Решение по дело №19697/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260072
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Кристиана Стоянова Кръстева
Дело: 20193110119697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 19.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

                 

при участието на секретаря Елица Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19697/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. фонд, ***, представляван от изпълнителните директори Борислав Иванов Михайлов и Стефан Стоилков, чрез пълномощника им адв. Л. Велева срещу Й.М.Б., ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.288, ал.1 т.2, б.“а“ КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1421,12лв., представляваща изплатено от Г. фонд обезщетение по щета №110745/20.08.2015г. за вреди по л.а. „Хонда Сивик“, с ДКН ТХ 2016 АМ, собственост на Ивайло Людмилов Гочев, причинени в резултат на ПТП настъпило по вина на ответника, като водач на л.а. „VW-Голф“ с ДКН В 7076 КН, на 11.08.2015г. в гр. Варна, като ответникът е управлявал автомобила без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 03.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 11.08.2015г.  в гр. Варна настъпило ПТП между л.а. „Хонда Сивик“, с ДКН ТХ 2016 АМ, собственост на Ивайло Людмилов Гочев и л.а. „VW-Голф“ с ДКН В 7076 КН, управляван от ответника. Ответникът бил виновния за катастрофата водач, тъй като при движение по бул.“Сливница“ направил опит за маневра завой на дясно без да пропусне правомерно движещия се по път с предимство л.а. „Хонда Сивик“, ударил го и с това причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.260 КЗ (отм.) ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Г. фонд изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1421,12лева по щета №110745/20.08.2015г. за щетите по увредения при инцидента л.а. „Хонда Сивик“, с ДКН ТХ 2016 АМ, собственост на Ивайло Людмилов Гочев. След изплащане на обезщетението Г. фонд поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но не последвало плащане, което породило за ищеца правен интерес от предявяване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, изразяват становище по спора чрез нарочни молби до съда.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от  констативен протокол № 1455685/11.08.2015г. е регистрирано ПТП с участници Й.М.Б. и Ивайло Людмилов Гочев. Като причина за настъпване на произшествието се сочи, че ответникът в качеството му да водач на л.а. „VW-Голф“ с ДКН В 7076 КН при наличие на пътен знак Б-1 не пропуска правомерно движещия се по път с предимство л.а. „Хонда Сивик“ с ДКН ТХ 2016 АМ.

С нарочна молба до съда, ответникът е оспорил обстоятелството, че не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Макар и възражението му да е направено извън срока по чл.131 ГПК, съдът намира същото и за абсолютно неоснователно, предвид представената и приложена от ищеца справка от база данни на Информационен център към Гаранцион фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност, видно от която към датата и часа на реализираното ПТП, а именно 11.08.2015г., 16.20ч., липсва валидна такава.

На 12.08.2015г., собственикът на л.а. „Хонда Сивик“ с ДКН ТХ 2016 АМ е подал до Г. фонд, Уведомление за имуществени вреди.

Въз основа на уведомлението е изготвен Доклад по щета за имуществени вреди №11-0745/20.08.2015г.; Заключителна техническа експертиза на Г. фонд по щета №11-0745/20.08.2015г.; Техническа експертиза на Г. фонд по щета №11-0745/20.08.2015г.; Опис-Заключение по щета. Определена е стойността, необходима за отстраняване на щетите.

Представено е преводно нареждане с наредител Г. фонд за платено в полза на Ивайло Людмилов Гочев обезщетение по щета № 110745/20.08.2015г.  в размер на 1421,12лв., от което е видно, че сумата е наредена на  27.11.2015г.

Приложена е Регресна покана относно щета №11-0745/20.08.2015г., адресирана до ответника Й.М.Б., с която  се уведомява последния, че „Г. фонд“ е заплатил на лицето Ивайло Людмилов Гочев сумата в размер на 1458,12 лв., представляващо обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди с лек автомобил л.а. „VW-Голф“ с ДКН В 7076 КН, управляван без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по повод станало ПТП на 11.08.2015г.

Видно от  уведомление на МВР/л.7./ срещу ответника има издадени 2бр. НП,  връчени лично на ответника на 17.09.2015г. и влезли в законна сила на 25.09.2015г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

 Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд (ГФ) за плащане на обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” са настъпване на ПТП, МПС, причинило процесното ПТП обичайно се намира на територията на РБ, водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288, ал. 1, т. 2 б. ”а” КЗ отм. /чл. 519 т.1 КЗ /, като най-често това са причинени вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.

След изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на обезщетението – чл.288, ал.12 КЗ отм./ 558, ал.7 КЗ/, какъвто е и настоящия казус, респ. предявеният иск.

По делото се установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 11.08.2015г. по вина на ответника, като ползвател (водач) на МПС, за което към тази дата и часа на реализираното ПТП, не е имал налична и валидно сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.

По делото бе приобщен протокол за ПТП, който е официален документ, издаден в изпълнение на задължението на службите за контрол да посетят местопроизшествието кореспондиращо с чл. 125 ЗДвП и чл. 125а ЗДвП. Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му и в съответната за това форма, поради което се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила, относно авторството на материализираните в него волеизявления на съставителя, но и с материална доказателствена сила, относно самото удостоверено волеизявление. Това заключение се подкрепя и от трайно установената практика на ВКС, според която протоколът за ПТП, съставен в установената форма и ред от компетентни за това длъжностни лица в изпълнение на длъжностните им функции представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, относно направените пред него волеизявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят на документа удостоверява пряко възприетите от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на настъпилото ПТП, местоположението на ПТП, участниците в него– в този смисъл Решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т.д. 1506.2013г. I-во т.о.; Решение № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г.

С оглед влязлото в сила наказателно постановление, съдът приема, че е установен механизмът на произшествието, тоест че Й.М.Б. *** при движение на бул.“Сливница“ и при опит за маневра - завой на дясно не е  пропуснал правомерно движещия се по път с предимство л.а. „Хонда Сивик“. Следователно е налице противоправно поведение на ответника, доколкото последният, управлявайки автомобила си е отнел предимството на водача на л.а. „Хонда Сивик“ с ДКН ТХ 2016 АМ, нарушил е правилата на движение и в резултат на това противоправно поведение е настъпило процесното ПТП. Ето защо, съдът приема, че ПТП е настъпило именно в причинна връзка с поведението на ответника, който е нарушил посочените правила за поведение при управление на МПС и по този начин е причинил имуществени вреди другиму.

При установеност на противоправното деяние, вината на дееца се предполага по силата на презумцията, уредена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

По делото е безспорно установено, че ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която би покрила причинените от него вреди на трети лица. Това обстоятелство се установява, както от Протокола за ПТП, така и от приетата като писмено доказателство - Справка, изготвена от Г. фонд въз основа на данните от Информационния център към него. Съгласно чл. 292 КЗ /отм./, процесната Справка, изготвена от Г. фонд, до доказване на противното, удостоверява застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието, съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ /отм./. Ето защо съдът приема, че Справката от Г. фонд, има формална и материална доказателствена сила на официален документ, придаден от закона, по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК.  

На следващо място по делото не е въведен спор, че сумата от 1421,12 лева е заплатена от Г. Фонд на пострадалото лице.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките, визирани в  разпоредбата на чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./, съгласно които Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за нанесени имуществени вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради което са налице и предпоставките за прилагане на  разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението фондът да встъпва в правата на увредения собственик на МПС до размера на платеното - причинна връзка между нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение на ответника, липса на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по отношение на управлявания от него автомобил и заплатено застрахователно обезщетение на третото лице.

Ето защо съдът намира предявения иск с правно основание чл.288, ал.1 т.2, б.“а“ КЗ /отм./ за доказан по основание.

В съответствие с акцесорния характер на искането за присъждане на законна лихва, то следва да се присъди ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и отправеното искане на ищеца следва да се присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски изразяващи се в внесена държавна такса в размер на 56,84 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Й.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  на Г. фонд ***, представляван от изп. директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилковсумата в общ размер от 1421,12лв., представляваща изплатено от Г. фонд обезщетение по щета №110745/20.08.2015г., за вреди по л.а. „Хонда Сивик“, с ДКН ТХ 2016 АМ, собственост на Ивайло Людмилов Гочев, причинени в резултат на ПТП настъпило по вина на ответника, като водач на л.а. „VW-Голф“ с ДКН В 7076 КН, на 11.08.2015г. в гр. Варна, като ответникът е управлявал автомобила без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 03.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 288, ал. 1, т. 2 б. ”а” КЗ /отм./

 

 

ОСЪЖДА Й.М.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. фонд ***, представляван от изп. директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков сумата от 56,84лева, представляваща направени в производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