Ì Î Ò È Â È
ÊÚÌ
ÏÐÈÑÚÄÀ ÏÎ
ÍÎХÄ N 743/2013ãîä. ïî
îïèñà íà РРС-първи наказателен
състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.П.С.Т. в това, че:
На 29.09.2010г., в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил "Фиат Стило" с рег.№ Р 87
13 АК, нарушил правилата за движение по пътищата – по чл. 20, ал.1 от ЗДвП –
като водач на пътно превозно средство, не изпълнил задължението си да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и по чл.21,
ал.1 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство, нарушила забраната, при
избиране скоростта на движение да не превишава следните стойности на скоростта
в км/ч. – за пътно превозно средство от категория “В” в населено място 50км/ч.,
като се движил със скорост 106км/ч., в резултат на което по непредпазливост
причинил значителни имуществени вреди на “Еконт
Експрес”ООД гр.Русе, в размер на 8591.25лв. - престъплението по чл.343, ал.1, б.”а”, вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимият за
виновен и му наложи предвидените в закона наказания.
Подсъдимият не се признава за виновен, поддържа обясненията си дадени в
хода на досъдебното производство /приобщени по реда на чл.279, ал.2 от НПК/ и
моли Съда да го признае за невинен.
Защитникът му моли Съда да признае подсъдимия за невинен, като излага
аргументи за недоказаност на обвинението.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия
“Еконт Експрес”ООД гр.Русе. Повереника на гражданския
ищец моли Съда да уважи в пълен размер предявеният иск.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.С.Т.
е роден на ***г***, български гражданин, средно образование,
неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********.
Подс.С. бил правоспособен
водач на моторно превозно средство категории „В", „С", „М" и
„Т", и се водил на отчет в Сектор ПП КАТ –Русе.
Като водач на МПС му били налагани наказания, по административен ред, за
допуснати нарушения по ЗДвП.
През
2010г. подс.П.С. работел в “Еконт Експрес”ООД
гр.Русе на длъжността „Контрольор автомобилен
транспорт". За изпълнение на задълженията, му бил предоставен за ползване л.а.”Фиат
Стило” с рег.№ Р 87 13 АК, собственост на
дружеството.
На
29.09.2010г., сутринта, по време на работна оперативка, на подс.Т. било възложено да
представи автомобила за годишен технически преглед, след което да върне в
базата на “Еконт Експерс”ООД
гр.Русе акумулатор. В изпълнение на тези задачи, около
11.15ч., подс.Т. управлявал л.а.”Фиат Стило” по бул.”България”, в платното за движение в посока
от “Дунав мост” към Центъра на гр.Русе. По това време валял силен дъжд, в
резултат от което пътното платно било мокро, а на места се били образували
локви. Подс.Т. управлявал автомобила в лявата пътна лента на платното,
със скорост не по-малка от 89км/ч. След като подминал пътният възел за Сектор
ПП-КАТ гр.Русе, в района на бензиностанция “Лумакс”,
автомобилът навлязъл в участък, в който на платното имало насъбрала се вода, с
дълбочина над 30мм. В резултат от високата скорост на движение и водата на
пътното платно, устойчивостта на движение на автомобила била нарушена и
подсъдимият загубил контрол над управлението на автомобила. Той продължил да се
движи напред и наляво, косо въртеливо. Навлязъл в разделителната ивица между
двете платна, сблъскал се с еластичната ограда /мантинела/,
като я деформирал. След това последвал сблъсък на задната част на автомобила и
стълб от уличното осветление. След този удар автомобила преминал над
предпазната ограда, навлязъл в платното за насрещно движение, преобърнал се
странично и там преустановил движението си.
За
произшествието били уведомени органите на Сектор ПП-Русе. На мястото били
изпратени полицейски служители, сред които и свид.А.К. – мл.автоконтрольор в Сектор
ПП-Русе. От огледа на местопроизшествието, лекия автомобил и обясненията на
водача – подс.П.Т., свид.К. преценил, че Т. е допуснал
нарушение на правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат от което
причинил имуществени щети по лекия автомобил, мантинелата
и стълба от уличното осветление. За това нарушение състав против подсъдимия акт
за установяване на административно нарушение. Бил съставен протокол за ПТП, а
на местопроизшествието били направени фотоснимки.
За
възникналото произшествие, подс.С. уведомил прекият си ръководител – свид.Д.В.. Той от своя
страна изпратил на мястото свидетелите И.И. и Е.С. – служители в “Еконт Експрес”ООД
Русе, а по-късно В. сам отишъл на место-произшествието. След приключване на
полицейските мероприятия, В. създал организация за преместването на автомобила
и транспортирането му до сервиз чрез пътна помощ
По-късно
същият ден, след като се прибрал в базата на “Еконт Експерс”ООД Русе, подс.П.Т. се срещнал с прокуриста на
Дружеството – свид.В.П.. Последният го запитал какво се е случило, на което
подсъдимият отговорил, че не знае как точно е станало произшествието, но изведнъж
изгубил управление върху автомобила и се озовал в насрещното платно. Заявил
също така, че управлявал автомобила със скорост над 100км./ч.
След
известно време свид.П. бил уведомен от сервиза, в който бил представен за
ремонт л.а.”Фиат Стило”, че е невъзможно същият да
бъде възстановен.
Поради
това, свид.П.
възложил на инж.Ж. Г. да огледа щетите по автомобила и
се произнесе за стойността на щетите. След като експерта уведомил свид.П.,
че автомобила е негоден за ползване, а разходите по възстановяването му са
по-големи от действителната му стойност, автомобила бил бракуван, а по-късно
продаден за сумата от 1000.00лв.
Свид.В.П. подал жалба в Районна
прокуратура гр.Русе, в която изложил твърдението си, че подсъдимият е осъществил
състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.”а” от НК и поискал да бъде
образувано наказателно производство срещу него. Проверката по тази жалба била
възложена на свид.П.П. – полицейски служител в ОД на МВР-Русе. В хода на
проверката, свид.П.П. се срещнал с подс.Т.. В хода на проведена с него беседа, подсъдимия
заявил, че преди настъпване на произшествието скоростта на движение на
автомобила била около 100км./ч. и не усетил как станал неуправляем и напуснал
пътното платно.
Резултата
от предварителната полицейска проверка, станал повод за образуване на настоящото
наказателно производство.
В
хода на съдебното производство била назначена комплексна тройна автотехническа и икономическа експертиза, от заключението
на която става ясно, че стойността на причинените вреди по л.а.”Фиат Стило” с рег. № Р 87 13 АК, възлизат на 7315.99лв.
Вещите
лица дали заключение, че скоростта на движение на процесният лек автомобил, към
момента на навлизане в разделителната ивица на бул.”България” била не по-малко
от 89км./ч., а причината за възникване на пътно-транспортното произшествие е
навлизането на автомобила в локва на пътното платно, с дълбочина над 30мм. и
със скорост над 80км./ч., в резултат от което възникнал “аквапланинг”
или хидравлично плъзгане на автомобила, водещо до загуба на устойчивостта му. От
заключението става ясно, че подсъдимият, като водач на автомобила, е имал
обективна техническа възможност както да спре преди мястото, където е имало
вода, така и да намали скоростта на движение на автомобила до 30-40км./ч. и
премине безопасно през водата.
Вещите
лица сочат, че дъждоприемните шахти на бул.”България”
не представлявали препятствие на платното за движение и не е налице причинна
връзка между наличието на тези шахти и настъпилото ПТП.
Изложената фактическа обстановка Съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства - частично от
обясненията на подсъдимия /приобщени по реда на чл.279,
ал.2 от НПК/, от показанията на свидетелите Д.В., В.П.,
А.К., П.П., И.И., Е.С. и Симеон В. дадени в хода на съдебното следствие,
както и от събраните и проверени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – заключението на тройната комплексна автотехническа
и икономическа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие от
15.02.2011г. ведно с фотоалбума към него, протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.05.2011г. ведно с фотоалбума към него, справки и скици
от “Пътстрой” ЕАД гр.Ловеч, свидетелство за регистрация на МПС,
застрахователна полица, протокол за ПТП ведно с фотоалбума към него, АУАН №
4058/29.09.2010г., трудови договори и допълнителни споразумения, длъжностна
характеристика, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, справка на
Сектор КАТ за нарушител от региона, удостоверение за актуално състояние,
автобиография, декларация, справка за съдимост.
Така,
с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
От
обективна страна подсъдимият П.С.Т. осъществил състава на престъплението
по чл.343, ал.1, б.”а”, вр.
с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на 29.09.2010г., в гр. Русе,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Фиат Стило" с рег.№ Р 87 13 АК, нарушил правилата за
движение по пътищата – по чл. 20, ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно
средство, не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява и по чл.21, ал.1 от ЗДвП - като водач на
пътно превозно средство, нарушила забраната, при избиране скоростта на движение
да не превишава следните стойности на скоростта в км/ч. – за пътно превозно
средство от категория “В” в населено място 50км/ч., като се движил със скорост
89км/ч., в резултат на което по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди на “Еконт Експрес”ООД гр.Русе, в размер на
7315.99лв.
При преценката на събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства може да бъде направен извод, че липсват свидетели,
които да са възприели пряко произшествието. Повечето от гласните доказателства
са относими към факти и обстоятелства, настъпили непосредствено след инцидента.
В същото време обаче, показанията на свидетелите Д.В., А.К.,
И.И. и Е.С. съдържат съществена
информация по отношение на относими към предмета на делото факти, свързани с
авторството на извършеното престъпление, мястото на автомобила на
местопроизшествието, откритите увреждания по него и по пътните съоръжения.
От показанията на свидетелите П.П.
и В.П. пък, по косвен път може да бъде извлечена
информация и за основен факт на доказване, а именно скоростта на движение на
автомобила управляван от подс.П.Т..
Пред тези свидетели, в различно време и при различна обстановка, подс.Т.
заявил, че непосредствено преди пътно-транспортното произшествие управлявал
автомобила със скорост около и над 100км./ч. Макар
тези, по своята същност извънсъдебни признания, да нямат самостоятелна стойност
за реализиране наказателна отговорност по отношение на подсъдимия, съчетани с
останалите събрани по делото доказателства – заключението на автотехническата експертиза, огледите на
местопроизшествието и процесното МПС, както и показанията на останалите
свидетели, дават основание на Съда да формира
убеждението си за безспорна доказаност на този основен факт, а именно наличието
на превишена скорост.
От заключението на изготвената комплексна автотехническа
експертиза се установява скоростта на движение на автомобила непосредствено
преди напускането на пътното платно, механизма на настъпване на произшествието
и динамиката на движението на автомобила от момента, в който превозното
средство е напуснало пътното платно до окончателното му спиране.
Тази експертиза установила, че скоростта на движение
на автомобила към
момента на навлизане в разделителната ивица на бул.”България” била не по-малко
от 89км./ч. Тази скорост, както става ясно и от изложението на вещите лица в
хода на съдебното следствие, по повод приемане на заключението им, е изчислена
въз основа на установената от доказателствата по делото линейна деформация в
задната част на процесния автомобил и е относима към
крайния момент – при удара на автомобила в електрическият стълб. Респективно,
преди удара, скоростта на автомобила е била и по-висока от установената.
Експертизата
дава заключение също така, че причини за произшествието са съчетанието от
скоростта на движение на автомобила и навлизането на автомобила, без адекватна
реакция на водача, в участък с насъбрала се вода. Експертите установяват, че в резултат от това възникнал
“аквапланинг” или хидравлично плъзгане на автомобила,
довело до загуба на устойчивостта му. Това явление възниква, според вещите лица
при скорост на движение над 80км/ч., и преминаване през мокър участък с височина на водата над 30мм.
Това
дава основание на Съда да приеме, за доказано по несъмнен начин, че в причинна
връзка с настъпилото произшествие е превишената скорост от 89км./ч., с която подс.Т. управлявал непосредствено
преди произшествието лек автомобил “Фиат Стило”.
Безспорно, при управление с разрешената скорост на движение в този пътен
участък, като част от населеното място и за пътно превозно средство от
категория “В” от 50км/ч., пътно-транспортното произшествие не би настъпило. Това
налага извода, че в причинна връзка с настъпилото произшествие, довело до съставомерния престъпен резултат, е нарушението от страна
на подс.Т.
на забраната въведена с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От
заключението става ясно също така, че подсъдимият е имал обективна възможност,
при техническа видимост от около и над 150м., да възприеме пътният участък с
насъбрана вода като опасност на пътя, да спре преди това мястото или да намали
скоростта на движение на автомобила до 30-40км./ч. и премине безопасно през
водата.
Това заключение, съпоставено и с останалите събрани
по делото доказателства, налага извода, че подс.Т. е разполагал с
достатъчно време за да реагира адекватно, като намали скоростта на движение,
включително и да предприеме спиране на автомобила.
При това положение, несъмнено, опасността за
движение е възникнала за подсъдимия именно от този момент, в който той, при
наличието на водното препятствия на пътя, продължил да се движи със същата
скорост и не извършил никакви действия, с които да предотврати опасността. Подсъдимият
не упражнил необходимия контрол в съответствие с изискванията на закона върху
управляваното от него превозно средство, като задействане на спирачната уредба,
така че да не допусне настъпването на пътнотранспортното произшествие. В този
смисъл, липсата на действия предотвратяващи възможността за настъпване на пътният
инцидент, при възникнала опасност на пътното платно налагат извода, че подсъдимият
сам се е поставил в невъзможност да контролира автомобила и посоката му на
движение, с което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, която повелява, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
От изложеното дотук, става ясно, че с допуснатите
нарушения по чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, подсъдимият обективно създал
предпоставки за настъпване на пътнотранспортно произшествие.
В настоящия случай настъпилият вредоносен резултат –
причинените значителни имуществени вреди на “Еконт
Експрес”ООД гр.Русе, в размер на 7315.99лв., е в причинна връзка с неправомерното поведение на подсъдимия като водач
на моторно превозно средство.
От заключението на автотехническата
експертиза и изявленията на вещите лица в хода на съдебното следствие, се
установява по несъмнен начин, че наличните дъждоприемни шахти на бул.”България”
не представлявали препятствие на платното за движение и не е налице причинна
връзка между наличието на тези шахти и настъпилото ПТП.
От
протокола за оглед на местопроизшествието, става ясно, че тези шахти се намират
извън очертанията на платното за движение. При липса на достатъчно категорични
доказателства в тази насока, дори да се приеме най-благоприятният за подсъдимия
вариант, а именно, че шахтите били без решетки и незапълнени, то съобразно
експертното заключение, при движение с разрешената скорост от 50км./ч. и при
преминаване през такава шахта, гумата прелита над отвора. Едва при скорост от
30-40км./ч. шахтите биха представлявали препятствие на пътя, тъй като при
преминаване на колелото на автомобила през тях, биха последвали увреждания по
гумата и джантата. От доказателствата по делото обаче, такива увреждания не са
установени, а и е безспорно доказано, че скоростта на движение на автомобила,
управляван от подсъдимия, била драстично по-висока.
В този смисъл възражението, че подсъдимият няма вина
за настъпилия инцидент, тъй като преминал през такава незапълнена шахта, без
решетка, скрита от събрала се вода на пътя, в резултат от което бил поставена в
невъзможност да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на
произшествието, т.е. налице е случайно по смисъла на чл.15 НК деяние, е неоснователно.
Съдът възприема изцяло заключението на вещите
лица, досежно стойността на причинените вреди по л.а.”Фиат Стило”,
в резултат от произшествието, в размер на 7315.99лв. До тази стойност вещите
лица достигнали като установили каталожната стойност на нови части, с които
следвало да се заменят увредените, като и разходите за монтаж, демонтаж, ремонт
и боядисване, които следва да се
извършат, съобразно нормативните изисквания на Наредба № 24/2006г. на КФН.
Причинените
имуществени вреди на „Еконт Експерс"ООД
- Русе, са „значителни", тъй като покриват критерият за наличието на този
признак, определен от съдебната практика - с Постановление № 1/1983г. на
Пленума на върховния съд. Съпоставено с критерия за „големи размери" към
него момент съотношението е 1/5 от големите размери - тогава 5 000 лева. Към
настоящия момент „Големите размери" на вредите също са регламентирани със
задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 1/1998г. на Общото
събрание на Наказателната колегия при Върховния съд на Република България - не
по-малко от 70 минимални работни заплати за страната към момента на деянието.
Отнесено към сегашните условия това означава, че обективния признак „големи
размери" ще е налице при стойност на вредите не по-малко от 16 800 лева /при
240 лева минимална работна заплата за страната към момента на деянието/, а
„значителни имуществени вреди" ще са налице, когато стойността им не е
по-малко от 3 360 лева.
От
субективна страна престъпното деяние било извършено по
непредпазливост. Подсъдимият Т. не предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но като водач на МПС от около 6 години, към
датата на деянието, бил длъжен и могъл да ги предвиди.
Поради
изложеното дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и
субективната страна на състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”а”,
пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на 29.09.2010г., в гр.
Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Фиат Стило" с рег.№ Р 87 13 АК, нарушил правилата за
движение по пътищата – по чл. 20, ал.1 от ЗДвП – като водач на пътно превозно
средство, не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява и по чл.21, ал.1 от ЗДвП - като водач на
пътно превозно средство, нарушила забраната, при избиране скоростта на движение
да не превишава следните стойности на скоростта в км/ч. – за пътно превозно
средство от категория “В” в населено място 50км/ч., като се движил със скорост
89км/ч., в резултат на което по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди на “Еконт Експрес”ООД гр.Русе, в размер на
7315.99лв. Поради това, подс.Т. следва да бъде признат за виновен в извършването на това
престъпление и му бъдат наложени предвидените за него наказания.
С
оглед събраните по делото доказателства, подсъдимият П.Т.,
следва да бъде признат за невинен, досежно
това, деянието да е осъществено при скорост на движение над 89км/ч. до
106км/ч., както и от него да са настъпили имуществени вреди за сумата над
7315.99лв. до 8591.25лв., поради което и на осн. чл.304 от НПК бъде оправдан по
обвинението в тези части.
При
индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия П.Т.,
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно
минало, младата му възраст, както и значителният период от време изминал от
датата на деянието до момента на понасяне на наказателната отговорност.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства са множеството предходни наказания, налагани на Т.
по административен ред, за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание
между минималния и средния размер на предвиденото в закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6
месеца.
Съдът намира, че по отношение на подс.Т. са налице
предпоставките на чл.66 от НК, и изпълнението на така определеното
наказание следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо
спрямо дееца и би го мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно
поведение.
На подс.Т. следва да се наложи
и кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание
“Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”, което с оглед
предходните нарушения на правилата за движение, следва да бъде за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По
отношение на гражданският иск:
Гражданският иск, предявен
от пострадалия “Еконт Експрес”ООД гр.Русе, срещу
подсъдимия, за причинени имуществени вреди, резултат от престъплението, Съда
счита за доказан по своето основание и до размера на причинената имуществена
вреда, а именно 6315.99 /шест хиляди триста и петнадесет/лв. – разликата между
стойността на установената по експертен път имуществена вреда и получената от
Дружеството сума от 1000.00лв. при продажбата на автомобила, поради което
следва да бъде уважен до този размер. Деянието на подсъдимия П.Т., осъществяващо състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”а”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да
репарира парично вредите, които е причинил виновно, а пострадалия Еконт Експрес”ООД гр.Русе понесъл в размер на 6315.99лв.
За сумата над 6315.99 лв. до 8591.25лв. - претендирани
като обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, гражданския иск
следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Подсъдимия П.С.Т., следва да
заплати държавна такса в размер на 252.64лв., съобразно уважената част от
гражданският иск; сумата от 1440.00лв. на “Еконт
Експрес”ООД за направени разноски по делото - за адвокатски хонорар; сумата от
600.00лв. за разноски в съдебното производство и сумата от 165.00лв. в полза ОД
на МВР-Русе, за разноски на досъдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: