РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. гр. Хасково, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20215640201280 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д. В. Ц., роден на ********** г. в Република
Гърция, чрез адв. И.В. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление №
21-1253-001862 от 05.12.2021 г. на Полицейски инспектор в ОД на МВР –
Хасково, Група ОДЧ, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 10 контролни точки. В
жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при
допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се от жалбоподателя,
че липсвали пълни данни за самоличността и индивидуализацията на
нарушителя, съответно на санкционирано лице, като липсват посочени имена
и дата на раждане. Счита, че липсвало надлежно предявяване на акта за
1
установяване на административно нарушение. Налице били и пропуски при
изписване на правната квалификация, а с издаване на талона за медицинско
изследване само формално били удовлетворени изискванията на закона.
Нарушение било допуснато и при прилагане на чл. 44, ал. 3 ЗДвП, като се
излагат конкретни съображения в подкрепа направените доводи по всеки
пункт от жалбата. Заявява се липса на компетентност на наказващия орган,
както и твърдения, че жалбоподателят не бил извършил процесното
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление на Полицейски инспектор в ОД на МВР –
Хасково, Група ОДЧ, като претендира и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, редовно призован, не
се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. И.В. от АК - Хасково
заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество моли по
изложените доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление,
жалбата да бъде уважена, а в полза на жалбоподателя се претендира
присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган – Полицейски инспектор в ОД на
МВР – Хасково, Група ОДЧ, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 05.12.2021 г., в около 01:12 часа в град Хасково, жалбоподателят
Д.Ц., роден на ********** г. в Република Гърция, управлявал лек автомобил
марка „*****”, модел „*******“, с рег. № *******, държава Гърция, негова
собственост по бул. „Георги Сава Раковски”, в посока към център на град
Хасково. По същото време свидетелите М. Д. Д. и Ил. Ил. Ч., двамата на
длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково, в изпълнение на служебните си задължения, спрели в района на
2
книжарница „Бехи“ за извършване на проверка движещия се лек автомобил,
управляван от жалбоподателя. В хода на проверката, било установено, че
жалбоподателят бил лице, което не владеело български език, но същият през
цялото време по телефона комуникирал с негов приятел, владеещ гръцки
език, а органите на ОД на МВР – Хасково пък си служели с мобилно
приложение, чрез който извършвали превод. Водачът на превозното средство
бил поканен да бъде тестван с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510
с фабр. № ARDN – 0091 за употреба на алкохол. При извършване на
проверката било установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на
техническото устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 0.71 на
хиляда. След положителната проба на жалбоподателя бил издаден и
съответно връчен Талон за медицинско изследване № 082317, като
впоследствие не е била взета кръвна проба, след като не е отбелязано лицето
да се е явило в съответния център на лечебното заведение за даване на кръвна
проба в рамките на предоставеното му време за това – 30 мин.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу
водача с посочени имена D. TS., роден на ******** г. в Република Гърция бил
съставен на дата 05.12.2021 г., в негово присъствие, от свид. М. Д. Д. Акт за
установяване на административно нарушение, серия АА № 793206 за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят
подписал, а в съответната предвидена графа, било вписано, че няма
възражения. Връчване на екземпляр от акта било предприето и осъществено
на същата дата – 05.12.2022 г., според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, станало на същата дата –
05.12.2021 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната
в АУАН фактическа обстановка и наложил процесната санкция за описаното
нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като за санкционирано
лице бил посочен D. TS., роден на ********* г. в Република Гърция с
чуждестранно СУМПС № *********.
Представени и приети в хода на съдебното производство пред Районен
съд – Хасково са лична карта № *********, издадена от властите на
Република Гърция и Удостоверение № УРИ 272000-23502/30.12.2021 г.,
издадено от ОД на МВР – Хасково, видно от което Ц. Д.В. TSINOPOULOS
DIMITRIOS VASILEIOS има статут на продължително пребиваващ в
3
Република България гражданин на Европейския съюз.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Д. Д. и Ил. Ил. Ч.
относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката,
начина на комуникация с водача на превозното средство и констатациите, до
които са достигнали при установяване на административното нарушение и
тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017
г., в сила от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. По силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т.
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на
жалбоподателя административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения, които са от категорията на
съществените и поради това налагат отмяна на санкционния акт.
Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение в
присъствие и връчването лично на жалбоподателя. На същия е осигурена
4
възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него, като нормата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН предвижда когато
нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт да
се предоставя незабавно на наказващия орган, като към акта се прилагат
писмени обяснения или възражения на водача, а според актуалната редакция
– на нарушителя. В тази насока, възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения при привличане към административно –
наказателна отговорност със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение изразяващи се в нарушение на по чл. 44, ал. 3
ЗАНН и и при реализирането й – с издаване на наказателното постановление
в деня на получаване на административнонаказателната преписка – по чл. 52,
ал. 1, предл. 2 от ЗАНН следва да се възприемат като неоснователни, тъй като
макар и да гражданин на ЕС, продължително пребиваващ на територията на
Република България, жалбоподателят има регистриран адрес за пребиваване,
но не и постоянен адрес в Република България. Това именно е хипотезата на
чл. 44, ал., 4 от ЗАНН, обуславяща и преценката на съда за съответствие на
подхода на контролните органи с изискванията на закона. Процесният АУАН
е съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от
страна на актосъставителя – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Хасково, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата. По отношение на следващата група
възражения – за неудовлетворяване на изискванията за необходимо
съдържание е необходимо да бъде отбелязано, че не е налице порок в
дейността на актосъставителя при подбор на релативната правна
квалификация, която съответства на въведеното описание на деянието, а то от
своя страна, макар и лаконично, е пълно от гледна точка изискванията на
фактическия състав на посочената като нарушена норма, което пък формално
го прави годно да удовлетвори изискването за обезпечаване правото на
защита на привлеченото към административно - наказателна отговорност
лице в пълен предоставен от закона обем. Такъв извод обаче би бил изолиран
от констатираното несъответствие на акта за установяване на
административно нарушение със следващото изискване, предвидено в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, а именно това по т. 6 на цитираната
разпоредба – да се впишат собственото, бащиното и фамилното име и
5
възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен
граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на
раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или
заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и
издател на документа. В случая лицето, привлечено към административно –
наказателна отговорност е чужденец и този факт е бил констатиран от
контролните органи още в начален момент на проверката на място и е
наложило да си служат с технически средства и софтуер за извършване на
превод от български език на гръцки език и обратно, както и с помощта на
трети лица, познати на жалбоподателя. Отразено е и, че процесното
управление на МПС е извършвано с чуждестранно свидетелство за
управление на МПС, но въпреки това лицето не е индивидуализирано с
всички белези, както изисква разпоредбата на чл. 42, т. 6 ЗАНН, доколкото
при все, че е могло да бъдат установени, както от представените документи
на водача, така и от последваща справка в масивите на МВР, в акта са
вписани не трите, а само две, при това на латиница, имена на нарушителя - D.
TS.. Това не е достатъчно, въпреки последващото добавяне на дата и място
/страна/ на живеене с вписване в акта, че е роден на ********г. и живее в
Гърция. В случая следва да се отбележи, че освен необходимия обем данни за
нарушението за целите на индивидуализиране на отговорността, следва
такива да се съдържат в пълнота и за нарушителя, доколкото пряко се
отнасят, освен до установяване на авторството, така и също и до преценка за
вида и обема на личната по своя характер отговорност за деянието.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган – Полицейски инспектор в ОД на МВР –
Хасково, Група ОДЧ, овластен по реда и на основание чл. 189, ал. 12 от
Закона за движението по пътищата с т. 3 от Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Наказателното
постановление е издадено в кръга на неговите правомощия, спазени са
формата и редът за издаването му, а във връзка с изискванията на чл. 57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, изнесеното по – горе относно
съдържанието на съставения АУАН е изцяло относимо, доколкото то е
възприето в пълнота от наказващия орган. Така, вместо допуснатото
процесуално нарушение да бъде отстранено, то е изцяло възпроизведено,
въпреки, че както на вниманието на актосъставителя са били на разположение
6
издадени на името на нарушителя документи, така също тази, а и
информацията в системата на МВР, възпроизведена в Удостоверение № УРИ
272000-23502/30.12.2021 г., издадено от ОД на МВР – Хасково, видно от
което Ц. Д.В. TS. D. V., роден на ********** г., в Гърция и гражданин на
Гърция има статут на продължително пребиваващ в Република България
гражданин на Европейския съюз, е била на вниманието на
административнонаказващия орган. Процесуалното нарушение, допуснато
при привличането към административнонаказателна отговорност и при
реализирането й е съществено. Въпреки, че от материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени
от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по
недвусмислен и категоричен начин, както по отношение на факта на
управление на МПС, така и по отношение на факта, че това е станало от
водача след употреба на алкохол с отчетена чрез техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта 0.71 на хиляда, визираният пропуск
съставлява основание за отмяна на санкционния акт на процесуално
основание, без да се изследват останалите въпроси по същество и в частност
тези, свързани с авторството и самоличността на нарушителя.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващия орган следва
да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените
доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото, като
не е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което да налага да се изследва въпросът за съответствието с
фактическата и права сложност на делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-001862 от 05.12.2021
г. на Полицейски инспектор в ОД на МВР – Хасково, Група ОДЧ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Ц., Д.В. /TS, D. V./,
роден на ****** г., в Гърция и гражданин на Гърция с адрес за призоваване:
град Хасково, ************, чрез адв. И.В. сумата в размер на 300.00 лева,
7
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
8