№ 21
гр. Варна , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ в публично заседание на седми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Д. Мечева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Евгения Д. Мечева Гражданско дело №
20203110111233 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Х. К. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Велико Христов“ № 47, ет. 2, ап. 5, чрез процесуалния й представител
– адв. Йордан Алексиев, срещу ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа” № 2, иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 305.90 лв.
/след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на иска вместо
първоначалния за сумата 10 лв., частичен иск от целия в размер на 584.64 лв./, съставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак,
решетка радиатор, вътрешен капак дясно огледало и облицовка задна броня, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие, установено на 10.08.2020 г., по сключения
между страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица №
0306Х0497217/06.08.2019 г., със срок на действие 16.08.2019 г. – 15.08.2020 г., на л. а.
„Фолксваген голф”, с рег. № В 0617 ВС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2020 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата си молба ищцата Х. К. П. излага, че на 06.08.2019 г. е сключила с
ответника ЗАД „АРМЕЕЦ” АД договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско”, по
отношение на собствения си лек автомобил „Фолксваген голф”, с рег. № В 0617 ВС, със срок
на действие 16.08.2019 г. – 15.08.2020 г. Посочва, че автомобилът бил застрахован за 4699
лв., като застрахователната премия възлизала на 306 лв., разсрочена на четири вноски.
Първата вноска в размер на 76.50 лв. заплатила на 06.08.2019 г. при сключване на
застраховката. Към настоящия момент са платени и останалите вноски. Поддържа, че на
10.08.2020 г., отивайки до автомобила, установила, че същият е увреден от неизвестно за нея
лице. За тези злоумишлени действия уведомила I РУ на МВР – Варна. Твърди, че на
11.08.2020 г. уведомила и ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие.
Посочва, че застрахователят извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
1
съставил Опис на увредените детайли, а именно: преден капак, решетка радиатор, вътрешен
капак дясно огледало и облицовка задна броня. Излага, че като застрахователно
обезщетение получила сумата 257.30 лв. Поддържа, че тази сума не може да покрие щетите.
Ето защо извършила проучване в няколко сервиза, като установила, че сумата, необходима
за възстановяване на автомобила, е в размер на 841.94 лв. Счита, че след приспадане на
определеното обезщетение застрахователят й дължи сумата 584.64 лв. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД
„АРМЕЕЦ” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – юрк. Милена Русинова.
Ответното дружество не оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен валиден
договор за застраховка „Каско” на процесния автомобил, действащ към датата на настъпване
на застрахователното събитие, че е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, че е
извършен оглед на автомобила, като е изготвен опис на уврежданията и определено
обезщетение в размер на 257.30 лв., заплатено на ищцата с преводно нареждане от
20.08.2020 г. Заявява, че признава предявения от ищцата иск за сумата 10 лв., предявен като
частичен от целия в размер на 584.64 лв. Посочва, че признатите суми, в това число за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в минимален размер, ще бъдат заплатени на
ищцата в хода на процеса.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Йордан Алексиев, който заявява, че поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица №
0306Х0497217/06.08.2019 г., със срок на действие 16.08.2019 г. – 15.08.2020 г. по отношение
на л. а. „Фолксваген голф”, с рег. № В 0617 ВС, валиден към датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие, установено на 10.08.2020 г., че ищцата е заплатила в
полза на ответника дължимата по договора застрахователна премия, че същата е уведомила
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и че застрахователят е
заплатил на ищцата обезщетение в размер на 257.30 лв.
В проведеното по делото на 07.01.2021 г. открито съдебно заседание и във връзка с
извършените от страна на ответника плащания по делото е обявено за безспорно установено
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е
2
заплатил в полза на ищцата Х. К. П. сумата в общ размер от 625.29 лв., от които: 269.01 лв.
– обезщетение за претърпени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване исковата молба в съда – 10.09.2020 г. до изплащане на сумата –
07.12.2020 г., 50 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатски хонорар.
Между страните не е спорно, че на 11.08.2020 г. ищцата е уведомила ответното
дружество за настъпило застрахователно събитие, съответно, че при застрахователя е
заведена щета № 13020030104677/11.08.2020 г., при която са констатирани увредените части
по автомобила, а именно: преден капак, решетка радиатор, вътрешен капак дясно огледало и
облицовка задна броня.
По делото е изслушано заключението на вещото лице инж. Христо Каролев по
допуснатата от съда САТЕ, съгласно което в случая се касае за злоумишлени действия от
неизвестно лице, което посредством с твърд и остър предмет е увредило лаковото покритие
и боята на лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № В 0617 ВС. Според вещото лице,
налице е причинно-следствена връзка между процесното събитие и описаните в исковата
молба и в описа на претенцията увреждания по автомобила.
Предвид направеното от ответника в отговора на исковата молба признание на иска,
съдът приема, че в случая не е спорен механизмът на ПТП, както и че настъпилите
увреждания по автомобила са причинени именно в резултат на процесния инцидент.
Основният спорен момент в производството е относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.;
решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
3
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ.
Съгласно заключението на вещото лице: І вариант – общата сума за оригинални части
по средни пазарни цени към датата на събитието е в размер на 881.17 лв. с ДДС, и ІІ вариант
– общата сума по средни пазарни цени на частите от алтернативен доставчик към датата на
събитието е в размер на 832.21 лв., като в тази цена е включена и стойността на труда по
средните пазарни цени за ремонт на автосервизите, извън тези на официалния представител
на марката.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че в случая релевантен е ІІ
вариант на експертизата – както по отношение на цената за частите, така и за цената на
труда. За този си извод съдът взе предвид и обстоятелството, че в случая процесният
автомобил е над 15 г., като ремонтът с предлаганите от алтернативни доставчици части
реално ще доведе до целения ефект, а именно възстановяване на процесния автомобил.
Предвид установения размер на претърпените щети и след приспадане на вече
заплатеното застрахователно обезщетение, съдът намира, че застрахователят дължи на
ищеца допълнително сумата 305.90 лв. /832.21 лв. – 526.31 лв. /сборът между първоначално
платеното от застрахователя обезщетение – 257.30 лв. и допълнително заплатеното такова в
хода на процеса – 269.01 лв./ = 305.90 лв./, необходима за възстановяване на увреденото
моторно превозно средство, какъвто е и размерът на исковата претенция. Ето защо така
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на изменение на исковата претенция – 07.01.2021 г. до
окончателното й изплащане. Съдът приема за неоснователно искането за присъждане на
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2020 г.,
доколкото към този момент предявеният иск е само частичен в размер на 10 лв., целият за
сумата 584.64 лв., като има извършено плащане от страна на ответника в хода на процеса
/включително за частичния иск в размер на 10 лв./, включващо и законната лихва върху
платената сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2020 г. до датата на
плащането – 07.12.2020 г.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ответникът е оспорил
заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ, което оспорване обаче е
несвоевременно /постъпилото от ответника писмено становище е постъпило в съда и
съответно докладвано на председателя на VIII състав при ВРС след приключване на
съдебното заседание по делото/, поради което и същото не може да бъде взето предвид.
Приетата експертиза е обоснована, адекватно отговаря на поставените задачи и е възприета
от съда като компетентно и обективно изготвена.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на такива в общ
размер от 610 лв., както следва: 50 лв. - държавна такса; 200 лв. – депозит вещо лице и 360
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по договор за правна защита и
съдействие от 05.01.2021 г. Предвид извършените от ответника плащания, а именно сумата
50 лв. – държавна такса и сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение, които обстоятелства
бяха приети за безспорно установени в отношенията между страните, както бе посочено по-
4
горе в изложението, съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на сумата 260 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на Х. К. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Велико Христов“ № 47, ет. 2, ап. 5, сумата 305.90
лв. /триста и пет лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, решетка радиатор,
вътрешен капак дясно огледало и облицовка задна броня, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие, установено на 10.08.2020 г., по сключения между
страните договор за застраховка „Каско”, обективирана в полица №
0306Х0497217/06.08.2019 г., със срок на действие 16.08.2019 г. – 15.08.2020 г., на л. а.
„Фолксваген голф”, с рег. № В 0617 ВС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на изменение на исковата претенция – 07.01.2021 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Начин на плащане: чрез пощенски запис или по банкова сметка с IBAN
BG46RZBB91551008470511, с титуляр Х. К. П..
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Стефан Караджа” № 2, да заплати на Х. К. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Велико Христов“ № 47, ет. 2, ап. 5, сумата 260 лв.
/двеста и шестдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5