Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
гр. Велико Търново, 30.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на пети ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
при участието на секретаря С.М.и при участието на
прокурор от ВТОП – Светлана Иванова, изслуша докладваното от председателя адм.
дело №995 по описа за 2017 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят
„КМ - СТИЙЛ" ЕООД – гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител
адвокат М. Е. от ВТАК, обжалва ревизионен акт № Р-04000417000928-091-001/05.09.2017
г., поправен с РАПРА № П-04000417155714-003-001/18.09.2017 г., издадени от
органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение №287/20.11.2017
г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП.
В жалбата
са изложени оплаквания по отношение на процесуалната и материалната
незаконосъобразност и необосноваността на акта, установяващ задълженията по
ЗКПО.
Жалбоподателят
поддържа, че при ревизията са нарушени основни принципи на процесуалния и
материалния закон и в нарушение на действащото законодателства е отказано право
на приспадане на данъчен кредит. Изтъква се несъответствие на фактическите
констатации на органите по приходите с обективната действителност и неправилна
интерпретация на събраните в хода на ревизията доказателства. Намира, че в хода
на ревизионното производство са представени достатъчно доказателства за
действителното изпълнение на спорните доставки и за липсата на сочените от
органите по приходите основания за увеличаването на финансовия резултат на
търговеца и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви. В този смисъл подчертава, че са
налице всички законови изисквания за признаване право на данъчен кредит, като
от доказателствата по безсъмнен начин се установява фактът на предаване и
приемане на процесните стоки, транспортирането им, редовното водено счетоводство
на ревизираното дружество, плащането по фактурите, които от своя страна
отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС, последващото влагане на стоките
във връзка с основната дейност на дружеството. Излага доводи, че ненамирането
на адреса за кореспонденция
съответно непредставянето на
изискани от органите по приходите документи от доставчиците на ревизираното
лице не е основание за отказ от данъчен кредит. Намира за неправилен извода на
приходните органи за липса на площадка за съхранение на отпадъците при
доставчика, тъй като не е отчетена допуснатата техническа грешка в адреса на
предаване на отпадъците, посочен в договорите за покупко-продажба на отделни
видове отпадъци. Цитира практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и на
ВАС по аналогични казуси. Що се отнася до допълнително определените за 2015 г. задължения за
корпоративен данък посочва, че нормата на чл.26 от ЗКПО не следва да се прилага
предвид осъществяването на процесните доставки. Иска се отмяната на ревизионния
акт. В този смисъл е и пледоарията на процесуалният представител на
жалбоподателя в хода по същество, както и представените в срок писмени бележки.
Претендират се направени по делото разноски.
Ответникът
- директорът на дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез представителя си заема
позиция за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на установеното с
ревизионния акт. Счита,
че в хода на ревизията, органите по приходите са извършили пълен и всеобхватен
анализ на всички доказателства. С тези и други фактически аргументи, моли
жалбата да се отхвърли , като претендира юрисконсултско възнаграждение от 10
394, 00 лв.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът
преценява жалбата като допустима за разглеждане по съществото на спора. В тази
връзка само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивния
срок по смисъла на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, жалбоподателят е
легитимиран да подаде жалбата, тъй като ревизионния акт пряко го засяга
неблагоприятно, този акт е потвърден изрично по административен ред от
ответника, каквото е изискването на чл. 156, ал. 1 от ДОПК и то в оспорената
пред съда част.
Настоящият
оспорен пред съда ревизионен акт е повторен, тъй като с решение №35/13.02.2017
г. на ответника е отменен ревизионен акт № Р-04000416002315-091 -001/05.12.2016
г. и преписката е върната на компетентния орган за възлагане на нова ревизия.
Висящността на производството е възобновена, като е издадена ЗВР №
Р-04000417000928-020-001/20.02.2017 г., връчена по електронен път на 21.02.2017г.,
впоследствие изменена със ЗВР № Р-04000417000928-020-002/10.05.2017 г., като и двете заповеди са издадени от
оправомощен за това процесуално действие компетентен орган. С тези заповеди е
определен и обхватът на ревизията – корпоративен данък за периода 01.01.2015г.
до 31.12.2015г. и по ЗДДС за периода м.май и м.ноември 2015г.
Както
повелява законът, съставен е ревизионен доклад (РД) №
Р-04000417000928-092-001/14.08.2017 г. на определените със ЗВР приходни органи,
като срещу него е постъпило възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК,
придружено от доказателства. Органите по приходите са приели за неоснователни
направените възражения, като в резултат на това са потвърдили констатациите в
РД и е издаден РА.
След
издаването на РА № Р-04000417000928-091-001/05.09.2017 г., органите по
приходите са констатирали техническа грешка, изразяваща се в неотразена вноска
за корпоративен данък в размер на 56.68 лв. по предходния /отменения/ РА №
Р-04000416002315-091-001/05.12.2016 г. По инициатива на органите по приходите,
на основание чл.133, ал.З от ДОПК, е извършена поправка на тази грешка с
Ревизионен акт за поправка № П-04000417155714-003-001/18.09.2017 г., вследствие
на което е намалено задължението за довнасяне на корпоративен данък от 686
601.79 лв. на 686 545.11 лв., както и е коригиран размерът на дължимите лихви
от 99 774.71 лв. на 99 766.47 лв.
В
светлината на изложеното дотук, съдът приема, че ревизионния акт има
необходимата форма по чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Видно е от съдържанието му, с
оглед изложените мотиви, че предложението на ревизиращия екип за установяване
на данъчните задължения е възприето изцяло, като са посочени фактическите
констатации, обусловили разпоредените с акта последици и е обсъдено подаденото
срещу доклада възражение. РА е издаден от органи по приходите, имащи това
правомощие съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият орган е
възложилият ревизията, а вторият орган е ръководителя й, като следва да се
приеме, че актът е валиден. Спазено е и изискването на разпоредбата на чл.155,
ал.4 от ДОПК, тъй като възложилият понастоящем производството орган е този,
който е възложил и първата ревизия, като няма пречка по аргумент от чл. 113,
ал.1, т.2 от ДОПК при възобновяване на висящото производство ръководителят на
ревизията и екипът ревизори да са органи по приходите, които са различни от
първоначално определените. Няма основания да се приеме, че ревизионният акт и
РАПРА е нищожен (невалиден) с оглед на особено съществени процесуални
нарушения, допуснати в производството по издаването му или с оглед липсата на
компетентност за издаването му от органите, които са го подписали. Съществени
са само онези пропуски, които биха довели до недостоверно установена обстановка
и то при положение, че тези пропуски не са поправими понастоящем.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения при прилагане на
процесуалните норми на ДОПК във връзка със събирането и анализа на
доказателствата в хода на ревизията. От административната преписка се
установява, че приходните органи са събрали доказателства, предвидени в ДОПК,
по надлежен ред, като относимостта и значението им за данъчните задължения е
въпрос по съществото на спора. В контекста на изложеното, в случая следва да се
има предвид и разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която съдът при съдебно
обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши материално-правния спор
по същество. От друга страна, дори да се приеме, че са налице заявените
пропуски при обсъждането на доказателствата, процесуалната възможност на
ревизираното лице да предяви аргументите си в този смисъл пред горестоящия
административен орган и пред съда не е преклудирана. Правото на защита на РЛ не
е накърнено, респективно в случая не е налице съществено процесуално нарушение,
което може да обуслови отмяната на РА само на това основание. Обстоятелството,
че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата от приходния орган и
формираните правни изводи не опорочава крайния акт на ревизията. С оглед
изложеното, неоснователно жалбоподателят счита, че приходният орган не е
изпълнил задълженията си, разписани в чл. 2 - чл. 6 от ДОПК. Поради това, дори
и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство,
съдът няма правомощие да отмени РА само на това основание, а следва да приложи
материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи
конкретния размер на данъчните задължения.
