Решение по дело №1402/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  88

 

                                   Гр.Пловдив, 20.01.2020 г.

 

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 07.11.2019 г. в състав:

                                       Председател: АННА ИВАНОВА

                                                Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                             ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря В.Василева, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1402 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е  по жалба на М.С.П. с ЕГН **********, починала в хода на въззивното производство и заместена от нейната наследница И.С.К., ЕГН ********** *** чрез адв.Н.А. срещу решение №1655 от 30.04.2019 г. по гр.д.N2725/2018 г. на Пловдивския районен съд – 19 гр.с., с което е отхвърлен иска за разваляне на сключения на 19.07.2016 г. между М.С.П. и съпруга й И. С. К., починал на 26.01.2018 г., от една страна и от друга - Й.В.Д., която към 19.07.2016 г. е била в граждански брак с П.С.Д., договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 228, том ІІ, нот. дело № 228 от 2016 г. на Нотариус М. П.-А., рег. № 483 по регистъра на Нотариалната камара на Република България и с което  е осъдена да заплати на ответинците сумата 1323 лв.- разноски за производството. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и моли да се отмени решението на РС и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира за разноски.

         Въззиваемите Й.В.Д. с ЕГН **********,***, и П.С.Д. с ЕГН **********,***, чрез адв.Е.Т.–  вземат становище за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на решението. Претендират за разноски.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

  Предявеният иск е с пр.осн.чл.87, ал.3 от ЗЗД.

         С ВЖ са направени следните оплаквания: Въпреки констатациите на  ПРС, че прехвърлителят И. К. в определен период след счупване на крака си /от края на 2016 г. до лятото на 2017 г./ е имал необходимост от гледане, че в този период ответницата не е е престирала грижи, а той живял при съпругата си М.  която се е грижила за него;по отношение на ищцата М.П., след пролетта на 2017 г. и до подаване на ВЖ договорът въобще не е бил изпълняван, че поради влошеното й здравословно състояние ищцата е била настанена в дом за гледане на стари хора, т.е. според ПРС договорът не е изпълняван нито пълно, нито постоянно, нито в неговата цялост и неделимост и въпреки това неправилно ПРС е отхвърлил иска поради непоискване на грижи и издръжка от прехвърлителите, тъй като в алеаторния договор било записано, че задължение за издръжка и гледане се поема при „необходимост и при поискване“. Счита, че в отговора по чл.131 ГПК ответницата не е направила възражение, че издръжка и гледане не се дължи, тъй като не са поискани от прехвърлителите; такава уговорка в договора е нищожна, т.к. задължението за гледане и издръжка е „носимо“ по своя характер, а не „търсимо“ – подобна клауза обезмисля този вид договор, който е възмезден по своя характер.Счита, че ако има необходимост от гледане и издръжка, то престацията е дължима и не е необходимо искане за престиране до преобретателя, което следва от двустранността и възмезността на алеаторния договор; позовава се на съдебна практика, според която ако кредиторът сам откаже престацията или длъжникът го постави в невъзможност да изпълни задължението си – т.н.забава на кредитора, то за да бъде изправна страна преобретателят следва да поиска незабавно трансформиране на задължението в парично, което не е направено от въззиваемите. Счита също, че неправилно съдът не е ценил показанията на свидетеля П., който лично е отишъл при ответницата – негова племеница, за да я покани да се грижи за ищцата, поради влошаване на здравето й, но тя отказала.

В отговора на ВЖ са изложени съображения за правилност на съдебното решение;  считат, че с отговора на ИМ от ответника П.Д. е направено възражение, че ищцата не е доказала каква необходимост е имала да й се предостави грижа или издръжка и че е поискала от ответниците да й бъде дадена грижа или издръжка и те са отказали да й я предоставят; затова, тълкувайки волята на страните, РС е приел, че те са постигнали съгласие грижата и издръжката да се дължат при едновременно настъпване на 2 факта - поискване и необходимост, което не било доказано по делото; в първото по делото с.з. ответниците са поискали трансформиране на задължението в парично като ответницата е предложила издръжка в размер на 200 лв. месечно, която сума е отказана- изявление на пълномощника на ищцата; въпреки отказа на кредиторката, ответницата продължила да погасява разноските на недвижимия имот, предмет на алеаторния договор – данъци, месечни такси на етажната собственост, ремонт на покрива на блока, изравнителни сметки на Топлофикация. От показанията на св.Д. се установило, че ответницата е дала на ищцата сумата 2500 лв., от което следвало,че ответницата е давала суми за издръжката на прехвърлителката; от показанията на св.П. се установило, че преобретателката е предложила да наеме жена, която да гледа М., да покрие и разноските по лечението й, да я настани ако иска в хоспис; от показанията на свидетелите се установило, че ответниците са полагали грижи и за прехвърлителя К.

Ищцата твърди, че ответниците не са изпълнили задълженията си по договора, което неизпълнение продължавало и към датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.02.2018 г. Съпругът на ищцата – И. К., паднал и си счупил крака, като грижите за него били поети изцяло от ищцата. Ищцата страдала от редица заболявания и имала нужда от постоянен прием на лекарства и лекарски прегледи, за което ползвала услугите на брат си и на други нейни близки. Ответницата, към която тя се обръщала за помощ, не полагала никакви грижи, демонстрирала обидно отношение, незачитане и пълна дезинтересираност към нуждите й; независимо от  запазеното право на прехвърлителите за безвъзмездно и пожизнено ползване върху имота, фактическото ползване не могло да се осъществи, защото жилището било в лошо състояние, негодно за ползване - ответницата не изпълнила обещанието си, дадено при прехвърлянето, че веднага ще направи ремонт, поради което се наложило ищцата да излезе да живее под наем при месечна наемна цена в размер на 160 лева, която плащала ищцата, подпомагана от нейни близки, плащала  и консумативните разноски в наетото жилище – живеела в оскъдица и недоимък. Ищцата се обаждала на ответницата и я молила да извърши ремонта, но тя й отказала.

От приетия по делото НА №228,д.228 от 19.07.2016 г. на нотариус М. П.- А. е видно, че М.П. по време на брака й със съпруга й И. С. К., са прехвърлили на Й.В.Д., която имала сключен брак с П.С.Д., процесния недвижим имот, представлявавщ самостоятелен обект с идентификатор № 56784.540.502.3.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, представляващ жилище, апартамент, с адрес: ****, срещу поетото от ответницата Д. задължение да ги гледа и издържа, при поискване и при необходимост до края на живота им, като прехвърлителите си запазили правото на ползване върху имота.

От приетия по делото договор за наем от 21.08.2017 г. е видно, че М.П. в периода 21.08.2017 г.- 31.08.2018 г. е живяла под наем на адрес в гр.**** и е заплащала по 160 лв. месечно наемна цена, т.е. тя не е живяла в имота, предмет на алеаторния договор, въпреки че си е запазила правото на ползуване. От уд. на НОИ /л.149 от д.РС/ е видно, че е получавала 389,75 лв. месечна пенсия. От представеното ЕР ТЕЛК от 03.2.2019 г. е видно, че от 29.6.2009 г. е инвалидизирана с диагноза: ****; от епикриза на л.152 д.РС е видно, че на 29.05.2018 г. до 04.6.2018 г. ищцата е постъпила в болница УБМАЛ „****“АД  за лечение с диагноза: ****; от епикриза на л.153 от д.РС е видно, че на 9.7.2018 г. до 18.07.2018 г. е била на болнично лечение в УМБАЛ „****“ с диагноза ****; на л.151 от д.РС е видно, че на 24.07.2018 г. М.П. е постъпила за **** за лечение на откритото й **** заболяване; от епикриза на л.154 от д.РС – ищцата е постъпила в болница на 7.8.2018 г. и изписана на 17.8.2018 г. с диагноза – ****. От Заповед от 20.02.2019 г. на Д“Соц.подпомагане“-**** е видно, че М.П. е била настанена в специализирана институция  - ****.

         Пред Рс са разпитани свидетелите В. П. Д., Н. А. Д., Б. Я. М. – свидетели на ответниците и Р. С. П. и Д. П. Д. – свидетели на ищцата.

Св.В. П. Д. – син на ответниците установи, че прехвърлителите не са живели заедно; след м.07.2016 г. К. търсил майка му постоянно за помощ – тя платила задълженията му къэм „Топлофикация“, а на М. – платила на адвокат да я защитава по дело срещу нея за ап. на бул.“****“; когато К. си счупил крака, отишъл да живее при М. *** до пролетта на 2017 г. – тогава майка му им носила храна и  лекарства, плащала всички сметки, водила го по лекари; М. не искала да живее в ап. им в ****“, тъй като държала да се направи ремонт – такъв не бил направен, но всичко, което не работило било оправено –сменен бил хладилник, бойлера бил изгорял, закупена била пералня /която не била сложена/; след м.7.2016 г. майка му купувала на ищцата цигари, храна и др.неща; след като К. си счупил крака, е живял при М. до пролетта на 2017 г., когато тя го изгонила; оттогава М. се разсърдила на майка му и не искала да идва в ****, дистанцирала се и до сега тя не приемала грижи от майка му; от края на 2016 г. М. предявявала претенции пред майка му и баща му за ремонт на жилището в ****. 

