Присъда по дело №407/2022 на Окръжен съд - Русе

Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Е. О. М. в
това, че
на 31.12.2021г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – дамски портфейл, пари в брой 50 лева – всичко на обща
стойност 95 лева, от владението на Ц. В. А. от гр. Русе, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и че ПРИЗНАВА същия подсъдим с горната
самоличност за
на 31.12.2021г. в гр. Русе и гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново,
в условията на продължавано престъпление, на осем пъти – седем пъти на
територията на гр. Русе и един път на територията на гр. Горна Оряховица –
използвал платежен инструмент – дебитна карта с № ******, издадена от
„Райфайзенбанк“ АД без съгласието на титуляря Ц. В. А. от гр. Русе, като
деянието не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 249,
ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа както е внесено.
Подсъдимият и защитникът му признават обвиненията, при
направено самомопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните съдът прие следното:
От фактическа страна:
След надлежно разяснение на съда по чл. 372 ал. 1 от НПК,
подсъдимият е признали изцяло фактите по обстоятелствената част
на обвинителния акт и е дали съгласие да не се събират доказателства за
тях съгл. чл. 371 т. 2 от НПК. С определение по чл. 372 ал. 4 от НПК, въз
основа на констатацията, че самопризнанията се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че ще се ползува от
самопризнанието без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези предпоставки, след
протекло по реда на чл. 373 ал. 3 от НПК съдебно следствие и въз
основа на самопризнанията на подсъдимите, изцяло подкрепящи се от всички
доказателства по делото, а именно показанията на св. Ц. А., св. Х. К.,
обясненията на обв.М., техническа и съдебно-ценова икономическа
експертизи, копие от извлечение на сметка за периода от 30.12.2021г. –
28.01.2022г. на банкова карта с № ****** с титуляр св. Ц. А., писмо до
„Райфайзенбанк“ ЕАД, декларация по чл. 62, ал. 5 от ЗКИ, справка от
„Райфайзенбанк“ АД, справки за съдимост, декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние, както и от вещественото
доказателство приложено по делото – оптичен носител CD – R диск,
1

съдържащ снимки от охранителни видеокамери на административна сграда на
***** находяща се в гр. Русе, ул. „Черно море“ № 2 .
съдът прие за установено следното:
Подсъдимият е роден на ******* в гр. Русе, български гражданин, с ЕГН:
**********. Има завършено начално образование, неженен, безработен,
многократно осъждан – общо 33 пъти, на различни наказания „лишаване от
свобода“, за извършени от него престъпления от общ характер,
преимуществено такива против собствеността, като последните му две
осъждания са следните: 1. с Присъда №260033/05.10.2020г. по
НОХД№1392/2020г. на РС-Русе, в сила от 23.12.2020г., за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1г. и 8м., което следва да се изтърпи при
първоначален строг режим; 2. със Споразумение № 72/07.04.2021г. по НОХД
№ 20214520200448/2021 по описа на Районен съд – Русе, за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което следва да изтърпи при
първоначален строг. Това наказание впоследствие било групирано с
Определение № 433/07.04.2021г., по НОХД 20214520200448/2021 на Районен
съд – Русе с наказанието по НОХД№1392/2020г. на РС-Русе, като така
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и
8м. било изтърпяно за времето от 13.12.2019г. до 16.07.2021г..
Св. Ц. В. А. от гр. Русе притежавала банкова сметка на „Райфайзенбанк“
АД, за ползването на която банката й издала дебитна карта на нейно име с №
******. Същата държала дебитната си карта в дамското си портмоне. За
последно свидетелката използвала дебитната си карта на 29.12.2021г.
На 31.12.2021г. пристигнала на работното си място в сградата на
*******. Оставила там дамската си чанта, в която бил дамски тъмно син
кожен портфейл, съдържащ паричната сума в размер на 50.00 лева, лична
карта, свидетелство за управление на моторно превозно средство, контролен
талон, дебитна карта издадена от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и карти за
магазини. Около 12,30 часа отишла до съседния кабинет и оставила стаята си
отключена, тъй като сградата била охраняема и с пропускателен режим.
Междувременно подсъдиимят се намирал в района на ***** и имал
нужда от парични средства. За целта решил да влезе в сградата през
централен вход, като бил с поставена черна маска на лицето. Преминал
покрай стаята на охраната и се насочил в ляво по коридора на първия етаж.
След това се качил по стълбите и стигнал до четвъртия етаж. Спрял пред стая
№ 42, ослушал се и влязъл в стаята. Подсъдимият установил, че вътре нямало
никого и забелязал дамска чанта, бръкнал в нея и взел дамското портмоне,
след което напуснал стаята. Слязъл по стълбите и се насочил към изхода на
сградата, след което тръгнал в посока кръстовище с кръгово движение до
ОДМВР – Русе. От там продължил да се движи по ул. „Борисова“, като
забелязал банкомат и решил да използва дебитната карта. Поставил дебитната
2

