О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

гр. Сливен, 18.10.2022  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,          в закрито заседание на осемнадесети октомври

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                                                                               и с участието на прокурора                                                                              като разгледа докладваното от           председателя                                  ЧКАД № 360     по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на §4б ал.2 от ДР на ЗИНЗС във вр. с чл.160 ал.2 и чл.234 и сл. от АПК.

С  определение № 161/02.06.2022г. по адм. дело № 129/2022 г. по описа на Административния съд – Сливен е оставена без разглеждане жалбата на Р.И.Т. срещу заповед № 391/03.07.2019г. на н. на З. - Сливен за определянето на работна група, която да разглежда предложения на и. "Социална дейност и възпитателна работа" за л. от с., придобили формално право за промяна на правното положение, срещу протокол № 1/10.03.2022г. от заседанието на работната група и срещу приложение към индивидуална програма за въздействие относно преглед на правен статус от месец март 2022 г., изготвен от и. "Социална дейност и възпитателна работа.

Горното определение е обжалвано от Р.И.Т.. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като З. Сливен, където и. н. л. от с., бил орган на власт и въз основа на приложение към индивидуална програма за въздействие относно преглед на правен статус от месец март 2022 г., жалбоподателката продължавала да бъде в з. и да не бъде предлагана за у. п. о.. Счита, че с този документ са з. нейни п. и з. и. и поради тази причина подлежи на обжалване. Моли, съда да отмени определението на Административен съд Сливен и върне делото за разглеждане по същество.

Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, доколкото обжалваното определение е съобщено на страната в първоинстанционото производство на 07.06.2022 г., а частната жалба е подадена по пощата на 11.06.2022 г., поради което е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред АдмС Сливен е образувано по жалба на  Р.И.Т. – и. н. л.от с. в З. гр.Сливен по присъда по НОХД № 3043/2020г. на Специализирания наказателен съд София в размер на 2 години и 6 месеца за престъпление по чл. чл. 202, 201 и 308 от НК. Към 09.03.2022г. оспорващата е изтърпяла фактически 1 година 9 месеца и 28 дни и от работа 1 месец и 28 дни, с остатък 6 месеца и четири дни.  

Със Заповед № 391/03.07.2019 г. Началникът на Затвора Сливен разпоредил сформиране на работна група, която да разглежда предложенията (становища) на ИСДВР за л. от с., които са п. формално право за промяна на п. положение. На 10.03.2022 г. работната група провела заседание, чиито резултати са обективирани в Протокол № 1, на което приела решение относно лицата, които да бъдат предложени за о. на п.с..

Във връзка с п. с. на л. от с. за месец март 2022 г. е изготвено приложение към индивидуална програма за въздействие на Т., в което е отразено както следва: поведението на о. говори за с. за п. основно на лични цели и стремежи; п. на правила и з. с гласувано доверие навеждат на извода, че при о. се запазват първоначалните й убеждения, нагласи, ценности и виждания; предвид необходимостта от преформулиране на така съществуващите вътрешни м. схеми и к. следва о. в. да продължи спрямо л.св. Т., с мнение да не бъде п. о. В тази връзка от с. – ИСДВР Р. К. в изготвеното приложение към индивидуалната програма за въздействие е дадено о. заключение за предложение по чл.70 от НК за у. п. о. – „не“.

За да остави без разглеждане подадената от Т. жалба, първоинстанционния съдебен състав е приел, че жалбата е процесуално недопустима в хипотезата на чл. 159 т. 1 от АПК, тъй като атакуваното актове на з.администрация не съставляват индивидуални административни актове.

Определението е валидно, допустимо и правилно, а при неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция напълно споделя изводите на съдебния състав, разгледал жалбата като първа инстанция, като не е необходимо да ги преповтаря, по арг. от разпоредбата на  221 ал. 2 предл. второ от АПК. За пълнота следва да се отбележи следното:

Съгласно нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. За да се приеме, че е налице засягане на права, свободи или законни интереси на субект от кръга на посочените, следва същите да са в пряка е непосредствена взаимовръзка с волеизявлението на административен орган. Настоящият случай не е такъв.

Касационната съдебна инстанция подкрепя изводът на първоинстнационния съд, че оспорените заповед и протокол от проведено заседание на работна група не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Видно от съдържанието на двата акта, същите са с вътрешно служебен характер, с тях не се засягат права, свободи или законни интереси на лица или организации, предвид което жалбата срещу същите се явява подадена срещу акт, неподлежащ на оспорване.

От съдържанието на оспореното приложение, съдържащо констатации на изготвилия го орган, същото следва да се направи извод, че то няма характеристиката на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. В глава единадесета от ЗИНЗС "Социална дейност и възпитателна работа" е посочено какво се включва в социална дейност и възпитателна работа за ресоциализацията на л. от с.. В раздел първи на същата глава "Програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди" е предвидено, че о., о. и п. задължително се включват в програми за адаптация, като редът за това е разписан в чл. 153-158 ЗИНЗС. В чл. 156 е посочено, че след приключване на програмата за адаптация за всеки о. се изготвя индивидуален план за изпълнение на п., какво включва индивидуалния план и каква е неговата цел. Освен индивидуалния план се изготвят и специализирани програми за индивидуална и групова работа, които се реализират от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа, като участието в тези специализирани програми е доброволно.

На тези разпоредби от ЗИНЗС кореспондира глава четвърта "Социална дейност и възпитателна работа" ППЗИНЗС. От анализа на разпоредбите съдържащи се в раздел първи и в раздел втори от глава четвърта на ППЗИНЗС се налага извод, че индивидуалните и специализираните планове се изготвят въз основа на диагностична дейност, която включва дейностите, визирани в чл. 120, ал. 1, докато в ал. 2 е посочено, че тази дейност се осъществява от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа, инспекторите по пробация, инспекторите психолози и инспекторите педагози по утвърдени методики и във взаимодействие с останалите служители на затвора или поправителния дом. В чл. 125, ал. 3 е посочено, че инспекторите по социални дейности и възпитателна работа, инспекторите психолози и инспекторът по пробация в затвора или поправителния дом, водещи специализирани програми, преминават обучителен курс. От това следва, че изготвеният текущ доклад представлява експертно становище, с което се дава оценка на поведението на Т. за определен период и е направен анализ на поведението на о.. Този текущ доклад е изготвен в изпълнение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, от и. по социална дейност и възпитателна работа, преминал през обучителен курс и по същността си е експертно, специализирано мнение, а не административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. (Определение № 12903 от 26.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12067/2017 г., IV о., Определение № 9136 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8204/2018 г., VIII о.,)

Естеството на това мнение е служебна преценка на длъжностното лице, която сама по себе си не е акт на отказ за п. у. о. на л. от с., доколкото последното не е част от властническите правомощия на служителя ИСДВР. Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционния съдебен състав, компетентни да отправят предложения за п. у. о. са окръжният, съответно – военният прокурор и началникът на затвора (чл. 437 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК), такава молба може да подаде и заинтересованото лице (чл. 437 ал. 2 от НПК). Правомощията за у.  п.о. законодателят е вменил на местно компетентния окръжен съд, съобразно разпореденото в чл. 70 и чл. 71 от с.к. Следователно, не може да се приеме тезата на частния жалбоподател, че с изразеното мнение от длъжностното лице ИСДВР са пряко засегнати з. и., както не може да се приеме, че служителят има качеството на административен орган по смисъла на закона.

При горните съображения, атакуваното определение на Административен съд – Сливен е законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила. 

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 161/02.06.2022г. по адм. дело № 129/2022 г. по описа на Административния съд – Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.