№ 183
гр. гр. Лом, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Д.а
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20221620101062 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че на 31.12.2020 год. между „Райд Шеър
България“ ЕАД, опериращо под търговското наименование „Спарк“ и П. И.
П., е сключен договор за наем на превозно средство и предоставяне на
услуга от разстояние. Наведено е твърдение, че като предоставя обществено
достъпна услуга, която позволява откриване и наемане на електрически
автомобил през мобилен телефон от неограничен кръг потребители,
независимо дали потребителят желае да ползва услугата за минути или
няколко дни.
Ползването се осъществявало в съответствие със строго определени
правила, основани на законовите разпоредби и договорни условия за
предоставяне на услугата, които всеки потребител се съгласявал изрично да
спазва при регистрацията си в мобилно приложение http://spark.bg. Твърди се,
че при регистрацията си в мобилното приложение всеки от потребителите
сключвал по електронен път договор за наем на електрическо превозно
средство и заявявал изрично, че се съгласява с Общите условия на „Райд
Шеър България“ ЕАД.
За извършването на регистрация в приложението, потребител на
услугата представяли данни за самоличност, данни за контакт и копие от
свидетелството си за управление на МПС, с което удостоверявал, че е
правоспособен водач. Заплащането на услугите (наемната цена) се
извършвало с кредитна или дебитна карта, която се регистрирала в
мобилното приложение персонално от всеки потребител. Сочи се, че всяко от
електрическите превозни средства, които се предоставяли на потребителите,
било снабдено с GPS система за дистанционно наблюдение, поради което
могло да бъде локализирано в реално време. При стартиране на сесия чрез
1
потребителско име и парола, могло да бъде установено по непротИ.речив
начин: от кой конкретен потребител е стартирано управлението на конкретно
превозно средство и за какъв период (определен с точност до секунда).
Твърди се, че от датата на първоначалната регистрация ответникът
многократно използвал услугите на ищцовото дружество.
На 25.02.2021 г., в 07.23 ч. ответникът резервирал (чрез мобилното
приложение) лек автомобил Нисан Леаф, с рег.№ СВ 9549 НВ, предоставен за
ползване на П. И. П. от лизингодателя „АЛД АУТОМОТИВ“ ООД. В 07:27 ч.
ответникът стартирал управлението на автомобила. Времето и посоката на
движение на електромобила били отчетени от системата за дистанционно
наблюдение. Минути след стартиране на управлението, в района на бул.
„Цариградско шосе“, ответникът катастрофирал след като отнел предимство
на друг участник в движението. Сочи се, че в 08:02 ч. на същата дата
наемателят подал информация за инцидента в мобилното приложение, заедно
с приложен снимков материал, който е представен като доказателство и в
настоящото производство. Направено е твърдение, че на мястото на ПТП-то е
пристигнал служител на „Райд Шеър България“ ЕАД в 08:41 на същата дата,
който извършил оглед на автомобила и подал информация в мобилното
приложение относно видимите щети- увредена предница, броня, капак,
фарове, калник, отворени въздушни възглавници.
Ищецът сочи с исковата молба, че е предявил застрахователна
претенция по полица КАСКО + към застрахователя си ДЗИ Общо
застраховане ЕАД. По същата е изготвен Опис - заключение по щета
44012132105397/25.02.2021 г, в който се съдържа описание на увредените
елементи и необходимите ремонтни дейности. С Писмо на ДЗИ, изх.№ 0-92-
9641/28.07.2021г., застрахователят е изискал от „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД следните документи, необходими за установяване на застрахователното
събитие: акт за установяване на административно нарушение, съставен на
водача П. П. от компетентните органи и попълнен от водача . Същите са
изискани от ответника, но последният не ги е предоставил. Поради това
застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение (Писмо
на ДЗИ, изх.№ 0-92-9641/28.07.2021 г. се счита за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, при непредставяне на изисканите документи в
6 месечен срок). Ето защо разходите за възстановяване на автомобила са
поети изцяло от „Райд Шеър България“ ЕАД.
Посочените вреди в размер на 22712,53 лева представляват извършени
от „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД разходи за възстановяване на увредения
от ответника електрически автомобил. За удостоверяване на извършените
ремонтни дейности и заплащането им, ищеца е представил Фактура №
********** от 29.11.2021 г. и извлечение от сметката на си относно плащане
на разходите по фактурата, осчетоводено на 05.05.2022 г . Претенцията на
ищеца срещу наемателя на автомобила е за обезщетяване на вредите,
причинени през време на ползването.
2
Поддържа се, че предвидената неустойка в размер на 1500,00 лв.,
дължима за увредени повече от 3 елемента за превозното средство и
поради невъзможност от страна на наемодателя да ползва по
предназначението известен период от време вещта, с което се
възпрепятства и осъществяване и търговската му дейност. Претендира
се с исковата молба и неустойка за това, че в резултат на действията на
наемателя са претърпени вреди, които налагат допълнително да
ангажира ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на
фактическата обстановка около възникналото ПТП. Като тази
неустойка е уговорена в чл.4.3, от Договора за наем.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 24 562,53 лева (двадесет
и четири хиляди петстотин шестдесет и два лева и петдесет и три ст.),
представляващи обезщетения по процесния Договор, както следва: 22 712,53
лева - обезщетение за вреди, нанесени на превозното средство; 1 500,00 лева -
обезщетение по т.9 от Списъка на неустойките; 350,00 лева - обезщетение по
т.10 от Списъка на неустойките, както и законна лихва за забава върху
присъдените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното плащане на задължението.
Претендира се и заплащане на направените в хода на производството
разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, в който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Сочи се, че така предявените искове са
процесуално недопустими,тъй като ответника не притежава валидна
процесуална легитимация, тъй като не са представени доказателства че е
страна по материалното правоотношение-договора за наем и поради това не е
възникнала облигационна връзка. Оспорва се така предявените искове по
основание, размер, както и всички факти и обстоятелства посочени от
ищцовото дружество. Оспорва се обстоятелството, че АУАН, съставен на П.
П. от компетентните органи, както и въпросникът са изискани от ищеца.
Оспорва се, че поради непредставяне от П. П. на АУАН и въпросникът ДЗИ
Общо застраховане ЕАД е отказал изплащането на застрахователната премия
по застрахователното събитие. Оспорва се обстоятелството, че ответника е
получавал уведомление или покана за плащане на суми по процесния договор
за наем. Твърди се от ответника с отговора на исковата молба, че въпросните
щети не са действителни и налични, извършените последствие ремонти, както
и стойността им е прекомерно завишена. Прави се твърдение, че са заменяни
здрави части и уредби без да е имало такава необходимост.
С отговора на исковата молба ответника се е възползвал от правото си
по чл.219, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 367, ал.4 ГПК, като е поискал да бъде
привлечено като трето лице-помогач в процеса ДЗИ Общо застраховане ЕАД
и наред с това е предявен обратен иск срещу него за така претендираната
3
сума в размер на 24562,53 лева.
Претендират и разноски направени в настоящото производство.
След като е конституирано трето лице-помагач по делото е депозиран и
отговор на обратния иск от ДЗИ Общо застраховане ЕАД, с който е взето
становище, че така предявения обратен иск е недопустим, поради това, че не
е налице материално правоотношение между П. Иванов П. и ДЗИ Общо
застраховане и липса на правен интерес по ред на чл.219, ал.3 ГПК. Сочи се,
че не е лице регресно право, което да обосновава правния интерес за
предявяване на обратен иск срещу трето лице помагач, което е процесуална
предпоставка за правото на иск. Твърди се също и че главния иск е с предмет
наемно правоотношение, което няма общо с застрахователното
правоотношение между застрахователя и застрахования.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от представения по делото заверен препис
от договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от
31.12.2020г. се установява, че страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение.
По делото е представено и Приложение № 1 към договора – Списък на
неустойки, в което са описани дължими неустойки от наемателя в полза на
наемодателя за неизпълнение на договора, Съгласно т.9 от Приложението –
когато превозното средство е повредено или унищожено по време но
стартирани от наемателя потребителска сесия или непосредствено преди
нейното преустановяване, с изключение на случаите, при които рискът от
увреждането или погиването на автомобила е покрит от застрахователното
дружество, застраховало автомобила и наемодателят е получил
застрахователно обезщетение за събитието, дължи неустойка в размер на
1500,00 лв., за Нисан Леаф, с дата на регистрация след 2018г., за 3 или повече
елемента, обезпечаваща задължението на наемателя да пази така поверената
му вещ. Съгласно т.10 от същият Списък се предвижда неустойка, в случай,
че наемодателя претърпи вреди и се налага допълнително да ангажира ресурс
за установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка
около възникналия казус, представляваща обезщетение за вреди по чл.4.3 от
договора за наем. По делото са представени и приложимите Общи условия
към договора. Видно от приложените по делото справки от GPS системата за
дистанционно наблюдение, че на 25.02.2021 г. в 07:23:44 ч. последният е
запазил през мобилно приложение, лек автомобил „Н. Л. с рег. № СВ ****
НВ. Видно е още от приложените справки е, че автомобилът е стартиран на
25.02.2021 г. в 07.27.42 часа. От приложения е по делото заверен препис на
наказателно постановление, се констатира, че на 25.02.2021 г. в 07.50 часа,
служители на ОПП-СДВР са посетили местопроизшествие в гр. София на ул.
4
„Проф. П. Мутафчиев“ и са установили, че на същата дата в 07.50 ч. е
настъпило ПТП от П. И. П., който се движел в л.а. „Н. Л. с рег. № СВ **** НВ
посока бул. Цариградско шосе (4-ти км) към магазин Бриколаж, който не е
спазил пътен знак „Б-2“, като става причина и участник в ПТП с движещ се
отдясно срещу пътен знак „Б-3“, л.а. Ф., с табели с рег. № СА **** ХА.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение от
контролните органи посетели местопроизшествието, въз основа, на който е
издадено наказателно постановление № 21-4332-005016 на началник на Отдел
пътна полиция към СДВР на 22.03.2021г., което е връчено на ответника П. И.
П. на 19.10.2021г. и влезнал в законна сила на 27.10.2021г.
По делото са представени заверени уведомление за щета опис –
заключение от застрахователното дружество, както и изх. Писмо от ДЗИ
Общо застраховане с № 0-92-9641/28.07.2021г.
Представени са като доказателства за извършени ремонтни дейности по
автомобила и фактури заплатени от ищеца, за претендираните суми.
По делото са приложени уведомления от ищцовото дружество до
ответника, с които е поканен да заплати предвидените в договора и
посочените по-горе неустойки, като по делото няма данни да са изпратени,
съответно получени от адресата. Други относими и допустими доказателства
не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За основателността на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, следните
предпоставки: че между страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на валидно сключен договор; наличие на неустоечно
съглашение за ангажиране отговорността на ответника при неизпълнение на
договорните му задължения; настъпване на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, както и конкретния размер на неустоечното
вземане. Настоящият съд приема, че в хода на производството наличието на
горепосочените предпоставки бе безспорно установено. Както бе посочено и
по-горе, между страните няма спор относно съществуването на договор за
наем с посоченото в исковата молба съдържание.
В чл.3.2 от договора наемателят е длъжен да спазва разпоредбите
установени в Закона за движението по пътищата и изискванията на други
нормативни актове, като в т.9 от Приложение № 1 към договора изрично е
предвидена неустойка при когато превозното средство е повредено или
унищожено по време но стартирани от наемателя потребителска сесия или
непосредствено преди нейното преустановяване, с изключение на случаите,
при които рискът от увреждането или погиването на автомобила е покрит от
застрахователното дружество, застраховало автомобила и наемодателят е
получил застрахователно обезщетение за събитието, дължи неустойка в
размер на 1500,00 лв., за Нисан Леаф, с дата на регистрация след 2018г., за 3
5
или повече елемента, обезпечаваща задължението на наемателя да пази така
поверената му вещ. На следващо място се доказа и втората неустойка по т.10
от същият Списък се предвижда неустойка, в случай, че наемодателя
претърпи вреди и се налага допълнително да ангажира ресурс за
установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка около
възникналия казус, представляваща обезщетение за вреди по чл.4.3 от
договора за наем.
С приложеното наказателно постановление № 21-4332-005016 на
началник на Отдел пътна полиция към СДВР на 22.03.2021г., което е връчено
на П. И. П. на 19.10.2021г. и влезнал в законна сила на 27.10.2021г.
безспорно се установява, че П. И. П. е участникът предизвикал ПТП с
процесния автомобил, нает от ищцовото дружество, поради нарушение на
правилата на ЗДвП и Правилника към него, изразяващо се в това, че не е
спазил пътен знак „Б-2“, което е и причина за настъпилото ПТП, с движещ
се отдясно срещу пътен знак „Б-3“, л.а. Ф., с табели с рег. № СА **** ХА.
Следва да се има предвид, че в частта, в която съставителят на протокола
за ПТП, съставен на местопроизшествието е удостоверил лично възприети от
него факти, документът има характер на официален удостоверителен и
обвързва съда с материална доказателствена сила /в този смисъл е решение №
15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1506/2013 г., I т.о. на ВКС/. От друга страна следва
да се има предвид, че протоколът за ПТП е подписан и участниците в ПТП-
то, като в тази си част като частен свидетелстващ документ, се ползва с
материална доказателствена сила срещу водача – настоящ ответник, тъй като
удостоверява неизгодни за него факти. Нещо повече за настъпилото ПТП е
съставен и акт за установяване на административно нарушение, а въз основа
на него и наказателно постановление № 21-4332-005016 на началник на
Отдел пътна полиция към СДВР на 22.03.2021г., което е връчено на П. И. П.
на 19.10.2021г. и влезнал в законна сила на 27.10.2021г.
Във връзка с иска за обезщетение за вреди в размер на 22 712,53 лева,
нанесени на превозното средство, следва да се направи извода, че макар и
оспорен по основание и размер от ответника е доказан от ищеца, видно от
представената по делото Фактура с № ********** от 29.11.2021г. на „Н Ауто
София “ ЕАД, за извършени ремонти дейности и завереното копие на авизо за
издаване на кредитен превод от „Райд Шеар България“ ЕАД за сумата от
22712,53 лева към от дата 05.05.2022г. Така сочените твърдения, че не са
извършени реални ремонти по автомобила или че работещи части и уредби са
заменяни с нови, са недоказани от страна на ответника.
В конкретния случай основният спорен въпрос е относно размера на
претендираната от ищеца неустойка. В този смисъл особения представител на
ответника поддържа становище, че клаузата е нищожна, тъй като не е
предвидено какъв вид вреди ще репарира. В мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е застъпено
разбирането, че съдът следва и служебно да преценява дали клаузата за
6
неустойка съответства на добрите нрави и на принципа за справедлИ.ст в
гражданските и търговски правоотношения. Съгласно задължителните
указания дадени на съдилищата с горепосоченото ТР, неустойката следва да
се прецени като нищожна, когато единствената й цел излиза извън
присъщите функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Преценката относно валидността на неустоечната клауза се
извършва към момента на сключване на договора, съобразно всеки конкретен
случай, при спазване на примерно изброените в тълкувателното решение
критерии – естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение;
наличие на други обезпечения на същото задължение; вид на уговорената
неустойка и на съответното неизпълнение; съотношение на неустойката с
очакваните вреди от неизпълнението. С оглед предходното, настоящият
съдебен състав приема, че клаузата на т.16 от Приложение № 1 към
процесния договор не е нищожна. Аргумент в тази насока е самата
разпоредба на чл.92, ал.1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката
представлява договорен способ, при който страните при сключване на
договора уговарят начин на обезвреда за едната страна по договора, ако е
допуснато неизпълнение от насрещната страна на договорно
правоотношение. В хипотезата, когато е уговорена неустойка, страната не е
длъжна да доказва вредите си, а има правото да претендира уговорената в
нейна полза неустойка.
В конкретния случай неустойката по т. 9 обезпечава задължението на
наемателя да, че когато превозното средство е повредено или унищожено по
време на стартирани от наемателя потребителска сесия или непосредствено
преди нейното преустановяване, с изключение на случаите, при които рискът
от увреждането или погиването на автомобила е покрит от застрахователното
дружество, застраховало автомобила и наемодателят е получил
застрахователно обезщетение за събитието, дължи неустойка в размер на
1500,00 лв., за Нисан Леаф, с дата на регистрация след 2018г., за 3 или повече
елемента, или това е задължението на наемателя да пази така поверената му
вещ . Неустойка по т.10 от същият Списък обезпечава наемодателя за
претърпи вреди и се налага допълнително за ангажиране ресурс за
установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка около
възникналия казус, представляваща обезщетение за вреди по чл.4.3 от
договора за наем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.06.2022г. г. до окончателното изплащане.
По отношение на привличането на трето лице помагач и
предявяването на обратен иск срещу ДЗИ Общо Застраховане.
Така предявеният обратен иск по реда на чл.219, ал.3, във вр. с чл.219,
ал.1 ГПК следва да се отбележи, че е с оглед на възникналото
правоотношение по главния иск предявен в производството. Връзката между
главния и обусловения иск /обратния иск/, следва да е необходимо условие
7
или първият иск да предопределя за развитието на втория /обратения иск/ в
производството. Видно от така представените по делото доказателства по
отношение на застрахователната полица 440219229000128/3, П. И. П. не е
правоимащо лице във възникналото правоотношението между
застрахователя и застрахования, който по смисъла на закона е ищеца, носител
на материалното правоотношение „Райд Шеър България“ ЕАД, тъй като той е
страна по застрахователното правоотношение.
За да е налице правен интерес за предявяване на обратен иск, след като
ответника се е полазвал от законовото си право да привлече трето лице
помагач по см. на чл.219, ал.1 ГПК, като задължителна предпоставка се
изисква да е налице т.нар. регресно право. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС /Решение № 238 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
655/2020 г.. IV г. о., ГК, докладчик председателят Албена Бонева/.
Като предмет на регресно притезание, съдът следва да разгледа иска
само и до размера, до който е уважил главния иск срещу ответника - ищец по
обратния иск. Този иск винаги се явява евентуален на главния, като при
уважаването му се създава условно изпълнително основание - едва след като
главното задължение към ищеца-кредитор по главния иск е погасено чрез
изпълнение от привличащия ответник, той може да бъде удовлетворен от
привлеченото трето лице - ответник по обратния иск.
Привличането на трето лице - помагач е обусловено от наличието на
правен интерес за страната, която иска привличането /чл. 218 ГПК/.
Интересът се състои от постановеното в чл. 223 ГПК действие на решението
по отношение на третото лице /установително действие в отношенията на
третото лице с насрещната страна и задължителна сила на мотивите в
отношенията му с подпомаганата страна/. Интерес е налице в случай, че
страната, искаща привличането има регресни права срещу третото лице.
спрямо които правата - предмет на първоначалните искове са преюдициални,
т. е. следва да са в причинна връзка. Следователно правният интерес се
определя от материалноправните отношения между привличащия и
привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главните
искове, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на
чл. 223. ал. 2 ГПК, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на
постановеното решение. Предпоставките на чл. 218 и чл. 219 ГПК са условия
за допустимост на акцесорното процесуално правоотношение.
Определението, с което те са приети за осъществени, е необжалваемо, но е
оттегляемо. Оттеглянето /отмяната/, когато условията за привличане на трето
лице - помагач не съществуват, обезпечава нормалното развитие на
производство и своевременното му приключване: изключва "привидното“
действие на решението по чл. 223 ГПК /решението при формален помагач не
поражда обвързващото и установителното действие, предвидено в тази
норма/: осуетява възможността формалната страна да иска отмяна на
решението. В горепосочения смисъл е постановеното по чл. 290 ГПК Решение
№ 156 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 5972/2015 г. на ВКС, Първо г. о. Оттук
8
следва да се направи и правния извод, че така предявеният иск е процесуално
недопустим поради липса на правен интерес, тъй като не е налице една от
задължителните предпоставки за предявяването му, а именно регресна
претенция, поради това, че ответника не е страна по материалното
правоотношение, предмет на договора за застраховка, сключен между ищеца
и ЗДИ Общо Застраховане.
По разноските: При този изход на спора на основание чл.78, ал.1
ГПК ищецът има право на направените от него разноски. Видно от
приложения списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото
за тяхното извършване е, че направените от ищцовото дружество разноски са
за държавни такси, по исковото и по обезпечителното производство,
адвокатски възнаграждения, по исковото и по обезпечителното производство,
и такси за съдебен изпълнител в образуване на изп. дело за налагане на
обезпечителна мярка, и възлизат на сумата от общо 2367,80 лева. Тази сума
следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА: П. И. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. Л., ул. „К.“ № *, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.92 ЗЗД, да
заплати на „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, регистрирано в Търговския
регистър при АВ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 41, ет.7, представлявано
от С. В. С. - изпълнителен директор, сумата от общо 24 562,53 лева (двадесет
и четири хиляди петстотин шестдесет и два лева и петдесет и три ст.),
представляващи обезщетения по Договор, както следва 22 712,53 лева -
обезщетение за вреди, нанесени на превозното средство, 1 500,00 лева -
обезщетение по т.9 от Списъка на неустойките, 350,00 лева - обезщетение по
т.10 от Списъка на неустойките, ведно със законна лихва за забава върху
присъдените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба-
17.06.2022г., до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК, П. И. П., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Л., ул. „К.“ № *, да заплати сумата от 2367,80
лева /две хиляди триста шестдесет и седем лв. и 80 ст./, представляващи
разноски направени от ищеца в производството, от които: 40,00 лева-
държавна такса за обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. 29102/2022г. по описа
на СРС, 982,50 лева за държавна такса за завеждане на иска по гр.д.
1062/2022г. по описа на Районен съд-Лом, 44,50 лева за разноски по изп. дело
№ 1290/2022г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, с рег . № 748, и р-н на действие
МОС, за налагане на обезпечителни мерки, 540,00 лева за адв.
възнаграждение в производството по обезпечение на бъдещ иск и 760,80 лева
за адвокатско възнаграждение по исковото производство.
9
ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск от, П. И. П., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Л., ул. „К.“ № * срещу “ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК121718407 гр. София, бул. “Витоша" №
89Б, като НЕДОПУСТИМ, поради липса на правен интерес и регресно
право.
ОТХВЪРЛЯ така претендирането искане за разноски на П. И. П., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Л., ул. „К.“ № *,
представляващо държавна такса в размер на 982,50 лева за предявен обратен
иск и 1000,00 лева за адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10