№ 318
гр. София , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20211001000269 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260600 от 18.12.2020г., постановено по т.дело № 2384/2019 г. СГС, ТО,
VI – 4 състав е осъдил „Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково“, гр.
Хасково, ул. „Освобождение“ № 57 да заплати на „Екарисаж – Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, с. Тополи, община Варна на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата от 306 785,53
лева, представляваща стойност на извършени работи през периода 01.02.2017г. –
16.08.2017г. по допълнително споразумение от 16.02.2017г. и Договор № 23/17.08.2016г., по
които са издадени фактури , както следва: № 63778/01.02.2017г., № 64273/28.02.2017г., №
64290/01.03.2017г., № 64861/31.03.2017г., № 64874/03.04.2017г., № 65390/30.04.2017г., №
65412/02.05.2017г., № 66001/31.05.2017г., № 66024/01.06.2017г., № 66645/30.06.2017г., №
66669/03.07.2017г., № 67254/31.07.2017г. и № 67623/17.08.2017г., сумата от 73 978,73 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.03.2017г. –
30.10.2019 г., на основание чл. 86 ЗЗД , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.10.2019 г. до окончателното плащане на дълга, както и направените по делото
разноски в размер на 28 500,99 лева.
Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното производство
„Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково“, който го обжалва в срок с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за
необоснованост на извода за наличие на пасивна процесуална легитимация у ответника да
отговаря по предявените искове. Твърди , че независимо от сключеното споразумение от
05.08.2016г. между ответника и ОДБХ – София, договорът за услуга № 23/17.08.2016г. е
сключен само между ОДБХ – София и „Екарисаж – Варна“ ЕООД. Сочи, че тъй като
ответникът няма качеството на страна по последния, отговорността на му за неизпълнение
по процесния договор за услуга не може да бъде ангажирана. Излага твърдения, че от
1
съдържанието на договорът за услуга № 23/17.08.2016г. не може да се направи извод, че
ОДБХ – София е действала като пълномощник на ответника при неговото сключване. В тази
връзка твърди, че предявяването на процесните искове срещу „Областна дирекция по
безопасност на храните – Хасково“, гр. Хасково противоречи на разпоредбата чл. 21, ал. 1 от
ЗЗД, съгласно която всеки един договор поражда действие само между страните, които са го
сключили, поради което трети лица не са легитимирани по иск за реалното му изпълнение.
Навежда доводи за недействителност на клаузите на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от договора за услуга
№ 23/17.08.2016г., в частта им определяща като задължени лица всяка ОДБХ , на основание
чл. 26, ал. 2, предложение 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие, тъй като споразумението от
05.08.2016г. е подписано преди сключване на процесния договор, когато клаузите на същия
още не са били известни на ответника. Излага твърдения, че по делото не са ангажирани
доказателства, установяващи действителното извършване на услугата, предмет процесния
договор от страна на ищеца. Поддържа, че по делото са представени единствено
едностранно съставени от ищеца документи, които са по естеството си частни
свидетелстващи документи, които нямат доказателствена сила. Твърди , че предвиденото в
чл. 8, ал. 1, т. 1 от договор за услуга № 23/17.08.2016 г. задължение за ищеца за изготвяне на
график за събирането от административните области, които обслужва не е изпълнено, както
и че е налице неизпълнение и на задълженията на ищеца по чл. 8, ал. 1, т.3 и т. 4 от
договора за водене на дневник и за издаване на потвърдителна бележка. Излага, че
първоинстанционният съд е игнорирал обстоятелството, че ищецът в нарушение на клаузите
в процесния договор не е предоставил доказателства на „Областна дирекция по безопасност
на храните – Хасково“ за реалното изпълнение на договора за услуга № 23/17.08.2016г. –
обем, параметри и конкретни обекти. Твърди , че по делото не е установен факта на
приемане на изпълнението от страна на ответника, като самият ищец сочи като приели
изпълнението други две дирекции – ОДБХ Варна и ОДБХ София. Навежда доводи, че
приемането на изпълнението не е свързано само с фактическо получаване на изработеното,
но и с изявление, че същото отговаря на поръчаното, каквото не е налице в настоящия
случай. Поддържа че и при липса на изрично упражнено право по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД,
възложителят би могъл успешно да наведе възражения в хода на исковото производство за
неточно, респективно некачествено изпълнение. Поддържа , че липсата на възражение от
страна на ответника по отношение на процесните описи и стойностни сметки се дължи на
обстоятелството, че последните изобщо не са м предявявани. Инвокира оплакване за
неправилно определяне на приложимата към спора погасителна давност, доколкото в
процесия случай предмет на спора са вземания, които по съществото си представляват
периодични плащания за които приложима е кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“
, предложение 3 от ЗЗД. Излага, че осчетоводяването на процесните фактури от ответника
не е по естеството си действие, представляващо „признание на вземането“, по смисъла на
чл. 116, б. „а“ от ЗЗД , поради което и давността в настоящия случай не е прекъсната, за
което се позовава на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск.
Въззиваемият „Екарисаж – Варна“ ЕООД изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемият навежда доводи за постановяване на първоинстанционното
решение в съответствие с всички събрани по делото доказателства – писмени и съдебно –
счетоводни експертизи , обосноваващи дължимостта на всяка една от претендираните суми.
Сочи , че твърдяната от въззивника липса на пасивна процесуална легитимация не е налице,
тъй като договор за услуга № 23/17.08.2016г. и споразумение от 05.08.2016 г. съответстват
изцяло на действаща на нормативната уредба, в частност на чл. 8, ал. 1 от ЗОП, който
регламентира процедурата по съвместно възлагане на обществена поръчка, какъвто е
настоящият случай. Изразява становище за необоснованост на твърденията във въззивната
жалба, че по делото не е доказано изпълнението на процесния договор в претендирания
обем. В тази връзка твърди, че начинът за доказване на изпълнението е уреден в самия
2
договор, а именно същото следва да бъде реализирано чрез предоставяне на пътни листове и
потвърдителни бележки (чл. 8, ал. 1, т. 3, б. „А“ и б. „Б“ от Договора за услуга №
23/17.08.2016г.), каквито са представени и надлежнo приети по делото. Излага, че в
съответствие с клаузата на чл. 9, т. 4 от договора, възложителят ОДБХ София - град е
определил лице, което да проверява и заверява в предприятието на изпълнителя
документите по изпълнението на услугата, което установява наличието на реален контрол
по точното изпълнение на договора за услуга. Твърди, че всички стойностни сметки са били
проверени и заверени от самия възложител ОДБХ София - град, което сочи на приемане на
работата. Поддържа, че ответникът не е направил възражения по време на изпълнение на
договора или при приемането на изпълнението чрез определеното от възложителя лице,
напротив приел е всички фактури, осчетоводил ги е като дължими и е потвърдил изрично, че
дължи претендираната сума чрез потвърждаване на салдата по повод счетоводното
приключване на годината. Навежда съображения за приложимост на петгодишния
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД спрямо процесните вземания. Моли съда да потвърди
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от „Екарисаж – Варна“ ЕООД срещу „Областна дирекция по безопасност на
храните – Хасково“ за заплащане на сумата от 306 785,53 лева, представляваща стойност на
извършени работи през периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017г . по допълнително споразумение
от 16.02.2017г. и договор № 23/17.08.2016г., за които са издадени фактури , както следва : №
63778/01.02.2017 г., № 64273/28.02.2017 г., № 64290/01.03.2017 г., № 64861/31.03.2017 г., №
64874/03.04.2017 г., № 65390/30.04.2017 ., 65412/02.05.2017 г., 66001/31.05.2017г.,
66024/01.06.2017г., 66645/30.06.2017г., 66669/03.07.2017г., 67254/31.07.2017г. и
67623/17.08.2017г., на сумата 73 978,73 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда и направените
по делото разноски. Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Между страните по делото не се спори, а и от представеното по делото споразумение
от 05.08.2016 г., се установява, че директорите на областните дирекции по безопасност на
храните, включително и директорът на ответната ОДБХ - Хасково са постигнали съгласие да
се проведе обща процедура за сключване на договор за обществена поръчка с предмет
„Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от
регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински
продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити
животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от
животински произход на територията на страната“. По силата на т.3 от споразумението ,
директорът на ОДБХ София -град е упълномощен да организира и проведе процедура по
договаряне без предварително обявление,като взима всички необходими решения до
нейното завършване, включително и да сключи договор от името и за сметка на отделните
възложители. Общата прогнозна стойност на поръчката е определена в размер на 5 712 000
лева с ДДС, като същата следва да се възложи за срок от 6 месеца – т.7 от споразумението .
