Номер 17226.08.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 12.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело №
20204001000228 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от С. В. М. срещу Решение №
167/ 09.03.2020 г. по Т.д. № 88/ 2019 г. по описа на ВТОС в частта, с която исковата й
претенция против ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина й Д. Г. Д. вследствие на ПТП на 13.10.2017 г. е отхвърлена за сумата
над 100 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва
върху нея от 08.02.2018 г. до окончателното й изплащане. Счита решението за
необосновано и определения от съда размер на обезщетение за силно занижен. Съдът
не обсъдил фактите, касаещи дълбоката духовна и емоционална връзка между ищцата
и починалото й дете, което тя отгледала сама, съжителството им в едно домакинство от
раждането до внезапната му и нелепа смърт, обстоятелството, че след смъртта му тя
останала напълно сама и то във възраст, в която тепърва е започвала да разчита на него
за емоционална и финансова подкрепа. Излага, че при същото ПТП загинал и друг
пешеходец, на майката на когото било присъдено обезщетение в размер на 200 000 лв.
и е несправедливо обезщетенията да са различни, след като болката и страданията на
двете майки са еднакво големи. Позовава се на съдебната практика, която присъждала
на родители, загубили децата си при ПТП, обезщетения в рамките на 150 000 лв. –
200 000 лв. и то при застрахователни събития, настъпили по време, когато
застрахователното покритие е било много по-ниско от това, което е понастоящем.
Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго,
с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Процесуалният представител на
жалбоподателката претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2
ЗАдв. предвид оказаната безплатна правна помощ.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД е подала
отговор, в който оспорва жалбата. Заема становище, че постановеното от ОС – Русе
решение е правилно и законосъобразно, като определеното от съда обезщетение било
справедливо и съобразено с присъжданите такива за застрахователни събития,
настъпили през 2017 г. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. Насрещната жалба е подадена в законовия срок. В
изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна
проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в
обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Ищцата – жалбоподател пред ВТАС – е майка и единствен законен наследник на
Д. Г. Д., роден на 28.06.1977 г., несемеен, който е загинал при ПТП на 13.10.2017 г. в
гр. Горна Оряховица. Смъртта му е причинена по непредпазливост от водача на лек
автомобил „Тойота Селика“ с рег. № ВТ 31***, по отношение на който е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ЗК „Лев Инс“
АД, валидна към деня на ПТП. С влязла в сила Присъда от 02.10.2018 г. водачът е
признат за виновен и осъден за това, че е нарушил правилата за движение,
регламентирани в чл.21 ал.1 ЗДв.П – при избиране на скоростта си на движение от
около 72 км/ч, превишил определената за движение в населено място от 50 км/,
вследствие на което напуснал пътното платно, навлязъл на левия тротоар и
предизвикал настъпването на ПТП с правомерно движещите се по тротоара Д. Д. и К.
Е. и по непредпазливост причинил смъртта им, както и средна телесна повреда на
возещо се в лекия автомобил лице. По делото не е спорно, че ищцата е предявила
застрахователна претенция пред ответното дружество на 08.11.2017 г. и в установения
от закона срок то не е определило и заплатило застрахователно обезщетение. От
показанията на разпитаната по делото свидетелка В. Б. – дъщеря на съпруга на
сестрата на ищцата – се установява, че ищцата сама отгледала сина си, защото баща му
ги изоставил и впоследствие починал, двамата живеели в мъничък апартамент и
споделяли една стая, били много близки, защото били само двамата, нямали други
близки в страната и разчитали един на друг, били си опора. След инцидента, когато
свидетелката придружила ищцата до полицията, тя била неадекватна, постоянно
плачела и повтаряла само едно и също „няма го, няма го…“. Свидетелката останала с
нея няколко дни до връщането на сестра й от чужбина и погребението, през които дни
ищцата пиела успокоителни. Тя не можела да повярва на случилото се, била разбита.
Двете се чували по телефона един – два пъти седмично и се виждали поне веднъж
седмично и според свидетелката две години след инцидента нямало промяна в
състоянието на ищцата – тя винаги говорела за сина си, само за това говорела, сякаш
той е още жив и разговорите им завършвали с плач. Всяка седмица тя посещава гроба
му. Излага, че преди ищцата била много ведър и контактен човек, весела, все се
шегувала, а сега била само бледа сянка на това, което била преди, остаряла и не
търсела смисъл в живота си. Изгубила не само емоционалната опора, но и финансовата
подкрепа на сина си.
При така изяснената фактическа обстановка предявеният от С. В. М. иск с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение е
основателен, предвид осъществяване на всички елементи на фактическия състав,
обуславящ ангажирането отговорността на застрахователя за репариране на
причинените от застрахования при него деликвент вреди. Тези елементи поначало не
са били спорни по делото при наличието на влязла в сила присъда, задължителна за
съда съгласно чл.300 ГПК. Спорът е сведен само относно справедливия размер на
дължимото обезщетение.
В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано със съвкупната
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства. При съобразяване на
дадените указания относно критериите относими към определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт, съдът намира
следното: По делото е категорично установена изключителната връзка между ищцата и
нейния син – между тях е съществувала не просто обичайната близост, характерна за
отношенията майка – дете, но и силна емоционална обвързаност. За ищцата синът й е
бил единственият близък човек, тя му е посветила живота си, отглеждайки го сама, не е
имала съпруг, с когото да разделят грижите си, сестра й със семейството си живее в
чужбина, и всеки ден тя е споделяла ежедневието си само с него, още повече че през
последните години тя е пенсионер, което несъмнено е ограничило социалните й
контакти. Той самият също не е имал друг по-близък човек, защото няма свое
семейство и е живеел заедно с ищцата в едно домакинство. Загубата на дете несъмнено
е най-тежката и непреодолима за родителя загуба, но в случая следва да се отчете
именно фактът, че за ищцата това не е просто загуба на дете, а загуба на най-любимото
й, единственото й близко същество, осмислящо пълноценното й съществуване.
Смъртта му е настъпила напълно неочаквано и по много трагичен и нелеп начин. Той
не е бил пътник в МПС, което винаги е свързано с потенциален риск, а се е движил
като пешеходец по тротоара, т.е. по тази част от пътя, която е предназначена само за
движение на пешеходци и съответно там би следвало да е в безопасност. Поради този
механизъм на настъпване на смъртта му, ищцата още по-травматично е възприела
случилото се, за което й е съобщено от полицията. Възможността за преодоляване на
последиците от нанесената й травма и адаптиране към живота без сина й според съда
при съобразяване показанията на разпитаната свидетелка, че две години след
трагичния инцидент тя продължава да изпитва същата по интензивност изпепеляваща
болка и празнота, е изключена. За нея болката е непосилна до степен, че животът е
изгубил смисъл и цел и тя се чувства безнадежно и сама.
Съдът счита, че доколкото е възможно неимуществените вреди да бъдат
репарирани с пари, изискването за справедливо обезщетяване на ищеца ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лв. С оглед това, че
обезщетението следва да служи единствено за поправяне на причинените вреди, а не да
води до неоснователно обогатяване на пострадалия, съдът съобрази при определянето
на размера му и икономическите условия в страната към датата на деликта. Към този
момент минималната работна заплата за страната е била 460 лв., средната работна
заплата – 1095 лв., съгласно официалните данни на НСИ общият годишен разход
средно на едно лице в домакинство е 5217 лв., а установения в закона – чл.492 т.1 КЗ –
лимит на застрахователно покритие по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е 10 000 000 лв. за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. При тези показатели според настоящия съд обезщетение от
200 000 лв. е адекватно на ценовата конюнктура в страната. То е в синхрон и със
съдебната практика относно размера на присъжданите застрахователни обезщетения на
родители, загубили децата си при ПТП, която не обвързва съда, защото във всеки
отделен казус преценката се основава на спецификата на конкретния казус, но все пак
тя е ориентир за критерия за справедливост.
Предвид това, че преценката на първоинстанционния съд за справедливия
размер на обезщетението на претърпените от ищеца М. неимуществени вреди не
съвпада с тази на настоящия съд, постановеното от него решение в обжалваната му
отхвърлителна част следва да бъде отменено и искът да бъде уважен в пълния
претендиран размер, като бъде осъден застрахователят да заплати наред с присъденото
от ВТОС обезщетение от 100 000 лв. още 100 000 лв.
По разноските: При този изход на въззивното производство на процесуалния
представител на жалбоподателя – адв. Л. Г., осъществил защитата по делото безплатно
на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., следва да се присъди съгласно чл.38 ал.2 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, изчислено по чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата, в размер на сумата 3530 лв. На същия съобразно уважената част от иска
следва да се присъди и допълнително адвокатско възнаграждение за производството
пред ВТОС в размер на сумата 2000 лв. /Дължимото при уважена искова претенция от
200 000 лв. възлиза на 5530 лв. по чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата, но от него следва да се
приспадне присъденото от ВТОС в размер на 3530 лв. /ЗК „Лев Инс“ АД следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ВТАС държавна такса върху уважения иск в
размер на 2000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 167/ 09.03.2020 г. по Т.д. № 88/ 2019 г. по описа на ВТОС
в обжалваната му част, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Л**********, да заплати на С. В. М. с ЕГН ********** от
гр. ***********, вх.А, ап.6, сумата над 100 000 лв. до 200 000 лв. – още 100 000 /сто
хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от ПТП на
13.10.2017 г., причинило смъртта на сина й Д. Г. Д., със законната лихва, считано от
08.02.2018 г. до окончателното му заплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Л**********, да заплати на адв. Л. Г. от АК – Перник, гр.
София, жк **********, на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за
въззивното производство съразмерно на уважената част от жалбата в размер на сумата
3530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лв. и допълнително адвокатско
възнаграждение за производството пред ВТОС в размер на сумата 2000 /две хиляди
лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Л**********, да заплати по сметка на ВТАС държавна
такса върху уважения иск в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок,
считано от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________