РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Кърджали, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200628 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2300089 от 25.05.2023 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 1 500 лв. на „****” АД с ЕИК ***, адрес ****, в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от КТ.
Жалбоподателят „****” АД намира наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му било допуснато нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Наказващият орган неоснователно
заключил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от КТ и
следва да му бъде ангажирана отговорност. Позовал се само на констатации от собствената
си проверка, без да изследва в цялост фактическата обстановка и да установи по несъмнен
начин да. са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Дружеството в
случая следвало да бъде поне уведомено, че служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, след което да начисли обезщетение, да бъде определено
същото за дължимо и едва тогава органът можело да ангажира отговорност на работодателя
за неизплащане в срок. Жалбоподателят не начислил въпросното обезщетение, тъй като
1
правоотношението със служителя било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по
взаимно съгласие, и служителят не представил данни за придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Дружеството нямало правомощия да извърши проверка
относно наличието на упражнено право на пенсия от служителя, с оглед основанието за
прекратяване на правоотношението. Затова за него не възниквало задължение да начисли
въпросните суми. Задължението по чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от КТ възниквало само в
хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.1, т.10а, 10б и 10в
от КТ. За да се ангажира отговорност за неизпълнение на задължението за изплащане, първо
сумата следвало да бъде начислена и дружеството да е признало правото на служителя да я
получи. Последното не било изследвано от наказващия орган. Не били описани
обстоятелства дали и как жалбоподателят е уведомен за придобитото от служителя право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито дали сумите са начислени. Не било
представено и разпореждане от НОИ за придобиване право на пенсия, за да стане
обезщетението дължимо по смисъла на чл.228, ал.3 от КТ. Служителят не бил отправил
искане за изплащане на въпросното обезщетение, представяйки надлежни доказателства за
правото си. В резултат на неправомерното поведение на служителя, жалбоподателят бил
възпрепятстван да изпълни разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ и да начисли и плати
съответното му обезщетение. На следващо място, грубо бил нарушен редът за връчване на
съставения АУАН, като процедурата по чл.416, ал.3 от КТ не била надлежно изпълнена,
актът не бил изпратен с препоръчано писмо. След като дружеството не било уведомено за
съставения акт и не било запознато със съдържанието му, то било лишено от възможността
да реализира правата, които има като посочен нарушител. В наказателното постановление
не било посочено мястото, където е извършено нарушението, което също съставлявало
процесуално нарушение. Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното постановление,
както и за присъждане на разноските в производството.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Представя и писмена молба, в която отново излага съображенията си за
незаконосъобразност на наказателното постановление и претендира разноски.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата. Намира за
безспорно доказано вмененото на жалбоподателя нарушение. Твърди, че не са допуснати
съществени пороци при съставяне и връчване на АУАН. Нарушителят бил поканен за
съставяне на акта, но не изпратил упълномощен представител и същият бил съставен в
негово отсъствие, а след това връчен на основание чл.416, ал.3 от КТ. В случая ощетеният
работник бил недобросъвестно подведен да подпише документ, наречен договор за дарение,
с който да „дари“ 6 брутни заплати, равняващи се на обезщетението, което работодателят му
дължи по реда на чл.222, ал.3 от КТ. Експертизата доказала, че обезщетението не било
начислено и изплатено на лицето. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
2
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 06.04.2023 г. свидетелите Л.И. и А. С. - инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Кърджали, извършили проверка по документи по спазване на трудовото
законодателство на „****” АД гр.Кърджали. Проверката била извършена на място в
административната сграда на дружеството, намираща се в ****. Контролните органи се
запознали с документите по осъществяване на трудовите правоотношения с работещите в
дружеството. Установили, че сключеният между работника Б. Р. Б. и работодателя „****”
АД трудов договор № **/08.10.2012 г. за изпълнение на длъжността „работник мини,
крепач” с място на работа: рудник „****”, при условията на пълно работно време /7 часа/, е
прекратен със Заповед № ***/17.10.2022 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ и подадена
молба от работника с Вх.№ ***/14.10.2022 г., считано от 17.10.2022 г. От документите било
видно, че Б. Р. Б. е придобил 10 години и 9 дни трудов стаж през последните 20 години при
работодателя „****” АД. В трудовата книжка на работника, издадена от жалбоподателя,
било отразено прослужено време в дружеството от 08.10.2012 г. до 17.10.2022 г. - 10 години,
0 месеца и 9 дни. Свидетелите И. и С. констатирали, че към момента на прекратяване на
правоотношението - 17.10.2022 г., работникът Б. Б. е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст (Разпореждане № ********** от Териториално поделение на
НОИ-Кърджали за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 08.10.2022
г. пожизнено по чл.69б, ал.1 от КСО - 10 г. при условията на първа категория труд, по
заявление, подадено на 17.10.2022 г.). В нормативно установения срок, а именно от
17.10.2022 г. до 30.11.2022 г., включително, работодателят „****” АД не бил изплатил на
работника Б. Б. обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6
месеца, при отработени от лицето 10 години и 9 дни през последните 20 години в същото
дружество. По този повод на 24.04.2023 г. свидетелката Л.И. съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.222, ал.3 вр.
чл.228, ал.3 от КТ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана до
„****” АД, връчена на изпълнителния директор Ж. К. на 19.04.2023 г. На 26.04.2023 г. актът
бил връчен по реда на чл.416, ал.3 от КТ - с препоръчано писмо с обратна разписка,
изпратено на адреса на управление на дружеството-жалбоподател. Въз основа на така
съставения акт, на 25.05.2023 г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на „****” АД
гр.Кърджали било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 1 500 лв. за нарушение на чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от КТ.
По искане от страна на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че при прекратяване на трудовото правоотношение на Б.
Р. Б., след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е налице
начислено обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, при придобити 10 години и 9 месеца трудов стаж в
предприятието „****” АД през последните 20 години. В трудовото досие на служителя Б. Р.
3
Б. не било налице представено разпореждане за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. От експертизата се установява също, че в трудовото досие на
работника имало приложен Договор за дарение от 17.10.2022 г., с който Б. Б. дарявал на
„****” АД парична сума в размер на 6 брутни заплати. При преглед на представените от
дружеството документи, не била констатирана начислена сума в размер на 6 брутни заплати
като дарение, осчетоводени от жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Л.И., А. С. и Б. Б., кредитирани изцяло като последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се; заключение по назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза; Акт за
установяване на административно нарушение от 24.04.2023 г., ползващ се с доказателствена
сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Писмо от 24.04.2023 г. на ДИТ-Кърджали; обратна
разписка за получена пратка на 26.04.2023 г.; Покана за съставяне на акт от 19.04.2023 г.;
Протокол от 21.04.2023 г.; Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР2309050 от
19.04.2023 г.; Трудов договор № *** г.; Заповед № *** г.; Заявление от 17.10.2022 г.; копие
на трудова книжка; Разпореждане № ********** от Териториално поделение на НОИ-
Кърджали; фиш за м.септември 2022 г.; фиш за м.октомври 2022 г.; Справка от Търговски
регистър; Сигнал на Б. Р. Б. от 29.03.2023 г. относно неизплатени брутни заплати;
Декларация от 12.04.2023 г. на Б. Р. Б.; Договор за дарение от 17.10.2022 г.; Справка от
27.10.2023 г. на Български пощи, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно и несъмнено, че
жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение по
чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от КТ. В разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ е предвидено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в
същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Според другата посочена в
атакуваното постановление като нарушена правна норма - чл.228, ал.3 от КТ, обезщетенията
по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане
на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Посоченото
4
нормативно задължение „****” АД гр.Кърджали не е изпълнило. Дружеството е субект на
нарушението в качеството на „работодател” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ.
Нарушението е формално и е осъществено с неизплащането в срок на дължимото
обезщетение. По делото се установи, че трудовото правоотношение между жалбоподателя и
работника Б. Б. е било прекратено на 17.10.2022 г., както и че лицето е придобило право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно е също, че работникът през последните 20
години е имал отработен трудов стаж 10 години и 9 дни при работодателя „****” АД,
отразено в издадената от жалбоподателя трудова книжка. Следователно, на Б. Б. се следва
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца,
независимо от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Това
обезщетение жалбоподателят по силата на чл.228, ал.3 от КТ е бил длъжен да изплати най-
късно до последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, доколкото липсват данни за наличие на колективен трудов договор.
Правоотношението е прекратено на 17.10.2022 г., поради което обезщетението е било
дължимо до 30.11.2022 г., но работодателят не го е изплатил и така е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение. Ето защо според настоящата инстанция
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „****” АД
гр.Кърджали на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция
или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наложената санкция е
минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, предвид
нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци. Посочени са и датата и мястото на нарушението, а именно 01.12.2022 г. в
гр.Кърджали. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Нарушението се явява безспорно установено, предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че не е извършил процесното нарушение, тъй като не бил уведомен за придобитото от
служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не било представено
разпореждане от НОИ, не било отправено и искане от работника за изплащане на
въпросното обезщетение, съответно поради неправомерното му поведение дружеството
било възпрепятствано да изпълни разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ. Задължение именно на
5
работодателя е в срока по чл.228, ал.3 от КТ да изплати дължимите при прекратяване на
трудовото правоотношение обезщетения на работника, в т.ч. и обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ. В тази връзка жалбоподателят е следвало сам да установи наличия на условията
за изплащане на процесното обезщетение, доколкото е разполагал с необходимите данни за
трудовия стаж на лицето, вместо да вменява задължения на работника и да твърди, че
неговото поведение е укоримо. Индиция за неправомерните действия на жалбоподателя е и
съставения Договор за дарение от 17.10.2022 г., с който работникът му дарявал парична сума
в размер на 6 брутни заплати. Такава сума св.Б. Б. заяви, че не е дарявал на „****” АД.
Вещото лице при преглед на представените от дружеството документи, не е констатирало
начислена сума в размер на 6 брутни заплати като дарение, осчетоводени от жалбоподателя.
Абсолютно несъстоятелен е и доводът, че задължението по чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от
КТ възниквало само при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.1, т.10а,
10б и 10в от КТ. В хипотезата на чл.222, ал.3 от КТ, обезщетението се дължи, независимо от
основанието за прекратяване на трудовото провоотношение. Не са допуснати и съществени
процесуални нарушения на процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Актът е
съставен в отсъствие на нарушителя, но след надлежна покана за това действие, връчена на
законния представител на санкционираното дружество. След като представител на
жалбоподателя не се е явил на посочената в поканата дата и съответно АУАН е съставен в
негово отсъствие при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, то актосъставителят не би могъл да
изпълни задължението си да връчи акта лично на нарушителя. Затова и в съответствие с
процедурата по чл.416, ал.3 от КТ, актът е изпратен по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка, получено на адреса на управление на дружеството-жалбоподател. Ето
защо, съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение. Предвид изложените съображения,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите деловодни разноски.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2300089 от 25.05.2023 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „****” АД с ЕИК ***, адрес ****, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.3 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7