Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
08.07.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно
заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.
Арександрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №10029
по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1, вр.чл.223 от КЗ.
В исковата си молба ищците Е.Б.П., Г.Х.П.
и Г.Х.К. твърдят, че на 15.12.2011г. в гр.П. Н.И.К. при управление на МПС- лек
автомобил
"Х.К."
с ДК№******** нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на техния съпруг и
баща Х.Г. П.. По случая било образувано наказателно
производство, по което с влязла в сила на 18.03.2013г. присъда на ОС- П.
водачът на лекия автомобил „Х.” Н.К. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК. Към
момента на настъпване на процесното ПТП прекият причинител на увреждането имал
сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество "ЗК Л.И."АД. В резултат на процесното ПТП
и настъпилата смърт на Х. П. ищците претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди, изразяващи се
в морални
болки и страдания. Ответникът предложил да заплати на всеки от ищците по 60000
лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Ищците молят
ответникът да бъде осъден да им заплати сумите от по 150 000 лева за всеки от
тях, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законните
лихви за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане и направените по делото
разноски.
Ответникът "ЗК Л.И."АД оспорва предявените
искове по основание и размер. Твърди, че е заплатил обезщетения от по 60000 лева на
всеки от ищците, които репарират изцяло претърпените от тях неимуществени
вреди. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Конституираният
като трето лице- помагач на страната на ответника Н.И.К. не взема становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищците Е.Б.П.,
Г.Х.П. и Г.Х.К. са съответно съпруга и деца на починалия на 15.12.2011г. Х.Г. П..
Не се спори
между страните, а и от представената по делото застрахователна полица се
установява, че между ответника "ЗК Л.И."АД в качеството на застраховател и собственика на лек автомобил "Х.К." с ДК№******** е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие, в
който попада и датата на процесното ПТП.
С
представената по
делото и влязла в сила на 18.03.2013г. присъда №35/16.07.2012г. по нохд№280/2012г. на ОС- П. Н.И.К. е признат за виновен в това, че на 15.12.2011г. в гр.П., при управление на лек автомобил "Х.К." с ДК№******** нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Х.Г. П.-
престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.”б”, вр.ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК.
С представената по делото молба от 15.04.2013г. ищците са опискали от
ответника да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди
вследствие смъртта на техния родственик при процесното ПТП.
С представеното по делото писмо от 03.06.2013г. ответникът е уведомил
ищците, че е определил обезщетения в размер на по 60000 лева за всеки от тях.
Видно от представените по делото амбулаторни листове от 15.01.2013г.,
11.02.2013г., 08.04.2013г., 07.05.2013г. и ЛАК, ищцата Е.П. страда от рецидивиращо
депресивно разстройство с придружаващи заболявания неинсулинозависим захарен
диабет, хипертонична болест на сърцето, стенокардия, последици от мозъчносъдова
болест.
Останалите представени по делото писмени доказателства са неотносими към
предмета на делото и съдът не ги обсъжда при постановяване на решението си.
От показанията на
разпитания свидетел Р. К.- дъщеря на ищцата Г.К. се установява, че цялото
семейство много тежко преживяло смъртта на Х. П., защото всички били много близки
и не очаквали такова нещо да се случи. Живеели в една и съща къща с починалия. Г.П.
работела в Испания, а Г.П.- в И.. Г.П. се
прибирал всеки месец, а Г.П.- 1-2 пъти годишно. И двамата работели в чужбина от
около 10 години. Починалият живеел с първата ищца- съпругата му Е.П., били
много задружно семейство, нямали конфликти. Г.П. бил женен и имал две деца,
които живеели в същата къща, когато се прибирали от чужбина. Ищците още не били
преодолели загубата. Е.П. била много зле, а Г. се прибрала от Испания за
постоянно. Първата ищца не искала да спи сама, заключвала вратата с дебели
дъски. Преди да почине Х. П. се грижел за първата ищца, която имала проблем с
бъбреците, работел и я издържал. Е.П. всяка сутрин в 5ч му правела кафе и
закуска и му я носела в леглото, те били заедно от 40 години. След катастрофата
първата ищца приемала успокоителни, водили я на психиатър. И Е., и Г. не спирали
да плачат.
От
показанията на разпитания свидетел В.Т. се установява, че познава
семейството на Х. П. от 2001г. Взаимоотношенията им били много добри, били
гальовни, нежни и за толкова години откакто са заедно ищцата Е.П. много го
обичала. Х. П. бил тих, скромен, помагал
винаги на който трябва, поемал тежка работа въпреки годините си. Когато Г. се
приберял от И. (през месец- два) винаги били заедно. След смъртта на Х., Е. само
като видела свидетеля и започвала да плаче, защото с починалия работели заедно. Тя посещавала психиатър и горе-долу започнала
да стъпва на крака, но станело ли дума за мъжа й, почвала да плаче. На Г. и Г.
също им било трудно.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа
обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
По
исковете с правно основание чл.226, ал.1 вр.чл.223 от КЗ:
За да бъде
уважен прекият иск на пострадалите срещу застрахователя на деликвента, следва да се установят с
предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна
трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за
пострадалия. Единствено по отношение на вината законът въвежда с разпоредбата
на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й.
Безспорно между страните е, че към датата
на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
"Х." е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застраховани лица по тази
застраховка, съгласно втората алинея на чл.257 от КЗ, са както собственикът на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание. В случая въпросното МПС е управлявано от собственика му и същият се
ползва от застрахователната закрила по сключената застраховка „Гражданска
отговорност”. Процесното ПТП е настъпило през периода на действие на
застрахователния договор.
Установява се безспорно и наличието на
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане- представената
по делото влязла в сила присъда съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Причинно следствената връзка между деянието и последиците се установява
безспорно от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
По размера на неимуществените
вреди:
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Съгласно Постановление №4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, право да
получат
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица,
които са понесли такива вреди, като самия пострадал, а в случай на смърт
неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по
закон от пострадалия. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини,
като низходящите, възходящите и съпруга. В случая безспорно ищците попадат
сред кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От събраните
по делото доказателства се установи, че до момента на настъпване
на смъртта му Х. П. е живял заедно с ищцата Е.П. в сплотено
семейство, в атмосфера на взаимно уважение, обич и разбирателство. Бил е обичан и
уважаван и от другите двама ищци- децата му Г. и Г.. Ищците са преживели изключително
тежки духовни и морални страдания, които не е възможно да намерят точен паричен
еквивалент- мъката и тежестта от внезапната загуба на родител и съпруг не може да бъде измерена по никакъв
начин. Безспорно страданията на ищците ще продължат и за вбъдеще. Всичко това
обуславя висок интензитет на претърпени болки и страдания. Видно от
показанията на изслушаните свидетели, ищците са били силно привързани към
починалия, контактували са непрекъснато (особено първата ищца), понесли са
изключително тежко смъртта му и дълго и болезнено са се възстановявали след
това. Установява се както от представените писмени доказателства, така и от
показанията на разпитаните свидетели, че най-силни и продължителни болки и
страдания е търпяла съпругата на починалия- първата ищца Е.П., която е живяла с
него и той е бил ежедневната и опора в живота. Ищците Г.П. и Г.К. не са живели
през последните десет години с починалия- имали са свои семейства и са
пребивавали преимуществено в чужбина, което следва да се отчете при определяне
на размера на обезщетенията.
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства, които са
от значение за определяне на обезщетенията за настъпилите неимуществени вреди и
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че обезщетения за претърпените неимуществени вреди в размер на
120000
лева за първата ищца и по 80000 лева за другите двама ищци, ще репарират в
относително пълен обем претърпените и продължаващи занапред страдания от
смъртта на техния съпруг и баща Х. П.. Ответникът не е представил доказателства в подкрепа
на твърдението си, че е заплатил суми от по 60000 лева на всеки от ищците. По тези съображения
предявените искове за обезщетения за неимуществени вреди следва да се уважат като
основателни и доказани до горните размери, а за разликата до пълните предявени
размери от по 150000 лева- да се отхвърлят като неоснователни.
По искането за
присъждане на законната лихва за периода от датата
на увреждането :
Правото на увредения да
претендира обезщетение директно от застрахователя съгласно чл.226, ал.1 от КЗ
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение по чл.45 от ЗЗД и е
обусловено от последното. Отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица
възниква с настъпването на застрахователното събитие. Дължимото обезщетение от
застрахователя замества деликтното обезщетение от прекия причинител на вредите,
чийто източник е непозволеното увреждане. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
поради което и ответникът дължи лихва за забава от деня на увреждането до
окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на делото страните имат право
на разноски съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от
исковете. Възражението на ответника за прекомерност на договорените от ищците
адвокатски възнаграждения съдът намира неоснователно, тъй като в случая
минималното адвокатско възнаграждение е 5030 лева по всеки един от исковете, а
ищците са договорили възнаграждения в размер на по 5166,67 лева. Тъй като
ангажираното адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, правилно е начислен и
заплатен дължимия данък в размер на 1033,33 лева по всеки един от договорите за
правна помощ. Видно от представените фискални касови бонове, дължимите
възнаграждения са заплатени изцяло от ищците. Предвид изложеното ищцата Е.П.
има право на разноски в размер на 4960
лева, а ищците Г.П. и Г.К.- на по
3306 лева- съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът има право
на възнаграждение за защита от юрисконсулт, което е в размер на 5030 лева по
всеки един от исковете. Поради това Е.П. следва да заплати на ответника 1006 лева, а другите двама ответници- по 2347 лева- съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Тъй като ищците не дължат държавни такси на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът ще следва да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 11200 лева- държавна такса съобразно
уважената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Ч. в.”№***, да заплати на Е.Б.П. с ЕГН:**********, със съдебен
адрес *** чрез адв.Р.П. от САК на основание чл.226, ал.1 вр.чл.223 от КЗ сумата
от 120 000 лв. (сто
и двадесет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпилата при ПТП на 15.12.2011г. смърт на съпруга и Х.Г. П., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 15.12.2011г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК сумата от 3954 лева (три хиляди деветстотин петдесет и четири лева)- разноски по
делото, изчислени по
компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 120000 лева до пълния предявен размер от 150000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Ч. в.”№***, да заплати на Г.Х.П. с ЕГН:********** и на Г.Х.К. с ЕГН:**********, и двамата със
съдебен адрес *** чрез адв.Р.П. от САК, на основание чл.226, ал.1 вр.чл.223 от КЗ сумите от по 80 000
лв. (осемдесет хиляди лева) на веки от тях- обезщетения за претърпени неимуществени
вреди от настъпилата при ПТП на 15.12.2011г. смърт на баща им Х.Г. П., ведно със законните лихви върху тези
суми за периода от 15.12.2011г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК сумите от по 959 лева (деветстотин петдесет и девет лева)- разноски по
делото, изчислени по
компенсация, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите
над 80000 лева до пълните предявени размери от по 150000 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И."АД с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.„Ч. в.”№*** да заплати по сметка на СГС сумата от 11200 лева (единадесет хиляди и
двеста лева) на основание чл.78, ал.6 от ГПК- държавна такса от 4% върху размера на
уважените искове.
Решението е
постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника- Н.И.К.
с ЕГН:**********.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: