ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29035
гр. София, 07.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20251110120751 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Съдът е издал Заповед за изпълнение на
17.04.2025г.
С разпореждане от 09.05.2025г. съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си срещу Ц. П. Ч., тъй като книжата до длъжника са
редовно връчени и в срока по чл. 414 ГПК има постъпило възражение, като в същия срок
представи по делото доказателства за това съгласно чл. 415, ал. 2 ГПК, в противен
случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Указанията, съобщени на електронния
адрес на дружеството съгласно изискванията на чл. 38а, ал. 2 ГПК предвид даденото от него
съгласие за връчване по този ред, са получени на 12.05.2025г. и не са изпълнени до
настоящия момент, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този
смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Длъжникът Ц. П. Ч. е представляван в производството по делото от адв. Х.
Извършеното по това ч.гр.д. действие се свежда до подаване на възражение по чл. 414 ГПК,
в което се съдържа искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Приложен е договор за правна защита и съдействие, видно от който представителството е
указано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в който случай съдът не е обвързан от размера,
посочен в този договор, а го определя служебно.
По изложените по-горе мотиви и с оглед изхода на делото – обезсилване на издадената в
полза на „Софийска вода“ АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
поради бездействие на заявителя, то разноски за адвокатско възнаграждение се дължат от
1
„Софийска вода“ АД на длъжника.
Размерът на дължимите разноски в хипотеза като настоящата се определя от съда, който
не е обвързан от посоченото от адвоката в договора за правна защита и съдействие.
Ето защо, по отношение на техния размер съдът приема следното:
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково производство,
а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността
на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право (в този
смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се
приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването
на това действие с депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в
открито съдебно заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния
представител при прерастване на заповедното производство в състезателно исково
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на
длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско
възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер
на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от
Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи
от вида на процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се
изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на
длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се
приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията
към датата на сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ -
изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на
200.00 лева. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата,
2
тъй като същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално
действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се
дължи, но размерът на му следва да се определи на сумата от 200.00 лева, позовавайки се
като ориентир на минимално дължимото възнаграждение по НМРАВ. В този смисъл са
Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на
САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV –
"Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на
СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по в.
гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Изложеното дава основание постановеното по делото определение да бъде допълнено в
частта за разноските, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200.00 лева. Разноските се присъждат на адв. Х.
По тези съображения и на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 11551 от 17.04.2025г.,
издадена по гр.д. № 20751/2025г. по описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „Софийска вода“ АД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, Бизнес център Интерпред, бул. „Цар
Борис III“ № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв. С. Е. Х., САК, личен номер **********,
съдебен адрес гр. София, ул. Г. М. № ..., блок ..., ап. ...., сумата от 200.00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство за оказано по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА процесуално представителство на длъжника Ц. П. Ч..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчване на препис.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3