№ 794
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Ч.
Членове:Емилия Ат. Колева
Анна Кофинова
при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова
в присъствието на прокурора П. Г. И.
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100606257 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.
С Присъда от 22.08.2022г. постановена по НОХД № 7964/2015г., СРС, НО, 18 състав е
признал подс. Д. П. К. за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл. 206, ал. 1 НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода в размерна една
година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от
три години. СРС е уважил предявения граждански иск, като е осъдил подсъдимия да заплати
на гражданския ищец „А. 96“ ЕООД обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 2720,33 лева. Възложил е в тежест на подсъдимия направените в хода на
първоинстанционното производство разноски. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба
от адв. Г. Г. – защитник на подс. К., в която са наведени доводи за нейната неправилност и
незаконосъобразност. Моли се за отмяна на първостепенния акт и постановяване на нова
присъда, с която същият да бъде оправдан.
С определение по чл. 327 НПК въззивният съд е насрочил делото за разглеждане в
съдебно заседание, като е приел, че за правилното му решаване не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата на основанията,
изложени в нея. В хода по същество развива конкретни доводи, с които поддържа
необоснованост на атакувания съдебен акт. В тази връзка навежда твърдения, че част от
релевантните документи, на които се е позовал съда, били антидатирани. Неправилно, на
следващо място, съдът не кредитирал дадените от обвиняемия обяснения в хода на
досъдебното производство, а коментира дадените десет години по-късно в хода на съдебното
следствие такива. Липсвали и писмени доказателства за извършени плащания. Според
защитата логично било парите да са взети от другия служител на фирмата – търговски
1
представител, който бил заедно с подсъдимия при разнасяне на стоката. Отново моли
неговият подзащитен да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият редовно уведомен за датата и часа на съдебното заседание на известния
по делото телефон, не се явява, като последният изрично е посочил, че не държи на личното
си участие по делото. Предвид наличието на данни, че подсъдимият е в чужбина, съдът
разгледа делото в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ НПК.
Гражданският ищец „А. 96“ ЕООД редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на СГП предлага присъдата на районния съд да бъде потвърдена, като
счита същата за правилна и законосъобразна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и, след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Прочитът на материалите по делото води до извод за липса на допуснати в хода на
досъдебното и съдебно производство процесуални нарушения, които да са довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия, като възраженията за необоснованост на
атакувания акт, обективирани във въззивната жалба, се явяват неоснователни.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото
са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за
неговото решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства, са направени като цяло правилни фактически изводи, които
въззивният съд споделя, като на свой ред и предвид правомощията си по чл. 316 НПК на
свой ред прие за установено следното:
Подсъдимият Д. П. К. е роден на ********. в гр. София, българин, български
гражданин, средно образование, неосъждан, с адрес: гр. Сливен, ул. „********.
Към 2013г. семейството на подс. Д. К. поддържало приятелски отношения със
свидетеля Н.Н., който бил управител на „А. 96“ ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „ ********. Търговското дружество се занимавало с доставка на хранителни
стоки.
В посочения период подсъдимият К. учел в университет и имал нужда от финансови
средства. Поради това родителите на К. помолили свидетеля ********, когато има нужда от
работна ръка, да започне да вика сина им да помага във фирмата, за да може да изкарва
някакви пари. Н.Н. се съгласил, но трудов договор между него като управител на
„Абександра 96“ ЕООД и подс. К. не бил сключен.
Така, поради отпуск на шофьор на дружеството, на 18.09.2013г. свидетелят Н.Н.
извикал подсъдимия в офиса на фирмата и му възложил да достави в различни търговски
обекти, находящи се в гр. София /стопанисвани от различни фирми/ хранителни стоки със
служебния автомобил. При доставянето на стоките подсъдимият следвало да получи
съответната цена на стоките съгласно посоченото в издадените стокови разписки и до края
на деня да я отчете в офиса на дружеството. Фактури не се издавали веднага за фирмата
получател, а стоката се доставяла въз основа на стоковите разписки, в които били посочени
както стоките, така и тяхната цена. По този начин стоката, която следвало да бъде доставена,
се извеждала от склада на дружеството и се давала заедно със стоковите разписки на
шофьора.
На посочената дата 18.09.2013г. подсъдимият започнал да разнася различни стоки по
обекти, като по време на доставката с него била свидетелката Н.В. – търговски
представител на „А. 96“ ЕООД. Тя трябвала да му показва къде се намират търговските
обекти, тъй като подсъдимият разнасял стоки за първи път и не знаел местонахождението
им.
2
Същия ден подсъдимият доставил стоки в различни обекти по следните стокови
разписки, във връзка с които получил съответните суми от получателите, а именно: по
стокова разписка № 104165 от ЕТ ”Дано 97 И.К.” получил сумата от 72.65 лева; по стокова
разписка № 125349 от дружеството „Пангея - 1” ЕООД получил сумата от 56.81 лева; по
стокова разписка № 125350 от ЕТ „Екобор 777 - В.Б.” получил сумата от 105.68 лева; по
стокова разписка № 125353 от дружеството „Лови” ЕООД получил сумата от 26.14 лева; по
стокова разписка № 125355 от дружеството „Благомерс” ЕООД получил сумата от 39,44
лева; по стокова разписка № 125356 от ЕТ „Л. ********а” получил сумата от 32.76 лева; по
стокова разписка № 125357 от дружеството „С. 09” ЕООД получил сумата от 35.16 лева; по
стокова разписка № 125358 от дружеството „Съни 2011” ООД получил сумата от 52.98 лева;
по стокова разписка № 125359 от дружеството „Ч.” ЕООД получил сумата от 203.35 лева; по
стокова разписка № 125360 от дружеството „Еми - 2009” ЕООД получил сумата от 35.34
лева; по стокова разписка № 125361 от СД „Аякс — АП — Р. — Д.” получил сумата от 91.50
лева; по стокова разписка № 125362 от дружеството „Нивиком — 2” ЕООД получил сумата
от 34.86 лева; по стокова разписка № 125363 от дружеството „Провизия Лимитед” ООД
получил сумата от 19.69 лева; по стокова разписка № 125364 от дружеството „Р. и С.” ООД
получил сумата от 88.52 лева; по стокова разписка № 125365 от ЕТ ,ДАТ - Т. - З. Г.а" получил
сумата от 34.92 лева; по стокова разписка № 125366 от дружеството „Рика 03” ООД получил
сумата от 29.16 лева; по стокова разписка № 125369 от ЕТ „Антиком — А.Н.” получил
сумата от 94.64 лева; по стокова разписка № 125373 от ЕТ „С.П. — 99” получил сумата от
48.09 лева; по стокова разписка № 125377 от ЕТ „Силви 99 - Цветанка Вълкова” получил
сумата от 59.42 лева; по стокова разписка № 125419 от дружеството „Б. и син” ООД получил
сумата от 939.77 лева; по стокова разписка № 125424 от дружеството „С. 2000” ЕООД
получил сумата от 305.66 лева; по стокова разписка № 125425 от дружеството „Ч.” ЕООД
получил сумата от 33.20 лева; по стокова разписка № 125426 от дружеството „Р. и С.” ООД
получил сумата от 12,10 лева; по стокова разписка № 125427 от ЕТ „ДАТ — Т. — З. Г.а”
получил сумата от 15.35 лева; по стокова разписка № 125428 от ЕТ „Екобор 777 - В.Б.”
получил сумата от 26.30 лева; по стокова разписка № 125429 от дружеството „С. 09” ЕООД
получил сумата от 13,60 лева; по стокова разписка № 125441 от дружеството „Б. и син" ООД
получил сумата от 19,78 лева и по стокова разписка № 125448 от дружеството „С. 2000”
ЕООД получил сумата от 193.46 лева.
Общата сума, която получил подсъдимия за доставената стока през този ден, възлизала
в размер на 2720,33 лева.
След като разнесли стоките, свидетелката Н.В. си тръгнала, а подсъдимият вместо да се
прибере със служебния автомобил до офиса на „А. 96“ ЕООД и да отчете получената от него
сума, решил да задържи сумата за себе си. Поради това, оставил служебния автомобил в
близост до болничното заведение „ИСУЛ“ и си тръгнал. Обадил се по телефона на
свидетелката А.Л. – служител в „А. 96“ ЕООД и й казал къде е оставил служебния
автомобил. Казал й също така, че няма да отчете парите, защото свидетелят ******** не му
бил платил заплата. След няколко месеца се обадил и казал, че ще върне парите, но така и не
го сторил.
Свидетелят Н.Н. се свързал с родителите на подсъдимия и им обяснил какво се е
3
случило, при което бащата обещал да върне парите, но така и не ги възстановил.
Правилно СРС е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на
свидетелите Н.Н. и Н.В. /дадени пред съда и в хода на ДП – приобщени по реда на НПК/,
които намират подкрепа в приетите по делото писмени доказателства, в частност в
приобщените стокови разписки от дата 18.09.2013г.
Свидетелят Н.Н. е управител на дружеството „А. 96“ ЕООД, а свидетелката Н.В. -
негов търговски представител. Показанията им относно релевантните по делото факти се
намират в корелация помежду си, като В. е очевидец на събитията, развили се на
инкриминираната дата, доколкото същата е придружавала подсъдимия при разнасянето на
стоките, за да му показва местоположението им. В този смисъл същата е видяла
получаването на парите от подсъдимия във връзка с част от доставените стоки. Липсата на
спомени относно част от събитията у свидетелката законосъобразно са били санирани чрез
почитане показанията й от ДП, които последната потвърждава без колебание. Доколкото
спомените на свидетелката логично са били по-ясни към момента на разпита й пред
разследващ орган, съдът кредитира именно тях относно конкретиката по случая.
Заплащането на доставената стока от страна на получателите съгласно издадените
стокови разписки на инкриминираната дата и то именно на подсъдимия, се установява и от
показанията на служителите на фирмите, стопанисвали търговските обекти, респективно
управители на дружествата, които недвусмислено потвърждават, че заплащането на
получената стока, доставяна от „А. 96“ ЕООД е извършвано в деня на получаването на
стоката без отлагане. В тази насока съдът не намери основание да дискредитира показанията
на свидетелите: С.К. – управител на „Провизия Лимитид“ ЕООД; Ц.Н. – управител на
„Силви 99“; С.Н. – служител в „Аякс-АП-Р.-Д.“ /дадени пред съда и от ДП – прочетени по
реда на НПК/; Б.К., стопанисват търговски обект като ЕТ „Дано 97 И.К.“ /дадени пред съда
и от ДП, прочетени по реда на НПК/; В.Ю. – продавач във фирма „Ч.“ ЕООД; В.В.-С. –
организатор продажби в „С. 2000“ ЕООД; Р.Т. – служител в „С. 09“ ЕООД; С.В. – управител
на „Аякс-АП-Р.-Д.““; Р.П. – управител на „Аякс-АП-Р.-Д.““; В.Б. – собственик на „Екобор
777-В.Б.“; М.К. – продавач в „Рика 03“ ООД; И.К. – управител на „Съни 2011“ ООД; Я.П. –
общ работник в ЕТ „Дано 97 И.К.“; С.П., стопанисвала търговски обект като ЕТ „С.П. 99“
/дадени пред съда и от ДП – прочетени по реда на НПК в цялост/; Л.М. – служител в ЕООД
„Нивиком“; Т.С. – управител на „Рика 03“ ООД /дадени пред съда и от ДП, прочетени по
реда на НПК/; Л. ********а – стопанисвала търговски обект като ЕТ „Л. ********“; В.Д. –
служител в „Лови“ ЕООД /дадени пред съда и от ДП, прочетени по реда на НПК/; А.Н.,
стопанисвала търговски обект като ЕТ „Антиком – А.Н.“ /дадени пред съда и от ДП,
прочетени по реда на НПК/; Е.К. – управител на „Еми 2009“ ЕООД /дадени пред съда и от
ДП, прочетени по реда на НПК/; Я. Д. – управител и собственик на „Пангея – 1“ ЕООД; Б.Б.
– управител на „Благомерс“ ЕООД; Ц.С. – служител в „Съни 2011“ ЕООД /дадени пред съда
и от ДП прочетени по реда на НПК/; Л. И. – продавач в „С. 2000“ ЕООД /дадени пред съда и
от ДП прочетени по реда на НПК/; Г.Б. – работила във фирма „С. 09“ ЕООД/дадени пред
съда и от ДП прочетени по реда на НПК/; Л. Ч. – управител на „Ч.“ ЕООД.
