МОТИВИ към
Решение№108/16.07.2020г. по АНД № 182/2020г. на РС-Царево:
Производството по
делото е образувано по внесено постановление от Районна прокуратура – Царево, с
предложение за освобождаване на И.А.Х., с ЕГН **********, *********** от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба” по реда
на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по по чл.345, ал.2 във вр.
ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът
поддържа внесеното постановление.
В с.з. обвиняемият Х.,
редовно призован, се представлява от
адв.Николова, която заявява, че не оспорва фактическата обстановка, изложена в
постановлението на прокуратурата, като
моли административното наказание глоба да бъде определено от съда към
минимума.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Обв. И.А.Х., с ЕГН **********, ********* притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категория „В“, „А“ и „М“.
Свидетелят Б. Д.Ж. бил управител на „Луксор прийм“ ООД- гр. София.
Дружеството било концесионер на плаж „Приморско юг“. За осъществяването на
дейностите по поддръжка на плажа, св.Ж. закупил от неустановено лице, през 2015
год. колесен трактор марка „Беларус”, модел „ЮМЗ-6Л”, с рама №***** с мощност
33 киловата, който се използвал от служителите на дружеството, между които и
обвиняемият И.А.Х., единствено в рамките на плажната ивица. Ж. изрично забранил
трактора да се управлява извън плажната ивица - по пътищата отворени за
обществено ползване, предвид факта, че същия не бил регистриран.
Въпреки тази изрична забрана обвиняемият Х., на 14.05.2018 год. управлявал
гореописания колесен трактор, в гр.Приморско, когато бил спрян за проверка от
служители на РУ гр.Приморско, които след като установили, че моторното превозно
средство е без регистрация, му съставили АУАН , въз основа на който било
издадено наказателно постановление №18 – 4653 - 000192/11.07.2019 год., с което
му било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Същото било връчено на Х., не било обжалвано
по съответния ред и е влязло в сила на 16.10.2018 год., като до момента Х. не е заплатил наложената му глоба.
На 17.06.2020 год. обвиняемият Х., с ясното съзнание, че колесният трактор
не е регистриран и въпреки че не притежава съответната правоспособност да
управлява колесен трактор, го управлявал в гр.Приморско, по ул. „Азине“, в
посока ул. „Съединение“. Там бил спрян за проверка от служителите на РУ
гр.Приморско – свидетелите Д. И. И. и С. А. П.. Свидетелите поискали
документите за самоличност и собственост на моторното превозно средство. Х. обяснил,
че колесния трактор не е регистриран. Била извършената справка в ОДЧ на РУ
гр.Приморско и установено, че тракторът действително не е регистриран, а
водачът му е наказван за същото деяние по административен ред през 2018 год. За констатираните нарушения на ЗДвП
свидетелят Н. И. И. му съставил два броя акта за установяване на
административно нарушение, с номера съответно GA 244064/17.06.2020 год. и GA
244065/17.06.2020 год., които Х. подписал без възражения. Със съставянето на
акта за първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, е
започнало бързото производство.
Изложените фактическа обстановка се доказва от събраните по делото устни и
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК -обясненията на
обвиняемия И.А.Х. /л. 12/, Показания на Н. И. И. /л.13/, Показания на Д.И. И.
/л. 15/, Показания на С. А. П. /л. 16/, Показания на Б. Д. Ж. /л. 17/,
Показания на Н. А. Н. /л. 18/, Протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него /л.4 – л.8/, два броя актове за установяване на
административно нарушение /л.26 – л.27/, Наказателно постановление /л. 28 –
л.29/, Справка от РУ гр.Приморско /л. 23 – л.25/, Справка за съдимост /л. 20 – л.21/, Справки
ОДЗ и МЗХГ /л.31 – л.34/, Справка от ТД на НАП Бургас, офис Ямбол /л.36/.
При така установеното фактическа обстановка, съдът намира, че обв.Х. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл.345, ал.2 във
вр. ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК. За да бъде съставомерно от обективна страна,
деянието по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, следва да са налице следните условия:
1) деецът да управлява МПС по път, отворен за обществено ползване ( част от общинската
или републиканската пътна мрежа ); 2) МПС да не е регистрирано по съответния
ред; 3) в законов или подзаконов нормативен акт да е предвиден ред и задължение
за регистрация на съответното МПС.
От обективна страна е безспорно доказано, че на 17.06.2020 год. в
гр.Приморско, по ул. „Азине“, в посока ул.„Съединение“, И.А.Х. е управлявал моторно превозно средство
– колесен трактор марка „Беларус”, модел „ЮМЗ-6Л”, с рама №*** нерегистрирано
по надлежния ред.
Съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Изискването за регистрация на самоходна земеделска
техника е въведена с приемането на Закона за регистрация на земеделска и горска
техника с ДВ 79 от 10.07.1998 г. Съгласно действащата по това време разпоредба
на чл. 11 от този закон, собствениците на регистрират в общините по
местоживеенето им, в 10-дневен срок, придобитата от тях самоходна техника щом
тя е с мощност на двигателя над 18 киловата (kW). През 2003 г. с ДВ, бр. 22 от
2003 г., разпоредбата на чл. 11 от закона е променена и на регистрация по този
закон вече подлежи земеделската самоходна техника с мощност на двигателя над 10
kW, като законодателят възлага на кмета на общината или на упълномощено от него
длъжностно лице, регистрирането на тази техника. Съгласно § 30 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, техниката с мощност от 10 kW до 18 kW,
придобита преди влизането в сила на този закон, се регистрира при условията на
чл. 11 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.
През 2005 г. с ДВ, бр. 74 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., разпоредбата
на чл. 11 от Закона отново е променена, като сега е въведено изискване
собствениците да регистрират самоходната земеделска техника с мощност на
двигателя над 10 kW в 30-дневен срок от придобиване на собствеността в
съответната регионална служба на Контролно- техническата инспекция (РС на КТИ)
по постоянен адрес за физическите лица. Законодателят определя и съответен ред
за това, а именно Първоначалната регистрация, промяната на регистрацията и
отчисляването на техниката се извършват от РС на КТИ въз основа на подадено
заявление от собственика на техниката до ръководителя на РС на КТИ и се вписват
в служебен регистър.
През 2017 г. с ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г, разпоредбата
на чл. 11 от Закона отново е променена, като регистрацията на самоходната
техника с мощност на двигателя над 10 kW, се прави в 30-дневен срок от
придобиване на собствеността в съответната областна дирекция
"Земеделие" по постоянен адрес на физическите лица. Първоначалната
регистрация, промяната на регистрацията и отчисляването на техниката се
извършват от областната дирекция "Земеделие" въз основа на подадено
заявление от собственика до директора на областната дирекция
"Земеделие" и се вписват в информационната база данни по чл. 7, ал. 1
от Закона.
По делото е безспорно установено, че управлявания от Х. по пътя, отворен за
обществено ползване на инкриминираната дати колесен трактор не е бил
регистриран по надлежния ред, макар същия да е следвало да бъде регистриран
съгласно ЗРКГЗТ.
В случая са накърнени обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията за безопасно и правилно използване на транспортните средства с цел
опазване живота и телесната неприкосновеност на участниците в движението.
От обективна страна деянието по чл. 345, ал.2 вр.ал.1 от НК е
съществено от обв.Х. при форма на изпълнителното деяние-действие.Престъплението
е формално и за неговата съставомерност и довършеност е необходимо и достатъчно
единствено управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежия ред, без да
е необходимо да са настъпили други общественоопасни последици.
От субективна страна, деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк
умисъл, тъй като Х. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване,
за което се прави извод от конкретното поведение на извършителя, което
обективира неговото субективно отношение към извършеното. По делото е безспорно
установено, че обв.Х. е управлявал процесния трактор по път, отворен за
обществено ползване, като е знаел, че трактора не е регистриран по надлежния
ред, но въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона.
В случая, не е налице деяние извършено при условията на крайна необходимост
по смисъла на чл.13 от НК, каквито доводи в обясненията си обвиняемият навежда.
Това е така, тъй като изначално е липсвало състояние на непосредствена опасност
за увреждане на някой от посочените в чл.13 от НК правноохраняеми интереси.
Дори и да се приеме, че било налице такова състояние, то е съществувал и друг
безвреден начин за избягването му – например като се демонтира спуканата гума,
натовари се на друго МПС и се транспортира до сервиза, където да бъде залепена. В този смисъл е и
константната практика на върховната съдебна инстанция.
За престъплението по чл.345 ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.
Обвиняемият Х. е пълнолетен, не е осъждан /реабилитиран на основание
чл.88а, ал.4 във вр. ал.1 от НК за предходните му осъждания /, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, Глава осма от НК.
С извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди. Налице са всички предвидени в чл.78а от НК
предпоставки за освобождаване на обвиняемият от наказателна отговорност и
налагането му на административно наказание.
Съдът,
като взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства –трудовата
заетост на обвиняемия, съдействието
за разкриването на обективната истина, признаването на вината и изразеното
съжаление за извършеното от страна на обвиняемият, намира, че на същия следва да се наложи наказание „глоба” в минималния размер, предвиден в
закона, а именно: глоба в размер на
1000 лева, което наказание според съда би изиграло необходимата превантивна и
превъзпитателна роля спрямо обвиняемия за в бъдеще да се въздържа от извършване
на престъпления и се явява справедливо.
Разноски
по делото няма.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови решението си.
Председател :