РЕШЕНИЕ
№ 1017
гр. Перник, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720100235 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 1193/21.01.2022 г., подадена от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД срещу С. П. Й., с която са предявени следните кумулативно
обективно съединени искове за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовата страна сумата от 4500 лева, представляваща част от неизплатената главница
в общ размер от 9000 лева по договор за потребителски кредит по кредитни програми
на БТК, сключен на 18.01.2008 г. между ответницата и „Стопанска и Инвестиционна
банка“ АД (с настоящо наименование „Обединена българска банка“ АД), сумата от 500
лева, представляваща част от неизплатена договорна лихва в общ размер на 1751,25
лева за периода от 01.08.2018 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
1860/07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 05225/2021 г. на ПРС.
В исковата молба се посочва, че между С. П. Й. и „Стопанска и Инвестиционна
банка“ АД на 18.01.2008 г. е сключен договор за потребителски кредит по кредитни
програми на БТК, по силата на който ответницата получила сумата от 9000 лева.
Твърди се, че с анекс от 28.10.2008 г. на ответницата била отпусната допълнителна
сума, с което дългът бил увеличен на 10500 лева, а срокът за издължаването му- до
18.03.2019 г. Сочи се, че след усвояване на кредита кредитополучателката не е
изпълнила своите задължения, като останала непогасена главница в размер на 9000
лева и неизплатена договорна лихва в общ размер на 1751,25 лева за периода от
01.08.2018 г. до датата на последната вноска- 18.03.2019 г., когато кредитът е станал
изцяло изискуем. Релевират се доводи, че на 28.09.2012 г. е сключен договор за
1
продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът „Стопанска и
Инвестиционна банка“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията към ответницата по
процесния договор. Поддържа се, че на адреса на ответницата било изпратено
уведомление по чл. 99 ЗЗД с писмо с обратна разписка за извършената цесия, което е
останало непотърсено. Поради изложените съображения се моли исковете да бъдат
изцяло уважени. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. П. Й., чрез пълномощника адв. Н. Х., е
подала отговор на исковата молба, с който е оспорила исковите претенции като
недопустими и неоснователни. Оспорва се транслативния ефект на цесията. Изложила
е подробни доводи за недействителност на договора за кредит, тъй като не отговора на
условията на чл. 14 ЗПК/отм./. Прави се възражение за прихващане с внесените от
кредитополучателя суми по договора за кредит и анекса към него за погасяване на
договорени лихви, наказателни лихви и неустойки по договора с евентуално
дължимите суми от непогасената в срок главница. Оспорва се редовността на воденото
счетоводство на ищеца. Прави се възражение за погасителна давност. Претендира се и
заплащане на разноските по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен договор № *********** за потребителски кредит по
кредитни програми на БТК, сключен на 18.01.2008 г. между „Стопанска и
Инвестиционна банка“ АД (с настоящо наименование „Обединена българска банка“
АД) като заемодател, наричана в договора „Банката“ и ответницата С. П. Й. като
заемополучател, наричана в договора „Длъжник“. По силата договора за заем
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя паричната сума от 9000 лв. под
формата на потребителски заем за срок от 120 месеца. В чл. 3, ал. 1 е уговорено, че
годишната такса за управление на кредита възлиза на 50 лева и се дължи с първата
погасителна вноска на всеки 12 месеца ежегодно до окончателното издължаване на
кредита. Съгласно следващата ал. 2 на чл. 3 при предоговаряне на кредитната
експозиция длъжникът дължи такса за предоговаряне в размер на 1 % върху
остатъчния размер на кредита. Годишният процент на разходите е посочено в чл. 3, ал.
4, че възлиза на 8,24 %, в който процент не са включени разходите по чл. 21, ал. 2 ЗПК.
В чл. 4, ал. 1 е уточнено, че главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна
на сбора на банковия лихвен процент за потребителски кредити на банката, който към
датата на сключване на договора е в размер на 4,5 % годишно, плюс преференциална
лихвена надбавка от 2,65 пункта за срока на издължаване на кредита.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от договора банката може с решение на управителния съвет
да променя размера на банковия лихвен процент за потребителски кредити съобразно
утвърдена методика, за което длъжникът се счита уведомен чрез поставяне на
уведомление за това на видни места в паричните салони на банката или чрез
публикуване на обявление в средствата за масова информация.
В чл. 5, ал. 2 е посочено, че кредитът ще се издължава с месечни анюитетни
погасителни вноски в съответствие с приложен към договора погасителен план, който
се актуализира автоматично при всяка промяна на БЛП при запазване на срока на
договора, без да е необходимо подписване на анекс, за което с подписване на договора
длъжникът е дал съгласие.
За обезпечение на вземанията по договора в чл. 8, ал. 1, т. 1.1 е уговорено да се
учреди залог в полза на банката върху настоящите и бъдещи вземания на длъжника,
произтичащи от трудовото му правоотношение по трудов договор с работодателя
„БТК“ АД- АР „Запад“.
2
Съгласно чл. 10, ал. 3 от договора банката има право да прехвърли вземането си
на трети лица.
По делото като писмено доказателство е приет анекс № 1 към договор №
***********, сключен на 07.04.2009 г. между „Стопанска и Инвестиционна банка“ АД
и С. П. Й., по силата на който банката се е задължила на отпусне на ответницата
допълнителна сума, с което се формирало общо задължение по главницата в размер на
10 500 лева, а крайният срок за издължаване на кредита е станал 18.03.2019 г. Страните
по този анекс в чл. 1 са констатирали, че към датата на подписването му остатъкът от
главница по договор № ***********/18.01.2008 г. е бил 8282,57 лева.
В чл. 4, ал. 1 от анекса е уговорено, че за ползвания кредит длъжникът ще
заплаща лихва, равна на сбора на на банковия лихвен процент за потребителски
кредити на банката, който към датата на сключване на договора е в размер на 6,40 %
годишно, плюс надбавка в размер на 4,05 %, считано от 18.04.2009 г., или общо
10,45%. Съгласно чл. 6 във връзка с промяната на лихвения процент се изготвя нов
погасителен план, неразделна част от анекса, който отменя плана по основния договор.
Предвидено е още, че планът се актуализира автоматично от страна на банката при
всяка промяна на БЛП и при запазване на срока на договора, без да е необходимо
подписване на анекс.
В чл. 9 от анекса е посочено, че към датата на подписването му длъжникът
дължи комисион за предоговаряне в размер на 1 % върху новоформираната главница
по кредита.
В анекса липсва посочване на годишен процент на разходите, като под текста на
чл. 9 от него е уговорено, че всички останали клаузи от договор №
***********/18.01.2008 г. остават непроменени и запазват своето действие до
окончателното погасяване на задълженията на длъжника към банката.
Договорът за кредит и анексът са подписани на последната им страница от
представител на банката и от ответницата. Такива подписи обаче липсват върху
приложените към тях погасителни планове.
От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че между
„Стопанска и Инвестиционна банка“ АД /тогава „СИБАНК“ ЕАД/, в качеството на
цедент, и ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - цесионер, на 28.09.2012 г. е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е
придобил вземанията на цедента към ответницата С. П. Й. по договор № ***********
за потребителски кредит по кредитни програми на БТК от 18.01.2008 г., описани под
номер 2449 от Приложение № 1 от 10.09.2019 г. към договор. Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответницата, че цесията не е породила действие по
отношение на нея поради липсата по настоящото дело на всички странити от
приложение № 1 към договора за цесия- в случая относими към настоящия спор са
единствено представените страници, а наличието на страници с повече от 3000
прехвърлени вземания няма да доведе до по-пълно изясняване на делото. В тази връзка
е представено и удостоверение, издадено от нотариус П. П., относно вписването в
общия му регистър под регистрационен номер № ****/22.06.2022 г. на заверяване на
препис, снет от Оригинал на Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 28.09.2012 г.- извлечение от 3 страници, съдържащи списък на
длъжницте от № **** до № *****
Представени са също така уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента
„СИБАНК“ ЕАД до ответницата за извършеното прехвърляне на вземанията срещу нея,
заедно с приложена към него обратна разписка, видно от която писмото е останало
непотърсено, и пълномощно, дадено от законния представител на цедента „СИБАНК“
3
ЕАД на цесионера "„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за извършване на действия по
уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжниците.
От заключението на изслушаната по делото съдебноикономическа експертиза се
установява, че на 18.01.2008 г. по договор № *********** за потребителски кредит по
кредитни програми на БТК е усвоена сума в размер на 9000 лева и на 08.04.2009 г. е
усвона сума от 2217,43 лева по анекс № 1 от 07.04.2009 г. или общо 11 217,43 лева
посредством посочената в заключението банкова сметка на С. П. Й.. За периода от
18.01.2008 г. до 28.09.2012 г.- датата на сключване на договора за цесия с ищеца,
ответницата е заплатила по процесния договор за кредит сумата в размер на общо
4866,78 лева, с която е погасила главница в размер на 1479,10 лева, договорна лихва в
размер на 3182,62 лева, 0,06 лева- лихва за забава и 205 лева- такси за обслужване.
Неплатената сума към 28.09.2012 г. е била в размер на 10784,21 лева, от които 9738,33
лева главница, в това число с настъпил падеж 1769,42 лева и с ненастъпил падеж
7968,91 лева, както и 1045,88 лева договорна лихва. Към датата на изготвяне на
експертизата- 01.09.2022 г. неплатените суми по договора за кредит са на обща
стойност 13801,75 лева, от които 9738,33 лева главница и 4063,42 лева договорна
лихва. От заключението на вещото лице се установява още, че ако с платените суми от
4866,78 лева се погасяваше само главницата, щеше да остане дължима главница в
размер на 6555,65 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 5225/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с вх. № 1312/14.09.2021 г., е издадена
заповед № 1860/07.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника С. П. Й. от гр. Перник за вземанията, предмет на предявените искове.
В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение срещу заповедта и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да
предяви установителни искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на
следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на
договорения заем и настъпила изискуемост на задължението за неговото връщане и за
заплащане на договорната лихва. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства,
както и че е придобил процесните вземания по силата на валиден договор за цесия,
сключен с първоначалния кредитор.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 4 от Закона за потребителския кредит (отм.).
Представеното по делото Приложение № 1 от 10.09.2019 г. към договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012 г., има необходимото съдържание,
касаещо индивидуализирането на прехвърленото по този договор вземане към С. П. Й.
по договор № *********** за потребителски кредит по кредитни програми на БТК от
18.01.2008 г., а именно- съдържа трите имена, ЕГН и телефонен номер на клиента,
4
сключил договор за паричен заем, номера, датата и вида на договора и общия размер на
задълженията. Оттук се налага изводът, че този документ обективира съвпадането на
насрещните волеизявления между цедента и цесионера процесното вземане към
ответницата С. П. Й. да бъде прехвърлено по силата на договора за цесия от от
28.09.2012 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Няма законова пречка първоначалният кредитор по договора да упълномощи
цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за
изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който
смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г.
на ВКС и много други. Договорът за цесия е произвел действието си и към датата на
подаване на заявлението от ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника, тъй като за прехвърлянето на вземането на цедента на
цесионера /ищецът по делото/ не е необходимо съгласие или уведомяване на
длъжника. Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе
действие същият /т. е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на
цесионера/ не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4
ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил
уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/,
но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера /т. е. освобождава се от
отговорността по чл. 75 ЗЗД/ -така решение № 139 по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и
др. Освен това съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането спрямо
цедирания длъжник е направено с връчването на препис от исковата молба на
ответника по настоящото дело и приложенията към тях, включително препис от
гореописания договор за цесия, пълномощно, дадени от законния представител на
цедента и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което правата и законните интереси на
длъжника са гарантирани. По тези съображения следва, че материалноправен носител
на процесните вземания по процесния договор за кредит срещу ответника е именно
ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
След изясняване на активната материална легитимация на ищеца, подлежи на
изследване и въпросът относно действителността на договора за кредит. Процесният
договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 7, т. 6, т. 8 и т. 9 ЗПК(отм.). В
противоречие с чл. 7, т. 8 ЗПК(отм.) в приетите по делото договор и анекс № 1 към
него и към тях липсва погасителен план, който да е подписан от страните и да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на
тези плащания. Приложените по делото погасителни планове не са подписани от
страните, поради което с тях не е спазена формата, предвидена в чл. 6, ал. 4 ЗПК(отм.)
за действителност на допълненията към договора. На следващо място, не е спазено
изискването на чл. 7, т. 6, ЗПК(отм.) договорът да съдържа годишен процент на
разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а
когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички
разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит, тъй като в
анекс № 1 към договора за потребителски кредит липсва посочване на годишния
процент на разходите, като не би могъл да се приложи същият по чл. 3, ал. 4 от
първоначалния договор, доколкото размерът му от 8,24 % е по-нисък дори от
договорната лихва по анекса, възлизаща на 10,45%. Също така, в нарушение на чл. 7, т.
9 ЗПК(отм.) нито в договора, нито в анекса към него са посочени разходите по чл. 21,
ал. 2, с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от
страна на потребителя.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 14, ал. 1, вр. чл. 7, т. 6, т. 8 и т. 9
5
ЗПК(отм.) сключеният договор за потребителски паричен кредит, изменен с анекс № 1
е недействителен. Поради това и на основание чл. 14, ал. 2 ЗПК(отм.) потребителят е
длъжен да върне чистата стойност на кредита, т. е. това, което е получил, или с други
думи- получената в заем сума, т. е главницата, без обаче да се дължат лихва или други
разходи по него. Законодателството не предвижда възможност договорът за
потребителски кредит да бъде обявен за недействителен поради нарушена
потребителска защита, последица от което да е освобождаването на кредитополучателя
от задължението да върне заетата сума, тъй като в този случай същият би се обогатил
неоснователно за сметка на кредитора.
От заключението на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза се
установява, че ответникът е погасил до момента по кредита сума в размер на 4866,78
лева, която следва да бъде приспадната от дължимата главница от 11 217,43 лева –
чистата сума на кредита, като ответникът остава да дължи 6555,65 лева главница.
При това положение следва да бъде разгледано и направеното от ответника
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. По отношение на
главницата по договора за кредит е приложима общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД. С оглед извода за недействителност на договора за кредит и
съобразявайки разясненията на т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленума на
ВС, съдът приема, че задължението за връщане на главницата е възникнало на датата
на сключване на договора и анекса към него, а не на уговорените със същия падежи, т.
е. погасителната давност е започнала да тече, считано от 08.04.2009 г., когато е усвона
сума от 2217,43 лева по анекс № 1 от 07.04.2009 г., съответно от 18.01.2008 г. по
отношение на остатъка от дължимата главница, усвоена по първоначалния договор-
4338.22 лева. Следователно давността и по отношение на двете части от главницата е
изтекла преди 14.09.2021 г., когато е подадено заявлението по чл. 410 ГПК. Поради
това искът за заплащане на главницата се явява неоснователен като погасен по давност.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва за забава върху
главницата. Неоснователен е и искът за договорната лихва предвид недействителността
на договора на кредит.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят сторените по
делото разноски в размер на общо 747 лева, от които 680 лева- адвокатско
възнаграждение, депозит за допълнителна СИЕ от 50 лева, такса за удостоверение от 5
лева и такса по фактура за издаване на удостоверение от ЧСИ П. от 12 лева. Съдът
намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответницата, тъй като същото е
съобразено с минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 9 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Страните са останали задължение за разноски, като не са внесли в определения в
съдебното заседание на 29.09.2022 г. едноседмичен срок, считано от заседанието,
допълнителните суми за възнаграждение на вещото лице. Поради това и на основание
чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 154
лева, а ответницата- сумата от 153 лева за възнаграждение на вещото лице.
6
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. “Рачо Петков-Казанджията” № 4-6,
срещу С. П. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. П., кв. „Т. Л.“ № **, ет. *, ап. *,
кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че
С. П. Й. дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 4500 лева /четири хиляди и
петстотин лева/, представляваща част от неизплатената главница в общ размер от 9000
лева /девет хиляди лева/ по договор за потребителски кредит по кредитни програми на
БТК, сключен на 18.01.2008 г. между ответницата и „Стопанска и Инвестиционна
банка“ АД (с настоящо наименование „Обединена българска банка“ АД), сумата от 500
лева /петстотин лева/, представляваща част от неизплатена договорна лихва в общ
размер на 1751,25 лева /хиляда седемстотин петдесет и един лева и двадесет и пет
стотинки/ за периода от 01.08.2018 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
1860/07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 05225/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. “Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. П., кв.
„Т. Л.“ № **, ет. *, ап. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 747 лева
/седемстотин четиридесет и седем лева/- сторени разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. “Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишкия районен съд на
основание чл. 77 ГПК сумата от 154 лева /сто петдесет и четири лева/- допълнително
възнаграждение за вещо лице по приетата съдебносчетоводна експертиза.
ОСЪЖДА С. П. Й., с ЕГН **********, с адрес гр. П., кв. „Т. Л.“ № **, ет. *, ап.
*, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишкия районен съд на основание чл. 77 ГПК
сумата от 153 лева /сто петдесет и три лева/- допълнително възнаграждение за вещо
лице по приетата съдебносчетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 05225/2021 г. на ПРС
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7