РЕШЕНИЕ
№ 2100/19.11.2020г.
гр. Пловдив, 19.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2127 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподателят „Е.Ц.-76“
ЕООД, ЕИК *********, с.Първенец, ул.“Съединение“ № 111, представлявано от
управителя Е.С.Ц., оспорва Заповед за налагане на ПАМ № ФК-432-0073249 от
04.08.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на
НАП.
Иска се отмяна
на заповедта. В жалбата са изложени доводи, че в Наредба № Н-18/2006г. няма задължително
нормативно изискване в издаваните фискални касови бележки като реквизит
„наименование на стоката/услугата“ да бъде посочвана продаваната стока/услуга
до степен на точно и пълно описание на конкретен артикул, предмет на продажбата,
с изключение на предвидените в чл.27 ал.3 от наредбата продажба на специфични
категории стоки/услуги. Пак в тази
връзка е посочено, че разнообразието на артикулите от един вид стока/услуга,
предлагани на пазара, извън посочените специфични категории е в изключително
широк диапазон, динамично и непрекъснато променящо се. Твърди се, че издаваните
от дружеството фискални бележки съдържат съответният основен вид на продаваната
стока като реквизит, гарантиращ изрядна отчетност на извършената продажба,
както в интерес на клиента, така и за
целите на отчитането при търговеца. В жалбата е посочено още, че дружеството
осъществява дейността си от година и половина, като липсата на опит е причина
за допуснатите нарушения. Подчертано е, че още същия ден на 30.07.2020г.
фискалното устройство е приведено в съответствие с нормативно установените
изисквания, с което е спазена фискалната дисциплина и данъчното
законодателство. Твърди се, че ПАМ ще се отрази неблагоприятно на дейността на
дружеството, като се има предвид местоположението на търговския обект, на
комуникативно място.
В с.з.
управителя на дружеството жалбоподател, поддържа жалбата, като посочва, че още
на следващия ден е занесла касовия апарат във фискален контрол. Подробни
съображения излага в представена по делото писмена защита.
Ответникът по
жалбата началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител гл. юриск. Ш., оспорва
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства,намери за установено следното:
За допустимостта :
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен
интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА
По същество:
Установява се от
приложената административна преписка, че при извършена проверка от страна на
органите по приходите при ТД на НАП –
гр.Пловдив на 30.07.2020г. в 09.30 часа
в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ
се в с.Храбрино, ул.“Първа“ №2, стопанисван от „Е.Ц.-76“ ЕООД, ЕИК *********, при
извършена контролна покупка преди легитимация на 1 брой кроасан
и 1 бр. кока-кола на обща стойност 2,60лв.,платени в брой, е издаден фискален
касов бон с №026716/30.07.2020г., който не съдържа реквизити - наименование на
стоката, като за покупката на кроасан е изписано
хранителни стоки, а за покупката на кока-кола – нехранителни стоки. Нарушението
е установено и документирано с ПИП сер.АА № 0073249
от 30.07.20г.
Прието е, че е
осъществен състава на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н - 18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ и във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Така описаното
нарушение е послужило като основание за издаване на процесната
Заповед за налагане на ПАМ, видно от приложените доказателства към
административната преписка.
Приложени са:
копие от фискалния касов бон, дневен отчет, съкратен отчет на фискална памет от
01.01.2020 до 30.07.2020. печат клен за дата
03.07.2020г.
Извършването на
констатираното нарушение, представлява законоустановена
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1 от ЗДДС (запечатване на обекта, където е установено нарушението), което от
своя страна е основание за налагане на забраната възведена в чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
Следва в случая
да се посочи, че принудителната административна мярка запечатване на търговски
обект, се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции (така
чл.186, ал.1 от ЗДДС), тъй като принудителната административна мярка по чл.
186, ал.1 от ЗДДС, респективно забраната по чл. 187, ал.1 от същия закон, имат
самостоятелен характер, и могат да бъдат прилагани самостоятелно, независимо от
налаганите административни наказания, при констатирано нарушение на фискалната
дисциплина.
С оглед на това,
разрешаването на въпроса относно наличието на извършено нарушение по Наредба №
Н – 18/13.12.2006г., е от значение за правилното решаване на спора, предмет на
настоящото дело, който спор, в случая се концентрира върху въпроса относно
наличието на основание по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1
б."а" от ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС и правомощията
предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите (лист 9). Същата е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът
и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Не се
констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията
от страна на приходната администрация.
Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налага извод, че фактическите
констатации, на органите по приходите са истинни, а направените въз основа на
тях правни изводи, са съответни на материалния закон.
В пълнота е
спазена и целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията
на процесния такъв.
В хода на
съдебното производство не се опровергаха фактическите обстоятелства, при
наличие на които е издадена заповедта за налагане на ПАМ.
Фактът на
констатираното нарушение в търговския обект е установен.
Според
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 б."а" от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба, като съгласно чл.3 принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или на оправомощено от него длъжностно лице.
Настоящият
случай е именно такъв, като няма никакво съмнение, че е извършено нарушение от
страна на жалбоподателя.
В нормата на чл.
118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл.187, ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта
или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
В конкретния
случай органът е установил, че от дружеството жалбоподател не е изпълнило
задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на
касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, която да притежава
съдържанието по чл.26, ал.1, т. 7 от Наредба
№ Н-18/2006 г. Дружеството не оспорва описаната в акта фактическа обстановка,
която се подкрепя от събраните по делото доказателства, а само изтъква, че издаваните
от дружеството фискални бележки съдържат съответният основен вид на продаваната
стока.
По силата на
чл.26, ал.1, от Наредба № Н-18/2006 г., фискалните бонове имат задължителни
реквизити. Видно от мотивите на заповедта, фактическите основания за прилагане
на принудителната мярка по чл.186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС са, че
издадената фискална касова бележка от ФУ в обекта не съдържа наименование на
стоката, нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006, като за
покупката на кроасан е изписано хранителни стоки, а
за покупката на кока-кола – нехранителни стоки. Няма и спор между страните, че
към момента на проверката във ФУ са налични 4 групи – хранителни стоки, нехранителни
стоки, цигари и други.
Така издадената
касова бележка не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен
реда и начина за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти.
Липсата на наименование на стоката представлява нарушение на установените
по чл.26, ал.1, т.7 от цитираната
разпоредба правила относно отчитането на продажбите. Посочването на видове стоки само в групите хранителни стоки,
нехранителни стоки, цигари и други е твърде общо и не отговаря на изискванията в чл.26, ал.1, т.7 от наредбата.
Определяният 2-дневен
срок за запечатване на обекта е мотивирано и съобразено с тежестта на
нарушението, и е в минимален размер.
Чрез налагането
на ПАМ се осъществява превенцията именно срещу този нежелан резултат и защитата
на обществения интерес, както и превъзпитанието на нарушителя към спазване на
установения правов ред. Впрочем, управителят на дружеството жалбоподател заяви
в съдебно заседание, че именно в резултат на извършената проверка от органите
по приходите, фискалното устройство е приведено в съответствие с нормативно
установените изисквания.
Напълно
неоснователно е възражението, че липсата на опит е причина за допуснатото
нарушение. Доколкото в жалбата се твърди, че дружеството осъществява дейността
си от година и половина, съдът счита, че това не е липса на опит.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и правилен, а
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход
на спора, на ответника следва да се присъдят сторените разноски по
производството. Настоящият съдебен състав намира, че обжалването на
административен акт от вида на процесния е по реда на
АПК, а не по реда на ДОПК (чл.186, ал.4 от ЗДДС) и приложимата правна норма при
определяне на разноските е тази на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правна помощ, а не по реда на Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид конкретната фактическа и
правна сложност на делото, дължимото възнаграждение за юрисконсулт се определя
на 100лв.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Е.Ц.-76“ ЕООД, ЕИК *********,
с.Първенец, ул.“Съединение“ № 111, против Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-432-0073249 от 04.08.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Е.Ц.-76“
ЕООД, ЕИК *********, с.Първенец, ул.“Съединение“
№ 111, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: