Решение по дело №353/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началник група АНДОАПТПВ на сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Русе срещу Решение № 163/04.04.2025 г., постановено по АНД № 1966/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 24-1085-003195/25.09.2024 г., издадено от касатора. С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, изречение трето от ЗДвП, на И. И. И. е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване о право ад управлява МПС за срок от 12 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – И. И. И., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. 3, ет. 2 и съдебен адрес за призоваване гр. Русе, [улица], се представлява в процеса от адв. Л. П., АК Русе, който в съдебно заседание претендира за неоснователност на жалбата и иска от съда да остави в сила оспореното решение. Представя писмени бележки с вх. № 2990/10.06.2025 г., претендира решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и да им бъдат присъдени разноски, съгласно чл. 38 от ЗАдв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита, че подадената касационна жалба е основателна като посочва, че въззивният съд е приел фактическа обстановка, различна от доказаната, което е довело до неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Въвежда твърдение, че обективните и субективни признаци на административното нарушение са безспорно установени и административнонаказващия орган е индивидуализирал законосъобразно наложената санкция. По тази причина иска от съда да отмени решението на въззивният съд и да потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на И. И. И. против Наказателно постановление 24-1085-003195/25.09.2024 г., издадено от началник група в ОД МВР Русе, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, изречение трето от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. За да отмени процесното наказателно постановление, първата съдебна инстанция е приела, че в съставения АУАН и издаденото наказателно постановление не са посочени коректно факти и обстоятелства, а също и доказателства, и по тази причина не може по несъмнен начин да се установи дали И. е извършил вмененото му нарушение.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Според описанието на фактическата обстановка в процесното накаазтелно постановление, на 27.08.2024 г., в 01:50 часа, в гр. Русе, на [улица], западен паркинг на МОЛ Русе, И. управлява посоченото МПС по път, отворен за обеществено ползване не по предназначение като умишлено форсира двигателя подавайки газ, вследствие на което поднася задната част на автомобила вдясно и вляво. Наказателното постановление е издадено във връзка с Постановление на Районна прокуратура – Русе № 5442/24 от 10.09.2024 г.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. От съвкупния анализ на доказателствата по делото, безспорно се установява, че не може несъмнено да се докаже извършено нарушение по смисъла на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Касационната жалба съдържа възражения във връзка с преценката на доказателствата от страна на въззивния съд, като се твърди, че е следвало да се даде превес на свидетелските показания на полицейския служител, който е установил т. нар дрифт. Фактът, че прокуратурата е възприела описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, не означава, че съдията няма право на собствена преценка за същата. Съдът намира възраженията за неоснователни. В обжалваното решение е изложил подробни мотиви във връзка с приемането на съответните доказателства и след съвкупна преценка на същите е достигнал до правилния извод, че нарушението не е несъмнено доказано.

В представените писмени бележки процесуалният представител на касационния ответник е развил подробни съображения относно нарушенията, допуснати при установяване на фактическата обстановка, с които съдът е съгласен и не намира за необходимо да разглежда същите.

Обобщено може да се каже, че на практика касационната жалба не съдържа касационни основания. Дори да се приеме, че с изложените в жалбата възражения се цели доказване на нарушение на съдопроизводствените правила, то не се установява нарушение на чл. 348, ал. 3 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Първата съдебна инстанция е извършила правилна оценка на събраните по делото гласни доказателства, като ги е обсъдила както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Видно от приобщените по делото доказателства (два CD-диска) по надлежния ред е извършено предявяване на вещественото доказателство (чл. 284 НПК) и огледа му в присъствието на явилата се по делото страна (чл. 285 от НПК), и това е отразено в съдебния протокол.

В хода на съдебното следствие, въззивната инстанция е събрала доказателства от различни доказателствени източници за всички относими към спора факти. Доказателствата са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изисквачл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях е са направени обосновани изводи от фактическа и правна страна. Касационната инстанция счита, че фактическата обстановка е изяснена в пълнота от въззивния съд. В този смисъл, противно на довода на касатора не може да се установи нарушение, извършено от И..

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора, разноски в полза на касационният жалбоподател не се следват.

По делото искане за присъждане на разноски е направил касационният ответник, а касатора е въвел възражение за прекомерност на разноските с касационната жалба. Ответникът, чрез процесуалния си представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата. Съдът, като съобрази фактическата и правната сложност на делото, както и процесуалната активност на касационния ответник чрез неговия процесуален представител, счита, че в полза на адв. Л. П. АК Русе следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 163/04.04.2025 г., постановено по АНД № 1966/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Русе да заплати на адв. Л. П., АК Русе, с адрес гр. Русе, [улица], в качеството му на процесуален представител на И. И. И., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. 3, ет. 2 възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.