РЕШЕНИЕ
№ 35/23.02.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и седми януари, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска......………...………...........………...............…в присъствието на
Прокурор Николай Гугушев…................…….............……........………………………………...като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1031
по описа за
2020 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/–
Хасково, подадена чрез пълномощник, против Решение №260053/28.09.2020г. ,
постановено по АНД №722/2020г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е
отменено НП №26-001014 от 14.07.2020г. , издадено от Директора на ДИТ-Хасково.
Решението се
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, поради постановяването му при
неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че от фактическа страна
делото било безспорно изяснено, а от
събраните по делото доказателства, вкл. свидетелски показания, безспорно се установявало визираното в НП
нарушение на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда КТ).
Изразява се несъгласие с изводите на районният
съд, че не се доказвало по категоричен и несъмнен начин лицето А. Н.да е
полагала труд като по трудово правоотношение, както и че не било задължително
всеки граждански договор да прикрива съществуването на трудово правоотношение. Тези
изводи били незаконосъобразни и неправилни. Според въведеното от КТ изискване
отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат като трудови,
каквито безспорно били установени в случая, следвало да се се сключи трудов
договор. Съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличавал от
гражданския договор, респ. от договора за поръчка или изработка, бил, че
дължимата престация е работна сила, а не резултат. Характерни били още
подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя,
многократност и продължителност на изпълнението. В случая работничката Н.
работела по дейности по почистване на помещението, стопанисвано от дружеството.
Доказвало се, че към датата на попълване на декларацията, тя вече била
започнала работа, което продължило и след това , вкл. към датата на проверката.
Това сочело, че е налице продължителност на изпълнението. Освен това от
управителя на дружеството в протокола за разпит било потвърдено, че лицето работи при него на граждански договор,
сключен на 01.04.2020г. Въз основа на събраните доказателства и предвид
характера на осъществяваната работа се установявало наличието на елементите на
трудово правоотношение. Счита се за неправилен извода на съда, че се касаело не
за трудови, а за гражданско правни отношения. В тази връзка изцяло неправилен
бил и изводът за недоказаност на нарушението, визирано в чл.61 ал.1 от КТ.
По изложените съображения,
поддържани и в съдебно заседание от процесуален представител, се моли за отмяна
на обжалваното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно
постановление. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. В случай на отхвърляне на жалбата се прави
искане на ответника да се присъдят разноски в минимален размер.
Ответникът – “КА 1 РЕТРО“ ЕООД– с.О., в депозиран чрез пълномощник писмен отговор
, моли да се остави в сила първоинстанционното решение по изложени съображения
за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното
решение, Районен съд – Хасково е отменил НП№26-001014 от
14.07.2020г. , издадено от Директора на
ДИТ-Хасково , с което на “КА 1 РЕТРО“ ЕООД – с.О., за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ и на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
събраните доказателства не обосновават категоричен извод А. Н.да е полагала
труд като по трудово правоотношение. Посочил е, че не е задължително всеки
граждански договор за изпълнение на някаква работа да е работа като по трудово
правоотношение. Коментирал е съществените белези на трудовото правоотношение
като е посочил, че в случая няма събрани никакви категорични доказателства,
потвърждаващи наличието им. В тази връзка е приел, че
административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана на базата
на предположения и при недостатъчно доказателства, което е недопустимо. При
липса на доказано трудово правоотношение е посочил, че не е налице задължение
по чл.61 ал.1 от КТ за сключване на писмен трудов договор.
Касационната инстанция споделя извода на районния съд за отмяна на НП.
Правилно е прието от районния съд, че
събраните по делото доказателства не
установяват по категоричен и несъмнен начин извършено нарушение по чл.61 ал.1
от КТ. Изводът за наличие в случая на трудово
правоотношение, което да изисква сключване на трудов договор преди конкретната
работничка да бъде допусната до работа, не се подкрепя от същите. Този извод е
направен единствено въз основа на попълнената от А. Н.декларация,
представена пред полицейски орган по повод преминаване през КПП-Практис на
28.04.2020г. във връзка със служебно пътуване и представения граждански договор
от 01.04.2020г. , сключен между последната и наказаното дружество. От тези два
документа не може да се направи категоричен извод, че А. Н.е полагала труд като
по трудово правоотношение, респ., че са налице основни
елементи на трудовото правоотношение като престиране на работна сила, многократност и повторяемост на задълженията, организация
на изпълнението на работата, определено работно време, почивни дни и др. Пътуването със служебния
автомобил, макар и с цел закупуване на почистващи материали, не може да се
определи като престиране на работна сила от страна на Н., както е счел АНО, а съдържанието
на представения граждански договор сочи на постигане на конкретен
резултат.
При това положение
правилно съдът е приел , че санкционираното деяние не е безспорно установено и доказано, а
административнонаказателната отговорност на дружеството е незаконосъобразно
ангажирана.
По изложените
съображения оспореното решение е валидно, допустимо, съответстващо на материалния
закон и постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на производството, основателна е
претенцията на касационни ответник за присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение. В случая договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения Договор за правна защита и съдействие от
21.10.2020г. е в размер на 500 лв. Доколкото от страна на упълномощения адвокат
е изготвен единствено отговор по касационната жалба, този размер се явява
необоснован по смисъла н ачл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, поради което
съдът намира за основателно възражението на касатора за прекомерността му. В
тази връзка адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния
размер, предвиден в чл. 7 ал.2 т.2 вр. чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения пълномощно, а именно – 300
лв.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260053/28.09.2020г. , постановено по АНД №722/2020г. по описа на Районен съд –
Хасково.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково да
заплати на “КА
1 РЕТРО“ ЕООД – с.О., представлявано
от К. А. К., направените по делото разноски в размер 300.00 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.