Решение по дело №13160/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 529
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20215330113160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330113160 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС .
Ищцата Е. И. Д. твърди, че заедно с ответниците са съсобственици на недвижим
имот жилище в сграда построена в недвижим имот на административен адрес гр. П.,
ул. Л. № **. Ищцата била придобила по наследяване 1/6 ид.ч. от имота, първата
ответница притежавала 4/6 ид.ч., а втория ответник – 1/6 ид.ч. Тъй като съсобствения
имот се ползвал само от ответниците ищцата била отправила нотариална покана с
искане те да заплащат месечно обезщетение за ползването на нейната част от имота.
Предвид това претендира да бъдат осъдени ответниците да заплатят 2916,55 лв.
представляващи обезщетение за времето от 12.08.2018г. до 12.08.2021г. В хода на
производството ищцата е увеличила претенцията си от 2916,55 лв. на 3032 лв.
Ответниците А. П. Р. и Б. И. Р. поддържат, че искът е неоснователен, тъй като
ищцата не е отправила покана да ползва съсобствената вещ. Твърдят, че те са
предлагали на ищцата да ползва имота, но тя била отказала.
Съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото са наследници по закон на И. Б. Р. б. ж. на гр. П., ****
*****., като ищцата е негова д., а ответниците - п. с. и с. / лист 4/.
Между страните не е спорно, че оставеното наследство на И. Р. включва правото
на собственост върху самостоятелен обект в сграда - жилище с идентификатор ***** с
1
административен адрес гр. П., ул. Л. №**, ет. * с площ от 98 кв.м., който самостоятелен
обект се намира в многофамилна жилищна сграда *****, ведно с прилежащите избени
помещения - северозападно с площ от 16,40 кв.м. и югозападно с площ 12,50 кв.м.,
както и 1/4 ид.ч. от дворното място ***** в което е построена жилищната сграда.
Имотът е бил придобит от наследодателя по време на брака по силата на договор за
продажба от 28.10.1974г. / лист 5 и 6/.
След **** неговите деца - ищцата и ответника Б. Р. са придобили по 1/6 ид.ч. от
имота за всеки един от тях, а останалите 4/6 ид.ч. са станали собственост на п. с. А. Р.
по силата на прекратената СИО и наследяването.
Установява се от представената нотариална покана, че на 03.07.2020г. ищцата Д.
поискала от двамата ответника да заплащат обезщетение за лишаването от ползване на
имота, което претендирала в размер на 600 лв. на месец от ответницата А. Р. и 400 лв.
месечно от Б. Р. /лист 9 и 10/. Нотариалната покана е връчена на ответниците на
13.07.2020г.
Установява се от показанията на св. В. Х., че съсобственото жилище на страните
на ул. Л. се обитава от ответниците, а ищцата живеела в кв. „Т.“. Обитаваният от нея
там апартамент не бил нейна собственост, а на "Ж.". Св. сочи, че познава ищцата и
нейния брат, тъй като са били колеги. Поддържа, че първоначално отношенията между
страните са били нормални, но впоследствие са се влошили и те престанали да
общуват. От тогава ищцата престанала дори да гостува на ответниците, като не
разполагала с ключ за обитаваното от тях жилище / лист 215/.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, за периода
12.08.2018г. – 12.08.2021г. средната пазарна наемна цена за 1/6 ид.ч. от описания в
исковата молба имот е 3032 лева/ лист 91/.
С оглед установените факти се налагат следните изводи:
Безспорно е по делото, че процесният имот е съсобствен между страните, като
квотите на съпритежание не се оспорват.
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някой от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени
от деня на писменото поискване.
За да е дължимо въпросното обезщетение, следва да се установи, вещта е
съсобствена, а освен това, че се ползва лично от ответника. Според указанията дадени
с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГК, лично ползване по смисъла на чл.31,
ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. Третата предпоставка за дължимост на
обезщетението е да е била отправена лично до ползващия съсобственик покана в
2
писмена форма, от получаването на която се поражда правото на обезщетяване.
В настоящия случай наличието на съсобственост, както и квотите на страните в
нея са безспорни. Установи се по делото, че ответниците ползват имота за да
задоволява жилищните си нужди - обстоятелство което те не оспорват.
С оглед това съдът намира, че съсобствения имот се ползва само от една част от
съсобствениците. Налице е писмено поискване от ищцата посредством изпращане на
приложените по делото нотариални покани. Неоснователен е доводът на ответниците,
че в тези покани ищцата не е поискала да ползва имота, поради което за нея не се е
породило право да претендира и обезщетение. Съсобственикът не получава правото да
ползва съсобствената вещ, по силата на свое едностранно изявление. Това право следва
от закона и е регламентирано в чл.31, ал.1 ЗС, според който всеки съсобственик може
да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи
на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Поканата има
отношение само за пораждане на правото на обезщетение, в случаите, когато вещта се
ползва лично само от част от съсобствениците.
Предвид това съдът намира, че ответниците дължат на ищеца обезщетение за
лишаване от ползване на процесния период, което съобразно заключението на
експертизата възлиза на 3032лв. Ето защо искът е основателен и следва да се уважи.
Тъй като обезщетението се дължи от двамата ответника, но не солидарно, а съобразно
дяловете им, следва да се определи, че размерът на дължимото от първата ответница е
2021,32 лв., а от втория ответник - 1010,69 лв.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата сумата
904,17 лева, разноски по водене на делото и обезпечаване на иска.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Р. ЕГН ********** и Б. И. Р. ЕГН ********** двамата с адрес
гр. П., ул. Л. № **, ет.2 да заплатят на Е. И. Д. ЕГН ********** с адрес гр. П., ж.к. Т.,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, на осн. чл.31, ал.1 от ЗС, разделно сумата 3032 лв. /три хиляди
и тридесет и два лева/, от които: 2021,32 лв. дължима от А. П. Р. и 1010,69 лв. дължима
от Б. И. Р., и представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на 1/6
ид.ч. от съсобствен имот: самостоятелен обект в сграда - жилище с идентификатор
***** с административен адрес гр. П., ул. Л. № **, ет. * с площ от 98 кв.м. който
самостоятелен обект се намира в многофамилна жилищна сграда *****, ведно с
прилежащите избени помещения - северозападно с площ от 16,40 кв.м. и югозападно с
площ 12,50 кв.м., както и 1/4 ид.ч. от дворното място ***** в което е построена
жилищната сграда, претендирана за периода 12.08.2018г. – 12.08.2021г.
3
ОСЪЖДА А. П. Р. ЕГН ********** и Б. И. Р. ЕГН ********** да заплатят на Е.
И. Д. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 904,17 лв. /деветстотин и
четири лева и 17ст./, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4