Р Е
Ш Е Н
И Е №
24.03.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
седми състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две
хиляди и двадесет и първа година, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №770 по описа
на съда за 2020г.
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, вр. с чл.215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Т.К.Д. *** с искане за обявяване нищожността на Заповед №
3-2/03.01.2020г. на Кмета на Община Гурково.
В
жалбата се сочи, че процесната заповед е нищожна, като издадена при съществени
процесуални нарушения, в противоречие с материално правните разпоредби и в
несъответствие с целта на закона. Оспорващата твърди, че подавала жалбата в
качеството си на заинтересовано лице, собственик на ПИ с идентификатор
18157.501.122. На 13.12.20219г. служители на Община Гурково извършили проверка
на съществуващите в посочения ПИ сгради и съставили за това констативен акт №2,
който й бил връчен на 18.12.2019г. На 03.01.2020г. била издадена и заповедта,
връчена на Д. на 06.01.2020г.
Първият довод обосноваващ искането за обявяване
нищожността на посочената заповед се свежда до твърдението, е служителите,
съставили Констативния акт /КА/ не притежавала такава компетентност, като
според оспорващата липсата на такава
водела до съществен порок – нищожност на акта. Според жалбоподателката в
конкретния случай проверяващите били Директор дир. ОДУТИ, гл. инж. ОДУТИ
Гл.специалист Кадастър ОДУТИ и не Гл. специалист Капитално строителство ОДУТИ,
което означавало липса на компетенции на лицата, които можели да установяват
незаконно строителство. КА имал ролята на АУАН, защото незаконното строителство
било вид нарушение и за извършването му имало съотв. санкция - премахване. За
това и законодателят установявал тази дейност да се извършва само от определени
лица със специална компетенция – служители за контрол на строителството, с
каквито кадри всяка Община следвало да разполага. Издаването на КА от
некомпетентни по закон лица и възприемането на констатациите от него изцяло от
административния орган /АО/ водело до издаване на нищожен акт. Това било така,
защото се касаело за обвързана компетентност на органа по чл. 225а от ЗУТ с
действията на длъжностните лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ.
На второ
място се мотивира, че заповедта била нищожна и поради противоречието на акта с
материално правните разпоредби, което също бил съществен порок. АО квалифицирал
двата обекта като „незаконни строежи”, но не обследвал въпроса за тяхната
търпимост. Такива данни дори не били събиране в хода на административното
производство и това водело до нищожност на административния акт. Отделно от
това и с оглед времето на извършване на строежите, следвало да се направи и
преценката за приложимостта на §16, ал.1-3 от ПР на ЗУТ, §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ. Това се определя от оспорващата като неправилно приложение на закона,
което обосновава извода и че заповедта била незаконосъобразна, това бил толкова
тежък порок на КА и Заповедта, че влечал и нищожност на последната. В този
смисъл била трайната съдебна практика и се цитира Решение по а.д. №1382/2020г.
на АД- Варна. На последно място се мотивира, че всичко сочело и на
несъобразяване на акта с целта на закона – премахването на незаконните строежи
и не съдържала обосноваването й с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, респ.
чл.8 от КЗПЧОС.
Жалбоподателката,
редовно призована, се представлява от пълномощника си адв. Д.И. ***, който поддържа жалбата,
основана на искането за прогласяване нищожност на процесната заповед.
Ответникът
– Кмет на Община Гурково, редовно призован, се представлява от пълномощник адв.
Д, която оспорва жалбата като неоснователна. В допълнително представена писмена
защита, същата сочи, че безспорно г-жа Д. не се била възползвала от
възможността да оспори процесната заповед с оглед нейната незаконосъобразност,
а с настоящата заповед само се искало обявяване нищожността на акта, като
жалбата макар и допустима, се явява неоснователна. Мотивира които са
обстоятелствата, които биха се явявали основания за прогласяване нищожността на
един административен акт, като сочи, че процесуалните нарушения колкото и да
били съществени, не можели да водят до нищожността на акта.
Претендира разноски, само ако другата
страна също прави такова искане.
Съдът
въз основа на събрания пред него доказателствен материал, намира за установено
от фактическа страна следното:
До Т.Д. ***
било изпратено писмо с рег. № К-3314 от 10.12.2019г., с което същата била
уведомена, че на 12.12.2019г. ще бъде извършена проверка в собствения й имот от
комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Гурково. Писмото било
получена от Д. на 12.12.2019г. На 13.12.2019г. работна група от служители на
дир. ОДУТИ при Община Гурково, назначена със Заповед № З-483 /л.49/ на Кмет на
Община Гурково извършила проверка на находящи се в УПИ XVI -122,
кв.12, представляващ ПИ с идент. 18157.501.122 по ККР на град Гурково строежи –
гараж от пета категория и плътна масивна ограда от шеста категория. Било
установено, че имотът и строежите били собствени на Т.Д., като за имота било
налице влязъл в сила план за регулация с отреждане за ниско строителство. В КА
още били посочени и конкретните размери на двата строежа и била съставена
окомерна скица за разположението им в ПИ. Работната група установила също, че
за строежите не се представяли и нямало издадени строителни книжа по см. на
ЗУТ. КА бил връчен на Т.Д. на 18.12.2019г. На 23.12.2019г. от Т.Д. и М.Д. било
подадено възражение против КА, заведено под рег. № К-3463. На 03.01.2020г. и
въз основа на КА Кметът на Община Гурково издал Заповед № 3-2, с която наредил премахването
на незаконни строежи „ гараж” и „плътна масивна ограда”, находящи се в УПИ XVI -122,
кв.12, представляващ ПИ с идент. 18157.501.122 по ККР на град Гурково, извършени
от Т.Д.. Заповедта била връчена на г-жа Д. на 09.01.2020г. настоящата жалба е
подадена директно пред съда на 21.12.2020г.
По
делото се представят още: нот. акт за продажба на недвижим имот
№95/17.05.2019г. /л.43/; покана за доброволно
изпълнение рег. № К-3902/19.11.2020г. /л. 54-55/; длъжностни характеристики.
При така
установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира, че жалбата се явява
неоснователна по така направеното искане за обявяване за нищожна Заповед № 3-2/03.01.2020г.
на Кмета на Община Гурково.
Основният
спор по това дело се свежда единствено до твърдението на жалбоподателката, че
заповедта е нищожен административен акт. В правната теория се приема, че нищожен
е този административен акт, който страда от такъв тежък порок, поради което неговото
наличие прави невъзможно пораждане на предвидените от акта правни последици.
Най – често и основно такъв порок се явява липсата на компетентност у издателя
на акта – материална, по пълномощие и пр. Съгласно чл.225а от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Няма спор, че процесните обекти, чието премахване се разпорежда с
процесната заповед са такива от четвърта и пета категория по см. на ЗУТ, поради
което в този случай материално компетентния административен орган, който има
правомощие по закон да разпорежда тяхното премахване поради това, че за тях
няма издадени необходимите строителни книжа и разрешения, се явява именно
Кметът на съотв. Община. Също не се спори, че обектите, посочени в заповедта се
намират на територията на Община Гурково, поради което териториално компетентен
се явява именно Кметът на Община Гурково, който е и конкретният издател на
жалената заповед. Ето защо не е налице основание Съдът да приема извод, че
атакуваният акт по чл.225а от ЗУТ се явява нищожен като издаден от
некомпетентен административен орган.
Друг особено тежък порок, от които може да страда един
административен акт, според теорията и практиката е пълната липса на
изискуемата се форма. В този случай, а и принципно процесуалният закон
предвижда писмена форма на административния акт и определени реквизити, каквито
тук са изцяло налице, предвид безспорния факт на обективиране на властническото
волеизявление в писмен вид, което съдържа подробно описание на конкретни
фактически установявания, както и обективира подписа на своя издател. Ето защо
не е налице и това основание, което да обосновава у Съда извод за наличие на
такъв тежък порок, който да води и до съотв. извод за нищожността на конкретния
акт.
Основание да се обяви един административен акт за нищожен
би се явявал и факта на липса на правно основание за постановяване на акт с
процесното съдържание, било тя изначална или последваща такава, напр. когато
съществуваща правна норма последващо е отменена и тази отмяна е в сила към
момента на издаване на административен акт, основан на отменената правна норма.
В конкретния случай правното основание, което се сочи от органа е чл.225а, ал.1,
вр. с ал.2, т.2 от ЗУТ. Тези норми са съществуващи обаче както към настоящия
момент, така и към момента на издаване на процесния акт, поради което и не е
налице да се приеме, че липсва правно основание за постановяване на акт със
съдържанието като на процесния такъв.
Не се споделят като правилни вижданията на пълномощника
на жалбоподателя, че заповедта е нищожна, като основавана на нищожен КА, тъй
като същият не е съставен от съотв. компетентния служебни лица. По делото се
установява по категоричен начин, че проверката е извършена от надлежно
упълномощени за това от Кмета на съотв. Община длъжностни лица, в чиито
служебни задължения се включва и контрола по законността на строителството, т.е.
това са лица по см. на чл.223, ал.2 от ЗУТ и поради това КА като изходящ от тези
длъжностни лица с пълна сила поражда свързаните с него правни последици и
напълно валидно заповедта се основава на констатациите по този акт. Единствено
пълната липса на съставен КА за установяване на незаконно строително би могъл
да се коментира като основание за извод на нищожност на издадена на основа на несъществуващ
такъв акт заповед за премахване на незаконен строеж, но настоящият случай не е
такъв. Според съдебния състав обаче, липсата въобще на съставен КА би била
основание за извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което ще
обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта на осн. чл.146, т.3 от АПК, но не и извод за нищожност по см. на чл.146, т.1 от АПК.
Всички доводи, които развива в жалбата си оспорващата
касаят материалната законосъобразност на заповедта, но те не са относими към въпроса
за нейната валидност, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Оспорващата е
имала и не се е възползвала от възможността да оспори в законовия срок
заповедта, поради което с изтичане на 14 дневния срок се преклудира
възможността това да се прави в последствие чрез обжалване извън този срок на
заповедта с единствения довод за нищожността й.
Жалбата
се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава. Ответникът не
претендира разноски, поради което такива не му се следват.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т.К.Д. *** с искане за
обявяване нищожността на Заповед № 3-2/03.01.2020г. на Кмета на Община Гурково.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Р. България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: