Определение по дело №1029/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1405
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 26 юли 2019 г.)
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20192100501029
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ V-   1405                                        Година 2019,  26.07                        град Бургас

 

 

 

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав

На двадесет и шести юли  година две хиляди и деветнадесета

в закрито   заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                       Мл.с.Ваня ВАНЕВА

                                                            

Секретар

като разгледа докладваното от съдията Камбурова

въззивно гражданско дело № 1029  по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба вх.№19330/18.06.2019г. по описа на ЧСИ подадена от  Д.И.С. ***, длъжник по изп.д.№20158030401257 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№803, против действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ да бъде прекратено изп.д.№ 20158030401257 по описа на ЧСИ Таня Маджарова на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

С жалбата се изразява недоволство от отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. Посочва, че случайно е узнала за предприетите изпълнителни действия, както и че е изпратено съобщение до наследник. Излага доводи, че извършените по отношение на нея действия са след като изпълнителното дело е било вече прекратено по силата на закона. Позовава се на разясненията дадаени в т.10 от ТР№2/2013 на ОСГТК на ВКС. Моли жалбата й да бъде уважена, както и да й бъдат присъдени разноски.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Таня Маджарова излага хронология на извършените по делото изпълнителни действия. Посочва, че след получаване на ПДИ, вна 09.09.2015г. е постъпило плащане по сметка на ЧСИ в размер на 500 лв. Счита жалбата за неоснователна. Изпраща копие на изп.д.№ 20158030401257 .

Съобразно нормата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи изпълнителното прекратяването на принудителното изпълнение. Жалбата, с която е сезиран съда е подадена от длъжник в посочената хипотеза, в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Изпълнителното производството е образувано по молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ въз основа на издаден в тяхна полза изпълнителен лист №4250/05.08.2015г. по ч.гр.д.№4325/2015 по описа на БРС срещу С.И.Н.за сумата от 542,33 лв, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 13.03.2015г. до 01.07.2015г. в размре на 16,51 лв. и законна лихва върху главницата от 542,33 лв. от 02.07.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 325 лв.-разноски по делото. С молбата е възложено на ЧСИ проучване на имущественето състояние на длъжника на основание чл.18,ал.1 ЗЧСИ.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 09.09.2015г. от Р.Г., снаха.

Извършена е справка за наличие на банкови сметки на длъжника във всички банки, както и такава за притежавани от длъжника  превозни средства.

На 06.10.2017г. е входирана молба от взискателя да бъде извършена справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за притежавани от длъжника банкови сметки и сейфове, като бъде насочено изпълнението върху тях чрез налагане на запор. Внесена е определената такса.

ЧСИ е извършил поисканата справка. Не е установено наличието на такива.

 На 24.10.2018г. отново е входирана молба от взискателя със съдържание идентично на молбата от 06.10.2017г., както и да бъде насрочен опис на притежаваните от длъжника движими вещи. Внесена е определената такса.

ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 13.03.2019г. като е изпратено съобщение до длъжника. Същото е получено на 16.12.2018г. от С.И.И.внук.

От направена справка в ГРАО е установено, че длъжникът С.И.Н.и оставил наследници низходящите на неговия син И.С.И., също починал.

До взискателя е изпратено уведомление, че длъжникът е починал, а от Община Бургас е поискано удостоверение за наследници. Видно от представено такова по изпълнителното дело, наследници на длъжника / починал на 02.09.2015г./ по право на заместване са децата на неговия син /починал на 24.10.2013г./, а именно Д.И.С. и С.И.И..

Направена е справка в Службата по вписванията –Бургас и са установени притежавани от тях недвижими имоти.

На 04.04.2019г. са изпратени уведомление до наследник и на двамата посочени като наследници, а именно С.И.И.и Д.И.И.. За последната уведомлението е получено от  майка й на 17.04.2019г., С.И.И.е отказал да го получи на 13.04.2019г.

По искане на ЧСИ е вписана възбрана върху притежаваните от Д.И.И. ид.ч. от недвижими имоти на 09.04.2019г. Това обстоятелство й е съобщено на 17.04.2019г. лично.

На 07.05.2019г. Д.И.И. е поискала прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.3 ГПК.

С разпореждане от 08.05.2019г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство, който отказ се обжалва в настоящото производство.

Жалбата е неоснователна.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. В доктрината и съдебна практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В този смисъл са дадените задължителни разяснения в  т.8 на ТР №2/2013  от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК.

 В конкретния случай не може да се приеме, че е настъпила перемпция. Давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнителното действие в рамките на изпълнителния способ. В случая предприемането е било както на основание възлагане съгласно чл.18 ЗЧСИ, обективирано в молбата за образуване на изпълнителното производство, така и с две нарочни молби, подадени от взискателя -от  06.10.2017г и от 24.10.2018г., а изпълнително дело е образувано на 02.09.2015г. С молбите е поискано извършване на конкретни действия, като е насрочен опис на движими вещи. Впоследствие е установено имущество и са вписани възбрани. Както е посочено в цитираното ТР №2/2013  от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т.10, ишецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършване на изпълнителни действия, изграждащия посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В случая взискателят не е бездействал в продължение на две години, поради което не е настъпила перемпция. Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№19330/18.06.2019г. по описа на ЧСИ подадена от  Д.И.С. ***, длъжник по изп.д.№20158030401257 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№803, против действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ да бъде прекратено изп.д.№ 20158030401257 по описа на ЧСИ Таня Маджарова на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: