№ 150
Гр. Перник, 18.04.2018 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети март през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 545 по описа за 2017 година на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
9б, във връзка с чл. 4
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/,
във връзка с чл. 156 – чл. 161
от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба на „***“ АД, със седалище и адрес
на управление гр. ***, бул. „***“, бл. 122, вх. „Г“, ап. 64, представлявано от
изпълнителния директор Д.Н., чрез адвокат Р.Р. ***, с адрес ***, площад „***“ №
3, офис 13 против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
17-519-1/28.06.2017 година, потвърден изцяло с Решение изх. № 17/СЛУ-5336-1 от
08.09.2017 година на директора на Дирекция „Местни приходи и такси“ при община
Перник, в частта, с която дружеството е задължено да плати такса битови
отпадъци в общ размер на 2 929.22 лева, от които 1 530.38 лева за 2015 година
/главница 1 290.69 лева и лихва 239.69 лева/ и 1 398.84 лева за 2016 година
/главница 1 290.69 лева и лихва 108.15 лева/. Жалбоподателят оспорва изцяло АУЗД
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като
твърди, че не е издаден в законоустановената форма, при липса на мотиви и неправилно
начислени размерите на такса битови отпадъци /ТБО/ за 2015 и 2016 година,
поради непредоставяне на реално извършени услуги от община Перник. Моли съда да
отмени изцяло АУЗД, като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание на 19.03.2018 година
процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Р.Р. *** поддържа изцяло
подадената жалба. Подробни доводи развива в представените писмени бележки.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 19.03.2018 година ответникът
по жалбата – директора на Дирекция „Местни приходи и такси“ при община Перник, редовно
призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Росен Каменов, който
оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да я отхвърли по подробно
изложени съображения. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в срока по
чл. 156, ал. 1, във връзка с чл. 144 от ДОПК, поради което следва да се
разгледа по изложените в същата доводи.
С Акт за общинска собственост № 3515 от 25.07.2005
година в землището на с. Люлин, местността „***“ е изгладен терен с
предназначение – Регионално депо за твърди битови отпадъци ведно с помпена
станция, с площ 140 000 кв.м., съгласно одобрен и влязъл в сила подробен
устройствен план по Заповед № 187 от 07.02.2005 година на кмета на община
Перник. Така установения факт е безспорен между страните в съдебното
производство.
С Протокол № 1
от 29.01.2009 година на общински съвет Перник е взето Решение № 287, с което е
приета план – сметката за необходимите средства за определяне на такса „Битови
отпадъци“ за 2009 година, като основа за определяне на такса битови отпадъци се
приема данъчната оценка на недвижимите имоти, определена по смисъла на чл. 20 и
чл. 21 от ЗМДТ. В т. 4.2 e определено на територията на община Перник в ‰ /промили/ таксата за всяка
услуга ТБО за нежилищните имоти на предприятията върху отчетната им стойност, а
именно: за сметосъбиране и сметоизвозване – 3.5 ‰, за обезвреждане на битови отпадъци в депа
– 0.2 ‰ и за чистота на
териториите за обществено ползване – 2.8 ‰.
С Нотариален
акт № 103, том I, рег. № 2465, дело № 89 от
29.03.2002 година настоящия жалбоподател е придобил правото на собственост върху
недвижим имот: поземлен имот, находящ се в с. ***, община Перник, представляващ
парцел XIII по парцеларния план на бившето ТКЗС, с. ***, с площ
от 7 271 кв.м., заедно с построената в имота монолитна сграда, със застроена
площ от 943 кв.м.
С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти вх. № 5641/28.12.2011 година, жалбоподателят е декларирал придобиването на недвижимия имот /земя и сграда/.
Със Заповед № 1663 от 28.10.2014 година на основание
чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кмета на община Перник е определил вида на услугите по
чл. 62 от ЗМДТ, извършвани от община Перник за периода от 01.01.2015 година до
31.12.2015 година, както следва: т. 3 – районите, в които ще се извършват само
услугите по третиране на отпадъци в депа и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване – кметство *** – 1. местност „Стопански
двор“ /местонахождение на процесния имот/ и 2. Имоти, възстановени по ЗСПЗЗ,
които не са в регулация.
Със Заповед № 1931 от 28.10.2015 година на основание чл.
63, ал. 2 от ЗМДТ кмета на община Перник е определил вида на услугите по чл. 62
от ЗМДТ, извършвани от община Перник за периода от 01.01.20016 година до
31.12.2016 година, както следва: т. 3 – районите, в които ще се извършват само
услугите по третиране на отпадъци в депа и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване – кметство *** – 1. местност „Стопански
двор“ /местонахождение на процесния имот/ и 2. Имоти, възстановени по ЗСПЗЗ,
които не са в регулация.
Със Заповед № 245 от 13.02.2017 година на основание
чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 4, ал. 3, и ал. 4 от ЗМДТ и чл. 1 от ДОПК кмета на община Перник е определил поименно длъжностните лица в дирекция
„Местни приходи и такси“ които участват в производства по установяване,
обезпечаване и събиране на местни данъци и такса битови отпадъци, между които е
***/виж т. 5/, който е издател на спорния АУЗД.
По делото са представени графици на социално
предприятие „За озеленяване и благоустройство – „***“ гр. Перник, съответно
отчети за 2015 година /14 май, 24 юни, 26 юни, 06 юли, 08 юли и 10 юли/
изразяващо се в косене на тревни площи и рязане на храсти, тесане и метене на
регули, събиране на купове. Представени са графици и отчети за 2016 година /27
април, 27, 28, 29 и 30 септември и 03 и 04 октомври/ – язовир в с. *** –
въздушен и воден откос – кастрене на храсти и клони, косене на тревни площи,
събиране на купове и извозване.
По делото е представена справка от ответника по
жалбата по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК от което се установява,
че на дружеството – жалбоподател за 2015 година е определена дължимата сума за
ТБО 1 290.69 лева – за обезвреждане на отпадъци в депа 86.05 лева и за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване 1 204.64 лева, съответно за 2016
година отново определената дължимата сума за ТБО е 1 290.69 лева – за обезвреждане
на отпадъци в депа е 86.05 лева и за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване е 1 204.64 лева.
На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК органа по
приходите в настоящия случай е издал служебен Акт за установяване на задължения
/АУЗД/ № 17-519-1 от 28.06.2017 година – предмет на съдебен контрол, тъй като
дружеството-жалбоподател е имало неплатени задължения в срок.
С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК №
17-519-1/28.06.2017 година е установено, че дружеството е задължено да плати
такса битови отпадъци в общ размер на 2 929.22 лева, от които 1 530.38 лева за 2015 година
/главница 1 290.69 лева и лихва 239.69 лева/ и 1 398.84 лева за 2016 година
/главница 1 290.69 лева и лихва 108.15 лева/.
С Решение изх. № 17/СЛУ-5336-1 от 08.09.2017 година на
директора на Дирекция „Местни приходи и такси“ при община Перник е потвърден
изцяло АУЗД № 17-519-1 от 28.06.2017 година, в частта, с която дружеството е
задължено да плати такса битови отпадъци в общ размер на 2 929.22 лева, от
които 1 530.38 лева за 2015 година, представляваща такса за третиране на
отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
/главница 1 290.69 лева и лихва 239.69 лева/ и 1 398.84 лева за 2016 година,
представляваща такса за третиране на отпадъци в депа и поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване /главница 1 290.69 лева и лихва 108.15
лева/.
Пред настоящата
съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните даденото заключение на
вещото лице Я.А. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, от която се
установява, че органа по приходите в обжалвания АУЗД правилно е определил ТБО
за 2015 година в размер на 1 290.69 лева /0.2 ‰ за обезвреждане на битови отпадъци в депа и
2.8 ‰. за чистота на териториите за обществено ползване/ съобразно Решение №
287 по протокол № 1 от 29.01.2009 година, съответно за 2016 година е определил ТБО в размер на 1 290.69
лева /0.2 ‰ за
обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.8 ‰. за чистота на териториите за
обществено ползване/, като размера не е съобразен с Решение № 36 по протокол №
4 от 16.12.2015 година за определяне размера на ТБО за 2016 година. Вещото лице
е установило, че на територията на община Перник има изградено и функциониращо
депо за третиране на битови отпадъци към 2015 и 2016 година. Така даденото заключение настоящия съдебен състав не
го кредитира в частта за неправилно определеното задължение за ТБО за 2016
година, тъй като действително не е съобразено с Решение № 36 по протокол № 4 от 16.12.2015 година за определяне размера
на ТБО за 2016 година, което е отменено с Решение № 12 799/25.11.2016
година на Върховния административен съд, но е съобразено с Решение № 287 по
протокол № 1 от 29.01.2009 година, което се прилага в случая за 2016 година. В
останалата част настоящия съдебен състав кредитира изцяло заключението
на вещото лице, като относимо, обективно и кореспондиращо с приетите по делото
писмени доказателства.
Пред настоящата съдебна
инстанция са разпитани свидетелите ***/шофьор при жалбоподателя/ и ***, водени
от страна на жалбоподателя и Д.Н.С. ***/.
От показанията на свидетелите ***/шофьор
при жалбоподателя/ и *** се установява, че производствената база на „***“ АД –
жалбоподател се намира извън населеното място на с. ***, в бившия стопански
двор, като е на 1.5 – 2 км от главния път. Пътната настилка не е поддържана и
не се почиства и опесъчава. Дружеството плаща на едно момче да извършва тази
дейност. Тревната настилка около пътя се коси от отделни лица, които обработват
земеделските си земи. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен
състав ги кредитира изцяло, тъй като се базират на лични и непосредствени
впечатления и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетеля Д.Н.С.
