
съобразено с личната и генерална превенция по чл. 36 от НК.

Относно гражданският иск:
Гражданският иск, предявен от пострадалият Д.Д., Съда счита за
доказан по своето основание, до размера на причинената и
нерепарирана имуществена вреда, а именно 1665.00лв./хиляда
шестстотин шестдесет и пет/лв.– стойността на присвоените вещи,
поради което следва да бъде уважен в пълен размер. Деянието на
подсъдимите П. и Х., осъществено в съучастие, като съизвършители,
представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД те
са длъжен да компенсират парично вредите, които причинили
виновно, а пострадалият Д. понесъл в размер на посочената сума,
представляваща стойността на отнетите му и невъзстановени вещи
или тяхната парична равностойност. Поради това, подсъдимите Й.П. и
С.Х. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Д. БЛ. Д.
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по
чл. 206, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК в размер на 1 665.00 /хиляда
шестстотин шестдесет и пет/ лв. ведно със законната лихва, считано
от 31.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят и:
Държавна такса в полза на Районен съд Русе в размер на 33.30
лева, всеки от тях, съобразно уважената част от гражданския иск;
солидарно на Д. БЛ. Д. сумата от 850.00 /осемстотин и петдесет/ лв. за
14
направени разноски по делото - за адвокатски хонорар; в полза на
Държавата – ОД МВР-Русе сумата от 29.25 лв. всеки от тях, за
разноски на досъдебното производство, както и по сметка на Районен
съд Русе сумата от 12.50 лв., всеки от тях, за разноски на съдебното
производство.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
15
Съобщи за изтекли лични данни