Всеки от визираните свидетели, потвърждава факта, че получаваните за деня стоки от
„А. 96“ ЕООД са били заплащани още същия ден, което мотивира съда да приеме, че това се
отнася априори и до процесните стоки по издадените стокови разписки от инкриминирания
ден, въпреки, че по-голяма част от твърденията на свидетелите са общи, без спомени
относно конкретната стока. Част от свидетелите са били служителите на съответните
дружества, а други са управители на дружествата, като същите потвърждават съответно
подписите си в самите разписки, или подписите на техни служители, получили съответно
стоката. Липсата на спомени и частичните противоречия в показанията на част от
свидетелите между заявеното от тях пред разследващ орган в хода на ДП и пред съда, на
напълно логични предвид изминалия период от време. Тези пороци са били отстранени чрез
4
прочитане показанията на част от свидетелите в цялост, потвърдени от самите тях, което
мотивира съда да постави в основата на фактическите си изводи именно тези показания.
Частични противоречия относно начина на плащане на получената стока се констатира
между показанията на свидетеля Г. С. и Р. Д. касателно дружеството „Р. и С. ООД, като
според първия – в деня на получаване на стока е било възможно да се заплаща и стара стока,
докато Д. е категорична, че всяка от получените стоки е била заплащана в деня на
получаването. Доколкото, обаче, и двамата свидетели сочат, че стоката на практика е била
получавана от Р. Д., а последната е потвърдила подписите за „получил“ стоката в
предявените й две разписки, съдът се довери именно на нея по въпроса – кога е била
заплащана получаваната стока, а именно – в деня на получаването й. И при свидетеля Г. С.
липсата на спомени относно конкретиката по случая са били коригирани чрез приобщаване
на показанията му от ДП, които свидетелят е потвърдил, което мотивира съда да ги
кредитира изцяло.
Единствено касателно фирмата „Б. и син“ ООД на база показанията на свидетелите
В.П., С.Б., Б.В. и В.П. се установява, че стоката, доставяна от „А. 96“ ЕООД не винаги се е
заплащана веднага, като било допустимо отложено плащане. Това поставя въпроса дали
подсъдимият е получил стойността на доставената от него на тази фирма стока по
инкриминираните стокови разписки, или е получил цената на друга стока. Отговор на този
въпрос се съдържа в показанията на свидетелката Б.В., дадени в хода на ДП и приобщени по
реда на чл. 281 НПК в цялост. Видно от показанията й пред разследващ орган, след
предявяване на четири стокови разписки с получател „Б. и син“ ООД, между които и двете
процесни, последната и потвърдила, че двете инкриминирани разписки са били заплатени
заедно с цената на получена преди това стока. Това е достатъчно за съда, за да приеме, че
стоката по двете инкриминирани разписки от дата 18.09.2013г. са били заплатени още същия
ден.
Коментираните до тук показания на свидетелите, включително и тези на основните
свидетели Н.Н. и Н.В., които са в насока, че цялата стока, доставена на отделните фирми от
подсъдимия на дата 18.09.2013г. по конкретните инкриминирани стокови разписки, са били
реално доставени от него и съответно заплатени именно в този ден от получателите на
подсъдимия, намират подкрепа и в заявеното от свидетелите К. ******** и А.Л. – и двамата
служители в „А. 96“ ЕООД. Въз основа на показанията на първия от тях, който е работел
като общ работник в склада на дружеството, се установява, че стоката, която е трябвало да
бъде доставена в конкретен ден, е излизала от склада със стокова разписка, която се давала
на шофьора, който ще извърши доставката. От своя страна А.Л. – също служител в
дружеството на Н. ******** дава аналогични показания, потвърждавайки, че стоката излиза
от склада със стокова разписка, както и че стоката по процесните стокови разписки
/предявени й от съда/ е била разнесена именно на дата 18.09.2013г. /посочена в самите
разписки/, а от там и заплатена още в деня на получаването.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Л. и в частта, в която същата
потвърждава за проведен разговор с подсъдимия в края на работния ден, при който
последният я уведомил къде оставя служебния автомобил, както и че няма да отчете
получените от доставките пари в на дружеството и си тръгва, като в тази част показанията й
също намират подкрепа в твърденията на свидетеля Н.Н. и Н.В.. Посоченото от подсъдимия
по телефона на свидетелката Л. като причина да не отчете парите, а именно – неплатено от
свидетеля ******** възнаграждение в полза на подсъдимия за положен от него труд, не е
достатъчно за настоящия състав, за да приеме за безспорно установен този факт. В тази
насока СГС съобрази, че така изложеното от подсъдимия в този телефонен разговор
противоречи на обясненията на подсъдимия, дадени пред съда. В обясненията си,
подсъдимият сочи като причина да не отчете парите, които е получил за деня, че същите
били откраднати от колата заедно с чантичката, в която били сложени, докато К. бил слязъл
5
да си вземе храна. Липсва и логика, в случай, че подсъдимият е задържал получените през
инкриминирания ден пари по доставените стоки, поради дължимо трудово възнаграждение,
да оставя служебния автомобил без надзор паркиран в гр. София. Ето защо, и не може да се
обсъжда и да се приеме – подсъдимият да е упражнил право на задържане във връзка с
негово насрещно вземане. Последно обсъдения възможен вариант за неотчитане на сумата
от подсъдимия, този състав отхвърли и поради противоречивите версии на самия подсъдим,
които последният е изложил в различните етапи на развитие на събитията.
Отделно, съдът не даде вяра и на заявеното от самия подсъдим в обясненията му пред
съда, а именно – парите да са били откраднати от колата, доколкото липсва логика, ако това
действително е било така, подсъдимият да не съобщи най-малко на свидетеля ******** или
на свидетелката Л., на която се обадил, или да съобщи на органите на МВР. Заявеното от
свидетеля, че се бил паникьосал и изплашил какво ще последва, тъй като познавал свидетеля
********, настоящият съдебен състав също прие за защитна версия. Нелогично е освен това
– ако е била извършена кражба на парите, подсъдимият да оставя служебния автомобил без
надзор, паркиран в града, вместо да се върне в офиса на „А. 96“ ЕООД. Съдът не даде вяра
на обясненията на подсъдимия и в частта, в която същият навежда твърдения, че част от
сумите по доставките били получени не от него, а от свидетелката Н.В., доколкото същите се
опровергават от твърденията на самата В. – последната в нито един момент не потвърждава
версията на подсъдимия – тя да е получила част от сумите по доставената стока. С оглед на
горното съдът игнорира изцяло обясненията на подсъдимия, дадени пред съда, приемайки
го за защитна версия, оборена от останалите, събрани по делото доказателства.
Тук СГС ще обърне внимание на повдигнатия от защитата въпрос – защо първата
инстанция не била кредитирала дадените от подсъдимия обяснения в хода на ДП, като ще
обърне внимание, че такива обяснения в качеството на обвиняем, подсъдимият не е давал
пред разследващ орган. Дадените от него показания в качеството на свидетел от друга
страна, не биха могли да бъдат кредитирани, доколкото впоследствие К. е придобил друго
качество – на обвиняем.
С оглед на изложеното, съдът намери за ирелевантни твръденията на свидетелката Л.,
че свидетелят ******** бил некоректен работодател, като редовно закъснявал с изплащане
на трудовите възнаграждения.
Без значение е и твърдението на свидетелката Л., че след случая свидетелят ********
обикалял сред фирмите – получатели, за да оформи стоковите разписки от 18.9.2013г. с
подписи за „получил“ стоката /както и възражението на защитата за антидатиране на
стоковите разписки и за липса на доказателства за извършените плащания на получателите
на доставената стока/. Това е така, тъй като от показанията на самата Л., а и от показанията
на свидетеля ******** и Венкова се установява по безспорен начин, че стоката е била
разнесена на инкриминираната дата съгласно издадените стокови разписки, а заплащането
им в деня на доставката се установява както от показанията на визираните свидетели, така и
от показанията на коментираните по-горе свидетели - служители, съответно управители на
фирмите – получатели. В тази връзка настоящият съдебен състав ще добави, че в
наказателния процес е допустимо доказването на извършено плащане чрез всички
доказателствени средства, предвидени в НПК, едно от които са именно гласните такива.
От така приобщените гласни доказателствени средства, настоящият съдебен състав не
кредитира следните: показанията на свидетелите П.Д., Ш.Ш. и Я.Б., които не съдържат
сведения относно релевантните по делото факти.
Настоящият съдебен състав кредитира и писмените доказателства, приети по делото,
между които и процесните стокови разписки, от които се установява конкретните стоки и
съответната сума, получена от подсъдимия при доставката им.
Настоящият съдебен състав /подобно на първата инстанция/ кредитира и приетата по
делото графическа експертиза /л. 457-461 от съд.дело/, съгласно която: ръкописните текстове
6
в разписки с номера 125353 и 125369 са изпълнени от едно лице. Изследваните копия на
ръкописни текстове в документите не са копия на текстове, изписани от В.Г.Д., А.П.Н. или
С.Д.К.. Изследваният подпис в разписка с номер 125353 е копие на подпис, положен от
В.Г.Д. /което потвърждава дадените от него показания/. Изследваният подпис в разписка с
номер 125396 не е копие на подпис, положен от А.П.Н. или С.Д.К. /което по никакъв начин
не оборва показанията на А.А., която изрично сочи, че стоковите разписки при получаване
на стока в търговския обект, стопанисван от нея, са били подписвани от различни
служители/.
С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав прие за неоснователни
доводите на защитата за недоказаност на обвинението, в частност за необоснованост на
първостепенния съдебен акт.
При така установените факти, правните изводи на първата инстанция и на въззивния
съд съвпадат.
Правилно СРС е приел, че с действията си подс. Д. П. К. е осъществил състава на
престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение и го е признал за
виновен.
Съставомерността на това престъпление предполага установяването на следните
факти: предоставянето на фактическа власт върху чужда движима вещ на дееца по силата на
определено правно основание, в което следва да са посочени фактическите и правни
действия, за които същият е оправомощен; извършване на такива действия от самия деец,
които да излизат извън тези правомощия и чрез които същият да се е разпоредил с
предоставената му вещ в свой или чужд интерес. Съдебната теория и практика допуска и
възможност обсебването да се е изразило и в бездействие на дееца, в случаите, в които
последният е задължен да върне вещта, която владее, но въпреки това не го прави.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че на 18.09.2013г. на
подсъдимия е било възложено да извърши доставка до различни търговски обекти,
стопанисвани от съконтрагенти на „А. 96“ ЕООД /последното юридическо лице като
доставчик/ на инкриминираните стоки, описани в издадените стокови разписки, като това е
било стопено от него – стоката е била доставена. Установява се също така, че за него е
стояло задължение в края на работния ден да отчете в офиса на дружеството, находящ се на
адрес: гр. София, ул. „********, получените при доставката на стоката суми.
Установява се освен това, че в резултата на извършените доставки, подсъдимият е
получил сума в общ размер на 2720,33 лева, собственост на „А. 96“ ЕООД.
Най-сетне, установява се също така, че посочената сума, която се е намирала във
владението на подсъдимия, не била отчетена в края на работния ден в касата на
дружеството, като К. не се върнал в офиса, а си тръгнал, изоставяйки без надзор и
служебния автомобил, и заявявайки изрично в разговор със свидетелката Л. по телефон, че
няма да отчете парите, като на практика ги задържал за себе си.
Съдът в доказателствения анализ посочи доводите, поради които не приема за
установено - подсъдимият да упражнил право на задържане на паричната сума, чието
връщане дължал, и това право на задържане да е поизтичало от едно и също
правоотношение с „А. 96“ ЕООД или със свидетеля ******** /негов управител/, и то да е
било свързано с изискуемо и неплатено трудово възнаграждение, което да се е дължало от
юридическото лице, поради което няма да се повтаря и на този етап. В този смисъл,
настоящият съдебен състав не споделя единствено изводите на първата инстанция мотивът
на подсъдимия да задържи парите, да е било насрещно задължение на работодателя да плати
дължимо трудово възнаграждение.
СГС изнесе и доводи относно причините, поради които прие за защитна версия и
твърдението на подсъдимия парите да са били откраднати от служебния автомобил, докато
7
последният бил слязъл за храна, както и твърдението му - част от парите по доставените
стоки да са били получени не от него, а от свидетелката В., която го е придружавала.
От субективната страна престъплението е извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Настоящият съдебен състав след преценка на субективното отношение на
извършителя към отделните деяния и техните общественоопасни последици, въз основа на
фактите от обективна страна, намира, че подс. Д. К. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
именно тях. К. е съзнавал, че инкриминираната сума пари е чужда собственост и че я владее
въз основа на работата, която му е била възложена от свид. ******** като управител на „А.
96“ ЕООД, както и че е дължал отчитането й на същата дата в края на работния ден в касата
на дружеството. Въпреки това, не е отчел парите, а дори се е укрил, демонстрирайки по този
начин намерение да свои парите като свои.
Изводите в тази насока не се променят въпреки посоченото от свид. ********, че след
известно време подсъдимият се бил върнал и казал, че ще възстанови парите, което не
сторил и към настоящия момент. Това е така, тъй като към инкриминирания момент,
действията на дееца от обективна страна сочат именно за намерение на подсъдимия да свои
парите за себе си, а не да ги задържи само временно.
По вида и размера на наказанието, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл. 206, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
При индивидуализация на наказанието като отегчаващо отговорността обстоятелство
правилно първата инстанция е отчела размера на присвоената сума – 2720,33 лева, която се
равнява на около 8 МРЗ и половина.
В полза на подсъдимия правилно първата инстанция е отчела чистото му съдебно
минало, както и младата му възраст към момента на деянието /22 години/.
Продължителността на наказателното производство – близо 12 години, настоящият
съдебен състав, обаче, за разлика от СРС, приема за изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК. В тази насока съобрази, че като цяло
процесуалното поведение на подсъдимия както в хода на ДП, така и в съдебното такова е
било коректно. Подсъдимият не се е укривал и делото е било отлагано поради отсъствието
му три пъти поради влошено здравословно състояние и два пъти, поради невъзможността на
подсъдимия да пътува от Англия за България своевременно. Т.е., не може да бъде прието -
забавянето на наказателното производство толкова години да се дължи по вина на
подсъдимия.
В тази насока следва също така да се отчете, че в този дълъг период от време, в който е
продължило разглеждането на наказателното производство, поправително и превантивно
действие е изиграл и наказателния процес, доколкото подсъдимият е придобил качеството на
обвиняем през 2010г. и е имал това качество близо десет години.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че и най-лекото предвидено
в закона наказание /една година лишаване от свобода/ се явява прекомерно тежко, предвид
факта, че инкриминираното деяние и със значителна давност – същото е извършено през
2013г., а отделно по отношение на подсъдимия в рамките на 10 години наказателния процес
също е изиграл своята поправителна роля.
С оглед на горното, съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като отмери същото на девет месеца
лишаване от свобода. Този размер на наказанието в пълнота би допринесъл за постигане
целите, предвидени в чл. 36 НК и отговаря както на обществената опасност на самото
деяние, така и на личната обществена опасност на дееца, която не е значителна.
Горното налага изменение на присъдата в частта относно размера на наложеното
8
наказание лишаване от свобода от една година на девет месеца.
Правилна е била преценката на първата инстанция за наличие основанията на чл. 66,
ал. 1 НК с определяне на тригодишен изпитателен срок, доколкото към датата на деянието
подсъдимият не е бил осъждан, а от друга страна - за поправянето му не е необходимо да
търпи ефективно лишаването от свобода. В тази част присъдата не следва да търпи
корекция.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК районният съд е постановил
направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 384,33 лева да бъдат
заплатени от подсъдимия.
Съдът е пропуснал да се произнесе относно направените в хода на ДП разноски, но
няма пречка това да бъде сторено по реда на чл. 306 НПК, тъй като, ако СГС в настоящото
производство се произнесе по този въпрос, би лишил заинтересованите страни от правото
им на обжалване.
Правилно при този изход на делото, първата инстанция е приела, че е налице
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД /виновно поведение от страна на дееца; причинени щети
на юридическото лице и наличие на причинно следствена връзка между двете/, като е
уважила предявения граждански иск, осъждайки подсъдимия да заплати на ощетеното
юридическо лице „А. 96“ ЕООД сумата от 2720,33 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди.
Най-сетне, законосъобразно е осъдила подсъдимия да заплати сумата от 108,81 лева - 4
% ДТ върху цената на уважения граждански иск, платими по сметка на СРС.
С оглед на всичко изложеното присъдата следва да бъде изменена в частта относно
наложеното наказание, като същото бъде намалено от една година лишаване от свобода на
девет месеца лишаване от свобода.
В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Водим от всичко изложено, Софийски градски съд, НО, XV-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 22.08.2022г., постановена по НОХД № 7964/2015г., по описа на
СРС, НО, 18 състав, в частта относно размера на наложеното на Д. П. К. наказание лишаване
от свобода, като намалява същия от 1 /една/ година на 9 /девет/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9