***/ се установява, че имота на „***“ АД – жалбоподател се намира извън населеното
място на с. ***, в бившия стопански двор, като на тази територия има земеделски
производители и метален цех. На територията на селото се извършва сметосъбиране
и сметоизвозване от фирма „***“. Извън селото почистването се осъществява със
земеделските производители и фирмата с металния цех. Заявява, че е почиствана
язовирната стена. Свидетелят заявява, че е съдействал почистването да се
осъществява със съвместните усилия на Боби – собственик на багер и Николай –
собственик на трактор, които са почиствали храсти и израстъци, а даже и чистене
на сняг. Вътрешните улици са почиствани със същото момче. Заявява, че
почистването от единия мост до другия мост и речното корито е извършено от
чужденци – доброволци. Така дадените показания са обективни, но не установяват
факти и обстоятелства свързани с предмета на делото, а именно поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване от община Перник, а напротив
установява извършване на посочената дейност от физически лица /чужди граждани/,
собственици и представители на дружества, находящи се в стопанския двор на с. ***.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Актът за установяване на задължения №
17-519-1/28.06.2017 година е издаден от компетентен по смисъла на чл. 107, ал. 3 от ДОПК орган, а решението на горестоящия
орган от решаващия орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 9б от ЗМДТ. Административните актове са мотивирани от правна и
фактическа страна. Не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Относно съответствието на оспорения административен акт с
материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:
В случая спорен по делото е въпросът дали за процесния
имот – собственост на дружеството-жалбоподател следва да се заплаща ТБО за 2015 година в размер на 1 290.69 лева, от които 86.05
лева за обезвреждане на отпадъци в депа и 1 204.64 лева за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, съответно
за 2016 година в размер на 1 290.69 лева, от които 86.05 лева за
обезвреждане на отпадъци в депа и 1 204.64 лева за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.
62 от ЗМДТ такса се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за
всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ предвижда, че за имоти,
намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и
извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови
отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване. Видно от разпоредбата на чл.
71 от ЗМДТ, не се събира такса за: 1). сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2). поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се
предоставя от общината; 3). обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци –
когато няма такива.
Анализът на приложимата нормативна уредба води до
извода, че не се събира такса за първата услуга – сметосъбиране и
сметоизвозване, за имоти, които не се обслужват или за имотите, които няма да
се ползват през цялата година и за това е подадена молба в съответната служба
на общината по местонахождението им от собственика или ползвателя им до края на
предходната година. За втората от услугите – поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, условието да не се събира такса е
непредоставянето на услугата от общината, а за третата – обезвреждането на
битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Следователно, таксата
битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга.
Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде
установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги.
За да е налице задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване и обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа е необходимо
общината да е престирала услугите. Без да са предоставяни тази услуги за жалбоподателя
не възниква задължение за заплащането им – чл.
71 от ЗМДТ.
В случая със Заповед № 1663 от 28.10.2014 година и
Заповед № 1931 от 28.10.2015 година на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кмета на
община Перник е определил вида на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, извършвани от
община Перник за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година и за периода
от 01.01. 2016 до 31.12.2016 година, като по отношение на имота на жалбоподателя
са изключена услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, а са включени да се
извършват само услугите по третиране на отпадъци в депа и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване – кметство *** – 1. местност
„Стопански двор“ /местонахождение на процесния имот/.
В настоящия случая по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно-икономическа
експертиза се установи, че за процесния имот на жалбоподателя за 2015 и 2016
година извършване на услугата – поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване – кметство *** не е извършвана. Видно от представени
графици на социално предприятие „За озеленяване и благоустройство – „***“ гр. Перник, съответно отчети
за 2015 година /14 май, 24 юни, 26 юни, 06 юли, 08 юли и 10 юли / изразяващо се
в косене на тревни площи и рязане на храсти, тесане и метене на регули,
събиране на купове, както и за 2016 година /27 април, 27, 28, 29 и 30 септември
и 03 и 04 октомври/ – язовир в с. *** – въздушен и воден откос – кастрене на
храсти и клони, косене на тревни площи, събиране на купове и извозване се
установява еднократно почистване – общо за 6 месеца за период от двете години –
2015 и 2016 година, съответно на територии които не са за обществено ползване
/улици, тротоари, площади, паркове/. При анализа на представените писмени
доказателства от ответната страна се установява, че са единствено в подкрепа на
защитната теза на жалбоподателя, тъй като от тях се установява, по категоричен
начин че услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване – кметство *** реално не е извършвана от община Перник, а както заяви
свидетеля Д.Н.С. ***/ почистването се е осъществявало от физически лица /чужди
граждани/, собственици и представители на дружества, находящи се в стопанския
двор на с. ***. В посечения смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд, обективирана в Решение № 379 от 10.01.2018 година,
постановено по административно дело № 11339/2016 година, VII отделение.
По силата на чл.
170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже
наличието на двете кумулативни предпоставки, обуславящи дължимостта на такса
битови отпадъци – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
– кметство ***, а именно – принадлежност на имота към територията на
съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, по отношение на
които предпоставки в настоящия случай административния орган не проведе пълно и
главно доказване и не ангажира относими писмени доказателства, нито гласни
доказателствени средства.
С оглед на изложеното се налага изводът, че такса за
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване –
кметство *** не следва да бъде заплащана от настоящия жалбоподател за процесния
недвижим имот, поради което Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 17-519-1/28.06.2017 година в частта, с която дружеството е задължено
да плати такса битови отпадъци за 2015 година в
размер на 1 204.64 лева за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, съответно за 2016 година в
размер на 1 204.64 лева за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване следва да бъде отменен.
По отношение на дължимата такса за услугата –
третиране на отпадъци в депа, както се посочи по-горе и съгласно разпоредбата
на чл.
62 от ЗМДТ такса се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за
всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Нормата на чл.
63, ал. 1 от ЗМДТ предвижда, че за имоти, намиращи се извън
районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Видно от
разпоредбата на чл.
71 от ЗМДТ, не се събира такса за: 1). сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2). поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се
предоставя от общината; 3). обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци –
когато няма такива.
От събраните по делото писмени доказателства по
безспорен и категоричен начин се установи, че на територията на община Перник
има изградено и функциониращо депо за
третиране на битови отпадъци към 2015 и 2016 година, а именно от 2005 година,
когато е съставен Акт за общинска собственост № 3515 от 25.07.2005
година, за землището на
с. Люлин, местността „***“, с изгладен терен – с предназначение –
Регионално депо за твърди битови отпадъци ведно с помпена станция, с площ
140 000 кв.м. Така установения факт е безспорен между страните в съдебното
производство. Ето защо както се посочи
по-горе таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално
предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови
отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по
горепосочената услуга. За да е налице задължение за заплащане на такса за обезвреждането
на битови отпадъци и поддържане на депа е необходимо общината да е престирала
услугите, т.е. да е изградила и да функционира такова депо, което в случая е
безспорен факт.
В случая съгласно чл.
170, ал. 1 от АПК административния орган доказа дължимостта на
такса битови отпадъци – обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа
за битови отпадъци в изградено и
функциониращо регионално депо като проведе пълно и главно доказване.
С оглед на изложеното се налага изводът, че таксата за
услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за битови
следва да бъде заплащана от настоящия жалбоподател за процесния недвижим имот,
поради което подадената жалба срещу Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 17-519-1/28.06.2017 година в частта, с която дружеството е
задължено да плати такса битови отпадъци за 2015
година в размер на 86.05 лева за обезвреждане на отпадъци в депа, съответно за 2016 година в размер на 86.05 лева за
обезвреждане на отпадъци в депа следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, изр.
първо от ДОПК направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да бъде
уважено съразмерно с уважената част на жалбата, поради което Община Перник, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, площад „Св. Иван Рилски“ № 1 следва
да му заплати сумата от 49.36 лева.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на направените
съдебни разноски следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 17-519-1/28.06.2017 година, потвърден изцяло с Решение изх. № 17/СЛУ-5336-1 от 08.09.2017
година на директора на Дирекция „Местни приходи и такси“ при община Перник в
частта, с която дружеството е задължено да плати такса битови отпадъци за 2015 година в размер на 1 204.64 лева за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – кметство ***, съответно за 2016 година в размер на 1 204.64 лева за поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване – кметство ***, като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. „***“, бл. 122, вх. „Г“, ап. 64, представлявано от
изпълнителния директор Д.Н., чрез адвокат Р.Р. ***, с адрес ***, площад „***“ №
3, офис 13 против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
17-519-1/28.06.2017 година, потвърден изцяло с Решение изх. № 17/СЛУ-5336-1 от
08.09.2017 година на директора на Дирекция „Местни приходи и такси“ при община
Перник, в частта, с която дружеството е задължено да плати такса битови
отпадъци за 2015 година в размер на 86.05 лева
за обезвреждане на отпадъци в депа, съответно за 2016
година в размер на 86.05 лева за обезвреждане на отпадъци в депа, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Община Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник,
площад „Св. Иван Рилски“ № 1 да заплати на „***“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. „***“, бл. 122, вх. „Г“, ап. 64, представлявано от
изпълнителния директор Д.Н. сумата в размер на 49.36 лева, представляваща
направени съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщението му на до страните.
Съдия: