Решение по гр. дело №4805/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264660
Дата: 12 юли 2021 г.
Съдия: Милена Богданова Михайлова
Дело: 20191100104805
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София 12.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа гр.д. №4805 по описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Е.Д.М. ЕГН ********** с адрес ***   срещу Апелативен специализиран наказателен съд, с която са предявени искове за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 100 000лв. за претърпени неимуществени вреди чрез нарушаване правото на ДЕС и Хартата на ЕС по ВНЧД №91/19г. на АСНС

Предявен е иск с правна квалификация по чл.49  вр. 45 ЗЗД по искова молба на Е.Д.М. против Апелативен специализиран наказателен съд.

Ищецът твърди, че ответникът АСНС е нарушил правото му на честен съдебен процес и ефективни правни средства за защита по ВЧНХД  № 91/2019г. по описа на АСнС.

По делото, въпреки че ищецът поискал да участва в производството по делото, което било с предмет искане за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека, М. не бил изправен пред съд и съдът се е произнесъл в закрито заседание. С това били нарушени правата му по чл. 5 § 3 и 4 и чл. 6 § 1 от КЗПЧОС и цитираните от ищеца норми на международното право. Ответникът не си изпълнил задълженията си да разгледа делото в открито съдебно заседание. Подкрепил ПРБ и го поставил в по-неизгодно положение чрез дискриминация и злоупотреба с право. Чрез тайно правосъдие умишлено не бил допуснат от ответника в открито съдебно заседание, както него, така и адвоката му. Не били спазени принципите на равенство на страните и състезателност, на прокурора била дадена възможност да представи аргументи, на които той да се противопостави.

Ищецът твърди, че бил лишен и от право на справедлив съдебен процес, тъй като ответният съд не разгледал наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. Ищецът твърди, че с действията на съда са му засегнати честта и достойнството му, физическото и емоционалното му състояние, основните му права и свободи, защитени и гарантирани от международните актове и му били причинени вреди – болки и страдания. Бил подложен на жесток психически тормоз, рушало му се здравето, развил паник-атаки, депресия, хипертония. Изпитвал страх и ужас. Ищецът сочи, че бил увреден на 28.02.2019г. по ВНЧД №91/19г. на АСНС.

На ответника е бил връчен препис от исковата молба и приложенията й.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил правото си на писмен отговор.

Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита предявения иск за допустим. Същият е извън приложното поле на ЗОДОВ, доколкото ищецът визира неправомерни действия на служители на ответника по ВНЧД №91/19г. на АСНС – чл.49 ЗЗД.

Както е посочено в определение №111 от 09.03.2015г. по ч.гр.д.№6711/14 г на ВКС , I ГО, определение №383 от 12.06.2013  по ч.гр.д.№3266/13 г на ВКС, III ГО, определение №220 от 20.03.2012 г по ч.гр.д.№23/12 г на ВКС , IV ГО и др.  няма пречка извън хипотезите на ЗОДОВ ищецът да предяви иск срещу държавата или държавно юридическо лице по чл.49 ЗЗД. Подобен иск на деликтно основание е допустим на общо основание срещу всяко лице възложило работа. Ответникът е процесуално легитимиран.

По делото са изискани и приложени два броя въззивни жалби от ищеца по ВНЧД №91/2019г.

Ищецът не е ангажирал относими към исковата му претенция доказателства.

За да бъде основателен иск по чл.49 ЗЗД трябва да се установи, че е налице противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на лице, на което ответникът е възложил определена работа. Възложителят отговоря за вредите причинени от прекия причинител при или по повод на изпълнението на възложената работа. Възложителят е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения, но не на лично основание, не като причинител на вредата за лични свои виновни действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата при или по повод на която са причинени вредите. Отговорността на възложителя е гаранционна-обезпечителна по силата на закона и поради това платилият обезщетението възложител на работата има право на регресен иск срещу причинителя на вредата за цялата сума на обезщетението.  Противоправното деяние, вредата и причинната връзка трябва да се докажат от ищеца във всеки конкретен случай. При доказване на другите предпоставки вината се предполага до доказване на противното. В случая ищецът следва да докаже посочения фактически състав на отговорност по чл.49 ЗЗД.

Искът е неоснователен.

В исковата си молба ищецът излага доводи относно това, че е бил лишен от участие в съдебно заседание при разглеждане на обжалваната от него мярка за неотклонение „задържане под стража“, с което му били нарушени всички цитирани права. Гражданският съд обаче не може да осъществява контрол по отношение на наказателния съд, особено по висящо и не приключило дело. Ако ищецът бъде оправдан, той ще може да предяви иск по ЗОДОВ относно всички твърдяни от него нарушения на съда. Настоящият иск е с друг предмет - за виновни действия и бездействия на съдебен състав на ответника по време на произнасяне по обжалвана мярка за неотколонение „задържане под стража“. Касае се – според твърденията на ищеца - за съдебна дейност по висящо дело, а не за упражняване на административни правомощия.

Не се доказа от ищеца противоправно деяние от страна на лице, на което ответникът е възложил определена работа. Искът не е недопустим, но е неоснователен , както е прието в определение №142 от 05.02.2015 г по гр.д. № 476/2014 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и определение №930 от 17.07.2015г. по гр.д. № 2154/2015г., ГК , ІV ГО на ВКС. Отделно, искът не е доказан и като размер като за болките и страданията не са ангажирани никакви доказателства.

 

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Д.М. ЕГН ********** *** да се осъди Апелативен специализиран наказателен съд, да му заплати обезщетение в размер на 100 000лв. за претърпени неимуществени вреди чрез нарушаване правото на ДЕС и Хартата на ЕС по ВНЧД №91/19г. на АСНС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: