МОТИВИ към присъда № 15/30.01.2015г. по НОХД № 1805/2014г.
по описа на Окръжен съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.С.К., за
това, че на 04.01.2014г. в с.Д. М., обл.Пловдив, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил “Б.” с рег. № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата:
-
чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата
- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”;
-
чл.51, ал.1 от Закона за движението по пътищата – „Всеки участник в движението
трябва да проявява особено внимание при приближаване към железопътен прелез и
преминаване през него” и
-
чл.51, ал.3 от Закона за движението по пътищата - „Спирането на пътни превозни
средства е задължително пред железопътен прелез, който няма бариери”, при което
по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - на М. М. К. с ЕГН
********** и на М. Й. К. с ЕГН **********, както и средна телесна повреда на И.А.К.
с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на типично
място, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник - престъпление по чл.343, ал.3, пр.3 и пр.4, б.”б”, пр.1 вр. ал.1,
б.”б”, пр.2 и б.”в” вр. ал.4 вр. чл.342,
ал.1 от НК.
По
делото няма приети за съвместно разглеждане граждански искове, наследниците на
двамата починали, както и пострадалата И.К., заявиха претенции единствено за
конституиране в процесуалното качество на частни обвинители.
Делото бе разгледано по реда на чл.371, ал.1,
т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия признание на фактите по
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
с оглед данните за личността на подсъдимия, и предвид обстоятелството, че
делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да се наложат наказания
Лишаване от свобода в минимално предвидения размер от 3 години, съобразен с
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, като на основание чл.58а, ал.1
от НК, същият се намали с една трета до 2 години Лишаване от свобода, както и Лишаване
от право да се управлява МПС за срок от 4-5 години, като изпълнението на наказанието
Лишаване от свобода се изтърпи ефективно при първоначален общ режим.
Защитата на подсъдимия, в лицето
на адв.К.С., не оспорва фактите по делото, предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 2 години, чието изпълнение
да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години, както и да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Подсъдимият П.К. лично, изказва
съжаление за случилото се, признава вината си и моли за условно наказание.
Повереника на частните обвинители
А.К., Д.О., К.К. и И.К. – адв.С. Ч. се присъедини към казаното от Прокурора
относно фактите по делото, изрази становище за налагане на наказания в
поискания от Прокурора вид и размер, но настоя за отлагане изпълнението на
наказанието Лишаване от свобода.
Частните обвинители А.К. и И.К.
лично, подкрепиха казаното от повереника им.
Повереника на частния обвинител Й.К.,
изцяло се присъедини към казаното от Прокурора, и по фактите, и по вида и
размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия, като сподели
виждането на Прокурора за необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието
Лишаване от свобода.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
П.С.К. е роден на ***г. в гр.Б., живущ ***, българин, български гражданин, с
основно образование, женен, неосъждан, с ЕГН **********. Подс.К. е
правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за управление на МПС № ***,
с валидност до 13.10.2015г., като категориите МПС, които има право да управлява
са „В” и „М”. Към датата на инкриминираното събитие, подс.К. управлявал с
пълномощно лек автомобил марка и модел „Б.”, с ДК №***, собственост на „Е.” ООД
гр.Пловдив.
Подс.П.К. призна фактите,
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Подс.П.К. живеел на семейни начала
с пострадалата св.И.А.К., която по същото време имала сключен граждански брак с
Й.С.К.. На 03.06.2013г. св.И.К. родила дете - М. Й. К., от брака си със св. Й.К.,
като впоследствие двамата родители се развели. Детето М. било оставено на грижите на баба си по
майчина линия - пострадалата М. М. К.,***. През лятото на 2013г. подс.К. и св.И.К.
заминали за чужбина, като се прибрали в
България в края на месец декември 2013г.
На 04.01.2014г. М. трябвало да
бъде закаран от с.Д. М. в гр.Пловдив, за извършване на лекарски преглед. Около
8.30ч. – 9.00ч. на горепосочената дата, от селото за гр.П., като придружители
на детето тръгнали св.И.К., пострадалата М. К. и подс.К.. Четиримата пътували с
лекия автомобил „Б.” с рег.№ ***, управляван от подс.К..
След приключване на лекарския
преглед, св.И.К., пострадалата М. К. и подс.К., заедно с детето тръгнали обратно
по пътя П. – К., за да се приберат в с.Д. М., където бил домът на М. К.. По
време на пътуването към селото, лекият автомобил „Б.” управлявал подс.К., на предната дясна седалка
се намирала св.И.К., а на задната седалка се намирала пострадалата М. К., която
държала М. в ръцете си. Около 12.15ч. подс.К. с управлявания от него автомобил
достигнал до разклона на К. за с.Д. М., и завил в посока към селото. След
влизане в чертите на селото, пътят по който се движел управлявания от подс.К.
лек автомобил, се пресича от железопътната линия П.-К. За преминаване на
пътните превозни средства през железопътната линия бил изграден неохраняем
железопътен прелез – без бариери. Този прелез бил оборудван от двете си страни
с два пътни знака и една предупредителна табела, поставени един върху друг –
най-отгоре знак А34.1 - „железопътен прелез с един коловоз”, по средата -
табела с надпис „СПРИ! ОГЛЕДАЙ, ОСЛУШАЙ
СЕ И ПРЕМИНИ АКО НЕ ИДВА ВЛАК”, а отдолу-пътен знак Б2 ”СПРИ! Пропусни
движещите се по пътя с предимство”. Прелезът бил оборудван и със светлинна и
звукова сигнализация за опасност от идващ влак. Светлинната сигнализация при
такава опасност е мигаща червена светлина. Системата за безопасност била така
устроена, че за да се подаде на влак разрешителен сигнал за тръгване от гарата,
трябва да е включена прелезната сигнализация. На 04.01.2014г. прелезната
сигнализация работела в пълна изправност.
На същия ден, в 11.30ч. по
разписание от Централна гара –Пловдив, потеглил за гр.К. пътнически влак № **,
теглен от ЕМВ № *** /електромотриса марка „С. Д.”/. Подвижният железопътен
състав се управлявал от св.А. Ч. - локомотивен машинист при Локомотивно депо –П..
В 12.11ч. по разписание влакът спрял на Ж.П.гара „Д. М.”. След двеминутен
престой, св.Ч. получил зелен светлинен сигнал и заповед за потегляне от св.К. -
ръководител-движение на същата гара. След потеглянето си в посока към ж.п.
спирка „И. В.”, св.Ч. ускорил скоростта на влака до 83 км/ч., при максимално
разрешена скорост за участъка от 90 км/ч.. На разстояние около 1 км. след
потеглянето му от гарата, предстояло влакът да премине през горепосочения
прелез. В този момент управлявания от подс.К. лек автомобил бил навлязъл в
района на ж.п.прелеза. К. не управлявал с необходимото внимание за преминаване
през ж.п. прелез, поради което не възприел забранителната светлина на
светофара, включената звукова сигнализация и поставения пътен знак Б2. Той не
изпълнил и законовото си задължение по чл.51, ал.3 от Закона за движението по
пътищата да спре преди преминаването през ж.п.прелез, който няма бариери. Така,
без спиране на автомобила, подс.К. предприел пресичане и навлязъл върху
релсите, когато влакът се намирал на 140 метра от прелеза. При навлизането върху
самия ж.п.прелез, подсъдимият извършил неправилни действия с уредите за
управление - скоростен лост и педали, от които двигателят загаснал, като
автомобилът не успял да преодолее релсите и се спрял върху тях, без да е
установен точния механизъм на действията на подсъдимия с уредите за управление,
довели до загасването на двигателя. Подс.К. се опитал да запали двигателя на
спрелия лек автомобил, но бил изпаднал в
паника от идващия влак и не успял. Влакът вече бил много близо, като подс.К.,
св.И.К. и пострадалата М. К. нямали време дори и за опит да напуснат купето на
автомобила. От своя страна, св.Ч., като видял навлизането и спирането върху
релсите на автомобила, веднага подал звуков сигнал и задържал екстрено
спирачната система на влака. Той започнал да намаля скоростта си, но разстоянието
до прелеза било малко и спирането преди удар с автомобила - невъзможно. Така, около
5,3 секунди след задействането на спирачната система, челната част на
електромотрисата достигнала автомобила и нанесла тежък удар по задната му лява
странична част. От удара лекият автомобил бил смазан в лявата си странична част
и отхвърлен в посока северозапад, преобърнал се на тавана си и се установил на
място върху земята, в близост до релсовия път. Влакът продължил движението си
със задействани спирачки и след около 150 метра спрял върху релсите.
В резултат на произшествието,
намиралата се на задната седалка на автомобила М. К. получила тежки травми и
починала. Детето М. било изхвърлено от автомобила и паднало на земята, също
получавайки тежки травми. Подс.К. бил
сериозно ранен, но оцелял, а св.И.К. пострадала най-леко от всички. От
превозната бригада на влака и пътниците в него не пострадал никой.
На местопроизшествието бързо се
събрали много хора от близката ромска махала на селото. След подаден сигнал на
тел.112, натам тръгнали и екипи на спешната медицинска помощ и полицията.
М. бил качен в лек автомобил, а впоследствие прехвърлен в линейка, но на
път за болницата починал от травмите си. Подс.К. и св.И.К. били откарани с
друга линейка в болница.
Св.Ш. - полицай при РУ ”Полиция”-Х.,
извършил с техническо средство „Дрегер алкотест” 7410 проба за употреба на алкохол на св.Ч. Пробата
била отрицателна. Състоянието на подс.К. не позволявало изпробването му с
техническо средство.
Разследващ полицай от РУ ”Полиция”
– Х. извършил оглед на местопроизшествието, след което трупът на М. К. бил
откаран за аутопсия в УМБАЛ ”Св.Георги” - Пловдив.
След откарването му в болницата,
лекар взел от подс.К. кръвна проба за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта, в която не е установена концентрация на алкохол, съгласно изготвеното
впоследствие въз основа на нея експертно заключение.
Прокурора е възприел заключенията
на съдебномедицинските експертизи на труп, относно двамата починали, както и
тази за уврежданията, получени от св.И.К., изготвени в досъдебното производство
по делото, които е пресъздал в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
съгласно които:
При огледа на трупа и аутопсията на
М. е установено:
- кръвонасядане на меките черепни
покривки в лявата тилна област, счупване на черепните кости в същата област,
епидурален, субдурален и субарахноидален кръвоизлив, оток на мозъка, кръвоизлив
в гръдната и коремната кухина, счупване на тялото на 3-ти шиен и 4-ти гръден
прешлен, контузия на гръбначния мозък в шийния отдел, счупване на множество
ребра отляво, кръвонасядане в междуребрената мускулатура, контузия на двата
бели дроба с разкъсване на паренхима на левия бял дроб, повърхностно
травматично разкъсване на слезката, кръвоизлив в извънперитонеалното
пространство отляво.
Причината за смъртта на М. К. е
съчетаната черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна травма, довели до остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Всички травматични увреждания са от
претърпяното пътно-транспортно произшествие и е налице пряка
причинно-следствена връзка между тях и настъпилата смърт.
При огледа на трупа и аутопсията
на М. М. К., е установено:
- травматично разкъсване на
сърцето, разкъсване на околосърцевата торбичка, кръвоизливи в околосърцевата
торбичка, в гръдната и коремната кухина, счупване на гръдната кост и тялото на
7-ми шиен прешлен, голяма разкъсна рана в лявата гръдна половина, счупване на
всички ребра в двете гръдни половини, кръвонасядане в междуребрената
мускулатура, контузия на двата бели дроба с разкъсване на паренхима на левият
бял дроб, разкъсване на слезката, кръвоизлив в извънперитонеалното пространство
отляво, мозъчни кръвоизливи и оток на мозъка. Причината за смъртта на М. К. е
тежката гръдна травма – разкъсването на сърцето и белия дроб. Всички
травматични увреждания са от претърпяното пътно-транспортно произшествие и е
налице пряка причинно-следствена връзка между тях и настъпилата смърт.
Относно причинените травматични
увреждания на И.А. К., при
произшествието, от експерта е констатирано:
- разкъсно - контузни рани по
главата и линейно счупване на черепа отдясно челно, контузии на главата, гърдите
и корема, счупване на две ребра, всичко това довело до разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота.
- счупване на дясната лъчева кост
на типично място, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник - за срок не по-малко от 30 дни.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт е отразено и съдържанието на заключението по автотехническата
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, съгласно което:
Непосредствено преди
задействането на спирачната му система от машиниста, влакът се е движел със
скорост 83 км/ч., а в момента на удара – около 71 км/ч., в който момент лекият
автомобил е бил неподвижен. При установената скорост на движение от 83 км/ч.,
опасната зона за спиране на влака е 271,6 метра, с време за това от 20,86
секунди. Същевременно, от момента на навлизане на лекия автомобил в прелеза, до
момента на удара, влакът е изминал път от 140 метра, за време от 6,25 секунди
/от тях 1 секунда, за да задейства машинистът спирачната система, за която
влакът е изминал 22,38 метра/. Ударът е бил дълбоко в опасната зона за спиране
на влака и машинистът не е имал техническа възможност да го предотврати. Той е
имал такава възможност само ако е управлявал влака със скорост по-малка от 54
км/ч. Основна причина за произшествието според експерта е, че водачът на лекият
автомобил е навлязъл в ж.п.прелеза по начин и момент, когато това не е било
безопасно.
В обвинителния акт е отразено, че
на 04.01.2014г. при станалото ПТП, подс.К. е нарушил следните правила за движение
по пътищата:
- чл.20, ал.1 от Закона за
движението по пътищата - „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”
;
- чл.51, ал.1 от Закона за
движението по пътищата - „Всеки участник в движението трябва да проявява
особено внимание при приближаване към железопътен прелез и преминаване през
него” и
- чл.51, ал.3 от Закона за
движението по пътищата - „Спирането на пътни превозни средства е задължително
пред железопътен прелез, който няма бариери” , като нарушаването на тези
правила за движение, стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата
смърт на пострадалите М. К. и М. К. и телесното увреждане на св.И.К..
Така изложените факти, подс.П.К.
призна и се съгласи за тях да не се събират други доказателства.
Описаната фактическа обстановка, се
установява безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява, на
първо място от признанието направено от подс.К. по реда на чл.371, т.2 от НПК,
и на следващо - от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното
производство, които съдът преценява като логични, последователни, взаимно
допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал, както
и от заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство
авто-техническа експертиза, съдебно медицински експертизи, химически
експертизи, от писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и
приобщени към доказателствения материал по делото, като събраните такива в хода
на досъдебното производство подкрепят признанието, направено от подсъдимия. От
оцелелите пътували в автомобила никой не си спомня подробности за
обстоятелствата преди и по време на ПТП, като в този смисъл съдът ползва
най-вече тези на машиниста на влака. Показанията на близките на пострадалите,
касаят преимуществено претърпените от последните телесни увреждания.
От правна страна:
Подсъдимият
П.К. е осъществил състава на престъплението
по чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.3 и пр.4, б."б", пр.1, вр. ал.1,
б."б", пр.2 и б."в" вр. чл.342, ал.1 от НК, затова, че на
04.01.2014г. в с.Д. М., обл.Пловдив, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил "Б." с peг. № ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата:
-
чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";
-
чл.51, ал.1 от Закона за движението по пътищата - „Всеки участник в движението
трябва да проявява особено внимание при приближаване към железопътен прелез и
преминаване през него" и
-
чл.51, ал.3 от Закона за движението по пътищата – „Спирането на пътни превозни
средства е задължително пред железопътен прелез, който няма бариери", при
което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - на М. М. К.,
с ЕГН ********** и на М. Й. К., с ЕГН **********, както и средна телесна
повреда на И.А.К., с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на дясната лъчева
кост на типично място, довело до трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник.
По тази правна квалификация, съдът
го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на инкриминираната дата, подс.П.К., управлявайки
моторно превозно средство, е допуснал нарушение на посочените по-горе правила
за движение, тъй като, не е спазил предписанията им – на първо място – предвид
предстоящото преминаване през ж.п. прелез без бариери - да прояви особено
внимание, което ако бе сторил, неминуемо би видял идващия от лявата му страна
влак, както и да спре пред прелеза, което, ако бе направил, нямаше да се стигне
до навлизането му в самия прелез в опасната зона за спиране на идващия влак, и
на второ място - да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява, като е допуснал угасване на двигателя му, точно в момента, когато
автомобилът е бил върху релсите на ж.п. прелеза, като освен това не е успял да
го приведе своевременно отново в движение, и така да направи опит да премине
през прелеза. Установено е по делото, видно от показанията на св.Ч., а и от
откъслечните такива на св.И.К. за обстоятелствата преди удара, че автомобила,
управляван от подсъдимия, е навлязъл в прелеза, без преди това да спира
движението си, което било преустановено в самия прелез при приближаващ влак, като
няма данни техническа причина-повреда, да е налагала спирането. Предвид това,
причината за оставането на автомобила в зоната на прелеза, стои в поведението
на самия водач – подс.К., който поради неправилни действия със системите за
управление на автомобила, първо е допуснал угасване на двигателя, а след това
не е успял отново да го приведе в движение, което определено е равнозначно на
неосъществяване на непрекъснат контрол над управляваното от него моторно
превозно средство. Именно затова и съдът приема, че причината за настъпване на
ПТП е свързана с нарушаване от страна на подсъдимия и на трите отразени в
обвинението разпоредби от ЗДвП, с което е засегнал интересите на пътуващите с
него лица, като в пряка причинно следствена връзка, с допуснатите от него нарушения
на правилата за движение, в резултат на които е последвало описаното ПТП, е
настъпил и съставомерния резултат – смъртта на М. К. и М. К. и средна телесна
повреда на св.И.К.. В този смисъл, възражението на защитата, че в случая не е
нарушено предписанието на чл.20, ал.1 от ЗДвП, е неоснователно. Адв.С.
настоява, че угасването на двигателя на автомобила върху релсите на ж.п.
прелеза не е зависело от подсъдимия, нито има данни да е свързано с негови
неправилни действия. Факт е обаче, че автомобила, управляван от подс.К., без да
спре предварително, както вече бе отбелязано, е предприел пресичане на прелеза,
което действие само по себе си изисква особено внимание, дори и да не идва
влак, свързано с избор на правилната скорост и съответно предавка, за
безпрепятствено преодоляване на самия прелез. Очевидно е, че подсъдимият е
подходил неправилно в този момент, извън коментираното вече неспиране и
неоглеждане преди прелеза, като начина на боравене със системите за управление
на автомобила явно е бил несъответен на терена през който се преминава, което е
довело до угасване на двигателя, а оттам и до спиране на автомобила върху самия
прелез. Така водачът, заради собственото си поведение, на практика е загубил
контрол над управляваното от него моторно превозно средство, което останало
неподвижно на прелеза, и малко по-късно, неизбежно било пометено от идващия от
лявата му страна влак. Описание за неправилно боравене с уредите на автомобила,
свързано с угасването му, се съдържа и в обстоятелствената част на обвинителния
акт, фактите, по който самият подсъдим призна. Липсват данни по делото,
причината за угасването да се дължи на друга причина, евентуално техническа
повреда и т.н. За настъпилия тежък съставомерен резултат са налице експертни
заключения, които дават медицинските параметри на причиненото на всеки един от
пострадалите, водещо до правна квалификация, свързана с причиняване на смърт на
две лица и средна телесна повреда на едно лице. Приложени са и редица
доказателства относно състоянието на прелеза и сигнализацията при идващ влак,
от които е видно, че към инкриминирания момент всички системи за известяване са
работели изрядно. В този смисъл са, както показанията на служителите от БДЖ,
така и съставените и изпратени по делото от същата компания писмени документи
по повод настъпилото тежко ПТП. Не е установено машиниста на влака от своя
страна да е допуснал нарушения на правилата за движение, свързани с обсъжданото
ПТП. Така, повдигнатото пред съда обвинение на подсъдимия К. се явява напълно
обосновано и доказано.
Деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вина - непредпазливост, тъй като не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици от същото, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
По наказанието:
Съдът, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието – висока, с оглед обществените отношения,
които засяга, и степента на обществената опасност на дееца – не висока, предвид
наличните само смекчаващи отговорността обстоятелства - добрите характеристични
данни, чистото съдебно минало, младата възраст на подсъдимия, сложното му
семейно положение – в брак със жена, с която не живее, но от която има две
деца, за които той се грижи, едното непълнолетно и живеещо в едно домакинство с
него, живущ на семейни начала със св.И.К., за която също полага грижи,
обстоятелството, че въпреки понесените и от него при ПТП тежки травми полага
труд и така получава доходи за издръжката си и тази на неговите близки, както и изказаното искрено съжаление за станалото, и
при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК за определяне на наказанието в
тези случай при условията на чл.58а от НК, прецени, че наказанието следва да се
определи съобразно чл.54 от НК в следните параметри и при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства: предвиденото в закона наказание за извършеното от
подсъдимия деяние е Лишаване от свобода от 3 до 10 години, като разпоредбата на
чл.343г от НК предвижда и Лишаване от право да се управлява МПС, чиито срок
съобразно чл.49, ал.2 от НК може да надминава срока на Лишаването от свобода,
заедно с което се налага, най-много с три години, като съобразявайки изложеното
по-горе, относно обществената опасност на деянието и дееца, както и обвързан от
разпоредбите уреждащи начина на определяне на наказанието Лишаване от свобода
при проведено съкратено съдебно следствие, а именно – за прилагане разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, указващ намаляване с една трета на определеното по
правилата на чл.54 от НК такова наказание, съдът счете, че следва да бъде
определено наказание Лишаване от свобода в размер на 3 години, което следва да
се намали с една трета съобразно чл.58а, ал.1 от НК, или крайният размер
наказание Лишаване от свобода, което съдът наложи на подсъдимия е 2 години,
както и Лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години.
В случая са налице условията за прилагане
института на условното осъждане, поради което и съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание Лишаване от свобода за срок от 4 години, считано от
влизане на присъдата в законна сила, тъй като счете, че по този начин могат да
бъдат постигнати целите на наказанието, и не е необходимо подсъдимият да изтърпява
реално наказанието си, така както поискаха Прокурора и повереника на частния
обвинител Й.К.. В този смисъл, съдът съобрази всички изложени по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и съобщеното от допълнително
разпитаната от съда свидетелка относно личността на подсъдимия, че макар и по
закон, починалия М. да е син на частния обвинител К., то предвид
обстоятелството, че е бил заченат и роден по време, когато св.И.К. е живяла
съпружески с подсъдимия, те считат детето за тяхно общо, като мъката от
загубата му се преживява изключително тежко от К., който видно от показанията
на свидетелката, посещава през два дни гроба на М., а след катастрофата не е
шофирал. Така, според съда, избраните по вид и размер наказания, ще способстват
за постигане целите, както на генералната, така и на личната превенция, в
най-пълна степен.
Причини за извършване на
престъплението – неспазване на правилата за движение по пътищата.
С оглед осъдителната присъда,
съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски, за които са налице
доказателства да са сторени, в размер на 484 лева, които той следва да заплати
в полза на органа, който ги е направил – ОД на МВР Пловдив.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: