№ 8361
гр. *****, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110169496 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от
К. Н. срещу В. М. Д. за признаване за установено спрямо ответника, че К. Н. е собственик на
1/12 идеални части от апартамент № 96, находящ се в /АДРЕС/, състоящ се от три стаи,
трапезария, бокс, със застроена площ от 93,20 кв. метра, ведно с 1,059 % идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата и с прилежащото му мазе № 24 с площ от 7,56 кв. метра,
на основание давностно владение, упражнявано в продължение на повече от 10 години.
Ищцата твърди, че с ответника и В.С.З. са били съсобственици на описания
недвижим имот. Правото им на собственост възникнало на основание наследяване на В.
В.ев Д., като в тази връзка ищцата притежавала 10/12 идеални части от имота, а ответникът
и В.С.З. по 1/12 идеални части от него. В последствие на 17.10.2013 г., В.С.З. й дарила
нейната 1/12 идеални части от имота, като ищцата така станала собственик на 11/12 идеални
части от него. Поддържа, че оттогава и до завеждане на иска в продължение на повече от 10
години е упражнявала фактическа власт по отношение на процесния имот необезпокоявано,
непрекъснато, спокойно, явно и като свой, с което придобила идеалните части на ответника
по силата на давностно владение. Излага, че никога не е виждала ответника, тъй като
същият живеел в чужбина. Поддържа, че точно поради последното, изискването за
манифестиране на владението пред ответника не се поставя, тъй като е обективно
невъзможно спрямо него да бъдат осъществени действия, отблъскващи владението му и
съответно установяващи своене.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, в който изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорва правото на собственост на ищцата на 11/12 ид. ч. от процесния
имот. Твърди, че ищцата не е демонстрирала отричане на владението на ответника.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът К. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Д. А., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
1
В съдебно заседание ответникът В. М. Д., редовно призован, не се явява,
представлява се от назначения му особен представител – адвокат Г., която поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищцата и лицето В. В.ев Д. са сключили граждански брак
на 24.04.1984г., като по време на брака си и в режим на СИО, видно от приетата по делото
Заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД 41-1228/19.08.1987г. на Председателя на
ИК на СНС, са придобили недвижим имот, представляващ апартамент № 96, находящ се в
гр.*****, ул. „************ I“, бл. 3, вх.Г, ет.9, състоящ се от три стаи, трапезария, бокс, със
застроена площ от 93,20 кв.м., ведно с 1,059% идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото и прилежащо мазе № 24 с площ
от 7,56 кв.м. Видно от приетото на л.11 от досието на делото удостоверение на СО, район
„Възраждане“, имотът, описан в Заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД 41-
1228/19.08.1987г. на Председателя на ИК на СНС към днешна дата е с административен
адрес в гр.*****, ул. „*************. От приетото по делото удостоверение за наследници
на СО, район „Възраждане“ се установява, че лицето В. В.ев Д. е починало на 29.07.2011г.,
като след смъртта си е оставил за свои законни наследници съпругата си – К. Н. и родители
В.С.З. и ответникът В. М. Д..
В прието по делото удостоверение на СО, район „Възраждане“ е удостоверено, че
след извършена проверка в НБД „Население“ е установено, че за лицето В. М. Д. има ЕГН,
но няма създаден електронен личен регистрационен картон, като съответния район на СО не
разполага с данни за постоянен и настоящ адрес на лицето. По същия начин МВР, СДВР,
отдел „БДС“ в удостоверение, прието на л.39 от досието на делото е удостоверило, че в
Национален автоматизиран информационен фонд – „Национален регистър на българските
лични документи“ /НАИФ НРБЛД/ за лицето В. М. Д., роден на **********г., без ЕГН няма
регистрирани данни.
Разпитана свидетелката В.З., майка на покойния съпруг на ищцата – В. Д.,
възпроизвежда в показанията си, че ответникът е неин бивш съпруг, който е емигрирал през
70-те години на XX век, като и до днес свидетелката не знае къде е той, както и не се е
интересувала. Посочва, че двамата с ответника са разведени отдавна. Излага пред съда, че от
четири години живее в процесното жилище. Преди това жилището се обитавало от
семейството на К. Н. и покойния и син – от 1989г. до 2011г. От 2011г. до 2020г. имота бил
свободен. К. Н. никога не е познавала ответника. Ищцата пътувала често за Япония, като на
шест месеца идвала в *****. При пристигането си винаги отсядала в процесното жилище,
което свидетелката посочва, че е нейно и от което имала ключ.
Горепосочената фактология съдът приема за установена по делото, представените
писмени доказателства, кореспондират по между си, поради което съдът ги кредитира, а
събраните гласни доказателства съдът ще коментира по-долу в мотивната част на
настоящото решение.
Придобивната давност е способ за придобИ.не на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след
изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на
придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. Съдът
приема, че след смъртта на В. В.ев Д. е приложимо правилото на чл. 9, ал.2, изр.1 от ЗН,
като по силата на тази правна норма, ищцата, като наследник на съпруга си, доколкото
наследява с възходящи и при открИ.не на наследството след изтичане на десет години от
брака, е наследила 2/3 от имота, а родителите му по 1/3 идеални части. Така след смъртта на
В. Д. ищцата е титуляр на 10/12 идеални части от имота - 6/12 придобити по време на брака
2
и 4/12 като законен наследник на пойния си съпруг/, а родителите му са придобили по 1/12
идеални части от имота.
Както бе изяснено по-горе разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС дефинира владението
като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя, за да се придобие по давност недвижимата вещ – чл. 79, ал. 1 от ЗС е
необходимо непрекъснато владение в продължение на 10 г., какъвто е изискуемия период и
в конкретиката на настоящия случай. Тоест собственика, в чиято полза се твърди да е
изтекла придобивната давност следва да има фактическата власт върху имота (corpus), да
държи вещта като своя (animus domini) и да е манифестирал това свое намерение по начин,
че то да е възприето от собственика, чийто имот е завладян. Отнесено към режим на
съсобственост на вещите, същия принцип е възпроизведен и с обяснително тълкуване в ТР
№ 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. Няма спор в съдебната практика и
теория, че за да е основание за придобИ.не на един имот по давност, на първо място
фактическата власт следва да е упражнявана непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно.
В случая се установява по делото че ищцата до смъртта на съпруга си през м.07.2011г. е
упражнявала фактическа власт върху имота по отношение на притежаваните от нея в режим
на СИО 6/12 идеални части от имота. След това и от показанията на свидетелката Зайкова се
установява, че ищцата е продължила да обитава целия имот периодично, като и към
настоящия момент пътува в Япония, но не за повече от шест месеца, след което се връща и
обитава имота, който безпротиворечиво се установи, че владее и свои като свой, както и че
има ключ от него и винаги когато се завръща в Р.България се прибира в къщи. Въпреки че
свидетелката посочи, че живее от четири години в имота, тя не отрича, че имота
преимуществено се владее и ползва постоянно от ищцата, като посочва и че е дарила своите
1/12 и идеални части на К. Н., без по делото да е представен договор за дарение,
обективиран в съответния формален акт. Тоест, съдът приема от показанията на
свидетелката, че ищцата, за периода след смъртта на съпруга си през м.07.2011г. до
настоящия момент ползва имота като свой, с намерение да го свои изцяло за себе си.
Свидетелката установява, че през годините ищцата е облагородявала имота, без
противопоставяне от нейна страна, заплащала е данъци и битови сметки. От друга страна, от
събраните писмени доказателства, както и гласни такИ., се установява, че ответникът В. Д.
още приживе на наследодателя В. Д. е емигрирал в чужбина да живее, тоест не е пребИ.вал в
имота. От приетите по делото удостоверения от СО, район „Възраждане“ се установява, че
на ответника е записано ЕГН *************, но същият няма създаден електронен личен
регистрационен картон, както и няма постоянен и настоящ адрес на територията на
Р.България. Последното се установява и от приетото по делото на л.39 удостоверение на
МВР, СДВР, Отдел „БДС“. Съдът кредитира показанията на свидетелката В.З., като
обективни и безпротиворечиви, кореспондиращи на коментирания по-горе писмен
доказателствен материал, поради което им дава вяра.
Съдът приема горепосочените действия извършвани от ищцата К. Н., в предвид
особеностите на казуса, че са действия, които надхвърлят нуждите на обикновеното
ползване и управление на имота, като непротивопоставянето от страна на свидетелката В.З.
и обстоятелството, че ответникът не е живял в имота, нито заявявал такИ. претенции се
отъждествява с отказ от правата му по отношение на собствената му идеална част от
недвижимия имот. Следва да се има предвид, че при наличие на съсобственост и
упражнявана фактическа власт само от единия съсобственик, съответно наследник се
предполага, че владее собствената си идеална част и държи – останалите идеални части.
Именно поради това и изрично в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ВКС,
ОСГК, е посочено, че един от съсобствениците може да измени основанието на
фактическата си власт, като започне да владее частта на свой съсобственик, така че да я
придобие при изтичане на придобивната давност, но е необходимо съсобственика, в чиято
полза се твърди да е изтекла придобивната давност, да има фактическата власт върху частта
3
на другия съсобственик (corpus), да държи вещта като своя (animus domini) и да е
манифестирал това свое намерение по начин, че то да е възприето от съсобственика, чиято
идеална част е завладяна. За да промени фактическото положение относно 1/12 идеална
част, собственост на ответника, ищцата е следвало да установи фактическа власт и да
прекъсне държането на собствената на В. Д. идеална част, така и да манифестира
установеното владение и намерение за своене спрямо него. Относно манифестиране на
намерението си да свои недвижимия имот: макар и в ТР, цитирано по – горе, да е използван
израза манифестиране, но този глагол не означава някакво конкретно активно действие от
страна на собственика, който желае придобИ.не по давност на съсобствената идеална част
спрямо другия/ другите съсобственици, а се изразява в действия, които недвусмислено
показват собственическото отношение и другите съсобственици имат възможност да ги
възприемат. Разбира се такИ. действия не са обикновеното управление на имота и съответно
непротивопоставянето от другия съсобственик. ТакИ. действия са ползването на целия имот
със знанието на собственика, притежаването на ключ от имота, своенето с ясното съзнание и
на притежаваната от третото лице идеална част от имота, че имота/частта се свои като
собствена. Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС приема, че завладяването
частите на останалите съсобственици и промяната по начало трябва да се манифестира пред
тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен
ако това е обективно невъзможно. Решение № 214/ 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1919/
2015 г., І Г. О, разглежда случай, в който невладеещият съсобственик е извън страната, с
неизвестен адрес в чужбина, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към
съсобствения имот, точно каквато хипотеза е предмет на настоящото производство.
Обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването
на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него винаги
следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и
възприемане да бъде обективно осъществен. Съдът приема, че достигането на промяната в
намерението до адресата е обективно възможно когато местонахождението му е известно за
извършващото действията лице. Състоянието на обективна невъзможност е изключение и
поради това не може да бъде прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които
съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви
отношения /Решение № 17/01.03.2017 г на ВКС по по т. дело № 2923/2016 г., ГК, II Г. О/,
каквато е настоящата хипотеза; така от показанията на свидетелката Зайкова се установи, че
ищцата въобще не познава ответника Д., самата свидетелка няма данни къде пребИ.ва той,
не се и интересува. Когато съсобствениците се познават непосещаването на населеното
място, където е имота, непроявяването на интерес към него и неизвършването на действия, с
които пряко се упражнява правото на собственост не обуславят обективна невъзможност за
демонстриране на намерението за своене от страна на владеещия съсобственик, който желае
да се ползва от придобивната давност. Друго е когато съсобствениците не поддържат
контакт, нямат знание къде пребИ.ват, за да може да е обективно възможно
манифестирането на намерението за своене на частта, принадлежаща на другия
съсобственик. По делото е безспорно установено от показанията на Зайкова и от събрания
писмен доказателствен материал, че ответникът не е бил с известно местожителство в
страната и чужбина за ищцата К. Н.. По изложените съображения изводът на съда е, че е
било обективно невъзможно демонстрирането на промяната на намерението за своене на
целия имот спрямо ответника В. Д..
Ето защо съдът приема, че ответникът е изгубил собствеността си върху процесните
идеални части от имота, а ищцата ги е придобила по давност в периода от м.07.2011г. до
датата на подаване на исковата молба в съда.
По гореизложените мотиви съдът приема така предявеният иск за основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
4
поражда в полза на ищеца. На ищцата следва да се присъдят разноски, съобразно списък по
чл. 80 от ГПК /л.76 по делото/ в общ размер от 2811,33 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения от К.
Н., ЕГН ********** срещу В. М. Д., ЕГН **********, положителен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК, че К. Н. е собственик на 1/12 идеални части от апартамент
№ 96, находящ се в /АДРЕС/, състоящ се от три стаи, трапезария, бокс, със застроена площ
от 93,20 кв. метра, ведно с 1,059 % идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата и с
прилежащото му мазе № 24 с площ от 7,56 кв. метра, имот с идентификатор
68134.302.107.1.72, на основание давностно владение, упражнявано в продължение на
повече от 10 години.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. Н., ЕГН **********,
сумата от 2811,33 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5