карта на свидетелката в терминално устройство АТМ /банкомат/, находящо се
на ул. „Борисова“ № 44А като опитал веднъж да изтегли парична сума, но
тегленето било неуспешно, поради грешно въведен пин – код. Взел дебитната
карта и се отправил към ул. „Николаевска“, на която забелязал банкомат и
решил отново да използва горепосочената дебитна картата. Поставил
дебитната карта в АТМ устройството, находящо се на ул. „Николаевска“ №
72, като опитал шест пъти да изтегли парична сума, но транзакцията била
неуспешна поради грешно въведен пин – код. В дамския портфейл освен
дебитна карта имало и паричната сума в размер на 50 лева, която взел, а
останалото съдържание изхвърлил в контейнер.
По-късно св. А. получила телефонно обаждане от банка „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, с което я уведомили, че са блокирали дебитната й карта,
тъй като имало извършени седем броя опити за тегления. Пострадалата
уведомила органите на ОДМВР – Русе.
Същевременно, около 14:10 часа подсъдимият се качил на пътнически
влак от Централна Ж.П. гара – Русе до Ж.П. гара – Горна Оряховица и
пристигнал около 16:10 часа. След това забелязал банкомат и решил да
направи още един опит да използва дебитната карта. Поставил дебитната
карта в терминално АТМ устройството, находящо се в гр. Горна Оряховица,
Ж.П. гара - чакалня 2 като опитал веднъж да изтегли парична сума, но
транзакцията била неуспешна, тъй като картата била блокирана.
В хода на образуваното досъдебно производство бил предаден и
приобщен към делото CD – R диск, съдържащ записите на охранителните
камери за видеонаблюдение в *****. Била изготвена техническа експертиза
№ 177 по описа на БНТЛ при ОДМВР – Русе, по време на която били
изследвани приобщените записи на камерите за видеонаблюдение на
административна сграда на ***** находяща се на ***** гр. Русе и били
възпроизведени на хартиен носител кадри от значение за предмета на
доказване по настоящото дело.
Видно от заключението на назначената съдебно ценовата икономическа
експертиза стойността на отнетите вещи от св. Ц. А. възлиза на 95 лева, която
е и общата сума па предмета на престъплението „кражба“.
Видно от приложената справка от банковата сметка на св. –
пострадалата Ц. А. от „Райфайзенбанк“ ЕАД на 31.12.2021г., на осем пъти
посредством дебитната й карта били извършени осем неуспешни транзакции.
При тази установеност съдът прие следното
ОТ МАТЕРИАЛНО-ПРАВНА СТРАНА:
По описания начин, дата и места подсъдимият, на 31.12.2021г. в
гр. Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи –
дамски портфейл, пари в брой 50 лева – всичко на обща стойност 95 лева, от
владението на Ц. В. А. от гр. Русе без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
3

От субективна страна подсъдимият извършил деянието при пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Знаел е, че
отнема чуждо портмоне с намиращите се в него вещи, че процесните вещи са
чужди, че няма основание да ги отнема и с действията си лишава собственика
и владелеца им от фактическата власт върху тях, като целял да установи своя
такава върху същите. Воден от желанието да се снабди с парични средства, по
бърз и лесен начин, той отнел вещите, като отдалечавайки се от сградата е
установил своя фактическа власт върху тях, с което кражбата е довършена.
Впоследствие се разпоредил с вещите, като прибрал в себе си паричната сума
в размер на 50 лева и намиращата се в портмонето дебитна карта и изхвърлил
портмонето с останалата част от съдържанието му.
Подсъдимият извършил кражбата в условията на „опасен рецидив“ по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ от НК, тъй като видно от приложената
справка за съдимост е извършил настоящата кражбата, след като е бил
осъждан повече от два пъти за тежки умишлени престъпления, като за едно от
тях му е наложено лишаване от свобода за срок повече от една година и
същите не са били отложени по реда на чл. 66 от НК. Това е така , защото с
Присъда №260033/05.10.2020г. по НОХД№1392/2020г. на РС-Русе, в сила от
23.12.2020г., за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и 8м., което
следва да се изтърпи при първоначален строг режим. Със Споразумение №
72/07.04.2021г. по НОХД № 20214520200448/2021 по описа на Районен съд –
Русе, за извършено престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което
следва да изтърпи при първоначален строг. Това наказание впоследствие
било групирано с Определение № 433/07.04.2021г., по НОХД
20214520200448/2021 на Районен съд – Русе с наказанието по
НОХД№1392/2020г. на РС-Русе, като така определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и 8м. било изтърпяно за времето
от 13.12.2019г. до 16.07.2021г.. От така изложеното се установява, че не са
изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди
съгласно изискването на чл.30 от НК, която норма изключва приложението
на по-тежко квалифицираните състави за престъпления извършени в
условията на „опасен рецидив „/чл.29 от НК/ или „ повторност“/чл.28 от НК/.
Ето защо съдът прие за установено по несъмнен и категоричен начин и
призна подсъдимия за виновен по обвинението в престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия за това
престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
чистосърдечното му разкаяние, независимо от самопризнанията му в
условията по чл. 371 т. 2 от НПК, младежката му възраст, данните, че е
работел, проявените очевидна наивност и импулсивност при извършването на
престъплението, сочещи на невисока обществена опастност на дееца, а като
4

отегчаващо – единствено миналите му осъждания, при отчитане обаче на
сензационната за възрастта му многобройност и при значителен превес на
първите определи размера на предвиденото в закона наказание близо до
минимума, а именно на 3 години лишаване от свобода, което след редукцията
по чл. 58а ал. 1 от НК възлиза на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
По описания начин подсъдимият на 31.12.2021г. в гр. Русе и гр. Горна
Оряховица, обл. Велико Търново, в условията на продължавано
престъпление, на осем пъти – седем пъти на територията на гр. Русе и един
път на територията на гр. Горна Оряховица – използвал платежен инструмент
– дебитна карта с № ******, издадена от „Райфайзенбанк“ АД без съгласието
на титуляря Ц. В. А. от гр. Русе, като деянието не съставлява по – тежко
престъпление.
Дебитната картата била издадена на името на пострадалата Ц. А., която
се явява и неин титуляр, която не е дала съгласието си за извършените от М.
осем опита за неправомерно извършване на горепосочени транзакции на
инкриминираната дата. Дебитната карта с посочената идентификация се
явява „платежен инструмент” както по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК –
веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго
средство да се прехвърлят пари или парични стойности – така и по смисъла на
§1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и
платежните системи - е персонализирано/ персонализирани
устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между
ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и
използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно
нареждане. Извършеното от подсъдимия не съставлява по-тежко
престъпление съгласно НК на РБ.
Подсъдимият осъществил деянието в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК като поставил осем пъти
банковата дебитна карта на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в АТМ
устройствата, заявил гореописаните транзакции и въвел произволни кодове
ПИН кодове на картата. По този начин осем пъти осъществил състава на едно
и също престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК – използване на платежен
инструмент без съгласието на титуляря - като отделните деяния са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна подсъдимият извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл. Той съзнавал противоправния характер на
стореното и на общественоопасните последици и искал тяхното настъпване.
Деянието било извършено с цел обогатяване по неправомерен начин.
Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и
призна подсъдимия за виновен по процесното обвинение в престъплението
по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
5

При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия за това
престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
чистосърдечното му разкаяние, независимо от самопризнанията му в
условията по чл. 371 т. 2 от НПК, младежката му възраст, данните, че е
работел, обективната негодност на деянията му да доведат до увреждане на
пострадалата поради незнанието на ПИН кода на отнетата карта, проявените
очевидна наивност и импулсивност при извършването на престъплението,
сочещи на невисока обществена опастност на дееца, а като отегчаващо -
единствено миналите му осъждания, при отчитане обаче на сензационната за
възрастта му многобройност и при значителен превес на първите определи
размера на предвиденото в закона наказание близо до минимума, а именно на
3 години лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а ал. 1 от НК
възлиза на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Съдът не наложи
комулативно предвиденото наказание глоба.
На основание чмл. 23 ал. 1 от НК съдът определби на подсъдимия общо
наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първотначален
строг режим на изтърпяване.
В обвинителния акт е посочено като веществено доказателство носител
- СД диск със записи от камери на ***** на инкриминираните места, който
следва да се върне на собственика след влизане в сила на присъдата.
Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата.
Причини за извършването на престъпленията са материалните проблеми
на подсъдимия, ниското вму правосъзнание и слаби морално волеви
задръжки.
По тези съображения съдът се приезнесе с присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6

Номер на акта:	30
Дата:	4 юли 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия:	Юлиян Стаменов

Дело:	20224500200407
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 юни 2022 г.

Присъда по дело №407/2022 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите