Р E Ш Е Н И Е
№ 316
гр.Плевен, 23.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Елка
Братоева
Недялко Иванов
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно
административно дело № 210/2023 по описа на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на И.Х.И.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Белене срещу Решение № 46 от 02.02.2023 г., постановено по адм.
дело № 783/2022 г. по описа на Административен съд – Плевен.
С оспореното решение е отхвърлен предявения
от И.Х.И. иск с правно основание чл.256 ал.1 АПК срещу бездействие на
затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на полагащите се
по чл. 84 ал.2 т.3 ЗИНЗС безплатни обувки по Таблица № 2, утвърдена от МП,
както и съединения иск срещу ГДИН- София с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. , причинени
от това бездействие за периода от 01.01.2016г. до 16.09.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
Касаторът иска отмяна на решението,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни
основания по чл. 209, т. 3 АПК. Чрез служебния защитник адв. П. ***
поддържа подадената касационна жалба като счита, че съдът е обосновал
неправилни фактически и правни изводи, неподкрепени със събраните по делото
доказателства. Необосновани са изводите на съда за липса на незаконосъобразно
бездействие, тъй като полагащите се служебно видове обувки не са били
предоставени за исковия период след изтичане на срока им на износване – летни
обувки – половинки, спортни и чехли със срок на ползване 1 г. и зимни боти или
полуботи – със срок на ползване 2 години.
Всички тези обувки е следвало да му се предоставят наведнъж през 2016г.,
а не да му ги дават последователно в разстояние на пет години. Това бездействие
на затворническата администрация продължава, въпреки постановените съдебни
решения, касаещи предходни периоди, с които е осъден да предостави полагащите
се обувки на ищеца. В писмено становище в съдебно заседание поддържа
твърденията си като възразява, че няма законово задължение да си закупува
обувки със собствени средства, нито да подава заявление до затворническата
администрация за отпускане на обувки всяка година. В заключение се иска
отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество с присъждане на
исканото обезщетение.
Ответникът ГДИН - София, чрез юрк. Б., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е
правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.
Настоящият състав на
Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на
касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на първоинстанционния състав на Административен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
При анализа на събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел,
че предявеният от И.Х. иск за заплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС – в резултат от бездействие на затворническата
администрация да осигури полагащите се безплатни обувки на ищеца е неоснователен и го е отхвърлил. За да обоснове този
извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция
факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните, приложимата правна
уредба, като правилно е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие и исковата
претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е
неоснователна и недоказана.
Съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните и е изискал необходимата информация за
решаване на спора и проверка на всички твърдения в исковата молба за изясняването
на обективната истина, съобразно задълженията произтичащи от чл. 284 ал.3 и
ал.4 ЗИНЗС. Според цитираните разпоредби съдът задължава специализираните органи
по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти. Съдът може дори
служебно да призове длъжностни лица от мястото за лишаване от свобода и всяко
друго лице, чиито показания биха могли да спомогнат за изясняване на фактите по
делото. Съдът е събрал всички относими и необходими доказателства за решаването
на правния спор.
Не е налице твърдяната от касационния
жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия
материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото
доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за
неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата
молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди. Съдът
е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, след съпоставка на
всички доказателства, въз основа на което е извел правилен извод за
недоказаност на твърдяните от ищеца нарушения и липса на причинно-следствена
връзка със сочените вреди.
Обоснован на събраните писмени
доказателства при тяхната съвкупна преценка и при правилно приложение на
относимата нормативна уредба е изводът, че не е доказано незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация.
Според разпоредбата на чл. 84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС (изм. ДВ – бр. 103/2021г. в сила от 01.01.2013г.) право на безплатно
облекло и обувки, подходящи за съответния сезон съгласно таблици, утвърдени от
МП, имат само тези лишени от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки.
Откъдето следва, че след цитираното изменение на закона, не се полагат
безусловно безплатни обувки на всеки лишен от свобода, а администрацията ги
предоставя само на тези, които нямат собствени такива и затова е необходимо да заявят такова искане,
за да им бъдат предоставени.
Съгласно таблица №2 за полагащите се
обувни артикули на лишените от свобода, одобрена от МП на 23.03.2006г., се
полагат служебно обувки цели зимни – тип боти или полуботи със срок на ползване
2 г., обувки половинки (гладки или перфорирани), спортни обувки и чехли – със
срок на ползване 1 година. Съгласно таблица №2 за полагащите се безплатни
обувки на лишените от свобода, които нямат собствени, одобрена на 28.04.2020г.
от МП на лишените от свобода, се предоставят обувки цели зимни/боти със срок на
ползване 2 години, обувки половинки – пролетно-есенни, спортни обувки и чехли –
със срок на ползване 1 година.
От доказателствата по делото – вещева
ведомост и справка от ИСДВР – Врайкова се установява, че за процесния период
ищецът периодично е получавал безплатни обувки както следва – на 16.12.2015г. –
е получил обувки кубинки – сдадени на 23.11.2017г., на 12.05.2016г. е получил
спортни обувки, сдадени на 01.06.2017г., на 12.05.2016г. е получил чехли,
сдадени на 22.08.2017г.
На 07.10.2016г. е получил обувки половинки
гладки, на 01.06.2017г. е получил спортни обувки нови, на 21.08.2017г. е
получил чехли, на 06.02.2018г. е получил полу боти нови, на 11.05.2018г. е
получил спортни обувки. Изброените обувки не са били върнати след изтичане
срока на ползване, от което може да се заключи, че са били в добро състояние и ищецът
е продължил да ги ползва, като не е предявявал искане за замяната им с нови. На
15.09.2022г. след подадена молба до ГДИН е получил безплатно нови спортни
обувки. Отделно от това, ищецът получава пенсия и разполага със собствени
средства за закупуване на дрехи и обувки. Затова за предоставянето на безплатни
обувки е необходимо да направи съответното искане до ИСДВР, като заяви, че не
разполага със собствени обувки, за да бъде включен своевременно в годишната заявка
и да му бъдат предоставени безплатно. Инспектор Врайкова е посочила, че за
периода от 17.05.2021г., откогато отговаря за л.св., И. не се е обръщал към нея
с устно или писмено искане за предоставяне на безплатни обувки. От така изложените
факти може да се направи обоснован извод, че ищецът е разполагал с обувки и не
е имал такава необходимост да се обърне към администрацията за предоставянето
на нови обувки от съответния вид, с оглед на което и не е налице твърдяното
незаконосъобразно бездействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези
лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал.
1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
От изложеното по-горе е видно, че от
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства не се
установяват твърдяните в ИМ незаконосъобразни бездействия на затворническата
администрация, които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което
касационната инстанция споделя доводите на първостепенния съд, че не
е налице първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не са доказани и настъпили за ищеца вреди, които да са
в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Ето защо исковата претенция правилно
е отхвърлена като неоснователна и недоказана. При формиране на горното решение
не са допуснати твърдяните от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
С оглед на гореизложеното касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в
касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46 от 02.02.2023 г., постановено по адм.
дело № 783/2022 г. по описа на Административен съд – Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.