ОПРЕДЕЛЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в
закрито съдебно заседание на 12.02.2019
г., в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
като
разгледа гражданско дело № 5134 от 2018 г. по описа на съда, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Акт Лоджистик“ АД с ЕИК *********, с. Казичене, Столична Община, ул. „Трети март“ № 1, срещу „Темис Юг 1“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Благоевград, ул. „Александър Стамболийски“ № 42-главен ответник и „Никол Транс“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Разлог, ул. „Братя Каназиреви“ № 50-евентуален ответник.
В исковата молба се твърди, че ищецът „Акт Лоджистик“ АД, в качеството си на спедитор по спедиционен договор с „Тотал България“ ЕООД с ЕИК ********* е възложило на главния ответник „Темис Юг 1“ ЕООД извършването на международен транспорт от Румъния до България на стока, която е собственост на „Тотал България“ ЕООД, а превозвачът „Темис Юг 1“ ЕООД предоставил стоката на последващ превозвач - „Никол Транс“ ЕООД. По време на транспотирането на стоката товарната композиция претърпяла пътно-транспортно произшествие на пътя Букурещ-Гюргево, вследствие на което част от стоката погинала, а друга част била разпиляна и съществувала опасност да бъде унищожена или загубена. Превозвачите „Темис Юг 1“ ЕООД и „Никол Транс“ ЕООД не предоставили на ищеца-спедитор „Акт Лоджистик“ АД информация за инцидента и не предприели никакви действия за запазване, събиране и извозване на разпиляната стока, поради което ищецът, без да е овластен изрично от двамата превозвачи, организирал и осъществил своевременно събирането, запазването и извозването на разпиляната, но неунищожена стока. Тези действия били наложителни, тъй като без тях товарът би погинал изцяло, като ищецът ги извършил бързо и професионално. Разноските на ищеца по запазване, събиране и извозване на разпиляната стока възлезли на 13 046,00 лв., като в исковата молба се твърди, че с действията си по запазване, събиране и извозване на разпиляната стока ищецът е водил чужда работа – на превозвачите „Темис Юг 1“ ЕООД и „Никол Транс“ ЕООД, без възлагане, но в техен интерес, тъй като същата е насочена към намаляване на отговорността на превозвачите.
Искането към съда е да осъди „Темис Юг 1“ ЕООД, а при условията на евентуалност (при отхвърляне на иска срещу „Темис Юг 1“ ЕООД) – да осъди „Никол Транс“ ЕООД, да заплати на ищеца „Акт Лоджистик“ АД сумата 1 000,00 лв.-частична претенция от цялото вземане в размер на 13 046,00 лв., представляващо обезщетение за разноски по извършване на чужда работа без възлагане.
Съдът приема, че както главният, така и евентуалният иск са с правно основание чл. 31, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки (CMR), наричана по-нататък Конвенцията, тъй като между страните е налице спор, произтичащ от превоз на стоки с международен елемент (от Румъния до България). В случая е неприложим институтът на воденето на чужда работа без възлагане по чл. 60-62 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като същият е приложим само при липса на облигационни отношения между управителя на чуждата работа без възлагане и заинтересования собственик на работата, а в исковата молба са наведени твърдения и с нея са представени доказателства (заявка-договор от 07.06.2017 г. между „Акт Лоджистик“ АД и „Темис Юг 1“ ЕООД и договор-заявка на транспорт от 07.06.2017 г. между „Темис Юг 1“ ЕООД и „Никол Транс“ ЕООД), че между страните по делото съществуват облигационни отношения.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Темис Юг 1“ ЕООД е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и е направил възражение за местна неподсъдност на делото пред Врачански районен съд, като е поискал същото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, в чиито район е мястото, предвидено за доставяне на стоката, евентуално да бъде изпратено на Районен съд гр. Благоевград, в чиито район е седалището на ответника „Темис Юг 1“ ЕООД.
Ответникът „Никол Транс“ ЕООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор и не е взел становище по исковете.
Съдът намира за основателно възражението за местна неподсъдност на делото пред Врачански районен съд по следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл. 31, параграф 1 от Конвенцията, в която разпоредба е предвидено, че за всеки спор, произтичащ от превозите, подчинени на тази конвенция, ищецът може да сезира, освен съдилищата на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и тези на държавата на територията на която се намира: а) местожителството на ответника, главното му седалище или клона, или агенцията, чрез която е бил сключен превозният договор, или б) мястото, където стоката е била приета за превоз или мястото, предвидено за доставянето й. Предявявайки исковете пред Врачански районен съд, ищецът е стабилизирал подсъдността по чл. 31 от Конвенцията, като е изключил компетентността на румънските съдилища, където стоката е била приета за превоз и следователно компетенността за разглеждане на спора принадлежи на българските съдилища, където се намира седалището на ответниците и мястото, предвидено за доставянето на стоката. Разпоредбата на чл. 31 от Конвенцията няма отношение към определяне на местната подсъдност, т.е. кой е компетентният съд на територията на България, тъй като тази подсъдност следва да се определи по правилата на вътрешното законодателство на съответната държава, т.е. на България.
За предявените искове по чл. 31 от Конвенцията важи общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК. Дори да се приеме, че правното основание на исковете е чл. 60 и 61 от ЗЗД, отново е приложима общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК.
По делото липсват и данни, че страните са уговаряли алтернативна местна подсъдност при условията и по реда на чл. 117, ал. 2 от ГПК.
Ето защо, с оглед своевременно направеното от ответника „Темис Юг 1“ ЕООД възражение за местна неподсъдност, съдът намира, че са налице условията на чл. 119, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 105 от ГПК за прекратяването на делото и за изпращането му по подсъдност на местно компетентния съд.
Видно от съдържанието на Търговския регистър, ответникът „Темис Юг 1“ ЕООД е със седалище в гр. Благоевград, а ответникът „Никол Транс“ ЕООД е със седалище в гр. Разлог. Тъй като двамата ответници са със седалище в различни съдебни райони, сезираният съд следва да извърши избор на местно компетения съд, на който да изпрати делото за разглеждане. С оглед обстоятелството, че седалището на главния ответник „Темис Юг 1“ ЕООД е в гр. Благоевград, Врачански районен съд намира, че делото следва да бъде изпратено на Районен съд гр. Благоевград, в чиито район е седалището на главния ответник.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5134 от 2018 г. по описа на Врачанския районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, като на ищеца „Акт Лоджистик“ АД съобщението бъде изпратено чрез пълномощник адв. Х.П. с адрес ***, офис 5, на ответника „Темис Юг 1“ ЕООД – чрез пълномощник адв. Мария Балабанова с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 146, вх. Б, ет. 6, а на ответника „Никол Транс“ ЕООД – на адрес гр. Разлог, ул. „Братя Каназиреви“ № 50.
Районен съдия: