№ 17148
гр. С, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110128944 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Т С“ ЕАД, с ЕИК **** и с
адрес гр. С, ул. Я, №23Б срещу С. В. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл. 89,
вх. В, ет. 8, ап. 68, искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 1383,87 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл. 89, вх. В, ет.
8, ап. 68, аб.№ 120567, ведно със законна лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва в размер на 45,83 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.11.2021 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 70042/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира
1
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който
признава предявените искове за периода от 08.12.2018 г. до 30.04.2020 г. В останалата им
част оспорва предявените с исковата молба претенции, като по отношение на тях релевира
възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете в оспорената част и присъждане на
сторените в хода на производството съдебни разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД поддържа
становище за основателност на предявените исковете и представя писмени доказателства,
изискани от съда.
С уточнителна молба с вх. № 156320/05.06.2023 г. ищецът подробно посочва месечни
прогнозни задължения за периода от май до септември месец 2018 г. /вкл./, за които
признава, че е получил плащания от ответницата, чийто общ размер възлиза на сумата
549,72 лева.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.
150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия, тъй като е
собственик на процесния топлоснабден имот.
Ответницата признава вземанията по основание и размер, поради което безспорно в
производството е, че същата е потребител на ТЕ за процесния период за процесния
топлоснабден имот. В подкрепа на направеното признание са и събраните доказателства.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №92, том I,рег. №1299, дело №
77/2013 г. от 12.03.2013 г. на нотариус МН с рег. № 362, ответницата С. Г. е придобила от
АЮК правото на собственост по отношение на апартамент №68 с адрес: гр. С, ж.к. Д, блок
89 с идентификатор 68134.1500.2468.1.68. Установява се и направен отказ от учредено
вещно право на ползване от МВИ с декларация от 21.03.2013 г.
Следователно ответницата има качеството на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ,
тъй като в рамките на процесния период е била собственик на процесния топлоснабден имот
2
и по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между нея като потребител и топлопреносното
предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение на топлоснабдения имот. без да е необходимо
изричното им приемане.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
В случая ответникът не оспорва ищецът да е предоставил топлинна енергия, чиято
незаплатена стойност за процесния период да е в размер на 1383,87 лева, поради това и за
този размер вземане на ищеца съдът намира за установено като валидно възникнало и
непогасено чрез плащане. Следва все пак да се посочи, че признанието на ответника се
подкрепя от доказателства по делото и конкретно от изравнителните сметки, постъпили от
третото лице помагач, от които е видно, че за периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2019 г. реално
потребеното количество топлинна енергия е на стойност 1680,63 лева без ДДС, а за периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2020 г. – 672.83 лева без ДДС, или общо за двата отоплителни
сезона, формиращи процесния период – 2353,46 лева без ДДС, т.е. 2824,15 лева с ДДС – или
повече от претендираната от ищеца като неизплатена стойност за периода.
При този извод на обсъждане подлежи основното възражение на ищцата за погасяване
на вземанията за периода 01.05.2018 г. до 07.12.2018 г.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020
г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
3
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
07.12.2021 г
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, тригодишния давностен
срок за вземанията на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия към
момента на предявяване на иска биха били погасени по давност за периода от 01.05.2018 г.
до 31.07.2018 г., а за останалите месечни задължения - не.
Видно от представената изравнителна сметка, изготвена от третото лице помагач за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., разхода на топлинна енергия е 1680,63 лева без
ДДС /т.е. 2016,76 лв с ДДС/, а за същия период прогнозните начисления по фактури са
стойност 1775,04 лева /т.е. 2130,05 лв с ДДС/, поради което е определена сума за получаване
в размер на 113,29 лева с ДДС.
С молба от 05.06.2023 г. ищецът изрично е посочил, че е получил плащания на
прогнозните месечни стойности съгласно издадените фактури за периода от май 2018 г. до
септември 2018 вкл. на обща стойност 549,72 лева, което плащане е отразено и в
съобщението към общата фактура за отоплителния период.
С оглед така установените и признатите обстоятелства следва извод, че доколкото
резултатът от изравняването за отоплителният период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е
сума за получаване , то и не са останали незаплатени суми за периода, за който са платени
прогнозните стойности, тъй като със заплащането на по-високите размери от реално
потребената енергия е извършено пълно погасяване за тези месеци. Поради това и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. вземанията не са погасени по давност, тъй като
същите са били своевременно погасени чрез плащане.
С оглед изложеното възражението за погасяване по давност на вземанията за част от
процесния период съдът намира за неоснователно, което води до основателност на
предявения иск за главница в пълния му предявен размер, като същият е съобразен с
постъпилите плащания и именно поради това в размер, по-нисък от реалната стойност на
ТЕ, доставена за двата отоплителни сезона.
Ответницата не е възвела други възражения срещу дължимостта на главницата и
мораторна лихва, претендирани от ищеца, поради което следва в цялост да бъде уважен и
иска по чл. 86, ал .1 ЗЗД и бъде признато, че дължи обезщетение за забава плащането на
неплатената главница за периода от 15.09.2019 г. до 22.11.2021 г. , което съдът на основание
чл. 162 ГПК определя в размер на 45,83 лева.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски в размер на 128,59 лева за исковото и 78,59 лева за заповедното производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. В. Г. с ЕГН:
4
********** и адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл. 89, вх. В, ет. 8, ап. 68 дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК
****, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1383,87 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „Д“,
бл. 89, вх. В, ет. 8, ап. 68, аб.№ 120567, ведно със законна лихва от 07.12.2021 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 45,83 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 22.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 70042/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК С. В. Г. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. „Д“, бл. 89, вх. В, ет. 8, ап. 68 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ****, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 78,59 лева – разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. № 70042/2021 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 128,59 лева – съдебни
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5