Съгласно клаузата на т. 5 от споразумението, разходите по заплащане на използваните от
администрацията на всеки възложител услуги са за сметка на бюджета на съответния
възложител, като е определено и процентно съотношение на тези разходи спрямо общата
прогнозна стойност, което възлиза на 9,131 % за ответника. Съгласно клаузата на т. 6 от
споразумението, заплащането на услугата, предмет на обществената поръчка се извършва в
3
полза на изпълнителя от съответната ОДБХ, съобразно посоченото в т. 5 процентно
разпределение.
Между страните по делото не се спори, че след депозиране на техническо и ценово
предложение по силата на Протокол № 2 от 16.08.2016г., Комисията сформирана със
Заповед № 639 от 16.08.2016г. е констатирала, че офертата на участника в процедурата по
сключване на договор за обществена поръчка – „Екарисаж – Варна“ ЕООД съдържа
изискуемите документи, както и че участникът отговаря на критериите за подбор, както и че
е предоставил техническо предложение в съответствие със спецификата на възложителя.
Не се спори между страните, а и от представения по делото договор №
23/17.08.2016г., се установява, че ОДБХ София - град, в качеството си на възложител,
упълномощен по силата на споразумение от 05.08.2016г. от страна на областните дирекции
по безопасност на храните, включително ответната ОДБХ - Хасково, е възложил на ищеца -
„Екарисаж – Варна“ ЕООД да извършва събиране, транспортиране, съхранение и
обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти; на умрели
животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за
лични нужди; както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни
продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната. По силата
на клаузата на чл. 2 от договор срокът на неговото действие е определен на 6 месеца, с
възможност за удължаване при същите параметри , на основание чл. 116 от ЗОП. В клаузата
на чл. 5, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че при осъществяване предмета на
договора всяка ОДБХ заплаща на изпълнителя съответния процент , посочен в
споразумение от 05.08.2016г., сключено между директорите на ОДБХ от общата стойност на
действително извършените разходи за отчетния период, изчислени по следните цени: 1. цена
за пробег на километър 1,06 лв. без ДДС; 2. цена на тон за обезвреждане 285, 00 лв. без
ДДС. Определена е и цена за обслужване на област за 1 курс в размер на 1 430, 00 лв. без
ДДС. В чл. 5, ал. 3 от договора е определен и начина на плащане, както и задължението на
изпълнителя до 10-то число на всеки следващ месец да доказва действително направените
разходи за предходния месец, чрез представяне на възложителя на: а ) пътни листи за
направените курсове за обслужване, през месеца и изминати километри, доказващи
направените разходи по дейностите: събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане
на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти; на умрели животни и
странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични
нужди; както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни
продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната;
потвърдителни бележки за обслужените обекти и взетите СЖП – доказващи количеството
им и направените разходи.
Между страните по делото не се спори, че по силата на допълнително споразумение
от 16.02.2017г. към договор № 23/17.08.2016г., същите са се съгласили срокът на договора да
бъде удължен при същите финансови параметри, до сключването на договор, въз основа на
проведена от Централното управление на БАБХ процедура. Удължаването е за срок от не
повече от шест месеца, и при осигурени финансови средства по бюджета на БАБХ, при
идентичен предмет на договора.
С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция е дължи ли ответникът заплащане на претендираното
възнаграждение, предвид доводите му за липса на пасивна материалноправна легитимация,
тъй като същият няма качеството на страна по процесиня договор, както и за липса на
доказателства за изпълнение на възложената работа в сочения обем, и за нейното приемане
по предвидения в договора ред.
4
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на ответника за липса
на пасивна материалноправна легитимация по предявения иск. Договор за обществена
поръчка № 23/17.08.2016г. , подписан между ОДБХ София – град, като възложител и
„Екарисаж – Варна“ ЕООД , като изпълнител е сключен в резултат на открита и успешно
проведена обществена поръчка. Същата е обявена по силата на споразумение от 05.08.2015
г., сключено между директорите на областните дирекции по безопасност на храните, сред
които е посочен и директорът на ОДБХ – Хасково - Г. С.. По силата на това споразумение
и на съобразно нормата чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗОП отделните областни дирекции по
безопасност на храните, като юридически лица и самостоятелни правни субекти са
упълномощили ОДБХ София – град да организира и проведе от тяхно име и за тяхна сметка
процедура по договаряне, без предварително обявление за сключване на договор за
възлагане на обществена поръчка с предмет събиране, транспортиране и обезвреждане на
умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни на
територията на цялата страна, като взима всички необходими решения, във връзка с
провеждането й до нейното завършване с влязло в сила решение по чл. 108, т.2 или т. 4 от
ЗОП, включително да сключи договор от името и за сметка на отделните възложители.
Всички страни по споразумението, включително и директорът на ответната ОДБХ –
Хасково, са заявили, че упълномощават директора на ОДБХ София – град да проведе
процедура по ЗОП по реда на договаряне без предварително обявление, както и да сключи
договор от името и за сметка на отделните възложители – т.3 от споразумението. Горната
кауза съответства изцяло на разпоредбата на чл. 8 от ЗОП, съобразно която двама или
повече възложители могат да сключат споразумение за съвместно възлагане на обществена
поръчка, в което се уреждат всички организационни, технически и финансови въпроси,
свързани с провеждането на процедурата, сключването на договорите, разпределението на
строителството, доставките или услугите, които са предмет на поръчката, и други. В
споразумението от 05.08.2016г. е уреден изрично начинът на разпределение на разходите по
заплащането на използваните от администрацията на всеки отделен възложител услуги, а
именно последните са за сметка на бюджета на съответния възложител, като е определено и
процентно съотношение от общата прогнозна стойност, която също е изрично посочена / за
ответното ОДБХ същият възлиза на 9,131 %./ Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОП
при съвместно възлагане на обществена поръчка от двама или повече възложители,
/какъвто е и настоящият случай/ всеки от тях отговаря за изпълнението на задълженията си
по закона, независимо дали процедурата за възлагане на обществена поръчка се провежда
съвместно от името и за сметка на всички възложители, или един от възложителите
изпълнява техническите дейности по провеждането на процедурата, като представлява
едновременно себе си и другите възложители. В съответствие с горното, в т.6 от
споразумението от 05.08.2016г. е предвидено, че заплащането на услугата се извършва към
изпълнителя от съответната ОДБХ, съобразно предвиденото процентно съотношение.
Горното задължение е предвидено изрично и в клаузата на чл. 5 от договор №
23/17.08.2016г. , съгласно която при осъществяване предмета на договора, всяка ОДБХ
заплаща на изпълнителя съответния процент посочен в споразумение, сключено между
директорите на ОДБХ от 05.08.2016г. от общата стойност на действително извършените
разходи.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че при сключване на
договор № 23/17.08.2016 г. възложителят ОДБХ София - град е действал не само в лично
качество, но и в качеството си упълномощен представител на ответника – ОДБХ – Хасково,
както и на останалите областни дирекции, по силата на споразумение от 05.08.2016г. и
съобразно чл. 8 от ЗОП. С оглед на горното , в качеството му на страна по договор №
23/17.08.2016г. ОДБХ – Хасково е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
предявеният иск за заплащане стойността на изпълнените по същия договор работи, на
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Волята за упълномощаване на
5
директора на ОДБХ София – град да представлява областните дирекции по безопасност на
храните, включително и ответната при сключване на процесния договор е изразена
недвусмислено в т. 3 на споразумението от 05.08.2016г., като съобразно постигнатото
съгласие и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗЗД последиците от извършените от пълномощника
правни действия възникват директно в правната сфера на представлявания, без да е
необходимо последващо изявление на последния. Горното обосновава извода, че правата и
задължението по договора от 17.08.2016г. са възникнали директно в правната сфера на
представлявания – ОДБХ – Хасково и последния, в качеството си на страна по договора и
обвързан от същия, включително от задължението за плащане на дължимото по договора
възнаграждение в договорения за тази ОДБХ размер, съобразно посоченото процентно
съотношение.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и наведеното от въззивника
възражение за нищожност на клаузите на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от договора за услуга №
23/17.08.2016г., поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.
Дефинитивно липсата на съгласие като основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2,
предл. второ от ЗЗД, е налице при външно обективирана воля на страната по договора, която
е опорочена, защото волеизявлението е направено при условията на т. нар. „съзнавана липса
на съгласие “- със съзнанието, че то не отразява действителната воля (изтръгнато е с
насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др.) или
при несъзнавана такава, когато страната изначално не е в състояние да формира правно
валидна воля (волеизявление, което е направено от недееспособно лице). Липса на съгласие
е налице и когато страните не са постигнали такова по съществените елементи на договора,
включително и в хипотезата на т. нар. „скрито несъгласие“, (форма на несъзнавана липса на
съгласие), при което въпреки формалното покриване на насрещните волеизявления е налице
съдържателно несъответствие между действителната воля на всяка от тях. Основанието за
нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД предпоставя наличието на външно
обективирано волеизявление, което е направено от страната, от която изхожда, защото само
в този случай са мислими двете форми на липса на съгласие - съзнавана и несъзнавана,
които се основават на разминаването между изразената и действителната воля на страната,
независимо дали страната има субективнопсихическата представа за това несъответствие), в
този смисъл са и дадените с ТР № 5 от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.
II разяснения. В настоящият случай никоя от хипотезите не се излагат от въззивника,
поради което възражението за нищожност на процесните клаузи, поради липса на съгласие
по реда на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД е неоснователно. Горният извод следва и от
обстоятелството, че ответникът е бил надлежно представляван при сключване на процесния
договор от валидно упълномощен представител.
Доводите въз въззивната жалба , че в процеса не е установено по надлежния ред
изпълнението на възложената по договора работа се явяват неоснователни.
Представените по делото осем броя стойностни сметки установяват стойността на
извършените разходи в периода 01.01.2017г. – 16.08.2017г., се установява, че съобразно
посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове. Всички
стойностни сметки са подписани от представител ОДБХ София – град, както и от началник
на отдел „ФСД“ ОДБХ – Варна, което установява по несъмнен начин приемането на
описаните в тях работи.
За установяване изпълнението и приемането на възложената работа по делото са
представени и фактури с № 63778/01.02.2017г., 64273/28.02.2017г., 64290/01.03.2017г.,
64861/31.03.2017г., 64874/03.04.2017г., 65390/30.04.2017г., 65412/02.05.2017г.,
66001/31.05.2017г., 66024/01.06.2017г., 66645/30.06.2017г., 66669/03.07.2017г.,
67254/31.07.2017г. и 67623/17.08.2017г., Същите обективират изпълнение на работа по
6
договора в периода месец 02.2017г. – месец 08.2017 г. на стойност 306 785,53 лева. Същите
са издавани от изпълнителя в изпълнение на задължението по чл. 5, ал. 3, т. 3, като
получател по същите посочен директора на ОДБХ – Хасково. Така съставените фактури
съдържат всички реквизити, изискуеми от закона за счетоводството и носят подписите на
двете страни по стопанската операция. Изпълнителят е съставял и описи на фактурите по
договора, които са подписвани от директора на ОДБХ София – град като представител на
всички възложители по договора.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно –
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно се установява,
че процесните фактури, са осчетоводени в счетоводството на ищеца – „Екарисаж – Варна“
ЕООД. Вещото лице е посочило, че счетоводството на ищцовото дружество е водено
редовно, при спазване изискванията на Закона за счетоводството , като записите по
партидата на ОДБХ – Хасково са вземани редовно. Видно от заключението, процесните
фактури са осчетоводени и в счетоводството на ответника, като са взети необходимите
счетоводни записвания, като сумите по издадените от ищеца фактури за възнаграждение по
процесния договор кореспондират със сумите, посочени в стойностните сметки и че
разходите на ищеца възлизат на 306 785,53 лв. Заключението е изготвено след справка в
място ОДБХ - Варна, където се съхраняват копия от потвърдителните бележки, които
съответстват с посочените в описа на ищеца към исковата молба, включително за количества
трупове, както и проверка дали същите отговарят на издадените пътни листа, предадени с
опис на възложителите . В заключението е посочено, че сумите по фактурите са формирани
по начина на изчисление, уговорен в чл. 5 ал. 1, т. 1 от договора. Вещото лице е извършило
и проверка за евентуално надписани километри по пътните листи, сравнявайки с базата
данни за разстояния на Googlemaps, като изрично е отразило, че не са установени
несъответствия. Със заключението е извършено и независимо остойностяване на доказаните
разходи за отчетния период по договорените стойности и е обоснован крайният извод, че
направените обобщения от изпълнителя на стойностните сметки за извършените по месеци
разходи съгласно договора и описите на потвърдителни бележки са съответни на реално
извършените разходи, въз основа на които са издадени и процесните фактури. Вещото лице
е дало заключение и математически вярно да е изчислена частта на дължимото от ответника
възнаграждение. В този смисъл напълно неоснователни са оплакванията на въззивника, че
заключенията си вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза е основано само на
записите, съставени едностранно от ищеца. Видно от заключението, същото е изготвено
след проверка на двустранно съставените в изпълнение на договора описи на пътни листи и
кантарни бележки, проверило е достоверността на последните, включително в частта на
извозени килограми и изминати километри и извършило самостоятелно изчисление на
разходите и дължимото по договора възнаграждение.
Изпълнението на уговорената работа се установява и от предсеваните по делото
пътни листи, издадени от ищеца през периода 01.02.2017г. – 10.08.2017г., описи за
предаване от изпълнителя на възложителя на потвърдителни бележки, описи за предаване на
пътни листи, сметки за разпределяне на сумите между отделните ОДБХ, съобразно
договореното процентно съотношение със споразумение от 05.08.2016г. и фактури..
Видно от писмо изх. № 307 – 1495/24.08.2016г., като отговорно лице за проверка на
документите по Договор № 23/17.08.2016г. е определен служителят д-р Д. Б. Д. – главен
инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ – Варна. Съставените в изпълнение на договора
потвърдителни бележки и описи на пътни листи за всеки от месеците на изпълнение са
подписани именно от това лице, като с оглед изразената воля на представителя на
възложителите по договора последното лице за контакти е изразило надлежно от името на
всички възложители, включително и ответника, воля за приемане изпълнението по договора
7
като е приел изискуемите съобразно чл. 5, ал. 3 от договора документи, установяващи
реално извършените дейности и сторените разходи от ищеца.
По делото не са ангажирани доказателства за извършено от ответника- възложител
плащане на фактурираните работи, поради което предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен в претендирания размер.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на въззивника за
погасяване на вземането по давност. Претендираните вземания нямат характер на
периодични плащания по смисъла на чл. 111б. В от ЗЗД, разясен и в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вярно е, че
вземанията че произтичат от общ правопораждащ факт - процесния договор,но същите не
възникват през предварително определени интервали от време, нито размерът на същите
може да бъде определен изначално. Горното следва от предмета на договора, доколкото
необходимостта от оказване на услугите по същия възниква спонтанно и не може да бъде
предвидена отнапред. Дори и да се приеме обаче, че процесните вземания представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111 б.В от ЗЗД, сочените падежи на всяко от
вземанията , възникнали в периода 01.02.2017г. до 16.08.2017г., сочи на извода, че към
датата на предявяване на исковата молба в съда - 31.10.2019 г. не е изтекъл тригодишния
давностен срок по същата разпоредба.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – в клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 4 от
договора е уговорен срок за изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на
възнаграждението по договора – 3 дни от датата на издаване на данъчна фактура. След
изтичането на срок ответникът изпада забава за изпълнение на паричния си дълг и дължи
обезщетение за забавеното плащане в размера по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от заключението
на вещото лице, обезщетението за горния период на забава в плащането на дължимите по
всяка от процесните фактури суми и при съобразяване на заявения с исковата молба период
възлиза на 73 978,73 лева. Горното обосновава извод за основателност на предявената
претенция, поради което същата следва да бъде уважена в посочения по – горе размер.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 10 930,84 лева. .
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260600 от 18.12.2020г. по т.дело № 2384/2019г. на
Софийски градски съд, VI - 4 състав.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, ЕИК *********,
да заплати на „Екарисаж - Варна” ЕООД, ЕИК ********* направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 10 930,84 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9