 Св. Н. А. Д. – снаха на ответниците,  установи, че свекърва й посещавала К. всеки ден; след 9.7.2016 г. тя се гиржила за него, носила му храна, супипи, чистела, сменяла чаршафи, плащала сметки за ток, телефон,****, платила задълженията за парното; когато к. си счупил крака и отишъл да живее 6 месеца при М., свекърва й всяка сутрин ходила да носи закуска, на другия ден на обяд – манджа, купувала цигари, а преди да се върне в апартамента в „****“ – почистили апартамента; свекърва й се молила на М. да дойде при К. да живеят заедно, но тя не искала докато не направи ремонт на апартамента и тъй като такъв не бил направен, М. се разсърдила , престанала да вдига телефона и отказвала да приема храната, която й носили; Чрез вуйчо си Р., Й. предлагала на М. да заплати разходите за нейното лечение, предложила да я настанят в хоспис или да вземе жена да се грижи за нея, но М. не оказала съдействие да приеме предложените грижи; за времето, през което дядото живеел при П., свекърва й поемала разноските за ток, вода, парно и храна.

Св. Б. Я. М. – без родство, установи, че се е грижила за К., докато преобретателите били 7 дни на почивка в Турция през м.9.2017 г; след като К. си счупил крака, Й. започнала да го посещева в болници, да носи храна, да плаща сметки и данъци; за М.Й. купувяла дрехи, плащала й сметките, давала й пари; апартаментът в „****“ бил заслан с балатум, банята – на мозайка, стените – на боя; апартаментът бил занемарен, непочестван, подът бил в безобразно състояние, но преди да се върне дядото, те го почистили. 

Св. Р. С. П. –брат на ищцата и вуйчо на ответнитата, установи, че през 2016 г. М. му предложила да му препишат с К. апартамента в „****“ срещу гледане и да му направи ремонт, но след като той отказал, тя предложила същото на племенницата си, която приела; ремонта в процесния апартамент се налагал, защото в банята-тоалетна тоалетната чиния била черна, мазилката била паднала, в хола – също и М. не искала да живее при такива условия; на 10.12.2016 г., когато И. си счупил крака, го закарали при М. и тя го гледала до юли-август 2017 г., когато той се върнал отново в апартамента в „****“ – М. отказала дойде там, защото не бил направен ремонта и тъй като нямало къде да живее, излязла на квартира на ул.“****; свидетелят знае, че Й. не е полагала грижи за М., а също и за И., докато е живял при М., тъй като всеки ден и през ден през този период е ходил при сестра си и  носил продукти, мляко, месо, дори прасе,  а М. готвила; М. си плащала сама тока и водата; през 2017-2018 г. М. се притеснила, т.к. не й стигали парите, а след това й открили **** – свидетелят я карал по болници, на ****; последно когато М. получила **** и  нямало кой да я гледа, брат й  плащал на гледачка по 2,50 лв. на час; тъй като М. на можела вече да се движи, брат й взел медицински столове и постоянно я карал по лекари; на 15.12.2018 г. казал ответницата да започне да я гледа, но тя му отказала, защото също е болна; на 17.01.2019 г. подал документите й за дом за стари хора, в който била настанена от 05.03.2019 г., и където починала.     

Св. Д. П. Д. – съседка на апартамента на бул.“****, установи, че когато И. отишал при М., живял при нея от м.12.2016 г. до м.07.2017 г. и тя се грижила за него, а ответницата, когато идвала, стояла с колата си отпред на входа и не влизала вътре в апартамента, а защото всичко било под И.; не й е известно племенницата й да е носила храни и продукти; отношенията между Й. и М. се влошили след като И. си тръгнал, тъй като искала да отиде да се измести с мъжа си в „****“, но Й. не искала да направи ремонт там; от август 2017 г. здравословното състояние на М. разко се влошило – започнала да получава припадъци, изкарала 2 пневмонии, открили й ****; след като загубила делото за апартамента на бул.“**** и нямало къде да живеее, брат й намерил квартира, пресъл й багаж и от тогава той се грижил за нея.   

От показанията на разпитаните свидетели  се установява, че е имало периоди, през които ответниците не са полагали грижи за прехвърлителите – от м.12.2016 г. до м.07.2017 г. включително – за прехвърлителя И. К. и от м.08.2017 г. до завеждане на делото – за прехвърлителката М.П. въпреки, че те са се нуждаели  от грижи и издръжка – по отношение на К. това е периода след счупването на крака му, когато е бил при съпругата си, която се е грижила за него, а по отношение на М.П. – периода след като е била принудена да напусне жилището на бул.“****“ и е излезнала на квартира като е заплащала от пенсията си по 160 лв. месечно наемна цена. От показанията на свидетелите се установява, че в този период тя е живеела „в оскъдица и недоимък“, а отношенията с племенницата й Й. се влошили, тъй като тя не е изпълнила поетото задължение да ремонтира жилището в ****“, което било „занемарено, непочествано, а подът бил в безобразно състояние“. От момента, в който М. е прекъснала отношенията си с приобретателката, длъжниците е трябвало веднага да поискат или да предложат транформирано изпълнение – р.166-97-11 ВКС. Т.е. приобретателите е следвало да поискат от съда да се трансформира изпълнението от натура в парично, за да бъдат изправна страна, което не е сторено.  От приетите по делото епикризи е видно, че от м.май 2018 г. здравето на М. много се е влошило – постъпила е в болница за лечение на получената хронична дихателна недостатъчност с инфекция на долни дихателни пътища, от 9.7.2018 г. до 18.07.2018 г. е била на болнично лечение в УМБАЛ „****“ с диагноза ***, като на 24.07.2018 г. М.П. е постъпила за **** за лечение на откритото й **** заболяване, а на 7.8.2018 г. ищцата е постъпила в болница с диагноза – ****. Следователно, ищцата се е нуждаела от грижи, но ответниците в този период не изпълнявали задължението си да я гледат и издържат; не са изпълнили поетото задължение към М.П. да извършат ремонт на жилището в ****, който се е налагал, за да може да се  от прехвърлителката. Неизпълнението на това задължение е принудило ищцата да излезе на квартира и да заплаща месечната наемна цена  си от пенсията си. Горното води до извода, че ответниците не са изпълнили поетото  по договора задължение да осигурят на прехвърлителката спокоен и нормален живот - налице е неизпълнение на договора в пълен размер, което  налага неговото разваляне, тъй като неизпълнението не е незначително по смисъла на чл.87 ал.4 от ЗЗД. ПОС намира, че след като е налице необходимост от гледане и издръжка, то престацията е дължима и не е необходимо искане за престиране до преобретателя, което следва от двустранността и възмезността на алеаторния договор - уговорката в договора, че задължението за издръжка и гледане се поема при „необходимост и при поискване“ е нищожна, т.к. задължението за гледане и издръжка е „носимо“ по своя характер, а не „търсимо“ – подобна клауза обезмисля този вид договори, които имат възмезден характер. Основателен е и доводът във въззивната жалба, че при забава на кредитора – при отказ на кредитора да приеме престацията или поставяне на длъжника в невъзможност да изпълни задължението си, за да бъде той изправна страна следва да поиска незабавно трансформиране на задължението в парично, което не е направено от въззиваемите.

 Не до същите изводи е достигнал първостепенния съд. Ето защо решението на РС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което договора за ГИ ще се развали.С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на въззивницата в размер на  500 лв. – платен адвокатски хонорар за делото пред ПОС и на адв.А. – 600 лв. – за оказана адвокатска защита по чл.38а от ЗА на М.П. пред ПРС.

Водим от горното съдът

                                                 Р     Е     Ш     И:

 

         ОТМЕНЯ решение №1655 от 30.04.2019 г. по гр.д.N2725/2018 г. на Пловдивския районен съд – 19 гр.с.- изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РАЗВАЛЯ поради неизпълнение сключеният с НA № 228, том ІІ, нот. дело № 228 от 19.07.2016 г. 2016 г. на Нотариус М. П.-А., рег. № 483 по регистъра на Нотариалната камара на Република България договор, с който М.С.П. и съпруга й И. С. К., са прехвърлили на Й.В.Д., която към 19.07.2016 г. е била в граждански брак с П.С.Д. срещу задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с ид.№56784.540.502.3.2, представялващ апартамент №2/13, находящ се в гр.****, със застоена площ 48,54 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, наня-тоалетна, антре ведно с избено помещение №24 с полезна площ от 3,71 кв.м.

ОСЪЖДА Й.В.Д. с ЕГН **********,***, и П.С.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят на И.С.К., ЕГН ********** ***  сумата 500лв.- разноски пред ПОС.

ОСЪЖДА Й.В.Д. с ЕГН **********,***, и П.С.Д. с ЕГН **********,*** да заплатят на адвокат Н.А. сумата 600лв. за оказана правна помощ и защита на  пред ПРС по реда на чл.38а от ЗА.

         Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 1-месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: