Решение по дело №3351/2022 на Софийски градски съд

Мотиви по В.Н.А.Х.Д.№3351/2022г. по описа на СГС, НО, VII-ми
въззивен състав

С решение от 23.11.2021г. по Н.А.Х.Д.№13620/2020г. по описа на СРС, НО, 20-ти с-в е
признал обвиняемия В.И.Й. за невиновен за това, че на 06.07.2019г. около 10,35 часа в
гр.София, по бул.“Ботевградско шосе“ с посока на движение от бул.“Околовръстен път“
към ул.“Витиня“ управлявал МПС - лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№****, в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС №*********/2010г., наложена със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №3869/24.06.2019г. като го е оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Срещу съдебния акт е постъпил въззивен протест, в който се моли за отмяна на
първостепенния съдебен акт. Приема се в хода на досъдебното и съдебно производство да са
събрани достатъчно годни доказателства, които обосновават обективната и субективна
страна на вмененото на Й. престъпление, тъй като към 24.06.2019г. свидетелството за
правоуправление на лицето е отнето, заради неплатена стойност на застраховка „Гражданска
отговорност“ и до 06.07.2019г. същото не е върнато, поради незаплащане на стойността на
ГО. Ето защо се моли за налагане на съответно административно наказание на обвиняемия.
В протеста не се правят доказателствени искания.
В разпоредително заседание на 16.09.2022г., въззивният съдебен състав по реда на
чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпити на обвиняемия, свидетели или изслушване на експертизи, но е изискал справка от
Информационен център към Гаранционен фонд относно това дали л.а. марка „Хюндай“,
модел „Санта Фе“ с рег.№**** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
периода 06.07.2019г.-08.08.2019г.
В съдебно заседание пред СГС обвиняемия Й. се явява лично, не се представлява.
Моли за потвърждаване решението на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите
във въззивния протест, изложените в съдебно заседание от страните становища, след като
подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото, както в рамките на
съдебното следствие пред първата инстанция, така и във въззивното съдебно следствие и
извърши цялостна служебна проверка на решението, намира, че е постановено при непълна
фактическа обстановка и поради това при неправилни правни изводи относно
съставомерността на деянието.
Настоящият въззивен състав намира, че са налице основания за допълване
фактологията, приета от първия съд, изразяваща се в следното:
Обвиняемият В.И.Й. е роден на ****г. в гр.Тетевен, живущ в с.Елин Пелин, ул.“****,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, работи, с
ЕГН:**********, неосъждан.
Обвиняемият В. Й. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно
средство №*********, издадено на 04.06.2010г. от ОДМВР София, валидно до 04.06.2020г.,
категории „В С М АМ ТКТ“.
Обвиняемият Й. управлявал л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с ДК №****,
собственост на вибшата му съпруга. На 30.07.2018г. за същия автомобил била сключена
задължителна застраховка „ГО“ въз основа на полица BG/22/118002170278 за периода от
30.07.2018г. до 30.07.2019г., която била на вноски. На 16.11.2018г. застраховката била
1

прекратена, поради невнасяне на дължима вноска.
На 18.12.2018г. за посочения автомобил била сключена нова задължителна застраховка
„ГО“ въз основа на полица BG/08/118003425406 за периода от 18.12.2018г. до 07.12.2019г.,
която също била на вноски. На 25.03.2019г. застраховката била прекратена, поради
невнасяне на дължима вноска.
На 24.06.2019г. около 02.50 часа, обвиняемият Й. управлявал л.а. марка „Хюндай“,
модел „Санта Фе“ с ДК №**** в гр.Банкя. Била му извършена проверка от полицейски
служители при отдел „ПП“-СДВР, при която било установено, че за автомобила няма
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за което нарушение на чл.638, ал.3 от
КЗ му бил съставен, предявен и връчен АУАН №GA2370/24.06.2019г. На Й. били отнети
свидетелство за управление на МПС и свидетелството за регистрация на МПС. Спрямо Й.
била издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№3869/24.06.2019г. по чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до предоставяне на сключена валидна застраховка. Й. получил препис
от заповедта, която не обжалвал.
Обвиняемият Й. освен това извършвал и таксиметрова дейност за собствена сметка от
името на регистрирания превозвач - таксиметрова компания „Радио СВ такси“ ООД
/конкретно с „Радио СВ такси - офис „П.“/, където работил като шофьор на такси за времето
от 25.07.2017г. до 02.09.2019г. В периода 26.11.2018г. - 02.09.2019г. бил регистриран със
служебен №336 - с лек таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с per.№**** - собственост на
П.С., който имал сключен франчайз договор №336 и бил посочил като шофьор на неговия
таксиметров автомобил Й., за когото бил предоставил всички необходими транспортни
документи. За този л.а. в периода от 07.03.2019г. до 06.03.2020г. имало валидна полица за
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „Л.И.“ АД.
На 19.08.2019г. на Й. бил съставен, предявен и връчен АУАН бл.№818835 за
извършени от него на 06.07.2019г. нарушения на чл.21, ал.1 и чл.150а от ЗДвП - управление
в гр.София на л.а. „Дачия Логан“ с per. №**** със скорост над максимално допустимата за
населеното място и управление на МПС без свидетелство за управление на такова. Й. не
направил възражения срещу АУАН.
На 26.07.2019г. била сключена нова застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. с ДК
№**** въз основа на полица BG/23/119002093177 със срок на действие от 29.07.2019г. до
27.08.2019г.
След като представил валидната полица за сключена „Гражданска отговорност“,
свидетелсвото за управление на Й. било върнато на 08.08.2019г. в отдел „ПП“ СДВР. На
същата дата му било връчено и НП№19-4332-009849/29.05.2019г. за две нарушения на
ЗДвП, извършени по-рано.
Тази действителна фактическа обстановка, въззивният съд прие за установена въз
основа на събраните гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на
обвиняемия Й. /отчасти/ и показанията на св.П.С., св.В.А., св.Г.М. и св.М.П. /на последните
трима също частично/, приобщени на осн. чл.378, ал.2 от НПК и писмените доказателства,
посочени по-долу.
Правилно първият съд е преценил, че правото на обвиняемия да дава обяснения е с
двустранен характер - както израз на правото на защита, така и доказателствено средство.
Поради това вярно е виждането на СРС, че няма основания за дискредитиране твърденията
на Й. в частта, в която се подкрепят от определени други доказателствени средства - в
частност АУАН бл.№818835/19.08.2019г. (л.34 от досъдебното производство) за управление
на 06.07.2019г. на л.а. „Дачия Логан“ ****, Заповедта за налагане на принудителна
2

административна мярка (л.35 от досъдебното производство), показанията на полицейските
служители - св.В.А., св.Г.М. и св.М.П. и св.П.С., които и този съд намира за еднопосочни и
поради това безкомпромисни и кредитируеми в преобладаващите им части.
Съдът не дава вяра на обективираното от привлеченото към наказателна отговорност
лице, че само няколко дни след извършеното нарушение на 24.06.2019г. е сключил валидна
застраховка „ГО“ и съответно свидетелството за управление на МПС му е върнато. Дори и
да приемем, че изложеното от Й. не се дължи на недобросъвестност, а на липса на спомени
или смесване на събития, писмените доказателства са категорични, че посоченото по-горе
превозно средство „Хюндай Санта Фе“ не е имало валидна „ГО“ за периода от 25.03.2019г.
до 29.07.2019г. /полицата е изготвена на 26.07.2019г./. Не може да не направи впечатление
на съда, че обвиняемият дори бърка в обясненията си превозното средство, което твърди да
е управлявал на 24.06.2019г. /същият говори за л.а. „Хюндай Соната“, а всъщост според
съдържанието на АУАН№GA2370/24.06.2019г. се касае за л.а. „Хюндай Санта Фе“/. По-
насетне, че именно на 08.08.2019г. Й. е бил в отдел „Пътна полиция“ на СДВР и е получил
свидетелството си за управление според този съдебен състав следва не само от справката,
представена от тази институция /л.49 от съдебното производство пред СРС/, но и от
справката картон на водача /л.37-40 от досъдебното производство/, според който именно на
посочената дата на Й. е връчено НП№19-4332-009849/29.05.2019г. за две нарушения на
ЗДвП, извършени по-рано. Това няма как да стане обективно, ако Й. не е бил в сградата на
КАТ СДВР.
Показанията на полицейските служители св.В.А., св.Г.М. и св.М.П. следва да се
преценяват, след като се съпоставят с отразеното в АУАН и като се отчете еднообразието в
дейността на този тип органи и изтеклия период от време от 19.08.2019г. до датите на
разпитите им – съответно на 11.05.2020г. и 17.07.2020г. Едва след това може да се приеме с
категоричност, че вярното твърдение е, че след направената справка в КАТ СДВР е
установено, че към датата, на която Й. е управлявал л.а. с превишена скорост – 06.07.2019г.,
същият е бил без свидетелство за управление /вж. обстоятелствената част на АУАН бл.
№818835/19.08.2019г./. Ирелевантно е дали обвиняемият е имал такъв документ в свое
държане на 19.08.2019г., въпреки че вече му е бил върнат след 08.08.2019г. Ето защо, според
СГС, показанията на полицейските органи в частта, че Й. не е представил свидетелство за
управление, не са относими към предмета на спора. Напълно възможно е, като се има
предвид сериозния набор от нарушения на водача, същият и към датата на съставяне на
АУАН на 19.08.2019г. да е бил без свидетелство за управление на МПС. Относимото и
важното в казуса е, че до 29.07.2019г. Й. обективно не е имало как да има свидетелство за
управление на МПС /вж. справката от Гаранционен фонд, писмото от „Е.Д.А.Г.“ ООД/. В
останалата част, показанията на тримата полицейски служители следват хронологията по
съставяне на АУАН и не представляват интерес за процеса.
Напълно логично СРС се е позовал на показанията на св.П.С. и съдържанието на
графическата експертиза от 28.08.2020г. на в.л. Г. (л.57-60 от досъдебното производство),
тъй като са в корелация помежду си и с декларациите от 19.08.2019г. по чл.188 от ЗДвП на
обвиняемия и собственика на л.а. (л.45 и л.46 от досъдебното производство) и справката за
собственост върху л.а. (л.44 от досъдебното производство) и препотвърждават неоспорения
и от обвиняемия факт, че е управлявал предоставен му от свидетеля л.а. като таксиметров
след м.май 2019г.
Въззвният съд не може да се съгласи с изначално приетите за недостоверни от СРС
писмо и справка от ОДМВР – София в насока, че на 08.08.2019г. е отпаднало основанието за
действие на Заповедта за налагане на принудителна административна мярка и респ. е
върнато свидетелството за управление на МПС на Й., който именно тогава е представил
3

задължителна застраховка „ГО“. Както нееднократно беше подчертано, че именно това е
вярното беше установено от поне няколко писмени доказателства, в частност от справката за
нарушител/водач, справката, изискана от „Гаранционния фонд“, както от СРС, така и от
СГС. Доказателствените изводи не се противопоставят на документа, представен от „Радио-
СВ такси“ ООД (л.86 от съдебното производство), че в периода 25.07.2017г.-02.09.2019г. Й.
е работил при тях с всички налични документи. Напълно логично е, Й. да представи
свидетелство за управление на МПС при започване на работа, като доколкото се касае за
договор за франчайз, няма как да се изисква от „Радио-СВ такси“ ООД да проследяват дали
обвиняемият е изгубил тази правоспособност напред във времето, доколкото самият водач
носи отговорност за поведението си на пътя, в частност за изгубването на
правоспособността си, поради допуснати нарушения и наложена принудителна
административна мярка.
Констатация за необремененото съдебното минало на обвиняемия Й. към датата на
деянието /реабилитиран/, първият съд вярно е направил въз основа на приложената и приета
по делото като писмено доказателство справка за съдимост (л.30-31 от досъдебното
производство).

На основата на така изяснената фактическа обстановка, СГС намира от правна страна,
че районният съд е направил неверни и незаконосъобразни изводи, че обвиняемият Й. не е
изпълнил с деянието си състава на чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Цитираната по-горе наказателно-правна разпоредба прогласява налагането на углавно
наказание за наказателноотговорно лице, което управлява МПС в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство.
Видно от материалите по делото, както инкорпорирани пред СРС, така и пред
настоящата инстанция, от обективна страна на посочената от СРП дата - 06.07.2019г. около
10,35 часа в гр.София, по бул.“Ботевградско шосе“ с посока на движение от
бул.“Околовръстен път“ към ул.“Витиня“ обвиняемият Й. е управлявал МПС - лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег.№****. Доколкото тези обстоятелства не са спорни, предмет
на по-сериозни разсъждения следва да бъде твърдението, че същият е управлявал
посоченото превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна
мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС №*********/2010г.,
наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№3869/24.06.2019г.
За въззивния съд, за разлика от СРС и тези елементи от обективна страна на
престъплението по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК са изпълнени от обвиняемия. И това е така,
тъй като към датата, на която спрямо Й. са констатирани нарушения на чл.21, ал.1 и чл.150а
от ЗДВП – 06.07.2019г., все още не е имало сключена валидна задължителна застраховка
„ГО“ за л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с ДК №****, който е управлявал на
24.06.2019г., за което именно нарушение му е отнето свидетелството за управление на МПС
въз основа на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№3869/24.06.2019г. Както беше подробно отразено при обективиране на фактологията по-
горе, действието на задължителната застраховка „ГО“ по полица BG/22/118002170278 за
периода от 30.07.2018г. до 30.07.2019г. е било преустановено на 16.11.2018г., поради
невнасяне на дължима вноска, подобно на последващо сключената на 18.12.2018г. по
полица BG/08/118003425406 за периода от 18.12.2018г. до 07.12.2019г., също прекратена на
25.03.2019г. Или според доказателствата по делото /вж. изисканата от СГС справка от
4

информационния център към „Гаранционен фонд“/ след 25.03.2019г. и до 29.07.2019г.,
превозното средство е било без задължителна застраховка „ГО“. Едва на 26.07.2019г. е
сключена нова валидна застраховка „ГО“ за л.а. с ДК №**** въз основа на полица
BG/23/119002093177 за периода от 29.07.2019г. до 27.08.2019г., представянето на която в
отдел „ПП“ СДВР е довело като резултат до връщане на 08.08.2019г. на свидетелството за
управление на Й.. С други думи след тази дата, или поне след 29.07.2019г. /датата на
сключване на застраховката/, същият е имал правна възможност да получи свидетелството
си за управление на МПС и да не попадне в хипотезата на чл.343в, ал.3 от НК. Дори и да
счетем, че неправилно в документацията на отдел „Пътна полиция“ на СДВР е отразена
датата на връщане на свидетелството за управление на МПС и Й. е бил добросъвестнен да
представи изискуемия задължителен документ за управление на МПС на началната дата на
действието му, това няма как да е било по-рано от 29.07.2019г., т.е поне 23 дни след датата
на нарушението от 06.07.2019г., а не както твърди той – на следващия ден след спирането
му от органите на реда на 24.06.2019г. /вж.обясненията му от съдебната фаза на делото/.
Съставът на престъплението по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК е формален, на просто
извършване, т.е не е необходимо да се изследват наличието или не на вредни последици от
противоправното и виновно деяние на обвиняемия Й..
От субективна страна обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК), т.е действал е с пряк умисъл. Обвиняемият Й. е съзнавал, че
управлява МПС, за която дейност законодателят е предвидил наличието на определена
правоспособност, придобиването на която става по надлежно регламентиран ред за това,
удостоверено с документ – свидетелство за управление на МПС, което той временно е
изгубил въз основа на издадената Заповед за налагане на принудителна административна
мярка. Въпреки това, и включително като таксиметров водач, същият е продължавал да
управлява МПС, с което е довършил изпълването на елементите, които правят деятелността
му престъпна. Нещо повече, същият е управлявал и без задължителна застраховка „ГО“,
което е било именно причината за временното отнемане на свидетелството му за управление
на МПС. Й. е управлявал и няколко различни л.а. през посочения по-горе период без
свидетелство за управление на МПС.
По изложените съображения обвиняемият В.И.Й. на осн. чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр.
чл.78а, ал.1 от НК следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.
За процесуална прецизност следва да се посочи, че според въззивният съд липсват
основания за преценка хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като деянието на обвиняемият не
е нито малозначително, нито пък неговата обществена опасност е явно незначителна по
критериите, визирани в НК и трайната съдебна практика на ВКС. Такъв извод този съд
направи, независимо от обстоятелството, че обвиняемият е неосъждан, в напреднала възраст,
тъй като видно от справката от Гаранционен фонд, същият е управлявал в един не толкова
кратък период от време превозно средство без задължителна „ГО“, което категорично
увеличава обществената му опасност. Още повече таксиметров автомобил. Нещо повече,
извод, който може да се направи от справката за нарушения на водача е, че Й. е и
недисциплиниран водач.

По наказанието:
За престъплението по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК законодателят предвижда две
кумулативни наказателни санкции, а именно „Лишаване от свобода“ до 3 /три/ години и
5

„Глоба“ от 200 /двеста/ до 1000лв. /хиляда лева/.
Доколкото деецът да не представлява голяма обществена опасност, а целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и по този начин, обвиняемият Й. не е осъждан
/реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в
настоящето производство спрямо него, от деянието няма причинени имуществени вреди, са
налице материалноправните предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл.78а НК.
При индивидуализацията размера на административното наказание, съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства многобройните установени нарушения на ЗДвП, както,
което очертава системност и проявена упоритост в демонстративното незачитане на
правопорядъка, регулиращ отношенията по транспорта. Още повече, че се касае за лице,
което преобладаващо е упражнявало таксиметрова дейност, свързана с превоз на пътници.
Към смекчаващи отговорността обстоятелства този съдебен състав причисли напредналата
възраст на обвиняемия към датата на извършване на деянието и понастоящем – над 65г.
Съдът отчете полагането на общественополезен труд и изтеклия период от време от датата
на деянието.
Ето защо, настоящият въззивен състав счете, че на обвиняемия Й. следва да бъде
наложено административно наказание - „Глоба” в размер на 1000лв. /хиляда лева/ за
престъплението по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, извършено от него.
Така определената административна санкция според градския съд ще изиграе ролята си
за превъзпитание на извършителя и ще се постигне целите на чл.12 от ЗАНН - за
индивидуална и генерална превенция спрямо него и другите неустойчиви членове на
обществото.
Предвид изложеното и на осн. чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК, СГС, НО, VII-
ми въззивен състав отмени протестираното решение от 23.11.2021г. по Н.А.Х.Д.
№13620/2020г. по описа на СРС, НО, 20-ти с-в и вместо нея постанови ново, с която призна
обвиняемия В. Й. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.

По разноските и веществените доказателства:
По делото в съдебната му фаза и пред двете инстанция, както и в рамките на
досъдебното производство няма данни за направени разноски /вкл. и за заплащане на
възнаграждение по съдебно-графическата експертиза/ и няма приобщени веществени
доказателства, предвид на което съдът не се е произнесъл в тази насока с решението си.

Мотивиран от гореизложените съображения, СЪДЪТ постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................

ЧЛЕНОВЕ: 1....................................

2....................................

6

Номер на акта:	624
Дата:	18 октомври 2022 г.
Съдия:	Веселина Ставрева

Дело:	20221100603351
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 август 2022 г.

Решение по дело №3351/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите