№ 21393
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110109195 по описа за 2025 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2025 г. от 10,00
часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявеният иск –
допустим, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за
доклад по делото:
Подадена е искова молба от П. К. Г., ЕГН **********, срещу „С...“ ЕООД, ЕИК
*********, с която е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ, вр. чл. 12 НСОРЗ, вр.с чл.15, ал.2 от
НСОРЗ, и чл. 221, ал. 1 КТ, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати:
1. сумата от 9674 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец
октомври 2024г., както и лихва за забава в размер на 555,16 лева за периода от
01.12.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 14.02.2025г. до окончателното изплащане.
2. сумата от 2053,65 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец
ноември 2024г., както и лихва за забава в размер на 34,99 лева за периода от
01.01.2025 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба - 14.02.2025г. до окончателното изплащане.
3. сумата от 3798,65 лева представляваща допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит, начислено за периода от м.май 2024г. до
м.ноември 2024г., ведно със законната лихва за забава от 01.07.2024г. до 01.01.2025г.
включително, като се претендира и законната лихва върху сумата след датата на
подаване на исковата молба - 14.02.2025г. до окончателното плащане.
4. сумата в размер на 14 375,64 лева, обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, както и лихва за забава в размер на
555,16 лева за периода от 05.11.2024 г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба - 14.02.2025г. до окончателното изплащане.
5. сумата в размер на 1027 лева, представляваща месечна надбавка за ползване на
1
автомобил за месец октомври 2024г., ведно с законната лихва в размер на 29,55 лева
за периода от 01.12.2024г. до 14.02.2025 г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба - 14.02.2025г. до окончателното изплащане.
6. сумата в размер на 146,71 лева месечна надбавка за ползване на автомобил за месец
ноември 2024г., ведно с законната лихва в размер на 2,50 лева за периода от
01.01.2025г. до 14.02.2025г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба - 14.02.2025г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение,
породено от сключен трудов договор на 10.05.2024 г. Последният бил прекратен
едностранно от служителя на 05.11.2024г., като служителя е изпратил по електронна поща
съобщение до управителя на ответното дружество - Атул Чодри, с копие до К.Христов и Б.
Бенинг, в съобщението е прикачен подписан документ, с който заявява че прекратява своя
трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т.2 КТ поради систематично забавяне на
плащането на трудовото му възнаграждение, като е поискано обезщетение по реда на чл.221,
ал.1 КТ. Ищецът твърди, че работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение още на 05.11.2024г., но на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ (по взаимно
съгласие), което не кореспондирало с направеното волеизявление, като заповедта е връчена
на служителя на 07.11.2024г. Ищецът сочи, че съгласно чл.5.1 от трудовия договор, брутното
му възнаграждение е било уговорено в размер на 14375,64 лв., като освен него, след
сключване на писмено споразумение от 01.05.2024г. страните са постигнали съгласие
работодателя да заплаща допълнително възнаграждение за ползване на автомобил в размер
на 1027 лева, което се е заплащало заедно със заплатата. Твърди, че е налице забава в
изплащането на трудовото възнаграждение - както на основното възнаграждение, така и
надбавката за автомобил. Сочи също, че работодателя не е изплащал дължимото
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответното
дружество оспорва по основание и размер предявените искове. Не се оспорва наличието на
трудово правоотношение между страните, но излага съображения, че същото е прекратено
по взаимно съгласие с връчване на заповед от 05.11.2024 г., поради което обезщетение по
реда на 221 КТ не се дължи. Ответникът сочи, че писменото изявление за прекратяване на
трудовия договор на служителя не е надлежно връчено на работодателя, а срокът за
оспорване на прекратителната заповед от 05.11.24г. по КТ е изтекъл. Твърди, че закъсняло
плащане на трудовите възнаграждения не е имало или ако е имало те са вследствие на
забавяне на банкови трансфери. Ответникът заявява, че ищецът няма нито един реално
отработен ден през месец ноември 2024г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, а през месец октомври не се е явявал присъствено на работа, доколкото
това се е изисквало от него, предвид въведения хибриден режим на работа (присъствено и
дистанционно). Сочи, че в индивидуалния трудов договор липсва уговорка за конкретен
размер на възнаграждение за придобит трудов стаж и опит, а само за допълнително
възнаграждение за всяка година стаж в компанията, но тъй като правоотношението било
прекратено преди срока за изпитване, тези допълнителни възнаграждения не се дължат.
Оспорва дължимостта на възнагражденията за “добавка автомобил”. Твърди, че тази
надбавка няма характер на допълнително трудово възнаграждение, а представлява
едностранно дискреционно решение по преценка на работодателя, без задължителен
обвързващ характер. При тези твърдения моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
По исковете:
Предявените искове са допустими.
2
По иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ: в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирал
труд в полза на ответното дружество; че същото е прекратено; размера на дължимото му се
трудово възнаграждение.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното от ищеца
трудово възнаграждение за процесния период.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 12 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата: в тежест на ищеца е да установи предпоставките за
възникване на право на допълнително трудово възнаграждение над уговореното основно
трудово възнаграждение, а именно: към момента на постъпването си на работа при
ответника, същия да е имал необходимия трудов стаж и професионален опит в друго
предприятие на същата, сходна или със същия характер работа.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 15 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата: в тежест на ищеца е да установи твърдените от него
факти, на които основава искането си за заплащане на месечна надбавка за автомобил; а
именно, че същото е валидно уговорено между страните, че се заплаща постоянно заедно с
полагащото се за периода основно възнаграждение, че има постоянен характер.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ: в тежест на ищцата е да докаже
наличието на потестативно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение при
условията на чл.327, ал.1,т.2 КТ и надлежното му упражняване.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: за основателността на предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени документи следва да бъдат допуснати като
доказателства по делото.
Следва да бъдат уважени направените от страните доказателствени искания за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове.
ДОПУСКА представените от ищеца документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА поисканата от страните съдебно-счетоводна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в общ размер на 350 лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С., който да се уведоми за изготвяне на заключението
след внасяне на определения депозит.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за
медиацията, ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
3
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, като съдът им
УКАЗВА, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат
допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, може да
използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има
трудно преодолима пречка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4