По съществото на спора:
С
ревизионният акт и РАПРА, чиято законосъобразност е предмет на делото, на
жалбоподателя са определени допълнително задължения за КД за 2015г. в размер на
686 601,79 лв. и лихви в размер на 99 766,47 лв. В частта по ЗДДС са
извършени корекции без да са променени декларираните резултати и да е начислен
допълнителен ДДС за данъчните периоди м.05 и м.11.2015 г., като не е признато
упражненото право на приспадане на данъчен кредит и начисленият данък по
издадени от жалбоподателя протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС, съставени във
връзка с фактурите за отпадъци от черни и цветни метали, издадени от „МИЛБЕРИ
ГРУП“ ЕООД.
Допълнителното
задължение за корпоративен данък е определено след извършено увеличение на
финансовия резултат за ревизирания период със сума в размер на 6 866 017.89
лв., представляваща отчетени разходи по 252 бр. фактури, издадени от „МИЛБЕРИ
ГРУП" ЕООД с предмет „отпадъци от черни и цветни метали".
На
жалбоподателя в хода на настоящата ревизия е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000417000928-040-001/09.03.2017
г., с което са изискани счетоводни документи, обяснения и писмени доказателства
относно издадените от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД
фактури, документи за собственост, договори за наем, място на съхранене на
стоките и т.н. В отговор са депозирани на документи и обяснения, заведени с
вх.№ 8742/27.03.2017 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново.
Дейността
на „КМ СТИЙЛ" ЕООД за проверявания период е търговия с отпадъци от черни и
цветни метали. За търговска дейност с
отпадъци от черни и цветни метали ревизираното дружеството е вписано в регистъра
по чл. 45, ал.1, т.6 от ЗУО като търговец по номер 322. Дружеството
упражнява търговската си дейност в част от помещение на офис-сграда, находяща
се в с. Поликраище, на основание договор за наем от 15.12.2014г. и Анекс към
него от 09.01.2015г.Установено е, че „КМ СТИЙЛ" ЕООД не притежава площадка
за съхранение на отпадъци. На същия адрес се намира площадка за съхранение на
отпадъци, наета и стопанисвана от „МАКСИМА 2008" ЕООД, което дружество се
явява клиент на ревизираното лице, като е вписано под номер 1140 в Публичния
регистър на площадките за дейности с отпадъци - ОЧЦМ, ИУЕЕО, ИУМПС и НУБА.
В хода на
ревизията е извършено посещение на счетоводната кантора, обслужваща
ревизираното дружество, като е съставен Протокол № 0987763/04.07.2017 г. Прегледани са оригинали на
банкови документи, фактури за покупки, с издател „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД,
договори, товарителници и други съпътстващи документи, договори за заем между
„КМ СТИЙЛ" ЕООД и „МАКСИМА 2008" ЕООД, както и между „КМ СТИЙЛ"
ЕООД, като заемодател и „БРИКСЕЛ ГРУП" ЕООД като заемател. Уточнено е по
кои фактури се отнасят плащанията към „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД, както и
плащанията от „МАКСИМА 2008" ЕООД. Представена е справка за неплатените
остатъци по фактури между „КМ СТИЙЛ" ЕООД и „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД в
размер на 105 015.16 лв.
С протокол
№ Р-04000417000928-ППД-001/28.03.2017 г. са приобщени доказателства, събрани в
хода на предходното ревизионно производство на „КМ СТИЙЛ" ЕООД, приключило
с издаването на отменения РА № Р-04000416002315-091-001/05.12.2016 г., в т.ч.
връчените на жалбоподателя ИПДПОЗЛ и представените документи и писмени
обяснения, протоколи от извършени насрещни проверки на доставчици, превозвач и
др.
Приобщени
към настоящата ревизия са представените от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД документи във
връзка с ИПДПОЗЛ № П-22221016081819-141-001/16.05.2016 г., връчено на
доставчика по реда на чл.32 от ДОПК – оборотни
ведомости за периода 01-05.2015 г., банкови извлечения, справки за стоковите
потоци и товарителници, писмени обяснения относно механизма на доставките,
копия на фактурите, издадени към „КМ СТИЙЛ" ЕООД; фактури от предходни
доставчици - „БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и „СЕНДОР ГРУП"
ЕООД; товарителници; договори за продажба; рамков договор за покупко-продажба
от 09.12.2014 г. между „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД и „КМ СТИЙЛ" ЕООД, декларации
и сертификати за произход на отпадъците; банкови извлечения за извършени
плащания, договори за покупко-продажба на отделни видове отпадъци и др.
В хода на
предходната ревизия във връзка с подадената от ревизираното лице информация, органите по
приходите са извършили насрещна проверка превозвача - „КА МЕТАЛ" ЕООД,
приключила с ПИНП № П-04000416081439-141-001/15.06.2016 г. На дружеството е
връчено ИПДПОЗЛ № П-04000416081439-141-001/10.05.2016 г., в отговор на което са
представени документи и писмени обяснения, заведени с вх. № 18654/25.05.2016 г.
по описа на ТД на НАП В. Търново - фактури, издадени на „КМ СТИЙЛ" ЕООД;
Договор за превоз на товари от 02.01,2015 г.; товарителници; пътни листи;
договори за наем на МПС и недвижими имоти; фактури за закупено гориво; трудови
договори; счетоводни извлечения и други. За изясняване на механизма на доставките на отпадъци и тяхното
транспортиране е извършена насрещна проверка на В.Й.В., заемаща длъжност „ръководител на транспортна дейност" в
„КА МЕТАЛ" ЕООД през ревизирания период. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ №
П-04000417054368-040-001/03.04.2017 г. от В.Й.В. са дадени писмени обяснения с
вх.№ 10299/11.04.2017 г., свързани с транспортната дейност на дружеството.
Съгласно дадените обяснения, същата е подписвала документи, свързани с транспортната
дейност на дружеството, инструктирала е водачите по безопасността на движение и
правилна експлоатация на автомобилите, заверявала е пътните листи, упражнявала
е контрол по повод на техническото състояние на автомобилите, окомплектовала е
документацията след извършен транспорт, водила е работни дневници на шофьорите
и регистри, съгласно действащите нормативни разпоредби. Във връзка с
транспортните услуги, извършвани от „КА МЕТАЛ" ЕООД, с изпращач „МИЛБЕРИ
ГРУП" ЕООД и получател „КМ СТИЙЛ" ЕООД за периода 2015 г., В.Й.В. посочва,
че не е договаряла нито търговски сделки, нито транспортни услуги, като в „КМ
СТИЙЛ" ЕООД е била упълномощено лице, но не е контактувала с негови
клиенти, но е имала право да извършва банкови операции от името на дружеството.
По реда на
чл.45 от ДОПК в хода на настоящото ревизионното производство е извършена
насрещна проверка на прекия доставчик „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД, за резултата от
която е съставен ПИНП № П-22221017091031-141-001/19.06.2017 г. Органите по приходите
са извършили две посещения на декларирания от доставчика адрес за
кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК, за което са съставени протоколи с №
1075948/08.06.2017 г. и №1076025/16.06.2017 г. и в които е отбелязано, че не е
открит офис на дружеството и не е установен контакт с упълномощено лице.
Във връзка
с процесните доставки на метални отпадъци, при настоящата ревизия е предприета насрещна проверка на предходните
доставчици - „СЕНДОР ГРУП" ЕООД и „БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, за резултатите от които са съставени протоколи №
П-22221017060534-141-001/23.05.2017 г. и № П-22221017060791-141 -001/25.05.2017
г., връчени по реда на чл.32 от ДОПК. От тези дружества не са представени
доказателства относно извършването на реални сделки с отпадъци на черни и
цветни метали.
Органите по
приходите са проследили последващата реализация на процесните стоки като са
извършили насрещна проверка на „МАКСИМА 2008" ЕООД, приключила с Протокол №
П-04000417054369-141-001/25.04.2017 г. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ №П-04000417054369-040-001/03.04.2017г.
са представени документи и писмени обяснения с вх. № 10587/13.04.2017 г. - договор за наем на недвижим имот от 21.12.2012
г. В него се съдържа изявлението, че е контактувано с управителя на „КМ
СТИЙЛ" ЕООД или упълномощено от него лице, при разтоварване на всички
стоки са участвали лица, назначени на длъжност общ работник, за което е
приложена справка за сключени трудови договори. Фактурирането на стоките се
извършвало след окончателното им окачествяване по вид, количество и качество,
като заплащането било в срок от 30 дни след издаване на фактурата.
След
приключване на срока за извършване на настоящата ревизия в ТД на НАП -Велико
Търново е заведена Декларация с вх.№ 20779/25.07.2017 г. от „МИЛБЕРИ ГРУП"
ЕООД, подписана от Л.Б., ведно с обяснение на последната относно стопанисването
и ползването на площадката, находяща се в град София, от която е бил товарен
скрап във връзка с доставките от „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД за ревизирания период.
Според обясненията площадката била ползвана от „БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, което дружество било в договорни отношения с „ХИМСНАБ
БЪЛГАРИЯ" АД. От м.02.2015 г. „СЕНДОР ГРУП" ЕООД ползвало площадката
на „ХИМСНАБ БЪЛГАРИЯ" АД, чрез посредничеството на „БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Приложена е и Справка от сайта на Изпълнителната агенция по
околна среда и водите относно мястото от което е товарено - площадка, находяща
се в гр. София, бул. „Илиянци" 123.
Отправено е
ИПДПОТЛ до Столична община, район Сердика, относно установяване на лицата
/физически или юридически/, които стопанисват обекти/площадки на адрес гр.
София, бул. „Илиенски" 123 за ревизирания период от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г. Според отговора с вх.№ 16623/16.06.2017 г., няма данни да са
регистрирани лица на този адрес.
След анализ на представените от ревизираното
дружество документи и писмени обяснения, събраните и присъединени такива в хода
на ревизията, от извършените насрещни проверки, както и проверки на трети лица,
органите по приходите са достигнали до извод, че липсват реално извършени
доставки на отпадъци от черни и цветни метали по издадените от „МИЛБЕРИ
ГРУП" ЕООД 252 броя фактури, в
резултат на което на основание чл. 26, т. 2, вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, е
увеличен финансовия резултат на жалбоподателя за 2015 г. с отчетната стойност
по тези фактури и са начислени допълнителни задължения за корпоративен данък и
лихви за забава. Преценено е, че представените в хода на предходната и
настоящата ревизия доказателства от
жалбоподателя и неговия пряк доставчик не са достатъчно, за да установят реално
получени стоки. Прието е, че не е доказана материално-техническата и кадрова обезпеченост
на доставчика и тази на ревизираното дружество, счетоводното отразяване на
спорните фактури при доставчика. Същевременно е направен опит за съпоставка и
анализ на представените документи при
насрещните проверки на „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД в предходното и настоящото ревизионно производство, като органите по
приходите са отбелязали, че не е представена надеждна информация, гарантираща
проследяване на стоките в процеса на тяхното придобиване, съхранение, мястото
на товарене и разтоварване на стоките от евентуалното им придобиване до
тяхната реализация. Липсвали данни
доставчикът „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД да стопанисва площадка за метални отпадъци на твърдения адрес в град
София, нито действителния получател по процесните фактури. Приходната
администрация е генерализирала извод за свързаност между лицата - участници във
веригата от покупко-продажби и индикации за симулативни плащания. Отделно от
това, представените товарителници и пътни листи за извършен превоз от „КА
МЕТАЛ“ ЕООД на процесните стоки не са ценени от приходните органи поради
несъответствия и непълноти в съдържанието им, както и поради съставянето им от
едно и също лице. Представените декларации и сертификати за произход на ОЧЦМ също не са
приети за годни доказателства поради неточно посочване на произхода им. Непредставянето
на доказателства от страна на предходните доставчици по веригата - „БАРКИНС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД и „СЕНДОР ГРУП" ЕООД, са мотивирали
допълнително органите по приходите да приемат, че предмета на спорните фактури
не бил във фактическата власт на прекия доставчик „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД, при което не е възможност да прехвърли правото на
разпореждане с тях като собственик на ревизираното дружество.
В хода на съдебното производство от ответната страна като доказателство е
представена административната преписка по издаване на оспорения РА, изпратена
от ответника с писмо изх. №2648/19.12.2017г., съдържаща и приобщените с
протокол доказателства, събрани в хода на предходната ревизия. Приети като
доказателства са още представените от процесуалния представител на
жалбоподателя извадка от електронната страница на Министерство на околната
среда и водите-публичен регистър на търговците и брокерите на отпадъци;
Протокол № П-04-141256-073-01/31.10.2014г. на орган по приходите, Ревизионен
доклад № Р-04000414003667-092-001/27.05.2015г. и Ревизионен акт №
Р-04000414003667-091-001/19.06.2015г.; Ревизионен доклад № Р-04000415003323-092-001/07.09.2015г. и Ревизионен
акт № Р-040000415003323-091-001/16.09.2015г., издадени на „КМ СТИЙЛ“ ЕООД по
повод предходни ревизии.
По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя е допусната и приета без оспорване
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). След проверка на счетоводството на
жалбоподателя, на прекия доставчик и на наличните по делото документи, вещото
лице е изготвило подробни справки относно счетоводното отразяване, извършените
и осчетоводени плащания на издадените към „КМ СТИЙЛ“ ЕООД фактури и двата броя
кредитни известия от м.11.2015г., придобиването и изписването на стоките от
доставчика към ревизираното дружество и последващата им реализация. В тази връзка,
според заключението, издадените от „МИЛБЕРИ
ГРУП" ЕООД фактури за процесния
период на обща стойност 6 866 017,83 лева и двата броя кредитни
известия от м.11.2015г. на обща стойност 38 667,28 лв. са осчетоводени от ревизираното
дружество, като към фактурите са издадени протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС,
които заедно с фактурите са декларирани по реда на ЗДДС през съответните
данъчни периоди. Част от задълженията към доставчика са погасени чрез плащане
по банков път в размер на 6 090 565.39 лв. и чрез приспадане в размер на
631 770.00 лв. във връзка със съществуващи разчети между "КМ Стийл"
ЕООД и негови контрагенти съгласно тристранно Споразумение от 16.02.2015 г. След
горните записвания разчетите по 249 бр. фактури са закрити без остатък и са
останали неплатени задължения общо в размер на 105 015.16 лв. Процесното количество
ОЧЦМ при „КМ СТИЙЛ“ ЕООД е отразено в съответните аналитични партиди и е общо
1275,604 тона, като вещото лице уточнява, че след осчетоводяването на
двете кредитни известия през м.11.2015 г. е намалена отчетната стойност на
заприходените с фактури № 293/30.05.2015 г. и № 291/30.05.2015 г. стоки – „мед
отпадък“ на 6 827 350.55 лева (6 866 017.83 – 38 667.28), без да е
засегнато количеството на заприходените ОЧЦМ. Експертът посочва, че освен
"Милбери Груп" ЕООД ревизираното дружество е имало други 27 бр.
доставчици на отпадъци на черни и цветни метали, по фактурите от които са
заприходени общо количество 185.747 тона на стойност 590764.64 лв., което не
може да компенсира съответните количества на ОЧЦМ, отразени за "МИЛБЕРИ
ГРУП" ЕООД.
След извършената проверка и анализ на счетоводните регистри на прекия „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД, експертът дава заключение, че по счетоводни данни
доставчикът е разполагал с фактурираните към "КМ СТИЙЛ" ЕООД стоки по
вид и количество. Процесните фактури са
осчетоводени при „МИЛБЕРИ
ГРУП" ЕООД, процесните видове метали са заприходени в дебита на сметка 304
"Стоки" с общо количество 1275.604 тона с покупна стойност 6 645
709.57 лв. по 46 бр. фактури на предходните доставчици "Баркинс Интернешънъл"
ЕООД и "Сендор груп" ЕООД и същото количество отпадъчни метали е
изписано от материалната сметка и е продадено на "КМ СТИЙЛ" ЕООД с продажна стойност 6 866 017,83 лева.
Според вещото лице фактурираните към "КМ
СТИЙЛ" ЕООД стоки са намерили
отражение в търговската дейност на жалбоподателя и са станали предмет на
последващи продажби. Цялото количество заприходено ОЧЦМ през 2015г. (от „МИЛБЕРИ
ГРУП" ЕООД и другите 27 доставчика)
общо 1461.351 тона на стойност 7418115.19 лв.
е продадено през същата година и е изписано от материалната сметка.
Продажбите са фактурирани, декларирани са по реда на ЗДДС и текущо са
осчетоводени. Тези фактически установявания, базирани на наличните в преписката
документи и извършена от вещото лице проверка на място, съдът кредитира, като
обективно и компетентно дадени.
В съдебна фаза на производството във връзка с направеното от ответника
оспорване на съдържанието и автентичността на подписите на лицата, подписали се
като представляващ „МИЛБЕРИ ГРУП" ЕООД и „КА МЕТАЛ“ ЕООД в представените към въпросните фактури декларации за
покупка на различни видове метал, сертификати за произход на отпадъци от черни
и цветни метали, товарителници и пътни листи, издадени от превозвача „КА МЕТАЛ“
ЕООД - всички подробно изброени в опис на стр.86 от делото, е открито производство на основание
чл. 193 от ГПК. Във връзка с разпределената доказателствената тежест по искане
на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена съдебно-графическа
експертиза, при която вещото лице, след вземане на сравнителен материал, е обследвало
подписите, съдържащи се в оспорените документи.
Тези фактически установявания, базирани на наличните в преписката
документи, извършената от вещото лице по назначената ССчЕ проверка на място и
изследването на автентичността на подписите при СГЕ, съдът кредитира като
обективно и компетентно дадени. Мотиви по отношение на заключението на
съдебно-счетоводна експертиза, съдебно – графична експертиза и по останалите
събрани доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора в съответната
част на решението.
Според чл. 26, т. 2
от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон. Нормата на
практика изисква предприятията да осъществяват счетоводството си на основата на
сбъднали се стопанските операции и факти, като спазват изискванията за
съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Всяка
стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство,
че тя е извършена и условията, при които е извършена. По силата на чл. 10, ал. 1
от ЗКПО счетоводен разход се признава, когато е документално
обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция.
Терминът „вярно“ от една страна предполага достоверно документиране на всяка
една стопанска операция, а от друга страна предполага документиране на
действителния стопански смисъл на тава операция.
След преценка на приобщените към делото доказателства, съдът намира, че не
са налице посочените от приходната администрация основания за увеличаване на
финансовия резултат на жалбоподателя с
отчетната стойност по фактури, издадени от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД съответно неправилно
е определен допълнително КД за 2015 година. Изложените от приходната
администрация аргументи, синтезирано се свеждат до пълната липса на доставки - т.е- терминът е ползван в първия посочен от
съда аспект. В това отношение е прието, че няма доказателства доставчикът да е
разполагал с необходимите количества черни и цветни метали към момента на
издаване на фактурите, тяхното съхранение и транспортиране, като това според
органите по приходите е най – същественият елемент от механизма на овластяване
на получателя да се разпорежда фактически като собственик с предмета на
доставките или казано по друг начин на плоскостта на ЗКПО – липсва търговска
продажба на стоки със специфичен правен режим на регулирането на търговията с
тях.
Най – напред, съдът намира за неправилни съжденията на приходната
администрация, че ненамиране на адреса за кореспонденция или непредставяне на
документи и писмени обяснения по повод връчено ИПДПОЗЛ от предходните по
веригата доставчици означава непременно, че фактурираните стоки не са били във
фактическата власт на прекия доставчик и той бил в невъзможност да прехвърли
правото на собственост върху тях на ревизираното дружество. Преценката за
осъществяване на всяка доставка – вкл.и със специфичен предмет като процесните
- обхваща имплицитно и преценката дали доставчикът фактически е разполагал с
достатъчно количество от стоката, за да го достави на получателя или за всяко
трето лице извън самия него е било
знанието, че стоките са или се държат за доставчика. В случай, че обективно се
установи, че стоката реално съществува и е предадена срещу икономическа изгода
на прекия доставчик на получателя, принципно органите по приходите не следва да
изискват доказателства, респективно да възлагат в тежест на лицето отчело
счетоводно разход при получаване на стоката, да установява нейният произход.
Необосновано органите по приходите са мотивирали увеличението на финансовия
резултат за ревизирания период заради недоказан ресурс за изпълнението у
доставчика. Както съдът нееднократно е посочвал, а и според константната
практика на ВАС и в редица решения СЕС по повод на Общата система за облагане с
ДДС, получателят на фактурираните доставки няма задължение да доказва
материално-техническата и кадровата обезпеченост на доставчика си, а следва да
докаже самата доставка – в случая получаването на отпадъците от черни и цветни
метали, предмет на фактурите, издадени от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД. Данъчният орган
не е ангажирал никакви доказателства, въз основа на които може да се направи
извод за наличието на форма на данъчна измама, извършена от доставчиците, още
по-малко, че са налице такива обстоятелства, според които да може да се изключи
възможността жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама. Всъщност няма
никакви индиции за проявена недобросъвестност от страна на жалбоподателя, както
с оглед изпълнение на задълженията му по сключения договор с доставчика, така и
с оглед поведението му към ревизиращите органи. Нещо повече, още в хода на
ревизионното производство РЛ е представило всички доказателства, които според
естеството на доставката – отпадъци от ОЧЦМ - следва да се намират при него и да
удостоверят реалното й извършване.
Наведеното в потвърдителното решение на директора на дирекция „ОДОП“ твърдение,
без дори да е посочена конкретна правна норма, за свързаност на ревизирания
субект „КМ СТИЙЛ“ ЕООД, превозвача „КА МЕТАЛ“ ЕООД и последващия получател на
процесните стоки „МАКСИМА 2008“ ЕООД не намира законова опора. В препратката на
§ 1, т. 13 от ДР на ЗКПО към §1, т.3 от ДР на ДОПК и в тази на специалния закон
с § 1, т. 38 от ДР от ЗУО към § 1 от Търговския закон, хипотезите на свързани
лица са изчерпателно изброени и в тях не са включени нито едно от основанията,
посочени от органите по приходите. От представените доказателства и направената
справка в търговския регистър, който е публичен, се установява, че единствен
собственик и представляващ „КМ СТИЙЛ“ ЕООД е А.К.С., собственик на дружеството
„МАКСИМА 2008“ ЕООД е юридическото лице "КАСТ"
ЕООД с ЕИК ********* с управител С.И.А.,
а собственик и представляващ превозвача „КА МЕТАЛ“ ЕООД е И.И.К..
От данните по делото и доколкото в случая е неприложима хипотезата на § 1, т. 3, б."а" от ДР на ДОПК и
тази на § 1,ал.1, т. 1 от ДР на ТЗ, не се установява някое от посочените лица
да участва в управителен или контролен орган на жалбоподателя или обратно; нито
да притежават повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на
глас в жалбоподателя или обратно; нито да участват пряко или косвено в
управлението, капитала или контрола на жалбоподателя или обратно или да е
налице някоя от другите изброени хипотези. Не следва друг извод от
съществуването на облигационни отношения между превозвача „КА МЕТАЛ“ ЕООД и
едноличния собственик на последващия по веригата получател на стоките -
"КАСТ" ЕООД, а и както се посочи, не са налице данни дружеството „КМ
СТИЙЛ“ ЕООД или неговия представляващ да притежават специално качество
/собственик, управител, представляващ, прокурист и др./, по силата на което са
длъжни да са запознати с всички дейности и действия, извършвани от „КА МЕТАЛ“
ЕООД, "КАСТ" ЕООД или „МАКСИМА
2008“ ЕООД.
Всъщност, от твърдението на приходната администрация за липса на реални
доставки по процесните фактури не става ясно какво всъщност е прието от
фактическа страна - че стоки от вида на процесните изобщо не са получавани от
жалбоподателя, или, че стоки са получени, но от лица, различни от издателите на
спорните фактури. Наличието на първата хипотеза се опровергава по категоричен
начин от заключението на ССЕ и от наличните по делото доказателства (стокови
разписки, декларации за покупка на метални отпадъци с различни дати, договори,
товарителници, приемо-предавателни протоколи), доказващи
получаването на стоки, последвалото им отчуждаване и отчитане на приходи от
това. По отношение на втората хипотеза от страна на органите по приходите не са
направени никакви фактически твърдения относно действителния продавач, нито е
съобразено, че в такъв случай би следвало да са налице две сделки - привидна
(симулативната такава) и прикрита (действително осъществената сделка). Тази
хипотеза е регламентирана в разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО, според която
когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се
определя при условията на прикритата сделка, за което обаче органите по
приходите не са предприели никакви действия.
Изводите на органите по приходите за липсата на доказателства за
предаване на стоките са фактически необосновани, тъй като не са съобразени със
спецификата на предмета на доставките. От гледна точка на националния закон предмет
на престациите са черни и цветни метали, като е налице специалната нормативна
уредба, която се съдържа в Закона за управление на отпадъците и Наредбата за
реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, приета
с ПМС № 316 от 22.11.2004 г., обн., ДВ, бр. 105 от 30.11.2004 г. От предоставените копия на фактури е видно,
че в случая се касае за доставка на стоки по приложение 2 на ЗДДС,
регламентирани в глава деветнадесет "а" от ЗДДС, по които данъкът е
изискуем от получателя. Спорните доставки са с предмет - отпадъци от черни и
цветни метали по смисъла на § 1, т. 19 от Закона за управление на отпадъци
(ЗУО), за които е приложима нормата на чл. 163а и сл. от ЗДДС. Съгласно чл.
163а от ЗДДС, данъчното събитие за такива доставки възниква съгласно общите
правила на този закон. Съгласно чл. 163б, ал.1, т.1-2 от ЗДДС, начисляването на
данъка се извършва от получателя с издаване на протокол по чл. 117, ал.2,
когато доставчикът е данъчно задължено лице, или с издаването на общ протокол
за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен
период, когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени.
Лицето, което има право на данъчен кредит по тези доставки съвпада с лицето,
което има задължение да начисли данъка. В конкретния случай от заключението на
вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че по спорните доставки „КМ
СТИЙЛ“ ЕООД е начислило ДДС по реда на чл. 163б, ал.2 от ЗДДС, като е издало
протоколи по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, които заедно с процесните фактури
са декларирани по реда на ЗДДС през съответните данъчни периоди. Процесните
фактури и кредитни известия са осчетоводени текущо и са отразени в съответните
счетоводни регистри. Издадените фактури отговарят на изискванията на ЗСч., задълженията
по тях са погасени от ревизираното дружество с изключение на тези по четири от
фактурите (№291/29.05.2015г., №292/30.05.2015г., №293/30.05.2015г., №294/31.05.2015г.),
които след издаване на двете кредитни известия №295 и 296 от 25.11.2015г.
възлизат общо на 105 015,16 лева, но единствено това обстоятелство не
променя крайния извода за достоверност на разходите за доставките.
По повод откритото производство по реда на чл.193 от ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК по оспорване автентичността на
положените подписи в изрично посочени от процесуалния представител на ответника
документи от лицата, подписали се като представляващ доставчика „МИЛБЕРИ ГРУП“
ЕООД и превозвача „КА МЕТАЛ“ ЕООД, бяха ангажирани годни доказателства от
страна на жалбоподателя. По делото е налично заключение по допусната от съда
съдебно-графична експертиза, при която вещото лице, след като е анализирало големия
обем на оспорени документи чрез сравняване с други безспорни документи, потвърждава,
че подписите от името на „издал“ и „приел“ в декларациите за покупка на
различни видове отпадъци са положени съответно от името на „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД
и „КМ СТИЙЛ“ ЕООД, тези в сертификатите за произход от името представляващ „МИЛБЕРИ
ГРУП“ ЕООД и в товарителниците от представляващ превозвача „КА МЕТАЛ“ ЕООД. В
малка част от декларациите за покупка на отпадъчен материал подписът за „приел“
от името на „КМ СТИЙЛ“ ЕООД липсва или не се чете, но съдът намира, че с
осчетоводяването им заедно със съответната фактура, ревизираното лице е потвърдило
тяхната автентичност по аргумент от чл. 301 от Търговския закон, съгласно който
при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята,
че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването на тези действия. Нито една от двете страни по съответните доставки не
са възразили или опровергали обстоятелството, че оспорените декларации са
подписани от лица без представителна власт. Предвид изложеното съдът счита, че оспорените документи следва да бъдат
ценени, като автентични и съвкупно с останалите доказателства.
Що се отнася до извършеното оспорване на съдържанието на гореописаните
документи, съдът намира, че съдържащите се в тях данни следва да бъдат ценени
ведно с останалите доказателства.При оспорване съдържанието на частни документи
производство не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила,
която да бъде оборена в това производство.
Вън от изложеното, дискусионен е въпросът, доколко направеното от
ответника оспорване практически на буквално всички представени в хода на
ревизията документи, доказващи транспортирането и фактическото предаване на
стоките, представлява добросъвестно процесуално поведение, а не злоупотреба с
процесуални права, при положение, че в хода на ревизионното производство и при
административното обжалване не са били назначавани експертизи, които да
изследват авторството и автентичността на тези документи.
На ниво европейско законодателство следва да бъде споменат Регламент №
1013/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно
превози на отпадъци/ Регламент № 1013/2006/ЕО/, в член 2 от който се съдържа
дефиниция на понятия, като в §9, §10, §11 и §12 са дадени определения относно
лицата, имащи качество „производител“, „притежател“, „събирач“ и
„търговец“(Регламентът има т.нар директен ефект и не се нуждае от транспониране
в националното законодателство). Съобразно дадената от Регламента
характеристика на всяко едно тези лица, съдът намира, че в случая РЛ попада в
хипотезата на член 2, §12 от общностния акт, съгласно който „търговец“ е всеки,
който действа от собствено име за закупуване и впоследствие продажба на
отпадъци, включително тези търговци, които не притежават физически отпадъците,
а също и съгласно член 12 от Директива 2006/12/ЕО. В националното
законодателство в подобен смисъл е §1,т.45 от ЗУО, на основание на който „КМ
СТИЙЛ“ ЕООД е регистриран като търговец и е вписано в регистъра по чл. 45,
ал.1, т.6 от същия закон. От анализът на цитираните разпоредби следва, че при
осъществяването на дейност като „търговец“, закупените количества отпадъци е напълно
допустимо да не попаднат физически в собствена или наета площадка за съхранение
на отпадъци на този търговец, а да се
предоставят директно на последващия по веригата купувач. Подобно тълкувано впрочем
следва и от разпоредбата на чл.35,ал.2,т.9 от ЗУО, съгласно която издаване на
разрешение не се изисква за дейности като търговец и/или брокер на отпадъци,
когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка. С това
уточнение липсата на доказателства за съхранение на фактурираните ОЧЦМ в собствена база на РЛ е неотносима за доставянето/търговията
на процесните стоки.
Тук следва да се направи уточнение, че според член 1, §5 от Регламент
1013/2006 относно превози на отпадъци превозите на отпадъци изключително в
рамките на държава-членка, са предмет само на член 33, който от своя страна
предвижда държавите-членки да създават подходяща система за надзор и контрол
върху превозите на отпадъци предимно в рамките на тяхната юрисдикция. В
съответствие с тази норма, в ЗУО националният законодател е предвидил изисквания
за транспортирането на отпадъци и контрола във връзка с него. Понятието
"транспортиране" на отпадъците има своя легална дефиниция в т.43 на
параграф 1 от ДР на ЗУО, според която "транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите
го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от
оператора като самостоятелна дейност. Разпоредбата на чл.35,ал.3 от ЗУО
предвижда регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II
от ЗУО за извършване на дейност по транспортиране на отпадъци. Такъв
регистрационен документ не е представен по делото, напротив, от събраните
доказателства, дадените от представителя на РЛ и доставчика обяснения се
установява, че не е налице „транспортиране" по смисъла на параграф 1, т.43
от ДР на ЗУО от страна на жалбоподателя. Транспортът на фактурираните отпадъци
от черни и цветни метали „КМ СТИЙЛ“ ЕООД е възложило на „КА МЕТАЛ“ ЕООД на
основание договор за превоз на товари от 02.01.2015г./папка 2,л.348), поради
което е логично жалбоподателят да не е в състояние да представи транспортни
документи. Според разпоредбите на чл. 50 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвП), договорът за превоз се установява с
товарителница, като действителността на договора за превоз не зависи от издаването,
редовността или изгубването на товарителницата.
Съдът намира за необоснован изводът на органа по приходите за липса на
представени документи, касаещи предаването/приемането на стоките, тъй като липсвали
представени приемо-предавателните протоколи, а други документи, които да
удостоверят тези факти липсвало. По същия начин необосновано е прието липса на
годни транспорти документи поради частична липса на реквизити. Освен че между
доставчика МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД,в качеството му на продавач, и ревизираното
дружество „КМ СТИЙЛ“ ЕООД, като купувач, е сключен рамков договор за
покупко-продажба от 09.12.2014г. с предмет „продажба на отпадъци от черни
и цветни метали и негодни за употреба
батерии и акумулатори“(п.2,л.377), към всяка от спорните фактури са представени
още и придружаващи стоките документи като отделен договор за продажба (в
съответствие с т.2 от I.Предмет на рамковия договор), стокова разписка, товарителница, в които са
посочени количествата претеглен и доставен съответният вид метал. Същевременно,
относимите товарителници са подписани и подпечатани от изпращача – доставчика
„МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД, превозвача "КА МЕТАЛ" ЕООД и получателя „КМ
СТИЙЛ“ ЕООД и съдържат информация за вида и количеството на превозваната стока,
която съответства на фактурираната и на уговорената в съответния договор, мястото
на доставката(базата в с. Поликраище), както и МПС, с което стоката е
транспортирана. Представените товарителници
са доказателство за изпращане на стоката от доставчика до получателя с
конкретно посочени транспортни средства и ремаркета с техните индивидуализиращи
белези /марка и регистрационен номер/, за които е установено, че са наети от
превозвача "КА МЕТАЛ" ЕООД от дружеството „КАСТ“ ЕООД. При
извършената насрещна проверка на превозвача във връзка с ИПДПОЗЛ №П-04000416081439-040-001/10.05.2016г.
за въпросните транспортни средства са представени сключени дванадесет броя договори
за наем на МПС от 21.01.2015г. и един от 08.11.2014г./п.9,л.2511-2517/ за срок
от една година и във връзка с които е платена уговорената наемна цена и издадена
фактура. Ето защо, дружеството -
превозвач е разполагало с необходимият ресурс за транспортиране на
фактурираното количество стоки до базата на последващия по веригата купувач. Посоченото дава на товарителниците записи присъщата
им доказателствена сила по чл.61 от ЗАвП. Приходната администрация не е
ангажирала доказателства, от които да се опровергава съдържанието на
представените товарителници към фактурите, издадени от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД, и
същите доказват реално предаване на стоките.
Наред с горното,в изпълнение на
чл.39, ал.1 от ЗУО към всяка от фактурите е приложен издаден и подписани от
доставчика сертификат за произход на отпадъци от черни и цветни метали по чл.
12, ал. 1, т. 1 и декларация по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредбата за реда за
извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, в който е
посочено количеството им, съответстващо на количеството, продадено по съответния
договор, произхода на металите. Заключението на ССчЕ констатира, че посочените
в тях количества отпадъци от черни и цветни метали не са производствен отпадък
от дейността на доставчика, а са закупени от „Баркинс Интернешънъл“ ЕООД и
„Сендор груп“ ЕООД. Събраните доказателства, заедно с констатациите на вещото
лице по изготвената ССчЕ, установяват както наличието на стоките при
доставчика, така и тяхното транспортиране и предаване на получателя,
респективно - транслирането на собствеността върху тях и мотивират извода, че
спорните доставки са реално осъществени. Преценени с оглед събраните по делото
доказателства, стоковата разписка към съответната фактура обосновава движението
на материалните запази и косвено предаването и приемането на стоката между
представител на съответния пряк доставчик и получателя. Относно значимите за спора
факти тези документи съдържат данни, кореспондиращи както помежду им, така и с
други налични по делото документи, чиято истинност не е оспорена - платежни
документи, счетоводни регистри на получателя, договори, от които се установява
заприхождаването на стоките при жалбоподателя и последващото им влагане в
реализация чрез продажби, а също и със заключението на ССчЕ.
Видно от дадените в хода на ревизионното производство писмени обяснения и
събраните доказателства, жалбоподателят "КМ СТИЙЛ" ЕООД не е разполагал
с площадка за съхранение на процесните отпадъци. Поради тази причина, закупените от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД черни и цветни
метали физически не са постъпвали на лицензирана площадка на ревизираното
дружество, а след натоварването им в град София, директно са били
транспортирани от превозвача към клиент на жалбоподателя - „МАКСИМА 2008“ ЕООД, и са разтоварени в
наетата от него база в с.Поликраище, съгласно договор за наем на недвижим имот
от 21.12.2012г./п.III,л.343
и сл. от делото/. Събраните доказателствата
установяват и факта, че последният е разполагало с необходимата кадрова
обезпеченост за извършване на разтоварителната дейност. Отделно от това, според чл.1,ал.2 от представения договор за
покупко-продажба от 02.01.2015г. между „КМ СТИЙЛ“ ЕООД – продавач, и „МАКСИМА
2008“ ЕООД – купувач/п.2,л.359 от делото/, продавачът се задължава да достави
стоката до посочени от купувача депа, или иначе казано, в съответствие с
цитирания договор, доставките на процесните стоки следва да бъдат извършени
директно до площадката за отпадъци на крайния получател по сделките(до базата в
с.Поликраище). В съответствие с уговореното са представените товарителници към спорните
фактури, видно от които превозвачът „КА МЕТАЛ“ ЕООД е транспортирало процесните
ОЧЦМ директно до базата на последващия по веригата купувач в с.Поликраище,
което показва, че няма придвижване на стоката до площадка на жалбоподателя.
В случая, с оглед изясненият
механизъм на извършване на доставките, не е налице директна доставка до РЛ,
която понастоящем не се и твърди от жалбоподателя, а чрез натоварване на
стоката от доставчика - изпращач стоката е транспортирана от превозвача до площадката
на последващ контрагент на РЛ.
Следва да бъде кредитирана и представената в хода на ревизията от
ревизираното лице отчетна книга на търговците и брокерите на отпадъци, водена
на основание чл.7,т.6 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за
водене на публични регистри, издадена от министъра на околната среда и водите /обн.,
ДВ, бр. 51 от 20.06.2014 г./, в която жалбоподателят е вписал доставките на
черни и цветни метали, осъществени от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД и съдържаща
информация за количеството, вида и произход на отпадъка.
От назначената по делото ССчЕ се установи, че общото документирано
количество отпадъчен материал съвпада с фактурираното количество по фактурите,
издадени от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД. Наред с това, счетоводството на „КМ СТИЙЛ“
ЕООД за ревизирания период е водено редовно и в съответствие с изискванията на
закона за счетоводството и стандартите за финансови отчети на малките и средни
предприятия. Осчетоводяването на стоките по процесните фактури и кредитните
известия е извършено въз основа на фактурите, стокови разписки за получените
стоки, декларации и сертификати за произход, товарителници. Закупените стоки са
заприхождавани в сметка 304 „Стоки“ при покупката им и при продажбата им,
отчетени са приходи, за което са начислени и платени дължимите за съответните
години данъци. Заплащането на доставките е извършено по банков път, прихващане и цесия, като ревизираното дружество е
останало задължено към доставчика единствено по четири фактури с незначителна
стойност. Вещото лице е проследило движението на процесните стоки по веригата
като е категорично, че прекият доставчик е разполагал с доставеното към
ревизираното дружество количество от 1275,604 тона с покупна стойност 6
645709,57 лв. по 46 броя фактури, издадени от предходните доставчици „Баркинс
Интернешънъл“ ЕООД и „Сендор груп“ ЕООД
и продажна стойност от 6 866 017,83 лв.
На
последно място, следва да се има предвид и констатираната от експертизата последваща
реализация на закупените стоки, описани в спорните фактури, за които
ревизираното лице е издало към клиентите си фактури, придружени с всички
съпътстващи документи. Фактурите са декларирани по реда на ЗДДС и са надлежно
осчетоводени и отразени в регистрите на счетоводните сметки. Според заключението, закупените през 2015 г.
стоки от всички доставчици с общо количество 1461,351 на стойност
7 418 115,19 лв. (в т.ч. и тези от доставчика „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД
1275,604 тона на обща стойност 6 827 350,55 лв. - при намалена
отчетна стойност след издаване на дете КИ), са реализирани в годината на
придобиване, в резултат на което са отчетени приходи в размер на 7 528 645,08
лв. При изписването на
продаденото през годината количество черни и цветни метали от материалните
сметки, неговата отчетна стойност е съпоставена с приходите, а остатъкът по
приходните сметки е приключен със сметка 123 „Печалби и загуби от текущата
година“ и е формиран финансовия резултат. Вещото лице е извело и заключението, че е налице съпоставимост между
приходите и разходите отчетени в резултат от реализацията на стоките предмет на
процесните доставки.
Тук е мястото да се отбележи сс оглед проявлението на принципа на
ефективност и на обективност, че приходните органи, а в последствие и
ответникът не са ценили оспорените в съдебното производство документи, но са
имали коренно различно процесуално становище по отношение на извършените
предходни ревизии на жалбоподателя за предходни данъчни период, за които са
съставени приобщените към доказателствата Ревизионен доклад №
Р-04000414003667-092-001/27.05.2015г. и Ревизионен акт №
Р-04000414003667-091-001/19.06.2015г.; Ревизионен доклад №
Р-04000415003323-092-001/07.09.2015г. и Ревизионен акт №
Р-040000415003323-091-001/16.09.2015г.
Вярно е, че в хипотезата, в която данъчната администрация не е извършила
корекция на декларирания данък по принцип не може да се направи изводът, че
посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително
извършена облагаема сделка. Този извод обаче би бил относим, при условие, че в цитираните
РА, същата тази администрация, не беше направила изричен извод, че след анализ
на представените от дружеството доказателства се доказва наличие на реално
извършени доставки към „КМ СТИЙЛ“ ЕООД от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД, налице са стоки
за прехвърляне на собствеността върху тях, доказано е транспортирането между
доставчик и получател, както и извършени разплащания между страните. В
действителност необоснован, противоречив и крайно непоследователен от
процесуална гледна точка е подходът на приходната администрация към дружество,
което начислява ДДС и го внася в държавния бюджет и към дружество, което
упражнява право на приспадане на данъчен кредит, като в единият случай се
признава правомерно начисляване за облагаема сделка поради данъчно събитие, а в
другия случай се твърди, че то е неправомерно и това се претендира като недобросъвестност
на РЛ, при наличието на абсолютно идентични съпровождащи фактурите документи.
В частта по ЗДДС:
За данъчни периоди м.05 и м.11.2015г. органите по приходите не са
признали правото на приспадане на данъчен кредит и начисления данък по издадени
от жалбоподателя протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС, съставени във връзка с
фактурите за отпадъци от черни и цветни метали, издадени от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД,
в резултат на което е извършена корекция в подадените от жалбоподателя СД по
ЗДДС за съответните периоди. Прието е, че по отношение на издадените от
доставчика фактури липсват доказателства за осъществена доставка на черни и
цветни метали към „КМ СТИЙЛ“ ЕООД. Издадените два броя кредитни известия за
м.11.2015г. не са кредитирани от данъчната администрация с оглед липсата на
задължения към доставчика. Коментирана е и дерегистрирането по ЗДДС на
доставчика „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД, считано от 09.06.2015г. , както и
неизпълнението на задължението за подаване на ГДД по ч.92 от ЗКПО за 2015г.
Неправилно органите по приходите са приели, че прекратяването на
регистрацията по ЗДДС на доставчика „и неподаването на ГДД по чл.92 от ЗКПО за
2015г. е обстоятелство, релевантно към наличието или липсата на извършвана оперативна
дейност и оттам и на липсата на доставки по процесните фактури. Сама по себе си
дерегистрацията по ЗДДС и неизпълнението на задължението на доставчика
за подаване на ГДД не дава основание да се правят неблагоприятни за
жалбоподателя изводи.
За признаването на данъчен кредит по ЗДДС, а така също и за целите на
ЗКПО, е от значение да се докаже механизмът на доставките. С оглед изложените
по-горе мотиви в частта по ЗКПО и в съответствие с установените факти и
обстоятелства във връзка с фактурираните стоки от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД към „КМ
СТИЙЛ“ ЕООД съдът намира за незаконосъобразен РА в тази част.
Съобразно всичко изложено по-горе, съдът намира, че наличните писмени
доказателства и назначените по делото експертизи установяват предаването на
стоките от „МИЛБЕРИ ГРУП“ ЕООД на дружеството-жалбоподател, посредством което е
прехвърлена собствеността върху тях. Доказано се явява възникването на данъчни
събития по смисъла на чл. 25, ал. 1, предл. първо от ЗДДС, към датите на
издаване на процесните фактури, като основание за начисляването на дължимия
косвен данък от доставчика, съответно за възникване право на приспадане на
данъчен кредит от получателя. Не се установява наличието на някое от останалите
основания за отказ на жалбоподателя да бъде признато право на данъчен кредит за
получените от него облагаеми доставки. След като от доказателствата по делото
се установява получаването на процесните стоки от жалбоподателя по издадените
фактури от посочения доставчик и че същите са използвани за последващи
облагаеми доставки, РА като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
Предвид изложеното
по-горе съдът намира, че жалбата е основателна.
При този
изход на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски общо в размер на 11 640,00 лева, представляващи
внесена държавна такса от 50 лв.,
разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер от 700 лева, съдебно -
графическа експертиза в размер на 1200,00 лева, както и договорено и ефективно
заплатено адвокатско възнаграждение от 9690,00 лева.
С тези мотиви, Административен съд Велико
Търново, шести състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
ревизионен акт № Р-04000417000928-091-001/05.09.2017 г., поправен с РАПРА №
П-04000417155714-003-001/18.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново, потвърдени с решение №287/20.11.2017 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с които в частта по ЗКПО е
определено допълнително задължение за КД
за 2015г. в размер на 686 601,79 лв. и лихви в размер на 99 766,47 лв., както и
относно извършените корекции в СД по ЗДДС за данъчни периоди м.май и м.ноември
2015г., при които не са определени допълнителни задължения.
ОСЪЖДА
дирекция „ОДОП” – В.Търново при ЦУ на НАП да заплати на „КМ - СТИЙЛ" ЕООД
– гр. Велико Търново, ЕИК *********,
разноски по делото общо в размер от 11 640,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :